Определение № 444 от 20.06.2025, Районен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 444 гр. Велико Търново, 20.06.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВЛАДИМИР СТРАХИЛОВ при участието на секретаря МАРГАРИТА ИЛ. ГЕОРГИЕВА-ИЛИЕВА в присъствието на прокурора И. Д. И. като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР СТРАХИЛОВ Частно наказателно дело № 20254110200656 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 433 и следващите от НПК.

Постъпила е молба от Л. И. В. за съдебна реабилитация по чл. 87 от НК на осъждането по НОХД № 493/2022 г. на ВТРС.

В съдебно заседание молителят Л. И. В. лично и чрез процесуалния си представител поддържа молбата и моли съда същата да бъде уважена.

В съдебно заседание прокурорът заема становище, че молбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Съдът, след като обсъди и прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното:

Молителят Л. И. В. е осъждан, както следва: 1. Със Споразумение по НОХД № 526/2000 г. на РС-Казанлък; 2. Със Споразумение по ЧНД № 483/2002 г. на ВТРС; 3. Със споразумение № 60/27.04.2022 г. по НОХД № 493/2022 г. на ВТРС. Осъжданията по пункт първи и втори са извън предметния обхват на молбата, поради което съдът дължи произнасяне само по отношение на осъждането по пункт трети. В този смисъл е и Р-57-2019-I н.о. на ВКС.

Със споразумение № 60/27.04.2022 г. по НОХД № 493/2022 г. на ВТРС молителят В. е осъден на основание чл. 343б, ал. 1 от НК, чл. 55, ал. 1, т. 1 от 1

НК на три месеца лишаване от свобода, чието изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за срок от три години и наказание глоба в размер на 190 лева. На основание чл. 343г от НК, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7, пр. 2 от НК е осъден на три месеца лишаване от право да управлява МПС. На основание чл. 59, ал.

4 от НК при изпълнение на това наказание е приспаднато времето, през което е бил лишен от възможността да упражнява това право по административен ред, считано от 19.02.2022 г. Деянието е извършено на 19.02.2022 г.

Споразумението е влязло в сила на 27.04.2022 г.

Видно от писмените доказателства по делото – 2 бр. удостоверения от „***“ ООД молителят към настоящия момент упражнява общественополезен труд и получава трудови доходи. От гласните такива – показанията на свидетеля В.М.В. се установява, че молителят упражнява общественополезен труд и се ползва с добро име в обществото. От писмена справка № 3762/2025 г./20.05.2025 г. на ВТРП се установява, че спрямо молителя към настоящия момент няма образувани и неприключили досъдебни производства от компетентността на ВТРП. От писмена справка № 1427/2025 г./28.05.2025 г. на ВТОП се установява, че спрямо молителя към 19.05.2025 г. няма образувани и неприключили досъдебни производства от компетентността на ВТОП.

Предвид гореизложеното молбата се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

По НОХД № 493/2022 г. на ВТРС молителят е осъден с комплексно наказание, включващо като основно такова наказанието лишаване от свобода в размер на три месеца, чието изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за срок от три години. Тригодишният изпитателен срок на това наказание е започнал да тече, считано от 27.04.2022 г. – датата на влизане в сила на споразумението и е изтекъл на 27.04.2025 г. На тази дата наказанието е изтърпяно. Съгласно Р-119-I н.о на ВКС :“Наказанието е "изтърпяно", тогава когато то не може да бъде изпълнено /дали поради давност или на друго основание/, тоест, след изтичане на изпитателния срок, определен по чл. 66, ал. 1 от НК, в който срок е възможно да се "активира" – приведе в изпълнение, ако са налице предпоставките на чл. 68, ал. 1 от НК. Срокът за изтърпяване на наложеното с присъдата условно наказание е изтекъл едва след изтичане на определения изпитателен срок. Тогава при извършване на друго престъпление отпада възможността за изтърпяване на отложеното наказание, както и за 2 реабилитация по чл. 87 от НК.“ Съгласно Р-491-2013-II н.о. на ВКС: "Вярно е, че в разпоредбата на чл. 87 от НК не е предвидено по нарочен начин как се изчислява тригодишният принципен срок от изтичане на този по наложеното с присъдата наказание при условно осъждане, за разлика от изричната повеля н а чл. 88А, ал. 3 НК касателно пълната реабилитация по право /започва да тече от деня, в който е изтекъл изпитателният срок/. Но също така е вярно, че при условното осъждане срокът по наложеното наказание следва да приключи с края на определения изпитателен срок, тъй като тогава отпада въобще възможността за изтърпяване на това лишаване от свобода. В този смисъл дори и без директно препращане към разпоредбата на чл. 88А, ал. 3 НК, разрешението се явява същото……“

В разглеждания казус считано от датата на изтичане на постановения със споразумението тригодишен изпитателен срок по чл. 66, ал. 1 от НК, неактивиран с разпоредбата на чл. 68, ал. 1 от НК, тоест, от 27.04.2025 г., е започнал да тече тригодишният срок, визиран в разпоредбата на чл. 87, ал. 1 от НК. Този тригодишен срок по чл. 87, ал. 1 от НК изтича на 27.04.2028 г.

Необходимо и изискуемо от нормата на чл. 87, ал. 1 от НК е последователното изтичане, първо, на определения тригодишен изпитателен срок съгласно чл.

66, ал. 1 от НК на наложеното наказание от три месеца лишаване от свобода, следвано от изтичането на тригодишния срок за съдебна реабилитация по чл.

87, ал. 1 от НК. В различни хипотези тези два срока могат да бъдат или да не бъдат с еднаква продължителност, но не могат да съвпадат като начален и краен момент. Следователно, към датата на съдебното заседание не е настъпила реабилитация по чл. 87, ал. 1 от НК. Евентуални правни доводи, че началният и крайният момент на тези два срока съвпадат не се споделя дори в сравнително изолирана съдебна практика, каквато се явява Р-555-2009 – III н.о. на ВКС, въвеждаща в сбора на тези срокове срока на наложеното наказание – в разглеждания казус – изтичането на три месеца лишаване от свобода, считано от влизане в сила на споразумението плюс срока по чл. 87, ал. 1 от НК – три години, считано от края/изтичането на предходния тримесечен срок, или като краен резултат три години и три месеца, считано от 27.04.2022 г. Но дори и при това несподелимо от настоящата съдебна инстанция тълкуване на приложимото право срокът по чл. 87, ал. 1 от НК не е изтекъл към датата на постановяване на съдебния акт.

Предвид гореизложеното правните доводи на защитата, че добрите 3 характеристични данни към настоящия момент, до изтичането на срока по чл.

87, ал. 1 от НК, са достатъчни за да обосноват основателност на молбата за реабилитация, не могат да бъдат споделени от настоящата съдебна инстанция.

Преценката дали молителят е имал добро поведение обхваща и срока по чл.

87, ал. 1 от НК, който обаче към настоящия момент не е изтекъл.

Водим от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Оставя без уважение като неоснователна молбата на Л. И. В. ЕГН ********** за реабилитация на основание чл. 87 от НК на осъждането по НОХД № 493/2022 г. на ВТРС.

Определението подлежи на обжалване и протестиране пред ВТОС в 7дневен срок от днес.

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 4