Решение № 107 от 22.04.2025, Районен съд - Нови пазар

РЕШЕНИЕ

№ 107 гр. Нови пазар, 22.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НОВИ ПАЗАР, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА СТ. МАРИНОВА при участието на секретаря Диана В. Славова като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА СТ. МАРИНОВА Гражданско дело № 20243620101316 по описа за *** година

Производството по делото е по предявени по реда на чл.422, ал.1 във вр. с чл.415 от ГПК искове.

Предявена е искова молба от „АПС Бета България“ ЕООД срещу П. М. Д. от гр. К., за установяване, че вземанията по Заповед за изпълнение №*** от ***г., издадена по ч.гр.д. № *** г. на НПРС – съществуват.

Иска се и присъждане на направените по заповедното производство разноски, както и тези в настоящото.

Предявените искове са следните:

1) Установителен иск по чл. 415 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, във вр. с чл. 240 от ЗЗД за сумата от 800 лева – главница по Договор за паричен заем № *** от ***г.;

2) Установителен иск по чл. 415 от ГПК вр. чл. 79 от ЗЗД за сумата от 219,43 лева – договорна лихва върху главницата за периода от ***г. до ***г.;

3) Установителен иск по чл. 415 от ГПК вр. чл. 86 от ЗЗД за сумата от 226,58 лева – законна лихва за забава върху главницата за периода от ***г. до ***г.;

Предявени са общо три установителни иска по чл. 415 ГПК.

Исковете са спрямо ответника, на когото заповедта за изпълнение е връчена при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Исковата молба е предявена в едномесечния срок (чл. 415, ал. 4 от ГПК) от получаване на Разпореждането, с което съдът е указал на заявителя, че може 1 да предяви иск за вземането си.

Ищецът сочи, че съгласно Договор за паричен заем № *** от ***г. между „Сити кеш“ ООД и длъжника, са договорени условията на самия кредит – размер на кредита 800 лева, който да бъде погасен за 12 месечни вноски в размер на: 3 броя вноски по 26,70 лв. и 9 броя вноски по 104,37 лв. Общия размер на плащанията е 1019,43 лв. Договорени са ГЛП - 40,05 % и ГПР – 47,85 %. В погасителният план е предвидена и графа, в която е отбелязано и дължимото по не устойка, начислена по смисъла на чл. 6.2 от Договора, а именно 3 броя вноски по 147,30 лв. и 9 броя вноски по 69,63 лв., в общ размер 1068,57 лева.

Ищецът твърди, че по силата на договор за цесия от ***г., „Сити кеш“ ООД, в качеството си на цедент е прехвърлило своите вземания към длъжника, ответник по наст. дело, по процесния Договор за паричен заем № *** от ***г. – на цесионера „АПС Бета България“ ЕООД. Вземането било подробно описано в Приложение № 1 към Договора за цесия.

Ищецът твърди, че ответникът не е изпълнил задълженията си по договора за кредит до изтичането на крайният срок за погасяване на кредита (***г.).

Тъй като описаните задължения не са погасени в съответните срокове, от страна на ищеца е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, на основание на което е образувано ч.г.д. № *** година на НПРС, по което е издадена заповед за изпълнение №*** от ***г., по ч.гр.д. №*** от ***г., по описа на РС Нови пазар срещу ответника, която му е връчена чрез залепване на уведомление. Преди да издаде заповед за изпълнение №*** от ***г., съдът е постановил Разпореждане №*** от ***г. по ч.гр.д. №*** от ***г., по описа на РС Нови пазар, с което е отхвърлил частично заявлението на „АПС Бета България“ ЕООД, относно следните суми: 621,08лв. – за неплатени такси и 1068,57 лв.

– неустойка по смисъла на чл. 6.2 от Договор за паричен заем № *** от ***г. между „Сити кеш“ ООД и длъжника. Разпореждане №*** от ***г. по ч.гр.д. №*** от ***г., по описа на РС Нови пазар не е обжалвано от заявителя, съответно същото е влязло в законна сила.

Предвид на горното, ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае спрямо ответника, че вземанията, присъдени по заповед за изпълнение съществуват.

Ищецът претендира направените по делото разноски и тези по заповедното производство.

На ответника е назначен особен представител, по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК. От особения представител на ответника е постъпил отговор на исковата молба, в законоустановения срок.

Ответната страна твърди, че исковете са допустими, но са частично погасени по давност – за главницата, както и за лихвата. Счита исковете за неоснователни. Особеният представител на ответника твърди, че едва на ***г. , с получаването на исковата молба, давността за вземането е прекъсната по см.на чл.116 буква „б“ от ЗЗД, а не с подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК, тъй като и двете производства срещу длъжника са се развили при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК.

2

Особеният представител на ответника твърди, че ако длъжникът е уведомен на ***г. – с получаване на исковата молба, то първите четири вноски, с падежи: ***г., ***, ***г. и ***г. са погасени по давност, ведно с лихвата. По отношение на лихвата по Договор за потребителски кредит № *** със „Сити кеш ООД – ответникът възразява, че същата е изцяло погасена по давност, на осн. чл.111 буква „в“ от ЗЗД – с изтичане на три годишен срок.

Ответната страна оспорва като нищожни т.6.1 и т.6.2 от Договор за потребителски кредит № ***, като прекомерна – неустойката надвишава главницата по кредита. Според ответника, независимо, че в исковата молба не се претендира неустойка, то тя съществува в таблицата на погасителния план и в договора и не отговаря на изискването за ясни условия и равнопоставеност на потребителя при тегленето на кредит, което е основание за нищожност на договора.

Ищецът по делото не се явява и в съдебно заседание, не изпраща представител, изпраща становище по същество, с което поддържа ИМ, моли за присъждане на разноски, по сисъла на чл. 78 от ГПК, не представя списък с разноски по чл. 80 от ГПК. Особеният представител на ответника се явява в съдебно заседание и поддържа изцяло ОИМ, с възраженията наведени по него.

Съдът, като обсъди доводите на страните и извърши преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Ищецът е предявил заявление за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д. № *** г., по което е издадена Заповед за изпълнение №*** от ***г., с която ответникът, е задължен да плати на ищеца, следните суми: сумата 800,00 лева (осемстотин лева), представляваща главница за период от *** г. до изплащане на вземането, ведно със законна лихва за период от 22.07.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 219,43 лева (двеста и деветнадесет лева и 43 стотинки), представляваща договорна лихва за период от *** г. до *** г., сумата 226,58 лева (двеста двадесет и шест лева и 58 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от *** г. до *** г., както и държавна такса в размер на 24,92 лева (двадесет и четири лева и 92 стотинки) и юрисконсултско възнаграждение в размер на 42,44 лева (четиридесет и два лева и 44 стотинки). Преди да издаде заповед за изпълнение №*** от ***г., съдът е постановил Разпореждане №*** от ***г. по ч.гр.д. №*** от ***г., по описа на РС Нови пазар, с което е отхвърлил частично заявлението на „АПС Бета България“ ЕООД, относно следните суми:

621,08лв. – за неплатени такси и 1068,57 лв. – неустойка по смисъла на чл. 6.2 от Договор за паричен заем № *** от ***г. между „Сити кеш“ ООД и длъжника. Разпореждане №*** от ***г. по ч.гр.д. №*** от ***г., по описа на РС Нови пазар не е обжалвано от заявителя, съответно същото е влязло в законна сила, поради тази причина са присъдени разноски в размер на 24,92 лева за ДТ и 42,44 лева за юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на 3 уваженото.

Поради връчването на съобщението за издадената заповед за изпълнение, чрез залепване на уведомление по реда на чл. 47, ал. 2 ГПК, ищецът е предявил искове за присъдените вземания, за установяване на съществуването им.

От представените по настоящето дело доказателства се установява, че ответникът по делото е сключил в електронна форма Договор за паричен заем „КРЕДИРЕКТ” № ***/***г.

(л. 9-11 от делото), със „Сити Кеш“ ООД, съгласно който на ответника е бил предоставен кредит в размер на 800лв., който да върне на 12 месечни вноски с различен размер всяка (3х 26,70лв. и 9х 104,37лв.) за срок до ***г.

Съгласно посоченото в договора, между страните е бил уговорен бил ГЛП в размер на 40,05 % и ГПР от 47,85 %.

Посочена е общата сума на дължимите по договора парични суми в размер на 1019,43 лв.

Съгласно т. 6.1 от договора, заемополучателят се задължава в 3 дневен срок от усвояването на заемната сума да предостави обезпечение, отговарящо на условията по чл.

33, ал.1 от ОУ: поръчител или банкова гаранция (поне едно от изброените). Посочено е в т.

6.2, че при неизпълнение на посоченото в т.6.1 условие, заемополучателят дължи неустойка в размер на 1068,57 лв.

Съгласно посочения погасителния план по т. 4 от договора, размерът на посочената неустойка формира общ размер на погасителната вноска, наред с тази за главница и лихва в размер от 174,00 лв. и обща стойност на вземането по договора в размер на 2088,00 лв.

Така сключеният между страните договор за паричен заем „Кредирект“, отговаря на критериите на чл. 9 ЗПК, а от своя страна ищецът притежава качествата на кредитор по смисъла на чл. 9, ал.4 ЗПК, който е сключил договора с физическо лице, което по см.на §13, т. 1 от ДР към ЗЗП е потребител.

Съдът намира, че преди да прецени дали поради неизпълнение на договорните задължения от страна на ответника, претендираните от ищеца суми се дължат, така както са присъдени по заповедта за изпълнение, то следва да се извърши преценка дали договорът за потребителски кредит отговаря на изискванията на Закона за потребителския кредит (ЗПК), както и на разпоредбите на Закона за защита на потребителите (ЗЗП), приложими съгл. чл.

24 ЗПК. Обстоятелството, че ищецът по настоящето дело предявява искове по чл. 415 ГПК само за установяване на съществуването на вземанията му по издадената заповед за изпълнение, доколкото съда в заповедното производство – с Разпореждане №*** от ***г., по ч.гр.д. №*** от ***г., по описа на РС Нови пазар е отхвърлил частично заявлението на „АПС Бета България“ ЕООД, относно следните суми: 621,08лв. – за неплатени такси и 1068,57 лв. – неустойка по смисъла на чл. 6.2 от Договор за паричен заем № *** от ***г. между „Сити кеш“ ООД и длъжника, не освобождава настоящия съд от цялостна проверка на действителността на сключения договор за заем.

Това следва от разпоредбата на чл. 7, ал.3 ГПК, вменяваща на съда служебното 4 извършване на преценка за наличието на неравноправни клаузи в договорите с потребителите.

Относно действителността на сключения договор за паричен заем, съдът установи следното:

Договорът за паричен заем „КРЕДИРЕКТ” № ***/***г., съдържа изискуемите по чл.

11, ал. 1, т. 1, 2, 3, 4, 5, 6 и 7 от ЗПК данни, доколкото в него са посочени датата на сключването му ***г., вида на предоставения кредит – паричен заем „КРЕДИРЕКТ”; името и ЕГН, постоянния и настоящия адрес на потребителя; срока на договора за кредит – 12 месеца; общия размер на кредита – 800 лв.и условията за усвояването му – за срок от 12 месеца, при следните месечни вноски: 3х26,70 и 9х104,37лв. за срок до ***г.

Сред останалите задължителни реквизити на договора, особено тези от него, които обуславят и евентуалната му недействителност по см.на чл. 22 ЗПК, са и тези относно изискуемите по чл. 11, ал.1, т. 9, предвид посоченото в договора за лихвен процент от 40,05 %. Посочен е съгл. чл. 11, ал.1, т. 10 ЗПК, годишния процент на разходите (ГПР) по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит – 47,85 % и обща дължима сума 1019,43 лв. Посочен е в чл. 4 от договора, съгл. чл.

11, ал.1, т. 11 ЗПК погасителен план, включващ и суми за неустойка – 1068,57 лева..

В договора не са посочени задължително изискуемите, съгласно чл. 11, ал.1, т. 9а и т.

12, методиката за изчисляване на референтния лихвен процент съгласно чл. 33а, както и съответно информация за правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания; погасителният план посочва дължимите плащания и сроковете и условията за извършването на тези плащания; планът съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи; когато лихвеният процент не е фиксиран или когато допълнителните разходи могат да бъдат променени съгласно договора за кредит, в погасителния план се посочва ясно, че информацията, съдържаща се в плана, е валидна само до последваща промяна на лихвения процент или на допълнителните разходи съгласно договора за кредит.