Решение № 5172 от 22.12.2024, Районен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 5172 гр. Пловдив, 22.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Ил. Василева при участието на секретаря Светла Н. Гърчева като разгледа докладваното от Росица Ил. Василева Гражданско дело № 20245330108960 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на Б. Л. Г., ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес: ***, чрез адв. Д. С. от АК Пловдив против „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК 131001375, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Витоша, ж.к. „Малинова долина“, ул.

„Рачо Петков-Казанджията“ № 4-6, с която е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът Б. Л. Г. не дължи на ответника „ЕОС Матрикс“ ЕООД, поради настъпила погасителна давност, сумата в размер на 23 642,04 лева - остатък от законна лихва от 09.03.2012 г. към 15.03.2019 г. върху платена главница от 687 914 евро по Договор за прокредит развитие № ***/**** г. и анекси към него, която сума е предмет на изпълнение по изп. дело № 346/2019 г. по описа на ЧСИ ****., с рег. №*** по регистъра на КЧСИ, образувано въз основа на издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 3651/2012 г. по описа на Районен съд – Пловдив.

Ищецът твърди, че в полза на „ПроКредит Банк България“ ЕАД по ч.гр.д № 3651/2012 г. по описа на Районен съд - Пловдив са били издадени Заповед за изпълнение № 2409/12.03.2012 г. на парично задължение въз основа па документ по чл. 417 от ГПК, поправена с разпореждане, постановено в закрито заседание на 23.03.2012 г. и изпълнителен лист от 26.03.2012 г., с които било разпоредено длъжниците „Миборта“ ЕООД, ЕИК 115318771, Т.К. Г., ЕГН *** и Б. Л. Г., ЕГН **********, да заплатят солидарно на кредитора сумата от 687 914,86 евро - просрочена главница по Договор за 1 прокредит развитие № ***/**** г. и анекси към него; сумата от 11 873,60 евро - лихва за периода 29.12.2011 г. - 21.02.2012 г.; сумата от 15 430,31 евро наказателна лихва за периода 22.02.2012 г. - 07.03.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата от 09.03.2012 г. до окончателното й издължаване и сумата от 28 031,96 лв. - разноски по производството за държавна такса. Сочи, че въз основа на заповедта за изпълнение и изпълнителния лист на 28.03.2012 г. било образувано изп. дело № 445/2012 г. по описа на ЧСИ ****. В исковата молба ищецът описва отделните изпълнителни действия, предприети в хода на изпълнителното производство, послужили за събиране на част от присъдените суми. В хода на делото бил заменен взискателя „ПроКредит Банк България“ ЕАД с дружеството „ЕОС Матрикс“ ЕООД, явяващо се цесионер на процесното вземане по силата на сключен между двете дружества Договор за цесия от 18.04.2016 г. Изтъква, че изп. дело № 445/2012 г. било прекратено с постановление на съдебния изпълнител на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, като впоследствие за остатъка от дължимите суми било образувано ново изп. дело № 346/2019 г. по описа на ЧСИ ****.. Ищецът отново описва предприетите спрямо длъжниците по изпълнителния лист действия по принудително изпълнение. Изтъква, че с влязло в сила на 29.10.2022 г.

Решение № 1189 от 28.09.2022г. по гр.д. № 2921/2021 г. по описа на Окръжен съд - Пловдив бил уважен предявен иск по чл. 439 от ГПК от единия от длъжниците Т. Г. срещу „ЕОС Матрикс“ ЕООД, в резултат на което изпълнителното дело било прекратено спрямо Т. Г., на основание чл. 433, ал.

1, т. 7 от ГПК. Досежно дружеството „Миборта“ ЕООД, ищецът сочи, че същото е вече заличен търговец. Така изпълнителното дело било останало висящо само по отношение на Б. Л. Г.. В тази връзка са развити правни и фактически съображения за настъпила погасителна давност на вземането за остатъка от законната лихва върху платената главница по изпълнителния лист, който бил в размер на 23 642,04 лв.

По гореизложените съображения ищецът моли за уважаване на предявения иск. Ангажира доказателства. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от ответника „ЕОС Матрикс“ ЕООД, с който оспорва иска, като неоснователен и недоказан. Посочва, че за процесните вземания действително били издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д № 3651/2012 г. по описа на Районен съд - Пловдив, въз основа на които било образувано и изп. дело № 445/2012 г. по описа на ЧСИ ****.. Поддържа, че доколкото вземанията били съдебно признати, предвид издадена заповед за изпълнение, то приложение намира разпоредбата на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД и погасителната давност за въпросните вземания е пет години. В тази насока развива съображения и цитира съдебна практика. Давността била прекъсната с образуването на изпълнителното дело и с предприетите по него изпълнителни действия, като ответникът твърди, че тя не е текла до дата 26.06.2015 г., когато е прието ново ТР № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, с което е обявено за загубило сила ППВС № 3/1980 г. От тази дата – 26.06.2015 2 г. била започнала да тече нова давност, която била прекъсната отново с образуването на дата 23.04.2019 г. на новото изп. дело № 346/2019 г. по описа на ЧСИ ****., за събиране на същото вземане, дължимостта на което е предмет на настоящото дело. Сочи отделни предприети по това дело изпълнителни способи и депозирани молби на взискателя за предприемане на такива способи на 03.05.2019 г., 20.05.2019 г., 07.04.2021 г., 19.01.2023 г. и 08.02.2024 г., които били прекъсвали теченето на срока на погасителната давност. Развива правни съображения и цитира съдебна практика относно въпроса за прекъсването на давността с депозирането на молбите с посочен способ за изпълнение по изпълнителното дело и извършените от съдебния изпълнител действия по повод на същите. Счита, че при всички случаи не е налице бездействие от страна на кредитора и давността следва да се приеме, че е прекъсната. Изтъква, че настъпването на погасителната давността не води до погасяване на самото вземане, а на възможността да бъде принудително събрано, като длъжникът продължава да дължи. В този смисъл неоснователно се искало от съда да признае, че не се дължат процесните суми по издадената заповед за изпълнение.

Предвид изложеното ответникът моли за отхвърляне на предявения иск.

Претендира разноски.

В открито съдебно заседание ищецът Б. Г., чрез процесуалния си представител адв. Д. С., моли за уважаване на предявения иск. Претендира разноски.

Ответникът „ЕОС Матрикс“ ЕООД, редовно призован, не изпраща представител в съдебно заседание.

Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, становищата на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа страна и правна страна следното:

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 от ГПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 439 от ГПК длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението, но само въз основа на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, които следва да са се осъществили до предявяването на иска. Искът е средство за защита на длъжника срещу материалната незаконосъобразност на принудителното изпълнение, но при конкретно посочени от закона предпоставки. В това производство ищецът може да навежда всички правопогасяващи, правоотлагащи, правопрекратяващи възражения, основани на факти, непреклудирани в производството по издаване на изпълнителното основание. Претенцията на длъжника следва да се основава на ново твърдение за настъпил факт, а не на липса на такъв, доколкото основанието на ответника вече е било доказано и удостоверено с изпълнителното основание. Когато такъв факт е твърдение за 3 изтекла погасителна давност, то нормата на чл. 117 от ЗЗД се прилага както когато вземането е установено с влязло в сила съдебно решение, така и с влязла в сила заповед за изпълнение. Това е така, защото влязлата в сила заповед за изпълнение установява с обвързваща страните сила, че определеното по основание и размер вземане съществува. От момента, в който заповедта е влязла в сила, започва да тече нова давност, която всякога е пет години (чл. 117, ал. 2 от ЗЗД ). Когато длъжникът се позовава на давност, предмет на предявения по реда на чл. 439 от ГПК иск не е съществуването или несъществуването на вземането, а съществуването или несъществуването на правото на принудително изпълнение, въпреки евентуалните прекъсвания и спирания на давността. Съобразно приетото становище в правната теория и съдебна практика, погасителната давност не води до погасяване на самото вземане, а само на възможността да бъде принудително изпълнено. Вземането продължава да съществува като вземане и длъжникът продължава да го дължи, но възможността да бъде изпълнено е ограничена само до доброволното му изпълнение – чл. 118 от ЗЗД.

Не е спорно между страните, а и от приобщеното по делото заверено копие на изп. дело № 445/2012 г. по описа на ЧСИ ****. се установява, че същото е образувано на 28.03.2012 г. въз основа молба на „ПроКредит Банк (България)“ АД, към която са приложени Заповед № 2409/12.03.2012 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, поправена с разпореждане от закрито заседание на 23.03.2012 г. и изпълнителен лист от 26.03.2012 г., издадени по ч.гр.д. № 3651/2012 г. по описа на Районен съд - Пловдив, с които е разпоредено длъжниците „Миборта“ ЕООД, ЕИК 115318771, Т.К. Г., ЕГН *** и Б. Л. Г., ЕГН **********, да заплатят солидарно на кредитора „Прокредит Банк (България)“ АД следните суми: сумата от 687 914,86 евро - просрочена главница по Договор за прокредит развитие № ***/**** г. и анекси към него; сумата от 11 873,60 евро - лихва за периода 29.12.2011 г. - 21.02.2012 г.; сумата от 15 430,31 евро - наказателна лихва за периода 22.02.2012 г. - 07.03.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 09.03.2012 г. до окончателното й издължаване и сумата от 28 031,96 лв. - разноски по производството за държавна такса. Видно от съдържанието на молбата (л. 319, том 2 от настоящото дело), на съдебния изпълнител са възложени правата по чл. 18, ал. 1 от Закон за частните съдебни изпълнители (ЗЧСИ).

От материалите по приложеното по настоящото дело изп. дело № 445/2012 г. по описа на ЧСИ ****. се установява, че по същото са извършени следните действия:

На 28.03.2012 г. съдебният изпълнител е направил справки в Служба по вписванията – Пловдив за вписванията, отбелязванията и заличаванията по персоналните партиди на всеки от длъжниците „Миборта“ ЕООД, Т.К. Г. и Б.

Л. Г.; справка в Служба по вписванията – Велинград за вписванията, отбелязванията и заличаванията по персоналната партида на длъжника „Миборта“ ЕООД, както и справка в Служба по вписванията – София за 4 вписванията, отбелязванията и заличаванията по персоналната партида на длъжника Б. Л. Г.; извършени са справки в ИКАР - Кадастър и Имотен регистър на България за всеки от тримата длъжници; направена е справка в Търговския регистър за извършените вписвания по партидата на „Миборта“ ЕООД.

На 29.03.2012 г. е вписана възбрана в Служба по вписванията – Пловдив върху следните недвижими имоти: Самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Пловдив, находящ се в гр.

Пловдив, собственост на длъжника „Миборта“ ЕООД и Самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Пловдив, находящ се в гр. Пловдив, собственост на длъжника Т.К. Г.. (л. 461 и л. 462 от том 2 от настоящото дело).

На 09.04.2012 г. са вписани възбрани в Служба по вписванията – Пловдив върху следните недвижими имоти, собственост на длъжника Т.К. Д.:

48/513 идеални части от Самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Пловдив; Самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Пловдив; Сграда с идентификатор ***1 по КККР на гр.

Пловдив; 1/36 идеална част от Поземлен имот с идентификатор ***по КККР на гр. Пловдив; 1/12 идеална част от Самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Пловдив; 1/12 идеална част от Самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Пловдив;