Определение № 2399 от 27.09.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2399 гр. София, 25.09.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно частно гражданско дело № 20241000501946 по описа за 2024 година

С определение № 592 от 28.05.2024 г., ОС Б.град, гр.д. № 211/24 г., прекратява производството по делото поради недопустимост на иска на Б. В. Б. срещу В. В. Д..

С определение № 666 от 13.06.2024 г. по същото дело е допълнено посоченото по-горе определение по реда на чл. 248 ГПК относно разноските.

Срещу определение № 592 от 28.05.2024 г. е постъпила частна жалба от Б. В. Б., като сочи, че единственият способ за защита в случая е предявяване на иск по чл. 439 ГПК за да бъде установено, че част от сумите не се дължат на наследника В. В. Д., а на останалите наследници на първоначалния длъжник по делото В. Д.. Моли да се отмени определението.

В писмен отговор В. Д. оспорва жалбата.

Срещу определение № 666 от 13.06.2024 г. е постъпила жалба от Б. Б. и от адв. Г. Г., представител на ответника В. Д.. В писмени отговори съответно Б. и Д., оспорват насрещно жалбите си.

Софийски апелативен съд, след като се запозна с данните по делото намира следното:

Производството е образувано по искова молба на Б. В. Б. срещу В. В. Д..

Установява се, че по гр.д. № 145/2012 г., СОС, е постановено решение № 182 от 2.05.2012 г., с което Б. В. Б. е осъден да заплати на В. В. Д. сумата от 36 000 лв. заедно с лихви. След постановяване на решението – 4.07.2012 г. ищецът-кредитор В. Д. е починал, като негови наследници са В. В. Д. и още три лица – две негови дъщери и един син – л. 13.

Видно от разпореждане от 31.07.2012 г. на СОС в полза на В. Д. е издаден изпълнителен лист за цялата сума.

Пред БОС Б. Б. е предявил иск срещу В. Д. за признаване за установено, че не дължи ¾ от сумите по главницата и разноските по изпълнителното дело, тъй като тези суми са 1 дължими на другите деца на кредитора В. Д..

При така очертаната фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

По правило изпълнителен лист се издава на страната, в чиято полза съдът е присъдил определена сума. В настоящия случай се установява, че ответникът Б. Б. е бил осъден да заплати на ищецът В. Д. сумата от 36 000 лв. След постановяване на решението обаче и преди издаването на изпълнителния лист, кредиторът В. Д. е починал и същият е оставил за наследници четири свои деца. Само един от тях – В. В. Д., е поискал издаване на изпълнителен лист като съдът е издал такъв за цялата сума. Легитимирайки се с така издадения изпълнителен лист В. Д. има право да получи цялата престация, тъй като съдебният изпълнител няма право да извършва преценка относно материално-правната легитимация т.е. относно съществуването на дълга и конкретната сума, която се дължи.

Следва да се отчете обстоятелството, че в случая не се касае до хипотезата на чл. 429, ал. 1, пр. 1 ГПК, тъй като изпълнителният лист не е бил издаден на първоначалния ищец В. Д., а е издаден след неговата смърт и то само на един от наследниците му. Т.е. преценката относно правоприемството по наследствена трансмисия в разглеждания случай е изключена от обхвата на действия на ЧСИ. С така издадения изпълнителен лист В. Д. има право да получи цялата сума, а Б. Б. – задължението като длъжник в изпълнението да я заплати.

От друга страна следва да се държи сметка за следното: Длъжникът в хипотезата на чл. 439 ГПК има правен интерес да твърди, че е настъпил нов факт, след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Дали този факт е от категорията на визираните в чл. 439 ГПК подлежи на изследване от съда. В разглеждания казус следва да се извърши проверка дали съдът, издал изпълнителния лист (СОС) не е допуснал очевидна фактическа грешка, като не е вписал в изпълнителния лист, че ищецът по гр.д. № 145/12 г. – В. Д., е починал и е бил наследен от четирима наследници, посочени в удостоверение за наследници на л. 13 от делото. По правило подобно вписване в изпълнителния лист е задължително, доколкото посочените четирима наследници следва да бъдат конституирани като правоприемници в процеса на страната на ищеца. В този смисъл на ищецът Б. В. Б. е следвало да се даде възможност да посочи, дали В. Д., Й. Д., В. Д. и М.

Д. са били конституирани от СОС като наследници на починалия им баща В. Д., респ. да се провери дали е проведена процедура по отстрА.ване на очевидна фактическа грешка (искането за същата не е обвързано със срок) за вписване на всички лица в изпълнителния лист, в качеството им на наследници на починалия ищец. Ако такава процедура бъде установена (респ. допусне се поправка на явната фактическа грешка и се отстрани пропускът да се впиша в изпълнителния лист, че се касае до ищец, който е починал, но е наследен от четири свои деца), то тогава за ищеца Б. ще отпадне правния интерес да претендира установяване на недължимост на част от вземането, тъй като ЧСИ ще събере само припадащата се за единият наследник сума, ако само той е взискател по делото. Ако се установи, че останалите наследници са конституирани и вписани в изпълнителния лист, като наследници на ищеца В. Д., те няма да имат възможност да се снабдят с изпълнителен лист в своя полза (такъв за цялата сума е издаден), нито ще имат възможност да предявят срещу Б.

2 нов иск за ¾ от вземането на наследодателя си, тъй като за това има вече постановено влязло в сила решение и сила на присъдено нещо.

Поради казаното постановеното прекратяване е преждевременно и определението, което е обжалвано следва да се отмени, а делото да се върне на БОС за продължаване на процесуалните действия.

Предвид обстоятелството, че прекратяването е отменено, то на отмяна подлежи и акта за разноски, инкорпориран в определение № 66 от 13.06.2024 г., също като преждевременно постановен.

Водим от горното, Софийски апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 592 от 28.05.2024 г., ОС Б.град, гр.д. № 211/24 г., с което се прекратява производството по делото поради недопустимост на иска на Б. В. Б. срещу В. В.

Д. и определение № 666 от 13.06.2024 г. по същото дело, постановено по реда на чл. 248 ГПК относно разноските.

ВРЪЩА делото на БОС.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3