Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1593 от 20.12.2023, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Търговско дело 1862/2022
Вид
Решение № 1593
Подписан
20.12.2023
В сила
20.01.2024
Състав
Владимир Вълков

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 1593 гр. София, 20.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-13, в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Владимир Вълков при участието на секретаря Весела Хр. Станчева като разгледа докладваното от Владимир Вълков Търговско дело № 20221100901862 по описа за 2022 година

Предмет на разглеждане са искове с правно основание чл. 405 ал. 1 от Кодекса за застраховането.

Ищецът ЗД „Б.И.“ АД, представляван от адв. М.Г., твърди да е застраховал по застраховка „Автокаско“ лек автомобил марка „БМВ 550“ с рег. № *******. На 07.05.2019 г. в района на гр. Бургас застрахованият при ищеца автомобил бил увреден поради противоправно поведение на водача на л.а. „“Фолксваген Пасат“ с рег. № *******, чиято административнонаказателна отговорност била ангажирана от органите на полицията.

Ищецът изплатил на собственика обезщетение в размер на 31328,20 лв. Твърди се към датата на пътнотранспортното произшествие водачът на л.а. „Фолксваген Пасат“ да е застрахован при ответника „Застрахователно акционерно дружество Д.Б.Ж.И З.“ при условията на задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“.

Иска се да бъде възстановена сумата ведно с 15 лв. – ликвидационния разноски. При условията на чл. 214 ал. 2 ГПК ищецът претендира и законна лихва от датата на исковата молба до окончателно изплащане на сумата.

В отговор по исковата молба ответникът „Застрахователно акционерно дружество Д.Б.Ж.И З.“, представляван от адв. П. от САК, признава наличието на застраховка „Гражданска отговорност“ за водача на л.а. „Фолксваген“ при представлявания от него застраховател. Оспорва обаче да е имал вина за произшествието. Твърди, че водачът на застрахования при ищеца автомобил – „БМВ“ се е движел с превишена скорост и без да контролира управляваното от него МПС.Смята ударът да е настъпил след като л.а.

„Фолксваген“ е приключил с маневрата и се е намирал на една линия с л.а. „БМВ“.

Евентуално твърди при описаните обстоятелства водачът на л.а. „БМВ“ да е съпричинил увреждането. Ответникът оспорва изплатеното обезщетение да е съобразено със средните пазарни цени, съответно да отговаря на правилата за изплащането му при твърдение, че да е налице „тотална щета“, а размерът на обезщетението не е съобразен със запазените части.

1

В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца – адв. М. от САК, поддържа предявения иск. Навежда довод за доказано, че изплатеното обезщетение на правоимащото лице касае вреда, виновно причинена от застрахования при ответника водач.

Претендират се разноски като е представен и списък.

Процесуалният представител на ответника оспорва – юрк. Ц., оспорва иска.

Претендират се разноски като е представен и списък, видно от който се претендира и юрисконсултско възнаграждение.

Съдът като обсъди по същество надлежно въведените в процеса факти с оглед на събраните по делото доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл.

235 ГПК, намира за установено следното:

Видно от съставения при посещение на място протокол за ПТП в това число и потвърдената с подписа на застрахования при ответника водач на л.а. „Фолксваген Пасат“ с рег. № *******, увреждането е настъпило на 07.05.2019 г. в лентата за движение на л.а.

„БМВ 550“ с рег. № *******.

Свидетелят И. сочи да е управлявал автомобил BMW със скорост 60-70 км/ч и да е пътувал в посока Бургас по двупосочно платно за движение, а водач на друг автомобил предприел изпреварване при насрещно движещ се автомобил. Тръгнал да се прибира, свид.

И. натиснал спирачка, но не успял да предотврати настъпилия удар при прибиране на изпреварващия автомобил. Изпреварващият автомобил със заден десен калник ударил предния ляв калник на управлявания автомобил от свид. И..

От показанията на свид. Д. се установява, че при движение от кв. Долно Езерово в посока Бургас при управление на л.а. „Фолксваген Пасат“ и при изпреварване на л.а. БМВ, поради насрещно движещ се автомобил, решил да се прибере в лентата в своята посока на движение, при което със задната дясна част на своя автомобил ударил л.а. БМВ. Водачът на л.а. БМВ свил вдясно и се ударил в дърво. Предприел маневрата, тъй като водачът на л.а.

БМВ се движел бавно, но не преценил възможността за изпреварване поради появата на насрещно движещ се автомобил. След удара предницата на БМВ била много събрана, а колата не могла да се движи на собствен ход.

По делото не се спори, а и от доказателствата се налага извод, че ищецът е заплатил на собственика на л.а. „БМВ“ сумата 31328,23 лв.

От заключението на вещото лице Г. се установява, че възпроизведеният от свидетелите механизъм съответства на декларираната ситуация при съставяне на протокола за ПТП. Деформациите по автомобилите потвърждават л.а. БМВ М 550 Д се е движел със скорост 70 км/ч, а л.а. „Фолксваген Пасат“ със скорост от 80 км/ч. Вещото лице определя като непосредствена причина за увреждането недостатъчно разстояние до насрещно движещия се автомобил, за да довърши маневрата, съответно недостатъчна надлъжна динамична дистанция между задната част на управлявания от него автомобил и предната част на л.а. „БМВ“, чийто водач от техническа гледна точка не е имал възможност да предотврати произшествието, а и наличните данни не позволяват извод да е допринесъл за сблъсъка. Вещото лице определя като необходима сума за отстраняване на вредите от 38140 лв. с включен ДДС при средна цена на пазара за употребявани автомобили към датата на увреждане определя на 51330 лв., а запазените части остойностява на 6160 лв.

Страните не спорят, че водачът на л.а. „Фолксваген Пасат“ с рег. № ******* е застрахован при ответника по риска „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

2

При възприетата фактическа обстановка от правна страна съдът намира следното:

Законът изрично признава право на застраховател, поел риска от увреждане на имущество, след като плати обезщетение на пострадалия да упражни неговите права с оглед възстановяване на изплатеното ведно с необходимите разноски за определяне на обезщетението – чл. 411 изр. първо КЗ. При наличие на сключена застраховка „Гражданска отговорност“ законът пряко ангажира застрахователя, поел този риск да понесе имуществената тежест от събитието. Ето защо претендираното право предполага да бъде установено в процеса постигнато съгласие в предписана от закона форма ищецът да поеме риска от увреждане на имущество, възникнал дефицит в патримониума на застрахованото лице, причинен от обстоятелство, възложено от закона в отговорност на лице, застраховано при ответника, а пострадалият да е възмезден за сметка на ищеца.

По делото не се спори, че в предписана от закона форма е изразено съгласие ищецът да поеме риска от увреждане на имущество – л.а. „БМВ 550“. Не се спори също така, че първата вноска от договорената премия е заплатена преди застрахователното събитие, а ищецът е изплатил обезщетение в размер на 31328,,00 лв. При тези обстоятелства ищецът е легитимиран да встъпи в правата на пострадалия включително и срещу застраховалия гражданската отговорност на причинителя на увреждането, какъвто се явява ответникът.

Еднозначно пресъздадената от свидетелите обстановка около настъпилото пътнотранспортно произшествие сочи увреждането в предната лява част и последвалия удар в крайпътно дърво като пряка и непосредствена последица поведението на застрахования при ответника водач. Съгласно чл. 42 ал. 1 т. 2 ЗДвП водачът на изпреварващия автомобил е длъжен преди да предприеме маневрата изпреварване да се убеди, че има видимост, свободен път на разстояние, достатъчно за изпреварване, и че може да заеме място в пътната лента пред изпреварваното пътно превозно средство, без да го принуждава да намалява скоростта или да изменя посоката на движение. Следователно, установеното поведение на водача на л.а. „Фолксваген Пасат“ се явява и противоправно, а освен че вината му се предполага, показанията му позволяват извод, че не е изпълнил задължението си въпреки съществувалата възможност за това. При тези съображения ответникът дължи да поеме имуществената тежест, произтичаща от причинените вреди от застрахования при него водач.

Страните не спорят, а и определената от вещото лице Г. сума като необходима за възстановяване на автомобила, съответно неговата замяна автомобил при съпоставими характеристики, превишава застрахователната стойност на увредения. Нормата на чл. 390 ал. 2 КЗ приравнява икономически неоправданото възстановяване на автомобила на неговата загуба, ангажирайки застрахователя да заплати и съответното обезщетение.

Съгласно чл. 386 ал. 2 КЗ застрахователното обезщетение е съизмеримо с действителната вреда, която пък определя необходимите средства за придобиване на съпоставим по качествените си показатели автомобил. В тази връзка и указаното съотношение между стойността на средствата за отстраняване на автомобила с необходимите, за да бъде придобит автомобил при сравними характеристики и качество, не влияе върху действителната стойност на увреденото имущество. От неоспореното заключение се налага извод за наличие на части от автомобила с установена от вещото лице възможност да калкулират средство при продажбата им поотделно. Макар и степента на увреждане да прави икономически неадекватно възстановяването на автомобила, констатираната възможност отделни части да бъдат реализирани на вторичния пазар сочи на актив, частично заместващ увреденото имущество. Ето защо от определения от вещото лице 3 размер на действителната стойност на автомобила – основа за определяне и размера на обезщетението, следва да бъде приспадната стойността на запазените части. Явилата се разлика превишава изплатения от ищеца размер на обезщетение, поради което неоснователно се явява и възражението за несъразмерност на определеното обезщетение на действително претърпените вреди.

Управлението на моторно превозно средство е дейност с повишена опасност.

Безопасността на движението по пътищата пряко произтича от безусловна гаранция за техническа изправност. Регистрацията на моторно превозно средство осигурява доверие, че тази гаранция е осигурена, за което именно е предвиден и първоначалният обстоен технически преглед. Предвид високата цена за пълно възстановяване и технически възможния компромис посредством отремонтиране на увредени части, адекватното възстановяване на автомобил след претърпяна тотална щета не може да бъде гарантирано.

Това именно налага прекратяване на регистрацията. Настоящият състав приема правилото на чл. 390 ал. 1 КЗ за съвместяващо частния интерес на застрахования – да получи застрахователното обезщетение с обществения интерес да бъде предотвратено движение по отворените пътища за обществено ползване на автомобил, чието адекватно възстановяване не може да бъде гарантирано. След предвидената възможност лицензираният застраховател да уведоми полицейските органи за констатирания случай на тотална щета – чл. 18а ал. 7 от Наредба № I-45, очертаният публичен интерес е осигурен. Органът, призван да осигури безопасността по пътищата бива информиран за потенциалната опасност, а с оглед и контролните му правомощия е в състояние да предотврати очертания риск. В този смисъл формалният знак – прекратена регистрация, придобива второстепенно значение и не обосновава обвързване на изпълнението на договора с изпълнението на предписаната административна процедура.

Законът признава на застрахователя по имуществена застраховка право да събере и обичайните разноски, направени за определяне размера на обезщетението. В процеса не е повдигнат спор досежно размера на претиндираната на това основание сума.

По изложените съображения предявеният иск следва да бъде уважен изцяло.

По искането, предявено при условията на чл. 214, ал. 2 ГПК

Процесуалният закон предписва особен ред за третиране на акцесорната претенция за лихва, формирана в периода на развитие на исковия процес. Тази норма не сочи обстоятелствата, от които произхожда визираното вземане, нито условията, при които да бъде остойностено. Понеже касае самостоятелно от правна гледна точка притезание, регламентирано от материалния закон, меродавни са и утвърдените от него правопораждащи обстоятелства.