Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4178 от 20.11.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 16032/2024
Вид
Решение № 4178
Подписан
20.11.2025
В сила
26.03.2026
Състав
АНГЕЛ ФЕБОВ ПАВЛОВ

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 143, ал. 3 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 144 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • ал. 1 на същия член · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 3, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 58д, т. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 3, т. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 182, ал. 1, т. 4 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 188 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 15 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 4 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 5 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 63, ал. 3, т. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 84 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 37 · Закон за правната помощ
  • чл. 7 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
  • чл. 284 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 314 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 322 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 335, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 348, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 10 · Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата
  • чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 4178 гр. София, 20.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 18-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ при участието на секретаря БИСТРА П. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ Административно наказателно дело № 20241110216032 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството пред настоящата съдебна инстанция е по реда на раздел V към глава III от ЗАНН. Образувано е по жалба на Т. Г. Т. (чрез процесуален представител) срещу ЕФ серия К, № 9289660, на СДВР, с който на жалбоподателя за нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. ал.

1 от ЗДвП на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 400 лева. От страна на жалбоподателя се прави искане за отмяна на ЕФ и за присъждане на разноски, като се излагат конкретни твърдения за недоказаност на претендираното административно нарушение и за нарушаване на материалния закон, както и за нарушаване на процесуалния закон. Възиваемата страна СДВР излага писмено становище, т. е. възражение по смисъла на чл. 322 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН, в което се излагат доводи за процесуална и материална законосъобразност на ЕФ и за доказаност на административното нарушение, като се претендира потвърждаване на фиша и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

С направеното по-долу уточнение (виж!), от писмените доказателствени материали (приобщените към доказателствената съвкупност с определение с правно основание чл. 283 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН и с нарочно определение за приемане и прилагане книжа) и от предявените в съдебно заседание по реда на чл. 284 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН доказателствени материали освен обстоятелствата относно датата на изготвяне на ЕФ и връчването му на нарушителя (съответно 25.06.2024 г. и 14.10.2024 г. /с изричното уточнение, че в приложената по този въпрос справка е налице очевидно разминаване между отделните колони, а отбелязаната - в действителност - дата на влизане в сила не е съобразена с предприетото обжалване, което изрично е отразено в справката като такова от по-ранна дата от тази, посочена като такава на влизане на фиша в сила, което вероятно е свързано с това, че обжалването е осъществено посредством директно изпращане на жалбата до съда вместо по предвидения в закона ред, с последващо очевидно след изтичане на срока за обжалване постъпване на жалбата за администриране в СДВР, т. е. в крайна сметка от коментираната справка следва, че фишът не е влязъл в сила/) се установява по несъмнен 1 начин изложеното от фактическа страна в обжалвания ЕФ, към която фактическа обстановка съдът препраща (забрана за използване на подобна техника за излагане /именно за излагане/ на установената от съда фактическа обстановка /при която техника просто не се извършва повтаряне на дадено текстово съдържание, а се извършва препращане към налично по делото съдържание, с което страните са запознати/ не се открива никъде в релевантната нормативна уредба), с изричното уточнение, че жалбоподателят се е явявал към процесната дата 19.06.2024 г. законен представител на юридическото лице, което пък е било регистриран ползвател на процесното МПС (което представителство се потвърждава и от ТРРЮЛНЦ – съобрази чл. 7 от ЗТРРЮЛНЦ!), като се установява още съобразеността на конкретния ЕФ със съответната заповед на министъра на вътрешните работи за утвърждаване на образец, метрологичната годност на процесното техническо средство към процесната дата съответното одобряване на типа и успешното преминаване на измервателното средство през метрологична проверка със срок на валидност към датата на установяване на нарушението (имайки предвид и съответната обнародвана в ДВ Заповед № А-616/11.09.2018 г. на действащото като председател на ДАМТН към съответния момент длъжностно лице), а и това, че срещу родения през **** г. жалбоподател към процесната дата 19.06.2024 г. имало издадени и влезли в сила 10 НП за нарушаване на правилата за движението по пътищата, контролът за чието спазване е възложен н органите на МВР.

Прави впечатление това, че представеното от страна на жалбоподателя (чрез процесуалния му представител) писмо от Столична община (отнасящо се до пътните знаци, важащи за процесния участък) ведно със съответното му приложение касае датата 22.04.2023 г., т. е. над една година преди процесната по настоящото дело дата, но поинтересното е това, че към него е приложена практически същата схема, която е приложена към изпратеното от Столична община специално за нуждите на настоящото дело писмо (последното не се отнася до поставените и валидни за съответния пътен участък пътни знаци единствено към 21.01.2025 г., а е в отговор на запитване от съда касателно конкретната процесна дата, като упоменаването в същото писмо на датата 21.01.2025 г. е във връзка с липсата на информация за промяна в организацията на движение към последната посочена дата); и от двете визирани тук схеми, обаче, при съпоставка със снимковия материал по преписката и най-вече със снимките, на които са видими пътен знак, въвеждащ ограничение на скоростта от 50 км/ч и техническо средство до пътно платно, следва изводът, че процесното управление на МПС се е случило преди (съобразно разрешената посока на движение) очертаната пешеходна пътека, видима на схемите и на снимката, на която е заснето техническото устройство до пътното платно; ако коментираното място беше след пешеходната пътека, то е очевидно (на база на съответната приложена снимка на самото заснемащо устройство), че така позиционираното техническо средство не би могло да осъществи съответното заснемане; освен това на схемите никъде не е виден пътен знак за въвеждане на ограничение на скоростта от 80 км/ч, за какъвто знак се говори иначе в писмото от Столична община, представено от страна на жалбоподателя (чрез процесуалния му представител). Така съдът стига до еднозначния извод в смисъл, че процесното управление на МПС се е случило именно в зоната на действие на пътния знак, въвеждащ ограничение на скоростта 50 км/ч, виден на съответния снимков материал, както и в населено място, респективно в смисъл, че не следва да основава фактическите си установявания касателно процесната по настоящото дело дата на база на изложеното в самото представено от страна на жалбоподателя (чрез процесуалния му представител) писмо от Столична община.

Годността на използваната в случая мобилна видео-радарна система от гледна точка на изискванията по ЗИ и подзаконовата му нормативна уредба е установена на база на приложените в тази връзка книжа (в това число имайки предвид обстоятелството, че съответният протокол от периодична проверка по реда на ЗИ при всяко положение изхожда не от структурно звено на МВР, а от такова на БИМ). Липсват каквито и да било основания 2

(на база на приложената документация касателно осъществяваната контролна дейност) дори за съмнение в смисъл, че не са били спазени при установяване на процесното административно нарушение инструкциите на производителя на използваната система (копие от съответното ръководство е приложено по делото) и то по такъв начин, че да се е стигнало до измерване на по-висока от действителната скорост (извън технически допустимото отклонение) или до приписването й на друго МПС спрямо това, за което същата в действителност се отнася; липсва и основание за съмнение в това, че при неспазени инструкции на производителя изобщо системата би позволила измерване на скорост и „приписването“ й на конкретно превозно средство.

Наличието на процесния въвеждащ ограничение на скоростта пътен знак е удостоверено освен в самия ЕФ още в съставения протокол по чл. 10 от Наредба № 8121з532 от 12 май 2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата и е видно на приложена по преписката снимка, която (съответната разпечатка) е предявена в съдебно заседание. Такава предявена в съдебно заседание снимка (разпечатка) е налична и касателно разположението на заснемащата (измерващата) мобилна система. От съпоставката на снимките на пътния знак и на измерващата (записващата) система е видно, че последната е разположена по такъв начин след въпросния пътен знак, че е насочена (за заснемане, респективно измерване) към участък след (съобразно съответната разрешена посока за движение) знака. Иначе в протокола по чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата е посочено конкретното разстояние до знака за ограничение на скоростта в метри (200 метра).

При това положение материалният закон е приложен правилно, имайки предвид и действалата към процесната дата и към датата на издаване на процесния ЕФ нормативна уредба, включително като не е налице и хипотеза по чл. 3, ал. 2 от ЗАНН (съобрази и ал. 1 на същия член!), обуславяща прилагане на по-благоприятни за нарушителя последващи датата на административното нарушение разпоредби. Не е налице и хипотеза на допуснато съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл. 335, ал. 2 вр. чл. 348, ал. 3 от НПК вр. чл. 84 вр. чл. 63, ал. 3, т. 2 от ЗАНН.

Отсъствието на контролен орган и на нарушител съобразно редакцията на чл. 189, ал.

4 от ЗДвП, действала към датата на извършване на административното нарушение и към датата на издаване на оспорения ЕФ, се отнася до издаването на фиша, а не до установяването на нарушението. Следва в тази връзка да се посочи, че тълкувателната съдебна практика на ВАС, релевантна за допустимостта на използването на мобилни АТСС във връзка с производствата по издаване на ЕФ и за необходимостта от предварително обозначаване на осъществявания контрол със съответния знак, е относима към предходна редакция на ЗДвП (и на съответната му подзаконова нормативна уредба), която отдавна не е била в сила към процесната дата 19.06.2024 г. и към датата на издаване на атакувания фиш.

Направеното в обжалвания ЕФ описание на административното нарушение е напълно достатъчно, за да може да се упражни процесуалното право на защита по същество. Във фиша изрично е отбелязана и посоката на движение на съответното МПС (от ул. „Павел Красов“ към Околовръстен път). „Точната позиция на камерата и връзката с въведеното ограничение“ не се явяват елементи на административното нарушение и на обстоятелствата, при които то е извършено, респективно описание в тази връзка не се явява елемент на нормативно изискуемо съдържание на ЕФ. В процесния фиш е отбелязано съвсем ясно в какво точно се състои административното нарушение, включително кога и къде точно е извършено то, както е посочено още и по какъв начин (чрез каква и коя точно техническа апаратура) е установено, което е напълно достатъчно, за да позволи на санкционираното лице да направи възраженията си по същество, както и да поиска ангажиране на съответните 3 доказателства (каквото е и реално сторено в случая).

Изрично следва да се посочи, че наличието на незадължителна съдебна практика (по други дела) в един или друг смисъл само по себе си е ирелевантно.

Съдът служебно констатира, че в съответния протокол по чл. 10 от Наредба № 8121з532 от 12 май 2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата липсват отбелязани номера на първо и последно статично изображение/видеоклип, но това нито се явява съществено нарушение (ако се приеме, че изобщо се явява нарушение) на процесуалните правила (чл. 335, ал. 2 вр. чл. 348, ал. 3 от НПК вр. чл. 84 вр. чл. 63, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, нито основание за съмнение досежно изложеното в ЕФ като фактическа обстановка, включително с оглед наличните данни в писмен вид към снимката относно процесното административно нарушение и на гърба на същата снимка – касае се за процес, който до голяма степен е автоматизиран (съобрази чл. 189, ал. 15 от ЗДвП!). Коментираната тук липса очевидно се дължи на липсата на индивидуален номер на самото процесно изображение (чрез което се установява административното нарушение), която липса е видна от съответната разпечатка, т. е. при такова положение в съответните графи в протокола просто няма какво обективно да бъде посочено.