Решение № 290 от 27.10.2024, Районен съд - Провадия

РЕШЕНИЕ

№ 290 гр. Провадия, 27.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галя Алексиева при участието на секретаря ПЛАМЕНА В. Г. като разгледа докладваното от Галя Алексиева Гражданско дело № 20233130100401 по описа за 2023 година

Производството е образувано по предявен от Гаранционен фонд, гр. София, ул. Граф Игнатиев № 2, ет. 4, представляван от изп.директор и председател на УС Максим Колев и Стефан Стоилков срещу М. Т. Г. , ЕГН ********** с адрес гр. *****, ул. ******** № 22 иск с правно основание чл. 558, ал. 7 вр. чл. 557, ал.1, т.2, б. б КЗ за осъждане ответникът да заплати на ищеца сумата от 1138,51лева, от която 107лева ликвидационни разноски и 1031,51лева, представляваща изплатено обезщетение за причинени имуществени вреди на Областно пътно управление- ********, изразяващи се в увреждане на 10м. еластична ограда и колчета за еластична ограда /мантинела/ причинени вследствие на ПТП настъпило на 01.12.2019г. по вина на ответника като водач на л.а. «Опел корса» с рег. № ******** управляван без задължителната застраховка «Гражданска отговорност», ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска– 19.04.2023г. до окончателното изплащане на задължението.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения изложени в обстоятелствената част на исковата молба: На 01.12.2019г. е настъпило ПТП с участие на ответника при следния механизъм- ответникът при управление на л.а. «Опел корса» с рег. № ******** с несъобразена за пътните условия скорост, губи контрол над управлението на автомобила, излиза от пътното платно и се удря в еластична оградамантинела, собственост на Областно пътно управление- ********.

С влязло в сила НП, ответницата е наказана за така извършеното от нея адм. нарушение на ЗДвП. Въз основа на уведомление от Областно пътно управление ********, ищецът е образувал щета и е извършил опис на уврежданията, които са констатирани- 10м.

1 еластична ограда и 10м. колчета за еластична ограда /мантинела/. След извършена експертна оценка е определил и изплатил на 15.09.2020г. обезщетение в размер на сумата от 1031,51лева, остойностяваща демонтаж на стара единична ограничителна система, доставка и монтаж на нова ограничителна система, транспортни разходи, възстановяване на съществуваща оградна система за съоръжения със стълб през два метра. По щетата е направил и 107лева ликвидационни разноски.

Твърди, че към датата на ПТП, л.а. «Опел корса» с рег. № ******** е управляван от ответника без сключена задължителна застраховка Гражданска отговорност. Доколкото ответникът е управлявал МПС без съответната застраховка Гражданска отговорност, виновно е причинил ПТП, от което има пострадало имущество и предвид извършеното плащане на обезщетението за причинените вреди, то за него твърди да се поражда регресно вземане. Липсата на плащане на сумата, въпреки отправена покана до ответника, обосновава интереса от заявяване правата на ищеца по исков ред. Искането е за уважаване на исковата претенция и присъждане на разноските по делото.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника.

На първо място се сочи, нередовност на исковата молба.

Второ, исковата претенция се оспорва като неоснователна.

Оспорва ответницата да е управлявала л.а. «Опел корса» с рег. № ********. Твърди, че ответницата е нямала качество на водач на МПС по см. на пар.6, т. 25 Д на ЗДвП, тъй като от представените доказателства било видно, че тя не притежава СУМПС. Ако и да е имала касателство с въпросното ПТП, тя е била пътник в участвалото в него МПС. Посочва, че липсват доказателства ответницата да е управлявала л.автомобил, както и за време и място на настъпване на ПТП. Оспорва ответницата да е имала виновно и противоправно поведение, което да е в причинно- следствена връзка с настъпилото на 01.12.2019г. ПТП.

Оспорва настъпването на сочените увреждания, както и снимковия материал да е относим и изготвен след настъпване на процесното ПТП.

Посочва, че в изготвения протокол за ПТП № 1691436/01.12.2019г. като водач за настъпилото ПТП се е подписал лицето М.Б. И. и съответно той е лицето, спрямо което е следвало да бъде насочена регресната претенция. Оспорва ответницата към датата на ПТП да се е намирала на територията на област ******** и на път от републиканската или общинска пътна мрежа. Твърди, че ответницата е нямала задължение да сключва застраховка Гражданска отговорност, тъй като не е била нито собственик, нито ползвател на МПС.

На последно място, оспорва обезщетението като изплатено въз основа на доклад по щета за имуществени вреди от 03.02.2019г., т.е 10месеца преди настъпване на твърдяното ПТП.

Искането е за отхвърляне на исковата претенция.

В открито съдебно заседание ищецът редовно уведомен чрез процесуален представител поддържа исковата молба и оспорва отговора.

2

Уточнява, че събитието е настъпило на 01.12.2019г. около 02ч. на път I-7км 228,2 в землището на област ********, моста на р. Мараш.

Твърди, че на 03.02.2020г. е уведомен от увредения- АПИ-ОПУ- ******** за нанесените щети в резултат на процесното ПТП. В тази връзка сочи да е допусната техническа грешка в изписване на годината на регистриране на щетата при него, което следвало от обстоятелствената част на същия. След това твърди, че независимо, че в изготвения протокол за ПТП като виновен е посочен М. И., то в хода на образуваното д.п. е установено, че в него момент автомобилът е управляван от ответницата, поради което и д.п е било прекратено, а преписката е била изпратена на ОД МВР- ******** за ангажиране отговорността й. на същата е било съставено НП, което й е било връчено и влязло в законна сила.

Ответникът редовно уведомен, чрез особен представител с писмено становище оспорва иска и поддържа отговора.

Съдът, след преценка на събраните по делото писмени доказателства, съобразявайки становището на страните и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Фактическият състав на така предявения иск е очертан от нормата на чл. 558, ал. 7 вр. чл. 557, ал.1, т.2, б. а КЗ.

За да бъде уважен и предвид правилата за разпределянето на доказателствената тежест по настоящия спор, нужно е ищецът да докаже, при условията на пълно и главно доказване, че на посочената дата е настъпило твърдяното ПТП и то по вина на ответника; че към датата на ПТП виновният водач е управлявал МПС без сключена задължителна застраховка «Гражданска отговорност»; че в резултат на това ПТП е пострадало чуждо имущество- 10м. еластична ограда и 10м. колчета за еластична ограда /мантинела/, собственост на Областно пътно управление ********; че са причинени сочените вреди и техния размер; че така определеното обезщетение е заплатено от ищеца на собственика на вещта.

От ангажираните по делото писмени доказателства се установява следната фактическа обстановка:

На 01.12.2019г. е настъпило ПТП около 02,10ч. на път I-7 на км 228,2, моста на р.

Мараш, при което е увредена 18м. еластична ограда и прилежащи към нея колчета. За произшествието е бил изготвен протокол за ПТП № 1691436/01.12.2019г. от служители на ОДМВР ********, сектор ПП. Виновен за ПТП според протокола е М.Б. И., който е управлявал с несъобразена скорост л.а Опел корса с рег. № *********, в резултат на което е изгубил контрол върху него и се блъска в ляво на посоката на движението си в мантинелата.

В него момент, водачът е бил неправоспособен и без валидна застраховка ГО.

Документирани са видими щети по л.а и еластичната ограда. Съставени са били АУАН № 18122/01.12.2019г. за извършено нарушение по чл. 20, ал.2 ЗДвП и АУАН за допуснато нарушение по чл. 638, ал. 3 КЗ.

3

Срещу М. И. е било образувано д.п. № 1474/2019г. по описа на ПУ- ********, пр. преписка № 3937/2019г. на РП- ********, за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК за това, че на 01.12.2019г. на път I-7, км 228,2, в землището на област ******** е управлявал л.а Опел корса с рег. № ********* с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда. За престъплението е привлечен и в качеството на обвиняем. Разпитана като свидетел по д.п. ответницата е заявила, че във въпросната вечер, тя е управлявала л.а., понеже М. бил употребил алкохол. Нямала шофьорска книжка, но можела да кара. Пътят бил мокър, колата се плъзнала и се забила в мантинелата. Изплашили се. По едно време пристигнали полицаи, които питали кой е карал и тогава М. казал, че е карал той. Д.п. е било прекратено в постановление на РП- ******** от 29.01.2020г., поради недоказаност на обвинението, на основание чл. 243, ал.1, т.2 НПК. Препис от постановлението е изпратено на ОДМВР ******** с оглед съдържащите се данни по д.п. за извършено адм. нарушение от М. Г..

Въз основа на него, на ответницата са съставени съответно НП № 20-0840400919/02.04.2020г. за нарушения по чл. 20, ал.2, чл.150 и чл. 140, ал.1 ЗДвП, връчено лично на 20.07.2020г. и влязло в сила на 28.07.2020г. и НП № 20-0804-001511/02.04.2020г. за допуснати нарушения по чл. 638, ал.3 КЗ, без данни за връчване.

Представената справка от информационен център към ГФ свидетелства, че към 01.12.2019г. л.а с рег. № ********* не разполага с действаща застраховка Гражданска отговорност, поради прекратяването й към 01.12.2019г. Този факт не е оспорван от ответника.

Въз основа на уведомление от 29.01.2020г. от собственика на увредената вещ- ОПУ********, получено на 03.02.2020г. ГФ е образувал щета № ********. Поискано е обезщетение за имуществени вреди от ПТП съгласно представена ККС в размер на 1154,28лева. Ищецът е изготвил опис по щетата и с доклад по нея от 03.02.2019г. и на база изготвена техническа експертиза, е определил обезщетение в размер на 1031,51лева, което е изплатил на 15.09.2020г. по банков път.

От приетото заключение на първоначално назначена САТЕ работило с материалите по делото и тези по д.п., се установява, че реалният и възможен механизъм на настъпване на ПТП на база съпоставката на констатираните увреждания в протокол за ПТП и тези по мантинелата, е пряк контакт между МПС, което е напуснало траекторията си на движение и мантинелата, стояща в ляво на пътното платно. Уврежданията експертът е приел за тези описани в описа по щетата и видими на предоставения снимков материал- 18м. еластична ограда за подмяна и 18м. колчета също за подмяна. Те сочи да са резултат от деформация и изместване на увредените детайли, след съприкосновения с приплъзване с твърд предмет, в т.ч МПС. Нужната стойност за възстановяване на уврежданията изчислена по реда на единната Методика за уреждане претенции по действащата Наредба за задължителното застраховане е 1146,12лева, в т.ч. 107лева ликвидационни разноски. В о.с.з. в.лице е уточнило, че реално при извършване на ремонта е констатирано по- малко количество мантинела за възстановяване и изчисленията са правени на база реално извършената подмяна- 8м. и 4м. възстановена мантинела, с което и стойността е по- малка, в сравнение 4 ако се е налагало подмяна на 18м. Идентични са изводите направени от в.л. и по допуснатата повторна САТЕ, след направено от ответника оспорване. При това положение, и доколкото и двете в.лица дават обосновано еднакви отговори на поставените им задачи, базирани на наличните по делото доказателства и техните експертни знания и опит, то няма основание за дискредитиране доказателствената стойност на изводите им.

Разпитан като свидетел К. К. посочва, че помни за въпросното ПТП от 2019г. Нея вечер М. му се обадил по телефона и му казал, че са катастрофирали на пътя от ******* към Петолъчката. Свидетелят тръгнал, за да ги прибере. Колата била доста блъсната, на място вече имало полиция. М. и М. били извън колата. Задържали тогава М.. Казали му, че М. е карала колата. След като го задържали, свидетелят тръгнал с М., за да я прибере. Тя била видимо много изплашена. В колата му споделила, че тя е карала колата в него момент, но М. казал, че е той.

Коментарът на горните доказателства обосновава категорично извод, че на 01.12.2019г. е настъпило ПТП с участие на л.а опел корса. Към датата на ПТП л.а не е имал задължителна застраховка Гражданска отговорност. В момента на ПТП категорично може да се обоснове извод, че л.а е управляван именно от ответницата независимо, че в протокола за ПТП фигурира друго лице и независимо, че срещу него е било образувано д.п., прекратено впоследствие поради недоказаност на обвинението. Този извод следва пряко от признанието на ответницата пред органите на д.п., където разпитана като свидетел на 21.01.2020г., тя е признала фактите: че именно тя е управлявала автомобила в нея вечер; че е загубила контрол върху МПС и че се е ударила в мантинелата. В подкрепа на това са показанията на св. К., както и факта, че за така допуснатите от ответницата нарушения на ЗДвП, тя е била наказана по административен ред, с влязла в сила НП, връчено й лично. Трайна е съдебната практика, че признанието на страна за правнорелевантен факт, включително и извънсъдебните признания, каквото е изявлението пред държавен орган- този на д.п., е не само допустимо доказателствено средство, но и че доказателствената му стойност е приравнена на тази на съдебното признание по см. на чл. 176 ГПК и то следва да се прецени с оглед всички обстоятелства по делото.