Решение № 470 от 18.07.2024, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 470 гр. София, 18.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ани ЗахА.а

Членове:

Аделина Иванова

Мила П. Лазарова при участието на секретаря Теодора Цв. Стоянова в присъствието на прокурора В. Р. А. като разгледа докладваното от Ани ЗахА.а Въззивно наказателно дело от общ характер № 20241100602407 по описа за 2024 година

Производството е по реда на глава XXI от НПК.

С присъда от 21.10.2022 г. по НОХД №9229/2020 г. на СРС, НО, 12 състав, подсъдимият А. Б. И. е признат за виновен за извършено престъпление по чл. 194, ал.1 вр. чл.63,ал.1 т.3вр. чл.20,ал.2 вр. ал.1 от НК и е осъдена на наказание „Лишаване от свобода“ за срок от една години, чието изтърпяване е отложено на основание чл.69, ал.1 вр. чл.66,ал.1 от НК за срок от две години.

Със същата присъда подсъдимият Д. Т. П.е признат за виновен за извършено престъпление по чл.194, ал.1 вр. чл.63,ал.1 т.3вр. чл.20,ал.2 вр. ал.1 от НК и е осъдена на наказание „Лишаване от свобода“ за срок от една години, чието изтърпяване е отложено на основание чл.69, ал.1 вр. чл.66,ал.1 от НК за срок от две години.

С присъдата на основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимите са осъдени да заплатят разноските по делото .

Срещу присъдата е постъпила въззивна жалба от защитата на И. – адв. Б., с искане за отмяната и като неправилна, незаконосъобразна, постановена в разрез с доказателствата и постановяване на нова присъда от въззивния съд, с която подзащитният и да бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение. Алтернативно се иска намаляване на размера на наложеното наказания на подсъдимия И., като се твърди, че същото не е несъобразено със степента на обществена опасност на деянието и дееца.

Срещу присъдата е постъпила въззивна жалба и от защитата на подсъдимия П.адв.Г. с искане за отмяна и като необоснована и неправилна и постановяване на нова, с която подзащитният и да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение.

1

В разпоредително заседание въззивният съд по реда на чл. 327 от НПК, прецени, че за изясняване на обстоятелствата от предмета на доказване по делото не се налага разпит на подсъдимите, свидетели и изслушване на експертизи. Впоследствие е в хода на въззивно производство са приобщени писмени доказателства касаещи подсъдимия И..

В съдебно заседание пред въззивния съд защитата на подсъдимия И. поддържа изложените в жалбата срещу първоинстанционната присъда съображения. Счита, че в хода на наказателното производство не е доказано по безспорен и категоричен начин наличието на пряк умисъл у подзащитния и, в какъвто смисъл се ползва и от представените пред въззивният съд междинен и заключителен доклад на Институт за социални дейности и практики, Център за обществена подкрепа - София. Моли съда да отмени постановената първоинстанционна присъда и да признае подсъдимият И. за невиновен по повдигнатото му обвинение.

Защитата на подсъдимия П. намира, че доказателствата по делото не установяват съпричастност към деянието на подзащитния. Счита, че следственият експрезидент, в който е участвал подсъдимият И. е порочен, тъй като видно от показанията на свидетелката Г.Д., тя не е присъствала през цялото време, докато същият се е провеждал. Същата свидетелка посочава, че експертименът е бил поведен с две момчета, които са били с белезници, като по делото не е изяснен въпроса кое второто лице. Оспорват се изводите на първата инстанция , че проведеното действие по разследването е било доброволно са неправилни, предвид установеното че участващите са били с белезници на ръцете, като не на последно място към момента И. е бил непълнолетно лице, което е нямал качеството на обвиняем, с оглед на което не е разполагал и с адвокатска защитата, както и не е участвал родител. Защитата намира, че и кореспонденцията по „месинджър“ между И. и свидетеля Д. се могат да формират извод за съпричастност на подсъдимия П. в инкриминираното престъпление, още повече, че и посоченият свидетел не съобщава да му е известно подобно обстоятелство. Изложеното дава основание на защитата да иска от съда да признае подсъдимият за невиновен.

Представителят на СГП оспорва въззивните жалби, като ги намира за неоснователни , а повдигнатите обвинения спрямо И. и П. за безспорно доказани.

Прокурорът счита за правилни фактическите и правни изводи на първата инстанция, а постановената присъда и наложените наказания за подсъдимите за справедливи, поради което пледира за потвърждаване на атакувания съдебен акт.

Подсъдимият И., в лична защита, поддържа казаното от защитата си. В предоставеното му право на последна дума иска от съда да бъде оправдан.

Подсъдимият П., в лична защита, поддържа изложеното от защитата, твърди, че не е знаел за проведения следствен експеримент. В предоставеното му права на последна дума иска оправдателна присъда..

Софийски градски съд, след като обсъди доводите в жалбата и допълнението към нея, както и тези, изложени от страните в съдебно заседание и след като в съответствие с чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, намери за установено следното:

За да постанови обжалваната присъда, СРС е провел прецизно съдебно следствие, при гарантиране на правото на страните да участват, да сочат доказателства, а на подсъдимите – да се защитава. Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за изясняване на обективната истина по делото, като е направил своите доказателствени изводи въз основа на всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Въззивният съд, след като подложи на анализ доказателствената съвкупност, не установи възможност въз основа на нея да бъдат 2 направени съществено различни изводи относно фактите по делото, поради което, споделя в цялост фактическите констатации на СРС. Въз основа на извършения собствен анализ на събраните доказателства, СГС приема за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият А. Б. И. е роден на *******г. в г. София, българин, с българско гражданство, с основно образование, неженен, осъждан, с ЕГН **********.

Подсъдимият Д. Т. П. е роден на *******г. в гр. София, българни, с българско гражданство, с основно образование, неженен, неосъждан с ЕГН ********** Към датата на инкриминираното деяние 07.07.2019г. подсъдимите И. И П. не били осъждания. Същите са към посочения период са били непълнолетни, но са могли да разбират свойството и значението на извършеното и да ръководят постъпките си.

През 2019г ТД „С.П.“ ЕООД, стопанисвало ресторант „Ла Катедрале“, находящ се в гр. София, ул.“*******. Управител на заведението бил св. Н.Н., а на дружеството Р.В.Р..

Салонен управител на ресторанта към посочения момент бил св. П..А.

Заведението работело до 24:00ч. След приключване на работния ден салонният управител описвал оборота от деня и го прибирал в метална каса с електронен панел с големина 35 см на 20 см, на стойност 37,50лв, която не била трайно прикрепена, а поставена на рафт, находящ се непосредствено до входа на кухненското помещение. През нощта ресторантът се охранявал от пазач. На 07.07.2019г. охрана на заведението бил св. Ц. Д..

Същият пристигнал на работа около 23:00ч. на 06.07.2019г.. Около 01.00ч ресторантът приключил работа с клиенти. Св. А. описал дневния оборот и прибрал сумата от 2300 лева в касата, след което си тръгнал След като свидетелят Ц. Д. останал сам в заведението, заключил предна и задна врати на заведението и остави втората задна врата, водеща до фризерите отключена. Връзката с ключове за вратите останала на входната врата, където обичайно стоял. Свидетелят седнал да гледа телевизия и заспал.

Междувременно в района на ресторант „ Ла Катедрале“ се намирали двамата подсъдими. Около 02:41ч. подсъдимият Д. П. от подсъдимите влязъл в ресторанта през незаключената входна врата, огледал вътре, след което излязъл.

Минута по-късно двамата подсъдими влезли заедно в заведението и се насочили към кухнята. Двамата пребъркали висящи на закачалка дрехи , след което забелязали металната каса, първоначално П. взел металната касата, поставена на рафт, вляво от вратата на кухнята, след което касата взел подсъдимият И. и двамата напуснали заведението през предната входна врата, тичайки.

Когото св. Ц. Д. се събудил, забелязал, че ключовете / 2 бр секретни ключове – всеки един на стойност по 4 лв / заедно с дистанционно за СОТ на стойност 30лв, не били на входната врата на заведението, а тя била отключена. Св. Д. останал до идването на чистачката , около 07:30ч. , след което си тръгнал, без да уведоми за изчезналите ключове и отключената входна врата.

Около 12:00ч. на 07.07.2019г. св. А. отишъл в заведението и установил, че касата липсва. Веднага разпитал персонала, но никой не знаел къде е касата. Тогава свидетеля уведомил управителя на ресторанта Н.Н., след което бил подаден сигнал в полицията. Н. прегледал записите от охранителните камери. Впоследствие същите били предадени в полицията за нуждите на разследването. Междувременно на 08.07.2019г. подс. И. се похвалил на св.И. Д., че двамата с подс. П. са откраднали каса с пари от ресторант на 07 07 3

2019г. и са на море в гр. Бургас. Посочената комуникация между св. Д. и поде. И. се осъществила чрез приложение „Messenger“, като последният използвал телефон с номер ***.

На 08.07.2019г. двамата подсъдими заминали за гр. Бургас и останали там около седмица.

Действията на подсъдимите били заснети от охранителните камери на заведението, като видеозаписите от същите били предадени от Н. с протокол за доброволно предаване на 10.07.2019г. В хода на досъдебното производство били приобщени и записи от камери за видеонаблюдение, монтирани на входа на НС и на сградата на БАН.Н В хода на досъдебното производство св. Д. предал на разпечатки от проведената комуникация между него и поде. И..

Непосредствено след като подс. И. бил разпитан в качеството на свидетел на 11.12.2019г бил извършен следствен експеримент с негово участие, представляващ възстановка на извършената кражба. Посоченото действие било обективирано в протокол.

Изложената фактическа обстановка се подкрепя изцяло от събраните от първата инстанция по делото доказателства и доказателствени средства, а именно: показанията на свидетелите П..А, Ц. Д., И. Д. ,Р.Р., К.-К. и Г.Д., дадени в хода на съдебното следствие и приобщени по реда на чл.281 от НПК, с посочено правно основание в съответните протоколи от съдебни заседание разпити на свидетелите П..А, И. Д., К.К. и Г.Д.; заключенията на приетите КСППЕ по отношенение на подсъдимите А. И. и Д. П., СОЕ, ВТЕ; протокол за оглед на местопроизшествие; протоколи за доброволно предаване, протоколи за оглед на веществени доказателства, справки от мобилните оператори, счетоводни документи на ресторант „Ла Катедрале“, справката за съдимост на подсъдимата и характеристични данни за подсъдимите и др.

Фактическите констатации на първоинстанционния съд са обосновани и почиват на прецизен и правилен анализ на доказателствения материал. Установени са по безспорен начин извършването на деянието, авторството, механизмът на осъществяването му, субективната страна на престъплението, както и обстоятелствата, при които е било извършено. Първоинстанционният съд е изпълнил задължението си за обективно, всестранно и пълно изясняване на фактическите обстоятелствa, като при съвкупната оценка на събраните по делото доказателства не са допуснати логически грешки, противно на възраженията на защитата. Въззивният състав споделя и направения от първоинстанционния доказателствен анализ, поради което не намира за необходимо да го преповтаря.

По делото липсва спор относно това, че към инкриминираната дата от ресторант „Ла Катедрале“, находящ се в гр. София, ул. ******* е била отнета метална каса, съдържаща сумата от 2300лв и връзка с ключове и дистанционно за СОТ, собственост на търговско дружество „Сладки приказки“ ЕООД с управител Р.Р.. По несъмнен начин се установява и мястото и начина на извършване на деянието, а именно възползвайки се от незаключената задна врата на заведението, подсъдимите са взели вътре, взели са поставената на рафт до входа на кухнята каса и пред входната врата се напуснали местопроизшествието. За тези обстоятелства са налице показанията на свидетели А., Р., Ц. Д., които са еднопосочни, 4 непротиворечиви и кореспондиращи както помежду, така и с приложените по делото писмени и веществени доказателства и протокола за оглед на местопроизшествие и приобщените записите от камери за видеонаблюдение, изследвани в ВТЕ и СОЕ, поради което настоящият състав им се довери.