Решение № 537 от 27.08.2024, Районен съд - Силистра

РЕШЕНИЕ

№ 537 гр. Силистра, 27.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Жанет Ив. Борова при участието на секретаря М. П. Л. като разгледа докладваното от Жанет Ив. Борова Гражданско дело № 20233420101358 по описа за 2023 година

Ищецът В. Д. Т. с ЕГН **********, от гр. Р., ул. А. № , вх.,ет.,ап., чрез адвокат П. Н. от АК- С. моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от 3000.00 / три хиляди/ лева, представляваща получена, но невърната сума по договор за заем, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението, както и направените по делото разноски.

Твърди, че между него и ответника, на 17. 08. 2018 г. в Кафе-бар „Ф.“, ул. А. № , в гр. Р. бил сключен договор за заем за сумата от 3 000.00 лева със срок за връщане до края на 2018 година. В изпълнение на договорните задължения на ответника е престирана в заем посочената сума, а той от своя страна се е задължил да върне заетите суми. Според твърденията на ищеца заемните суми не са му върнати, което го е мотивирало да установи правата си по исков ред.

В срока по чл.131,ал.1 от ГПК ответникът В. Ф. Ч. с ЕГН , гр. С., ул.“К.

К.“ № , ет., ап., чрез процесуалния си представител адв. В. В. е подал писмен отговор, с който оспорва изцяло предявените искове, като не отрича, че между страните са съществували валидни облигационни правоотношения, но с различен характер. Твърди, че през 2018г. ищецът се свързал с него, за да му 1 осигури работници във връзка със сключен между Община Д. и фирма „ТСР И.“ ООД с ЕИК , със седалище и адрес на управление гр.Р., Договор за извършване на строително - монтажни работи на сгради в община Д..

Ответникът осигурил исканите работниците, като страните се уговорили, че възнаграждението им ще се заплаща чрез ищеца.

Плащането се осъществявало в брой, но не от ищеца, а от трето лице на име Б., като в тази връзка действително се е осъществила среща на посоченото от ищеца място в гр. Р., на която на ответника били предадени 3000 (три хиляди) лева, но не в заем и не от ищеца, а за да се разплати с работниците, които бил осигурил във връзка с изпълнението на договора за СМР с Община Д.

Твърди освен това, че е получил конкретни заплахи във връзка с искания на ищеца за заплащане на сума в общ размер от 40 000.00 лева, по повод на които е образувано Досъдебно производство № 120/2019г. по описа на РУ „ПОЛИЦИЯ“ - Д., по прокурорска преписка № 399/2019г. по описа на РП - Д., образувано по чл.213а от НК.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, доводите и становищата на страните, намира за установено следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

По смисъла на чл. 240 ал. 1 ЗЗД с договора за паричен заем заемодателят предава в собственост на заемателя определена сума пари, срещу насрещното задължение на заемателя да ги върне. Договорът се счита за сключен от момента на предаване на съответната сума, а не от постигане на съгласието на страните, за това независимо дали е налице писмен акт между тях или само устна уговорка, като само с предаването на съответната сума е завършен фактическия състав на съглашението. Именно предвид реалния характер на договора, писменото обещание за връщане на парична сума, ако не съдържа в себе си признание, че тя е получена от задължено в заем лице, не може да се цени като доказателство за сключен договор. Тежестта на доказване на съществуването на такъв договор е на страната, която търси изпълнение по него, в случая на ищеца, който твърди, че ответникът не му е върнал съответната сума.

В настоящия случай, твърденията на ищеца са за предаване на сума в 2 размер на 3000.00 лева в брой на ответника. Излага твърдения, че независимо от наличието на други облигационни отношения между страните, свързани с осъществявана търговска дейност, сумата представлява лични средства на ищеца и е послужила за лични нужди на ответника, свързани с възникнали кредитни задължения.

Уговорките между страните са устни, поради което за съдържанието на договорите съдът съди по обясненията на страните и събраните по делото гласни и писмени доказателства.

За установяване на твърденията си, ищецът е ангажирал показанията на един свидетел Б. Б., който твърди, че е присъствал на предаване на парична сума от ищеца на ответника, като за размера на тази сума и за основанието, на което е предадена черпи информация от твърденията на ищеца.

Същевременно обаче, твърди и наличието на други отношения между страните, твърдяни и от ищеца в исковата молба и потвърдени от останалите, разпитани по делото свидетели, относно това, че през 2018г. ищецът се е свързал с ответника, който да му осигури работници във връзка със сключен между Община Д. и фирма „ТСР И.“ ООД с ЕИК ., със седалище и адрес на управление гр.Р., Договор за извършване на строително - монтажни работи на сгради в община Д., чиито подизпълнител била фирма „Л. б.“ с управител по това време – свидетелят Б.. Във връзка със заплащането на осигурените от ответника работници, ищецът превеждал по банков път и престирал средства в брой на ответника. Въпреки наличието на такива отношения между страните, свидетелят твърди, че на ответника са престирани суми в заем, които да служат за негови лични финансови задължения и тези суми представляват лични средства на ищеца, който, воден от добри намерения многократно престирал парични средства в заем на ответника, въпреки че предходните заемни суми не му били върнати, при това в периода, в който е следвало ищецът да престира парични средства за възнаграждения на работниците, осигурени от ответника.

Съдът не кредитира показанията на този свидетел в частта, с която се твърди престиране на средствата под формата на заем, тъй като в тази си част те противоречат на останалите свидетелски показания, които от своя страна са логични, непротиворечиви и житейски обосновани.

Свидетелите Е. и Ю. твърдят, че като работници в бригадата на 3 ответника са работили на обектите, възложени от „Л. б.“, както и че задължението за заплащане на възнагражденията им било на тази фирма, като сумите за възнагражденията им предоставял ищеца на ответника, който от своя страна ги предавал на свидетеля Е., в качеството му на бригадир, който пък от своя страна ги разпределял на работниците. За осъществяването на тези разплащания, ежеседмично били предавани суми от ищеца или свидетеля Б. на ответника, като в случай, че сумите не били предадени на място от страна на представител на фирмата – възложител, ответникът пътувал до гр. Р. за да получи необходимото възнаграждение за работниците си. Според показанията на тези свидетели, дружеството на ищеца първоначално плащало редовно, но впоследствие плащанията се забавили и в началото на месец септември 2018 година били натрупани задължения за заплащане на възнаграждения за 18 дни, което принудило работниците да преустановят работа. И двамата свидетели са категорични, че задължението за осигуряване на средства за възнагражденията им е принадлежало на ищеца, в качеството му на представител на „Л. б.“ и именно в тази връзка В. Т. е престирал парични средства на В. Ч..

При тази преценка, съдът счита, че от събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност не може да се направи обоснован извод за наличието на твърдяните договорни правоотношения по договор за заем между страните. Дори и да се приеме за доказано твърдението за предаване на парична сума от страна на ищеца на ответника, то следва да се има предвид, че не се доказва нейния размер от една страна, а от друга не може и да се презумира, че предаването на суми от едно лице на друго става на основание договор за заем, сключен между тях.

Договорът за заем е реален и поради характера на същия предаването на сумата представлява съществен елемент на договора, поради което установяването на предаване на конкретна парична сума в собственост, при това със задължение на другата страна да я върне следва да бъде доказано по несъмнен начин, което не бе сторено от страна на ищеца.

Освен това, не може да се приеме, че всяко плащане на суми от едно лице на друго става въз основа на сключен договор за заем между тях.

Правните субекти си предават парични суми на различни основания, като е възможно предаването на сумата да е свързано с погасяване на предходен 4 дълг, да е изпълнение на задължение по сключен друг неформален договор и др. При наличие на различни хипотези относно факта на плащането не може от самия факт на предаването на сумата, при липса на други данни, да се презумира, че страните сключват договор за заем. В този смисъл е и задължителна за съдилищата съдебна практика, постановена по реда на чл.

290 ГПК - Решение № 390/20.05.2010 г. на ВКС по гр.д. № 134/2010 г., ІV г.о.;

Решение № 274/19.12.2013 г. на ВКС по гр.д. № 1285/2012 г., ІV г.о., Решение № 361/11.11.2015 г. на ВКС по гр.д. № 1864/2015 г., ІV г.о. и др.

От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, не може да се направи извод, че между страните е възникнало валидно договорно правоотношение по договор за заем, по което ищецът е предоставил на ответника твърдяната сума в размер от 3 000.00 лева, по посочения от него начин и при наличие на условие за връщането й, поради което и предявеният иск е неоснователен и недоказан.

Предвид изхода на делото ищецът следва да заплати на ответника направените по делото разноски, които съобразно представените по делото доказателства са в размер на 600.00 лева.

Водим от гореизложеното, СсРС

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявения иск с правно основание 240, ал. 1 от ЗЗД от В. Д. Т. с ЕГН **********, от гр. Р., ул.

А. № , вх.,ет.,ап. против В. Ф. Ч. с ЕГН , гр. С.а, ул.“К. К.“ № , ет., ап. за заплащане на сумата от 3 000.00 / три хиляди / лева, представляваща получена, но невърната сума по договор за заем от 17. 08. 2018 г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска – 18. 08. 2023 г. до окончателното изплащане на задължението.

ОСЪЖДА В. Д. Т. с ЕГН **********, от гр. Р., ул. А. № , вх.,ет.,ап. да заплати на В. Ф. Ч. с ЕГН гр. С., ул.“К. К.“ № , ет., ап. сумата от 600.00 / шестстотин / лева – разноски по производството.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Силистренския 5 окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________ 6