Определение № 1765 от 04.07.2024, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1765 гр. Бургас, 04.07.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Златомира М. Стефанова като разгледа докладваното от Златомира М. Стефанова Въззивно частно гражданско дело № 20242100500853 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по повод частна жалба, подадена от К. Т. Х., ЕГН ********** чрез адв. Любен Донев, БАК срещу Определение

№2282/11.04.2024г. по гр.д. №6658/2023г. по описа на Районен съд Бургас, с което е оставена без уважение молбата на К. Т. Х. за изменение на Решение №480/07.03.2024г. по гр.д. №6658/2023г. по описа на БРС в частта за разноските.

Жалбоподателят намира обжалваното определение за неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че съдът нито в постановеното по делото решение, нито в обжалваното определение е обсъдил възраженията, изложени в писмената защита, с които се настоявало да не се присъждат разноски на адвоката на ищеца на осн. чл. 3 от ГПК. Неправилен бил довода на съда, че тези възражения не били своевременни, тъй като не били повдигнати в последното открито съдебно заседание. Сочи се, че съгласно чл. 3 от ГПК съдът следи служебно дали участниците в производството и техните представители упражняват процесуалните си права добросъвестно и съобразно добрите нрави. До момента липсвал отговор дали това било изпълнено от страната-ищец и процесуалния му представител в първоинстанционното производство. Не било обсъдено възражението за нищожност на представения договор, въпреки че според практиката на СЕС такива възражения можело да се правят по всяко време на делото. Позовава се на решение на СЕС от 25.01.2024г. по С-438/22, с което е прието, че НМРАВ противоречи на чл. 101, §1 от ДФЕС и че на осн. чл. 101 §2 от ДФЕС подобни споразумения са нищожни, следователно и на основание представения по делото договор от процесуалния представител не можело да се вмени задължение на ответника да му заплати адвокатско възнаграждение, тъй като 1 същият бил нищожен. В случая бил уважен иск в размер на 100лв. за поголямото дете за период от два непълни месеца, а ответникът следвало да заплати на адвоката три пъти по-високо възнаграждение от самия иск в размер на 334лв., което противоречало на морала и добрите нрави. Неправилно било прието от съда и че възражението относно достоверността на датата на договора е несвоевременно. Сочи се, че рискът от несвоевременно представения документ не следвало да се възлага в тежест на ответника.

Разпоредбата на чл. 181, ал. 1 от ГПК била императивна и не възлагала в тежест на третите лица да оспорват достоверността в открито съдебно заседание. Прилага се практика на Окръжен съд Перник, в която е взето отношение по съразмерността между вземането по иска и претенцията за адвокатско възнаграждение. Към жалбата е приложен договор за правна защита и съдействие на осн. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА. Иска се обжалваното определение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново, с което да бъде оставено без уважение искането на адв. Анигностовниостов да му бъде заплатено адвокатско възнаграждение или последното да бъде намалено до размер от общо 200лв. за двата иска. С допълнителна молба с вх.

№11551/26.06.2024г. жалбоподателят е представил и Определение на административен съд Шумен, с което съдът е присъдил вместо две - едно възнаграждение за процесуално представителство за двамата оспорващи в производството по съображения, че се касае за идентична защита съобразно едни и същи факти, както и е прието, че безплатната правна помощ следва да бъде заявена още с първото действие, което се извършва от пълномощника.

В срока по чл. 276 от ГПК е постъпил отговор на частната жалба от З. В.

М. като майка и законен представител на Н. К. Х. и от К. К. Х., действащ със съгласието на майка си чрез адв. С. Х. А., с който същата се оспорва като неоснователна. Излага се, че размерът на адвокатското възнаграждение е определен в съответствие с НМРАВ, както и че на страната многократно е предлагана съдебна спогодба с параметрите на постановеното с решението и в този смисъл същата е можела да си спести разходите за адвокатски хонорар.

Иска се жалбата да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното определение да бъде потвърдено.

При извършената проверка съдът констатира, че частната жалба е редовна и допустима – същата е подадена в законоустановения срок, видно от пощенското клеймо на приложения към нея плик, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, внесена е необходимата държавна такса, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Пред Районен съд Бургас е била предявена искова молба от З. В. М., в качеството й на майка и законен представител на детето Н. К. Х., ЕГН ********** и К. К. Х., ЕГН **********, действащ със съгласието на майка си З. В. М. с искане да бъде изменен размера на присъдените с решение по гр.д.

№8972/2019г. по описа на БРС издръжки в полза на децата от 200лв. на 350лв. месечно за всяко дете. Със становище от 16.01.2024г. от страна на ищците е заявено, че по отношение на детето К. К. Х. увеличението се претендира от 2 датата на предявяване на исковата молба 03.11.2024г. до датата на навършване на пълнолетие 21.12.2023г. (два непълни месеца).

В последното по делото съдебно заседание е представен договор за правна защита и съдействие от 03.11.2023г. от който е видно, че ищците са упълномощили адв.

Анигностов да осъществява процесуално представителство пред Районен съд Бургас по иск за увеличаване на издръжка. Посочено е, че за оказаното правно съдействие не се заплаща хонорар, а представителството е безплатно на осн. чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗА. По време на устните състезания адв. Анигностов е поискал да бъде присъден адвокатски хонорар и за двата иска в минимален размер.

В депозираната пред Районен съд Бургас писмена защита адв. Донев е възразил, че представения договор за правна защита и съдействие е нищожен в частта му досежно постигнатите договорености между ищеца К. Х. и адв.

Анигностов последният да го представлява безплатно на осн. чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗА. Изложил е, че предявеният от ищеца Х. иск касаел период от два непълни месеца като това процесуално поведение противоречало на принципа на добросъвестност, регламентиран в чл. 3 от ГПК, а самото искане - на добрите нрави. Исковете на двамата ищци се основавали на едни и същи факти, а по делото не били извършени действия касаещи единствено ищеца К.

Х.. Освен това договорът бил подписан само от майката на ищеца.

С решението си районният съд е изменил размера на присъдените издръжки по отношение на двете деца от 200лв. на 300лв. месечно като за разликата до 350лв. отхвърлил предявените искове, както и осъдил ответника К. Т. Х. (баща) да заплати на адв. Анигностов сумата от общо 668 лв. адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА за двата иска в производството.

В срока за обжалване по делото е постъпила молба от ответника К. Х. чрез адв. Донев за изменение на решението в частта за разноските като е поискано да бъде оставено без уважение искането на адв. Анигностов да му бъде заплатено адвокатско възнаграждение или да бъде намалено същото до размера от общо 200лв. за двата иска по съображения, изложени в писмената защита, съдържащи се и в настоящата частна жалба.

С обжалваното определение съдът е приел молбата за неоснователна като е посочил, че определеното в полза на адвоката на ищците адвокатско възнаграждение е изчислено съобразно чл. 2 от НМРАВ, според която за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела, възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно независимо от формата на съединяване на исковете. Изложил е и че доколкото възраженията във връзка с договора за правна защита и съдействие не са направени в проведеното последно открито съдебно заседание, когато същият е бил представен, а в писмената защита съдът не дължи произнасяне по тях. Освен това страната е имала възможност да го оспори, но не го е направила своевременно.

3

При горните факти, настоящата въззивна инстанция намира подадената частна жалба за неоснователна, поради следните съображения:

В чл. 38 от ЗАдв. е предвидена възможност за безплатно оказване на адвокатска помощ и съдействие на изчерпателно посочени в чл. 38, ал. 1, т.

1 – т. 3 ЗАдв категории лица - 1. лица, които имат право на издръжка; 2. материално затруднени лица; 3. роднини, близки или на друг юрист. В тези случаи, при наличие на основание за присъждане на разноски в полза на безплатно представляваната страна, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, което се определя от съда. Съгласно последователната практиката на ВКС за уважаване на искането по чл. 38, ал. 2 ЗАдв е достатъчно по делото да е осъществена адвокатска помощ без данни за договорено възнаграждение по чл. 36, ал. 2 Задв. Донев е направено заявление пред съда, че предоставената помощ е договорена като безвъзмездна и да отсъстват данни, които да опровергават това заявление; както и да са налице условията на чл. 78 ГПК разноските да бъдат възложени върху насрещната страна.

Съдът намира, че в конкретния случай горепосочените предпоставки са изпълнени. По делото са представени доказателства за уговарянето на безплатно адвокатско възнаграждение на ищците от страна на адв. Анигностов - налице е пълномощно от ищците в полза на адв. Анигностов /л. 22/, както и представен договор за правна защита, сключен между тях и адвоката, в който изрично е отразено, че последният приема да осъществи процесуалното представителство при условията на чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗА, т.е. на лица, които имат право на издръжка, което обстоятелство междувпрочем е и обективно установимо по делото, с оглед предмета на предявените искове. Договорът за правна защита и съдействие е представен своевременно – в последното открито съдебно, като искането на адв. Анигностов за присъждане на адвокатско възнаграждение в минимален размер и за двата иска също е направено своевременно - в хода на устните прения. Не може да бъде споделено виждането на процесуалния представител на жалбоподателя за процесуална изненадана предвид представянето на договора в последното открито съдебно заседание, доколкото крайният момент за претендиране на разноски в производствата пред съответната инстанция са именно устните състезания, когато и насрещната страна има също възможност да изрази становище. В тази връзка и извършеното оспорване на датата на договора за правна помощ едва в писмената защита се явява преклудирано.

Въззивната инстанция не намира, че е налице процесуално поведение на ищцовата страна, което да противоречи на принципа на добросъвестност, регламентиран в чл. 3 от ГПК и с добрите нрави. Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК всеки ищец има право на разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, които следва да се заплатят от ответника съразмерно с уважената част от искането. Без значение е обстоятелството, че ищците са упълномощили един и същи адвокат, както и че исковата молба на всеки един от тях е материализирана в един документ. Ищците са деца на ответника, като 4 предмета на делото са два субективно съединени иска за издръжка и макар и интересите на ищците да са еднопосочни (да се претендира увеличение на размера на първоначално определената издръжка), всеки един от тях защитава свое самостоятелно право, което е свързано с доказване на различни обстоятелства, обуславящи увеличението на тази издръжка и предполагаща различна процесуална активност на упълномощения представител. В този смисъл всеки от ищците има самостоятелно право да ползва адвокатска защита, вкл. и при условията на чл. 38, ал. 1 от ЗАдв. При това положение, съдът не намира за израз на процесуална недобросъвестност претендирането на присъждане на два отделни хонорара за адвоката за двата отделни иска, доколкото са налице две отделни правоотношения с различни ищци. Ето защо и поради тази причина неоснователен е доводът на страната, че договора за правна защита е нищожен на това основание като противоречащ на добрите нрави. Цитираните от жалбоподателя определения на други съдилища касаят съвсем различни хипотези – в първия случай вземания на телекомуникационен оператор от длъжник, произтичащи от едно облигационно правоотношение, а във втория - жалбоподатели, които са оспорили административен акт, поради което и не може да се прави аналогия с настоящия случай.

Разпечатката съдържа 32 от 48 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/25ee115d-9cc4-4500-a13f-c18c140ae523