Решение № 687 от 10.05.2026, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 687 гр. Плевен, 10.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Вера Св. Найденова при участието на секретаря Валя Х. Стоянова като разгледа докладваното от Вера Св. Найденова Гражданско дело № 20254430107001 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по ИМ *** ЕИК ***, със седалище и адрес на управление г*** представлявано от *** чрез юрк.*** /уточнена с молба от 29,12,2025 г., против Н. К. К., ЕГН **********, от *** и М. К. К., ЕГН **********, от гр*** с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД срещу двамата ответници, да заплатят на ищеца следните суми: Н. К. К. – 1650,30 лева главница, съставляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода 01,03,2017 г. – 30,04,2025 г. и 665,65 лева лихва за забава за периода 03,05,2017 г. – 06,11,2025 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от дата на подаване на исковата молба – 21,11,2025 г., до окончателното изплащане на сумите, и М. К. К. – 1650,30 лева главница, съставляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода 01,03,2017 г. – 30,04,2025 г. и 665,65 лева лихва за забава за периода 03,05,2017 г. – 06,11,2025 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от дата на подаване на исковата молба – 21,11,2025 г., до окончателното изплащане на сумите. В обстоятелствената част на исковата молба се навеждат доводи, че ответниците, в качеството си на наследници на К. А. К., са собственици на топлоснабден имот - апартамент, находящ се в ***, и са клиенти на топлинна енергия по смисъла на чл.153 от ЗЕ, според който текст всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Сочи се, че именно поради това за тях важат разпоредбите на действащото законодателство в областта на енергетиката. Навеждат се доводи, че съгласно 1 разпоредбата на чл.150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР към МС.

Сочи се, че съгласно ал.2 от ЗЕ същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. Твърди се, че ОУ от 2007 г. са публикувани във в. „Нощен труд“ от 13-14.12.2007 г. и във вестник „Посоки“ бр.239/13,12,2007 г. Сочи се, че с ОУ се регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и дружеството, в това число и правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинна енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. в раздел VІІ от ОУ от 2007 г.- „Заплащане на топлинна енергия“ е определен реда и срока, по който купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в 30- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Излага се, че в този случай задължението на ответника за заплащане на дължимите от тях суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-късно до края на текущия месец, следващ месеца на доставката на топлинна енергия. Излага се, че с изтичането на последния ден от месеца ответника е изпаднал в забава за тази сума, като на основание чл.31, ал.6 от ОУ ежедневно е начислявана законна лихва върху дължимата сума. Твърди се, че процесната сума включва: сума за отопление с ИРУ в размер на 1981,42 лева; сума за отопление без ИРУ в размер на 290,43 лева; сума за ТЕ, отдадена от сградна инсталация в размер на 792,11 лева; сума за услуга дялово разпределение в размер на 236,65 лева. Твърди се, че в имота на ответниците има монтирани 3 бр. ИРУ. Моли съда да уважи предявените искове. Претендират се и сторените разноски. В с.з. проц.представител на ищеца моли съда да уважи сумите по ИМ.

В срока по чл.131 от ГПК отв.М. К. не депозира отговор на ИМ. В с.з. същият се явява лично и прави възражение за изтекла погасителна давност за част от сумите.

В срока по чл.131 от ГПК отв.Н. К. депозира отговор на ИМ чрез адв.П.Я. от ПАК, в който сочи, че искът е неоснователен. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Не възразява срещу искането за експертизи. В с.з. ответникът се явява лично и с адв.Я., който моли съда да уважи направеното в отговора възражение за давност. Претендира разноски.

Съдът, след като се съобрази със становищата на страните и събраните по делото доказателства и прие за установено от фактическа и правна страна следното:

От приложеното препис-извлечение за консумирана топлинна енергия за партида №1714 за адрес *** на името на наследниците на К. А. К., е видно, че за периода 01,03,2017 г. – 30,04,2025 г. са начислени суми за топлоенергия в размер на 1687,58 евро главница и 680,69 евро лихва за забава.

Не се спори по делото, и се установява от представеното удостоверение от *** изх.

№***/05,12,2025 г., че процесния топлоснабден имот е собственост на К. А. К. /починал/.

2

От изисканото и представено удостоверение за *** се установява, че наследници на К. А. К. са двамата ответници по делото – негови синове.

Предвид безспорно установения факт, че ответниците са собственици на процесния имот, за който има открита партида при ищцовото дружество с аб.№1714, и който се намира в топлоснабдена сграда, съдът приема, че ответниците имат качеството на клиент на топлинна енергия по смисъла на чл.153 от ЗЕ. Правоотношението по продажба на топлинна енергия между топлопреносното предприятие и потребителя възниква по силата на закона /чл.150 от ЗЕ/ при публично известни общи условия, без да необходимо изричното им приемане от потребителя.

От заключението на ВЛ по изготвената СИЕ, което съдът кредитира като вярно и компетентно изготвено, се установява, че дължимата за процесния имот сума, за процесния период, възлиза на 3300,61 лева главница и 1361,70 лева лихва за забава, а за периода съобразно направеното възражение за изтекла погасителна давност – 1443,57 лева главница за 01,12,2022 г. – 30,04,2025 г. /изчислено от съда на основание чл.162 от ГПК, доколкото ВЛ е изчислило 3 години преди подаване на отговора на ИМ, а не преди подаване на самата ИМ – 21,11,2025 г./, и 282,88 лева лихва за забава за периода 02,02,2023 г. – 03,06,2025 г. ВЛ лице не е установило плащане на дължимите към ищеца суми.

При това положение предявеният иск се явява основателен и доказан, поради което съдът следва да обсъди направеното от ответниците възражение за изтекла погасителна давност за част от сумите.

Погасителната давност е фактически състав, включващ период от време, през който носителят на едно субективно материално право бездейства, който състав поражда правото на задълженото лице да се позове на давността и да откаже изпълнение. Според чл.114 от ЗЗД давността почва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. В случая падежът на всяко от задълженията за плащане на потребената топлинна енергия е последното число на месеца, следващ отчетния период /месеца на доставката/, а от първо число на втория месец, следващ отчетния период, длъжникът изпада в забава и върху задължението започват да се начисляват лихви. Задължението е срочно, така че за да изпадне в забава длъжникът, не е необходима покана от кредитора. Задълженията за лихви върху всяка от главниците са започнали да се натрупват от първо число на втория месец, следващ отчетния период, и се дължат за всеки изминал ден след изпадане в забава на длъжника.

Съгласно задължителното за приложение от съдилищата тълкувателно решение №3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията за плащане на потребена топлинна енергия са такива за периодично изпълнение. Щом това е така, спрямо вземанията на ищеца за главницата е приложима кратката тригодишна давност по чл.111, б.”в”, предл.3 от ЗДД. Съгласно чл.119 от ЗЗД с погасяването на главното задължение, се погасяват и произтичащите от него допълнителни задължения, макар давността за тях да не е изтекла, тоест погасява се и акцесорното вземане за обезщетение за забава върху главницата. Ето защо Съдът счита, че така направеното възражение за недължимост на вземанията поради изтекла погасителна давност е основателно за вземанията, начислени за периода до три години преди датата на 3 подаване на ИМ, която е подадена на 21,11,2025 г. – тоест за периода преди 21,11,2022 г.

На основание гореизложеното съдът намира, че искът с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД е частично основателен до размера от 738,08 евро главница за периода 01,12,2022 г. – 30.04.2025 г. и лихва за забава за периода от 02,02,2023 г. /от когато се начислява лихва за консумираната топлинна енергия през м.декември 2022 г./ до 03,06,2025 г. в размер на 144,64 евро. За разликата до претендираните 3300,61 лева главница /и за периода преди 01,12,2022 г./ и 1331,31 лева лихва за забава /и за периода 03,05,2017 г. – 05,01,2023 г./ искът следва да бъде отхвърлен като погасен по давност.

Предвид изхода от производството, на основание чл.78, ал.1 от ГПК в тежест на ответниците следва да бъде възложено и заплащането на направените от ищеца разноски съобразно частта от вземането, за която се установи че съществува. Ищецът е претендирал разноски в общ размер на 322,32 евро /за ДТ, юрк.възнаграждение, депозит ВЛ и други ДТ/, от които ответниците му длъжат му дължи репариране на разноски в размер на 119,26 евро, или всеки от ответниците – 59,63 евро.

Отв.Н. К. също има право на разноски съразмерно с отхвърлената част от иска, като е претендирал разноски за адв.възнаграждение в размер на 350,00 евро; от тях ищецът му дължи разноски в размер на 220,50 евро.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД Н. К. К., ЕГН **********, от *** ДА ЗАПЛАТИ на *** ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявана от изпълнителния директор *** сумата от 369,04 евро главница /721,78 лева/, съставляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода 01,12,2022 г. – 30,04,2025 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от дата на подаване на исковата молба – 21,11,2025 г., до окончателното изплащане на сумите, като за разликата до претендираните 1650,30 лева и за периода преди 01,12,2022 г., ОТХВЪРЛЯ предявеният иск КАТО ПОГАСЕН ПО ДАВНОСТ.

ОСЪЖДА на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД Н. К. К., ЕГН **********, от *** ДА ЗАПЛАТИ на *** ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявана от изпълнителния директор *** сумата от 72,32 евро /141,45 лева/ лихва за забава за периода 02,02,2023 г. /от когато се начислява лихва за консумираната топлинна енергия през м.декември 2022 г./ до 03,06,2025 г., като за разликата до претендираните 665,65 лева и за периода 03,05,2017 г. – 05,01,2023 г., ОТХВЪРЛЯ предявеният иск КАТО ПОГАСЕН ПО ДАВНОСТ.

ОСЪЖДА на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД М. К. К., ЕГН **********, от гр*** ДА ЗАПЛАТИ на *** ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявана от изпълнителния директор *** сумата от 369,04 евро главница /721,78 лева/, съставляваща 4 стойността на незаплатена топлинна енергия за периода 01,12,2022 г. – 30,04,2025 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от дата на подаване на исковата молба – 21,11,2025 г., до окончателното изплащане на сумите, като за разликата до претендираните 1650,30 лева и за периода преди 01,12,2022 г., ОТХВЪРЛЯ предявеният иск КАТО ПОГАСЕН ПО ДАВНОСТ.

ОСЪЖДА на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД М. К. К., ЕГН **********, от гр*** ДА ЗАПЛАТИ на *** ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявана от изпълнителния директор *** сумата от 72,32 евро /141,45 лева/ лихва за забава за периода от 02,02,2023 г. /от когато се начислява лихва за консумираната топлинна енергия през м.декември 2022 г./ до 03,06,2025 г., като за разликата до претендираните 665,65 лева и за периода 03,05,2017 г. – 05,01,2023 г., ОТХВЪРЛЯ предявеният иск КАТО ПОГАСЕН ПО ДАВНОСТ.