Присъда № 15 от 03.06.2021, Окръжен съд - Разград

МОТИВИ към присъда № 15/03.06.2021 г.., постановена по внох дело № 2 74/2020 г. по описа на ОС-Разград, съдия-докладчик Лазар Мичев

Производството е по реда на глава двадесет и първа от НПК.

С Присъда № 163/28.03.219 г., постановена по нох дело № 820/2017 г., РС-Разград признал подсъдимия Б. И. Б. , за невиновен в това, че на 03.09.2016 г. в гр. Разград, е причинил на Д. Д. Д. от гр. Разград тежка телесна повреда, изразяваща се в постоянна слепота на лявото око, вследствие на травма на ляво око и орбита: травматично разкъсване на лява очна ябълка и липса на зрителна острота на ляво око; фрактура на пода и вътрешната стена на лява орбита с дислокация към горночелюстен синус и носна кухина с навлизане на орбитални тъкани в тази посока; наличие на кръв в ляв горночелюстен синус и около очната ябълка; оток и кръвонасядане на клепачите на ляво око, поради което и на основание чл. 304 НПК го оправдал по обвинението да е извършил престъпление по чл.128, ал.1 от НК.

Със същата присъда съдът отхвърлил като неоснователни и недоказани, предявените от Д. Д. Д. , против подсъдимия Б. И. Б. граждански искове за сумата от 70 000 лева, представляваща обезщетение за причинените с престъплението по чл. 128, ал. 1 от НК неимуществени вреди, както и за сумата 2574.39 лева представляваща обезщетение за причинените от престъплението по чл. 128, ал. 1 от НК имуществени вреди, изразяващи се в разходи за медицински изследвания, закупуване на лекарства и лечение, ведно със законната лихва за всяка една от сумите, считано от 03.09.2016 г. до окончателно плащане.

Против присъдата е постъпил бланкетен въззивен протест от прокурор при РПРазград, с която същата се протестира като неправилна. Прокурора предлага въззивната инстанция да отмени присъдата и вместо нея да постанови нова, с която да признае подсъдимия за виновен по възведеното му обвинение и да му наложи наказание, съобразно предвиденото в закона.

По делото е постъпило и допълнително изложение към въззивния протест. В същото се сочи, че при оценката и анализа на доказателствата, първоинстанционния съд е допуснал съществени процесуални нарушения на чл. 13, ал. 1 и чл. 14, ал. 1 от НПК, довели до грешни фактически изводи и неправилно приложение на материалния закон, в резултат на което е направен незаконосъобразен извод за недоказаност на обвинението. Прокурорът твърди, че събраните в хода на проведеното съдебно следствие гласни, писмени и веществени доказателства, както и експертните заключения не са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност. Не е извършен пълен анализ на доказателствения материал, а при направения кратък такъв е подходено избирателно и едностранчиво, като необосновано е даден приоритет на едни показания, подкрепящи защитната теза и са игнорирани други, подкрепящи обвинителната теза.

На следващо място прокурора твърди, че оценъчната дейност на съда не е реализирана при спазване правилата на формалната логика и събраните доказателства не са ценени съобразно действителното им съдържание и не са изложени убедителни мотиви във връзка с достоверността им, като е направен и кратък анализ на част от доказателствения материал. Съдът не изпълнил задължението си по чл. 305, ал. 3, изр. 2 от НПК да даде убедителен отговор защо при наличните противоречия дава вяра на едни и отхвърля достоверността на други доказателствени средства. В заключение от въззивната инстанция отново се иска да отмени присъдата и вместо нея да постанови нова, с която да признае подсъдимия за виновен по възведеното му обвинение и да му наложи наказание, съобразно предвиденото в закона. В условията на алтернативност се иска въззивната инстанция да приеме, че в случая е допуснато съществено нарушение процесуалните правила, изразяващо се в липса на мотиви, поради което атакуваната присъда да бъде отменена и делото върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав.

С протеста не са направени доказателствени искания.

1

Против присъдата е постъпила и бланкетна въззивна жалба от адв. В.Д., действащ в качеството си на процесуален представител на частния обвинител и граждански ищец Д. Д.

Д. . Във въззивната жалба се изтъква, че първоинстанционния съд неправилно е приложил материалния закон. Посочено е, че допълнителни съображения ще бъдат представени след запознаване с мотивите към присъдата, каквито не са постъпвали. От въззивната инстанция се иска отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимия да бъде признат за виновен по възведеното му обвинение, да му бъде наложено наказание в рамките на поисканото от държавното и честното обвинение, както и да бъде уважен предявения граждански иск и бъдат присъдени сторените по делото разноски.

С въззивната жалба не са направени доказателствени искания.

По депозираните въззивен протест и въззивна жалба е образувано внох дело № 245/2019 г. по описа на ОС-Разград. В хода на въззивното производство, в срока по чл. 320, ал. 4 от НПК, против въззивния протест и въззивната жалба са постъпили възражения от защитника на подсъдимия Б.Б. адв. И.И., в които се излагат съображения за правилност и законосъобразност на атакувания съдебен акт, с молба за потвърждаването му. С решение № 92/12.11.2019 г., постановено по внох дело № 245/2019 г. на Окръжен съд – Разград, е потвърдена Присъда № 163/28.03.2019 г. постановена по нох дело № 820/2017 г. по описа на РС-Разград.

С решение № 260002/17.08.2020 г. по НДВ № 141/2020 г. на Варненски апелативен съд е възобновено нох дело № 820/2017 г. по описа на РС-Разград, като е отменено решение № 92/12.11.2019 г. по внох дело № 245/2019 г. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд – Разград от стадия на съдебното заседание. В решението на апелативния съд се сочи, че при предходното разглеждане на делото, въззивната инстанция не е положила достатъчно усилия за собствена доказателствена преценка на обстоятелствената част на обвинението в контекста на направените въззивни оплаквания.

Констатирано е също отсъствие на преценка за достоверност на доказателствените източници, липса на пълен и всеобхватен анализ на показанията на свидетелите от етапа на съдебното следствие и досъдебното производство, както и съпоставка между процесуалните носители на релевантна информация, като са дадени и примери с показанията на отделни свидетели. Акцентирано е и на доказателствения проблем с показанията на пострадалия като е посочено, че е било наложително изясняването на способността му да възприема правилно заобикалящата го действителност, да запаметява, а след това и да възпроизвежда своите впечатления. Становището на съдебния състав е, че въпроса за свидетелската годност на пострадалия не е разрешен еднозначно от назначената и изслушана по делото Комплексна съдебно психиатрична и психологическа експертиза.

Посочено е също, че експертизата не е боравила с целия относим доказателствен материал, като извън пределите й са останали дадените от пострадалия показания при първия му разпит – на 03.09.2016 г., в контекста на поддържане на заявената от него фактическа линия при последвалите му разпити, която не е лишена от кореспондираща й доказателствена основа – показанията на свидетелката П., проведено разпознаване, веществени доказателства и други гласни доказателства. В решението си Варненския апелативен съд е посочил, че при новото разглеждане на делото следва да се коригират установените пороци в доказателствената дейност и да се отстрани нарушението, изразяващо се в липса на мотиви на съдебния акт, като се имат предвид съображенията на защитата, формулирани в прилежащо възражение, както и доводите в искането на главния прокурор, развити в искането за възобновяване.

В съдебно заседание, при новото разглеждане на делото, представителя на ОП-Разград подържа протеста. Счита, че атакуваната присъда е неправилна и незаконосъобразна, изградена на грешни фактически констатации, довели до грешен правен извод за невиновността на подсъдимия. Първоинстанционният съд приел за безспорен факта, че е 2 извършено престъпление по чл. 129 от НК по отношение на пострадалия Д., но приел също така, че по делото не е доказано авторството на подсъдимия. Прокурорът счита, че по делото са налице достатъчно убедителни доказателства, подкрепяща обвинителната теза, че именно подсъдимият е извършител на престъплението. В заключение отново се иска отмяна на присъдата и постановяване на нова осъдителна такава, като на подсъдимия бъде наложено предвиденото в закона наказание, както и да бъде уважен гражданския иск по справедливост.

В съдебно заседание процесуалният представител на частния обвинител и граждански ищец Д.Д. адв. С. се присъединява към становището на прокурора. Счита, че първоинстанционния съд е направил повърхностен, едностранчив и непълен анализ са доказателствата по делото, като не е даден кредит на показанията на очевидец, а са кредитирани показанията на свидетели, приятели и близки на подсъдимия. Също се иска отмяна изцяло на присъдата и постановяване на нова осъдителна такава, като по отношение на наказанието не се изразява конкретно становище и предоставя на съда. Иска се гражданския иск да бъде уважен в пълен размер и да бъдат присъдени сторените по делото разноски.

В съдебно заседание защитникът на подсъдимия Б.Б. адв. И.И. изразява становище за неоснователност на протеста и на жалбата. Намира атакуваната присъда за правилна и законосъобразна, като от събраните по делото доказателства не се установява по несъмнен и безспорен начин подсъдимият Б. да е извършител на престъплението. При първият разпит на пострадалия в болницата, той заявил “биха ме“ и посочил името на подсъдимия Б., като единствен от групата лица, с които имал сблъсък, защото познавал неговият брат, който му бил съученик. Оспорват се показанията на свидетелката П., като вътрешно противоречиви, а оттам и ненадеждни, като се дава приоритет на показанията на другите свидетели, според които подсъдимият е ударил само един шамар на пострадалия още в началото на конфликта.

От съда се иска потвърждаване на присъдата изцяло.

В лично изявление подсъдимият Б. заявява, че подържа становището на защитника си.

В последната си дума подсъдимият Б. моли за потвърждаване на първоинстанционната присъда.

След като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и доводите на страните, настоящият въззивен съдебен състав прие следната фактическа обстановка:

Подсъдимият Б. И. Б. е роден на *** г. в гр. Плевен, български гражданин, със средно образование, безработен, неженен, неосъждан, ЕГН **********.

Към лятото на 2016 г. подсъдимият Б.Б. и пострадалият Д.Д. живеели в гр. Разград.

Последният работел като барман на круизни кораби и през по-голямата част от времето пътувал. В края на месец август 2016 г. той се прибрал в гр. Разград.

Вечерта на 02.09.2016 г. пострадалият Д., заедно със свои приятели – свидетелят В М, приятелката му и още едно лице, посетили механа “Хаджиниколов хан“ в гр. Разград. Там останали до полунощ, като употребили и алкохол. След като момичето си тръгнало, пострадалият и двамата му приятели отишли в нощен клуб “Сохо“, намиращ се в центъра на гр. Разград, като се настанили на бара и си поръчали алкохол. Заведението било пълно с посетители, а към 02:00 часа , момчето, което било с Д. и М си тръгнало.

По същото време в същото заведение се намирал и подсъдимият Б.Б., заедно с негови приятели – свидетелите П Е и К Б. В заведението били също и свидетеля П Б, като всички консумирали алкохол. Около тях на съседни маси имало и други техни познати, включително и свидетелите Н С и Ц Ц. На няколко пъти свидетелят Д.Д. посещавал тоалетната на заведение, при което минавал покрай масата, на която се била настанила компанията на подсъдимия Б. Двамата се познавали отпреди, но не били в близки 3 отношения. Пострадалият Д.Д. познавал подсъдимия Б. като по-голям брат на негов съученик. При преминаванията покрай тази маса, свидетелят Д. останал с впечатлението, че компанията има негативно отношение към него и хората го гледат пренебрежително, като между него и свидетелят П Е имало подхвърлени реплики. Той споделил със свидетелят М, че тази компания търси причина да го провокира. Последният му казал, че познава П Е и същият е конфликтен. Около 03:00 – 03:30 часа, свидетелят М решил да си тръгва. Споделил това с Д. и му казал да тръгва с него, защото знаел, че като си пийне става агресивен, но последният отказал.