Решение № 1136 от 06.10.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1136 гр. София, 06.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Яначкова

Членове:

Николай Метанов

Миглена Йовкова при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева като разгледа докладваното от Миглена Йовкова Въззивно гражданско дело № 20251000502048 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.

С Решение №260058/14.02.2025г., постановено по гр.д. №14912/2018г. на СГС е отхвърлен искът на А. С. П. – Д., действаща чрез настойника й Р. М., срещу ЗК“Лев Инс“ АД за заплащане на сума в размер на 2 000лв месечно, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в необходими разходи за заплащане на престой, лечение и консумативи, считано от 07.11.2018г. до настъпването на юридически факт, представляващ основание за изменение на размера или за отпадане на задължението, заедно със законната лихва върху исковите суми, считано от 11 - то число на всеки месец, както и искът в размер на 15 980,87 лв., сторени разходи за престой и консумативи в специализирано болнично заведение за периода от 01.04.2016г. до 06.11.2018г., ведно със законната лихва, считано от предявяване на исковата молба – 07.11.2018г. до окончателното плащане.

Решението се обжалва изцяло от законния представител на ищцата, който иска да бъде отменено и постановено ново, с което да се уважат исковите й претенции. Излага подробни оплаквания за необоснованост и неправилност на същото, като акцентира върху основния спорен момент, дали процесното събитие е деликт или случайно деяние по смисъла на чл. 15 от НК.

Поддържа, че е противоправно деяние, извършено виновно от причинителя на ПТП – то – водача на лек автомобил „Мерцедес 190Е“ с рег.№ ********, защото същият е управлявал автомобила с несъобразена скорост. Ето защо счита, че независимо, че е оправдан в наказателното производство за 1 извършено престъпление, поради управление с превишена скорост, следва да носи отговорност за деликт, резултат от друг вид нарушение на ЗДвП.

Сочи оплакване за допуснато съществено процесуално нарушение от СГС, изразяващо се в необсъждане на доказателствата в делото и липсата на анализ на същите в решението.

Заедно с горните излага и доводи, че съдът в нарушение на материалния закон и в разрез с доказателствения материал е приел, че претендираните разходи като обезщетение, са заплатени от лице, различно от ищцата, поради което искът е неоснователен. Сочи, че Д. е в увредено здравословно състояние, което не й позволява лично да заплаща месечните такси в хосписа, както и че практиката на ВКС трайно е приела, че разходите за лечение на пострадалия и за необходимите грижи за него, са пряка и непосредствена последица от увреждането от ПТП – то. Ето защо са дължими и в настоящия казус.

Въззиваемото дружество оспорва наведените в жалбата доводи и моли за потвърждаване на решението. Не претендира разноски за въззивното производство.

Предмет на разглеждане в делото е и частна жалба на ЗК“Лев Инс“ АД срещу определение № 261683/08.05.2025г., с което е оставена без уважение молба на дружеството за изменение на решение №260058/14.02.2025г. в частта за разноските. Поискано е да бъде отменено и да бъде постановено ново, с което на ответника да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение, а не юрисконсултско възнаграждение.

Отговор на частната жалба е подаден от процесуалния представител на А. С. П. – Д., в който са изложени доводи за неоснователност на същата.

Поддържа съображения за съобразяване с решението на СЕС по дело №С438/22г.

Апелативен съд - София, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 ГПК, намира решението за валидно и допустимо.

Предявен е иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ(отм.) във вр. с § 22 от ПЗР на КЗ за репариране на имуществени вреди пряко от застрахователя, причинени при пътно-транспортно произшествие, реализирано по вина на водач на МПС, застраховано по риска "гражданска отговорност". Предвид това, пострадалият от ПТП следва да установи, че има вземане за непозволено увреждане срещу водача на МПС (елементите от фактическият състав на непозволеното увреждане) и наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка “Гражданска отговорност” между причинителя на увреждането и ответника застраховател, като горните предпоставки следва да са налице едновременно.

В делото не е спорно, че на 15.02.2016г. в гр. София, в тъмната част на денонощието на бул.“Райко Даскалов“ с посока на движение от бул.“Панчо Владигеров“ към ул.“Добринова скала“ лек автомобил „Мерцедес 190Е“ с рег.№ ********, управляван от Д. Г. И. е причинил ПТП с пресичащата от дясно на ляво(чрез приплъзване напред със седалищните си части и бутайки с ръце патериците си), спрямо посоката на движение, пешеходка А. П. – Д.. Не 2 са спорни и са доказани с писмени доказателства причинените на пешеходката травматични увреждания, а именно тежка черепно – мозъчна травма, довела до изпадане в кома; контуция на мозъка в съвкупност с контузия на хеморагията на челния и слепоочния дял в ляво, с травматична субарахноидна хеморагия, със субдорален хематом теменно, със счупване на теменната основа и наложилата се изкуствена белодробна вентилация и трахеостомия; счупване на носните кости; контузия и охлузване на дясната яблъчна област на главата; счупване на костите на лявата предмишница; счупване на горното и долното рамо на лявата срамна кост на таза; открито многофрагментно счупване на костите на лявата подбедрица.

От доказателствата е видно, че образуваното срещу водача на лекия автомобил наказателно производство е приключило с влязла в сила оправдателна присъда, с която е признат за невиновен за това, че в момента на ПТП – то е нарушил правилата за движение по пътищата и конкретно чл. 21, ал.2 от ЗДвП, а именно, че се движил със скорост от около 50 км/ч, която е била по – висока от означената и сигнализирана с пътен знак такава от 30км/ч, каквато е максимално разрешената за населено място.

Изложеното се установява от влязлата в сила Присъда №113/14.03.2023г. по НОХД №1067/2022г. на СРС, потвърдена с Решение №921/21.12.2023г. по ВНОХД №4128/2023г. на СГС, в което е прието, че събраните и анализирани доказателства обосновават извод за „случайно деяние“ по смисъла на чл. 15 от НК, като деянието е случайно, когато водачът на МПС – то не е могъл, нито е бил длъжен да предвиди настъпването на общественоопасните последици и обективно, каквото и да е направил, не е можел да ги предотврати. Въззивната инстанция в наказателното производство категорично е приела, че липсва причинно – следствена връзка между скоростта на движение на автомобила и настъпилия вредоносен резултат, поради което водачът Д. И. нито е бил длъжен, нито от неговата воля е зависело предотвратяването на вредонония резултат, поради което причинно – следствената връзка между нарушаването на ограниченията на скоростта за движение и настъпилия неблагоприятен резултат е била прекъсната. Мотивирано е от наказателния съд, че конкретните последици, изразяващи се в гореописаните травматични увреждания са били непредотвратими от деликвента, защото от доказаните факти в делото е видно, че каквото и поведение да беше възприел той, не би могъл да спре пред излязлата внезапно измежду паркирани автомобили и движейски се с приплъзване в седнало положение пешеходка. Последиците са в причинно – следствена връзка с поведението на ищцата, а не с това на водача на лекия автомобил, т.е. деянието му не е обективна предпоставка за вредите.

Във връзка с изясняване на фактите в спора, настоящият съдебен състав се позовава на задължителната сила на присъдата за гражданския съд, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

Това правило, установено в нормата на чл.300 ГПК, по императивен начин задължава гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от деянието, да възприеме установеното от наказателния съд за деянието, в извършване на което водачът на лекия автомобил е признат за невиновен и от 3 даденото от наказателния съд разрешение относно това дали е извършено противоправно деяние и виновен ли е водачът на МПС - то.

Видно е от доказателствата, че при постановяване на присъдата наказателният съд е изследвал фактите и обстоятелствата, на които се основава обвинението, които факти и обстоятелства са същите, които обосновават и настоящата гражданскоправна претенция за обезщетение на имуществените вреди от травматичните увреждания на ищцата, в резултат на ПТП –то. Ето защо, изводът на наказателния съд, че е доказано реализирането на “случайно деяние“ по смисъла на НПК, следва да бъде зачетен от гражданския съд на осн.чл. 300 от ГПК.

Следва да се съобрази, че между страните по настоящото дело не съществува спор относно установената фактическа обстановка в наказателното производство, като спорът е относно произтичащите от същата правни последици. В тази връзка, представляващият ищцата поддържа, че деликвентът се е движил с несъобразена с пътните условия скорост и така е допуснал нарушение на чл. 20, ал.2 от ЗДвП, поради което деянието му е противоправно, независимо от постановената оправдателна присъда, която е по обвинение за нарушаване на чл. 21, ал.2 от ЗДвП, т.е. за управление със скорост над разрешената. Разпоредбата на чл. 20, ал.2 от ЗДвП изисква от водачите на пътни превозни средства при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Съобразената скорост е винаги по – ниска от разрешената, тъй като последната е винаги максималната допустима от закона и сигнализирана на място за съответния пътен участък. Т.е. взаимовръзката, в която се намират разрешената скорост и несъобразената скорост е такава, че общото правило за допустимата от закона скорост в чл. 21 от ЗДвП, включва в себе си и несъобразена скорост по чл.20 от същия закон.Съществено в казуса е, че в момента преди ПТП – то не са били налице обективни фактори, които да са изисквали от водача на лекия автомобил да избере скорост на движение, различна(по – ниска) от разрешената, т.е. няма основание да се приеме, че съобразена такава е следвало да е била по – ниска от разрешената. В момента, в който такъв обективен фактор, който да превърне разрешената скорост в несъобразена, е възникнал – внезапното изкачане на място, където не е разрешено пресичане, в седнало положение измежду паркирани автомобили на А. П. – Д., водачът Д. И. е променил скоростта си на движение, като е намалил същата, но обективно не е можел да предотврати удара. Т.е. ищцата е поставила същия в невъзможност той да избере скорост на движение, съобразена с нейното движение, тъй като то не е било видимо за него до попадането й в опасната зона, като той не е имал възможност обективно да спре преди удара. От изложеното следва, че съобразената за водачът Д. И. скорост на движение е била идентична с разрешената за процесния пътен участък, поради липсата на пътни условия, които да са били видими за него и да са налагали движение с по – ниска от разрешената скорост.

4

Съобразената скорост не е фиксирана величина, а е динамична и се избира, с оглед конкретните условия на пътя - атмосферните условия, видимостта, според осветеността и географията на терена, както и с оглед състоянието на автомобила и преценката на водача му. От своя страна конкретната преценката на водача за съобразената скорост се определя от това, той да е в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие. Според съдебната практика, предвидимо препятствие е всяко обстоятелство или обект на пътя или в близост до него, което разумният и внимателен водач е могъл и е бил длъжен да предвиди при конкретните условия на движение, като предприеме адекватни мерки за избягване на ПТП. Препятствието става непредвидимо, тогава когато дори и при полагане на дължимата грижа и внимание, водачът обективно не е могъл да предвиди или да реагира своевременно.