Решение № 264081 от 21.06.2021, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

Гр. София, 21.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-17 състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА като сложи за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 8117 по описа на съда за 2020 г., взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба от А.В. *** осъждането й да заплати сумата от 26 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от непозволено увреждане, настъпило на 06.02.2020 г., ведно със законната лихва от 06.02.2020 г. до окончателното изплащане и 4 481.92 лева за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечение, медикаменти, консумативи, възстановителна физиотерапия и загубени средства за предплатена почивка за о-в Тенерифе, ведно със законната лихва от датата на подаването на исковата молба до окончателното изплащане.

Ищцата твърди, че на 06.02.2020 г. около 08.15 часа вървяла по тротоара на ул. „Алдомировска“ в посока от ул. „Цар Симеон“ към ул. „Димитър Петков“ в гр. София. Тротоарът бил заледен и непочистен и В. паднала на него. Изпитала силна болка. На помощ й се притекла Е.В..

Ищцата се обадила на брат си Б.Н., който я закарал в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“.

Установило се счупване с изкълчване на ставата на десния крак и скъсани връзки.

Претъпяла операция по спешност, при която се поставили плака и осем стоманени винта. След изписването на 12.02.2020 г. ищцата провела домашно лечение за срок от два месеца.

На 02.04.2020 г. В. постъпила в МБАЛ „Св. Панталеймон“ АД, гр. София за премахване на един от винтовете. Плаката и останалите седем винта трябвало да останат поне за девет месеца. След изписването лечението продължило в домашни условия, съпроводено със задължителна рехабилитация за раздвижване на крака в продължение на три месеца.

Трета операция ищцата претърпяла на 29.03.2021 г. за отстраняване на металната остеосинтеза.

В. изпитвала силни болки в долния десен крайник, чувствала се безпомощна и безполезна. Не могла да упражнява трудовите си ангажименти за период от четири месеца. Търпените болки и страдания оценява на сумата от 26 000 лева и се намирали в причинно-следствена връзка с настъпилото на 06.02.2020 г. произшествие. Моли Столична община да бъде осъдена да й заплати исковата сума, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане.

Увреждането станало причина ищцата да не успее да реализира планирано за периода 26.02.2020 г. – 06.03.2020 г. пътуване до о-в Тенерифе. Направила и разходи за лечение. Търпените имуществени вреди възлизали на обща стойност 4 481.92 лева, които моли съдът да осъди ответникът да бъде осъден да й заплати, ведно със законните лихви от датата на подаването на исковата молба до окончателното изплащане.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е подал отговор, в който оспорва предявените искове. Счита, че причина за инцидента е проявеното невнимание от страна на В. и че липсва причинно-следствена връзка между увреждането и необезопасения участък от тротоара. Оспорва размера на претенцията за неимуществени вреди като прекомерно завишена.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД.

Ищцата извежда правото си от незаконосъобразно бездействие на лица, на които ответникът е възложил извършването на определена работа. В случая Столична Община е надлежен ответник именно във връзка с обективната гаранционно – обезпечителна отговорност по чл.

49 от ЗДД, в качеството й на възложител на работата по отношение на свои служители, които с виновното си бездействие са пропуснали да почистят леда по уличната мрежа.

За уважаването на така предявения иск за непозволено увреждане е необходимо да бъдат установени предпоставките на чл. 49 от ЗЗД: настъпили вреди за ищеца от лице, на което ответникът е възложил някаква работа, като вредите са причинени при или по повод на изпълнението й и по вина на изпълнителя.

Съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 от ГПК за доказателствената тежест в гражданския процес, ищецът следва да проведе главно и пълно доказване на настъпването на фактическия състав на непозволеното увреждане.

Тъй като в случая виновното поведение се изразява в бездействие, неговата противоправност се определя от наличието в законодателството на позитивно-правна норма, задължаваща делинквента да действа по определен начин. Като е пропуснал да упражни определено поведение, той е станал причина за увреждане на телесната цялост на пешеходец на непочистената от леда пътна мрежа.

Установява се по безспорен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства, че на 06.02.2020 г. тротоарът на улица „Алдомировска“ в гр.

София е бил непочистен от образувалия се лед и сняг. В тази насока съдът кредитира показанията на свидетеля Е.В., която е очевидец на инцидента. Самата В.разказва, че при непочистени от сняг и лед тротоари винаги се движи по улиците на места, където са очертани коловози от колите.

Не се спори, че тази част от пътната мрежа е собственост на ответната община, съгласно чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОбС вр. чл. 8, ал. 3 от ЗП. Пътят, на който е настъпил инцидентът, е общински път по смисъла на чл. 3, ал. 3 от ЗП, поради което и на основание чл. 19, ал. 1, т. 2 и чл. 31, пр. 3 от ЗП задължена да осъществява дейностите по поддържането му, е именно ответната община. Законово вменените си задължения ответникът изпълнява посредством възлагане на определена работа на физически лица, негови служители. Тяхна е отговорността при пропуск да вземат необходимите мерки, в изпълнение на своите служебни задължения да осигурят безопасното и удобно придвижване по улиците и пътищата, общинска собственост на всички участници в движението.

В конкретния случай се установи, че служители на ответника не са изпълнили задължението си да отстранят заледяването на предназначения за движение на пешеходци част от пътя – тротоар, който по смисъла на § 6, т. 6 от ДР на ЗДвП представлява изградена, оградена или очертана с пътна маркировка надлъжна част от пътя, ограничаваща платното за движение и предназначена само за движение на пешеходци. Като е упражнявала правото си на придвижване по пътя, на съответно обозначено за това място, ищцата е получила безспорно установеното увреждане – триглезенно счупване с частично изкълчване на дясна глезенна става.

Съдът приема за категорично доказана причинно-следствената връзка между полученото от ищцата увреждане при падане на заледен тротоар, на който се е подхлъзнала.

При определяне размера на обезщетението в приложение на принципа за справедливост, съгласно чл. 52 от ЗЗД следва да се съобразят характера и тежестта на вредите, интензитетът и продължителността на понесените болки, проявлението им във времето, възрастта на пострадалия и др.

Съдебно-медицинската експертиза е установила, че вредите, чието обезщетение ищцата претендира, са причинени именно от инцидента на 06.02.2020 г. А.В. е получила триглезенно счупване с частично изкълчване на дясна глезенна става. Това й е причинило трайно затруднение в движението на десен долен крайник за срок повече от 30 дни.

Извършено е било оперативно лечение в деня на инцидента – наместване на счупването и фиксиране на фрагментите на малкия пищял с плака и винтове и на големия пищял с игли, винт и тел. Поставен е бил и един транссиндесмален винт, придържащ двете кости на подбедрицата една до друга. Този винт е следвало задължително да бъде отстранен след около два месеца, преди започване на рехабилитация.

Второ оперативно лечение е проведено на 02.04.2020 г. за отстраняване на транссиндесмалния винт. За периода 06.02.2020 г. – 05.06.2020 г. ползвала отпуск по болест за временна нетрудоспособност.

На 29.03.2021 г. била извършена трета операция за отстраняване на остеосинтезния материал и шев на сухожилие.

При проведен на

14.04.2021 г. личен преглед на пострадалата вещото лице д-р С. е установил два оперативни белега в областта на дясна глезенна става – надлъжен от външната страна на глезена с дължина 12 см и дъговиден от вътрешната страна на глезена с дължина 6 см. Обемът на движение в дясна глезенна става при повдигане на ходилото нагоре бил ограничен до 20 градуса, при норма 30 градуса. При прегледа В. се оплакала от болки и постоянна тежест и стягане в дясна глезенна става.

След всяка от трите операции ищцата изпитвала болки за около месец, с по-висок интензитет през първите две седмици.

Видно от издадените болнични листове, съдът приема за безспорно доказано, че при пострадалата основният възстановителен период е бил около четири месеца след инцидента и един месец през 2021 г. – след третата оперативна интервенция.

Този извод се потвърждава и от гласните показания на свидетеля Б.К.. Според показанията на последната, които съдът кредитира като обективни, последователни и съответни на писмените доказателства и заключението на съдебно-медицинската експертиза, пострадалата изпитвала особено силни болки през първия месец. За облекчаването им приемала медикаменти. К.оказвала на В. нужната помощ с пазаруване на храна и лекарства. След това ищцата започнала да се изправя и да се придвижва в дома си с помощта на патериците.

След втората операция, когато бил изваден само един от пироните, В. отново имала нужда от помощ. Пазила постелен лежим около 10 дни и възстановяването настъпило по-бързо. През този период ищцата била обективно възпрепятствана да упражнява адвокатска професия и поради това отказвала ангажименти или насочвала клиентите към други колеги.

Плануваната почивка на остров Тенерифе се провалила и В. изгубила дадените за екскурзията средства, както и тези за самолетните билети.

Към момента пълно възстановяване не било настъпило. Кракът бил видоизменен и отекъл. Затова не можела да обуе предпочитани от нея обувки, а се налагало да носи широки обувки с платформа.

В края на май, началото на юни 2020 г. започнала да се придвижва навън самостоятелно. Дотогава единственото напускане на дома й било за посещения при лекари.

Страхувала се да стъпва на увредения крайник, но рехабилитаторът й казал, че за да преодолее тази психологическа бариера, трябва да прави опити да стъпва. През април и май идвал рехабилитатор на частно посещение, защото В. не можела да се придвижва.

Особено отражение увредата оказала на работата й. Отсъствието се отразило на финансовото й състояние, тъй като нямала други доходи. Налагало се отлагане на дела поради невъзможността й да се явява в съдебна зала.

При тези данни, както и при съобразяване на третата оперативна интервенция, във връзка с която В. е изпитала болки с висок интензитет, съдът намира, че обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде определено на 12 000 лева. Към 06.02.2020 г. К.Т.е била на 47 години, без данни за придружаващи заболявания и работоспособна. За период от поне шест месеца начинът й на живот е бил променен към посока влошаване на качеството му. Първият месец се е нуждаела от чужда помощ в ежедневните хигиенно-битови дейности, като това естествено й е причинило неудобства. Данни за настъпили усложнения не са налице, но счупването се е отразило на нормалното функциониране на долния десен крайник, въпреки проведените рехабилитационни процедури.

Предявеният от ищцата иск за обезщетяване на неимуществените вреди съдът намира за основателен до размера на сумата от 12 000 лева и в посочения размер следва да бъде уважен. За горницата до 26 000 лева претенцията подлежи на отхвърляне.

Относно извършените от ищцата разходи за лечение по представените разходо-оправдателни документи, вещото лице е заключило, че тези разходи са били необходими за правилно и своевременно лечение.

Претенцията за обезщетяване на имуществените вреди е частично основателна. Сторените разходи за закупуване на плака с винтове, за потребителски такси, медицински консумативи за превръзка, разходи за провеждане на рехабилитационни процедури и такси за прегледи са в пряка причинно-следствена връзка с получените увреждания. Налице са безспорни доказателства за тяхното заплащане, поради което имуществените вреди на обща стойност 1 805.80 лева съдът намира за доказани и съответно - дължими от ответника.