Решение № 149 от 19.02.2026, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 149 гр. гр. Хасково, 19.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христина З. Жисова при участието на секретаря Персиана Любомирова Михова като разгледа докладваното от Христина З. Жисова Гражданско дело № 20255640100123 по описа за 2025 година

Предявени са при условията на обективно кумулативно съединение искове по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК от „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК 131576434, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к. „Люлин“ 7, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет.2, офис 40-46, представлявано от Г. Т. Т. – изпълнителен директор против Е. С. М., ЕГН **********, с адрес: ****, съдебен адрес: ****, Еднолично адвокатско дружество ****, представлявано от управителя Д. М. М.. За претендираните суми е издадена заповед **** за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 1412 по описа за 2024 г. на Районен съд – Хасково.

Ищецът твърди, че въз основа на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК срещу ответника Е. С. М. е образувано ч.гр.д. № 1412 по описа за 2024 г. на Районен съд – Хасково. На **** г. длъжникът подал възражение на основание чл. 414 ГПК. С оглед на изложеното бил налице правен интерес за завеждане на настоящия иск, за установяване на съществуващо и изискуемо вземане срещу ответника на основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК.

1

Поддържа се в исковата молба, че на **** г. Е. С. М. в качеството си на заемател сключил с ,,Изи Асет Мениджмънт" АД в качеството му на заемодател Договор за паричен заем **** (Договора). По силата на същия „Изи Асет Мениджмънт" АД предал в собственост на Е. С. М. сумата от **** лв., а ответникът се задължил да я върне при посочените в Договора условия, а именно - на 20 равни месечни вноски, всяка от които в размер на **** лв., платими на равни периоди и с падежи, указани изрично в чл. 2, т. 5 от Договора. Уговорен бил фиксиран годишен лихвен процент в размер на 35.00 %, въз основа на който размерът на общо дължимата възнаградителна лихва за срока на Договора възлизала на 147,40 лв. Общата дължима сума, съгласно чл.

2, т. 7 от Договора, възлизала на сумата от 1147,40 лв. Първата дължима вноска следвало да бъде заплатена на **** г., а последната - на **** г., до която дата цялата дължима по договора сума следвало да бъде погасена.

Ответникът Е. С. М. не изпълнявал надлежно задължението си за своевременно заплащане на цялата дължима главница и начислена върху нея възнаградителна лихва, съгласно уговорените в договора падежи. Към датата на подаване на исковата молба, ответникът не изпълнил задължението си по процесния договор. Незаплатените суми били в размери, както следва: неплатена главница - **** лв. и неплатена възнаградителна лихва - 97,11 лв.

Поради това за ищеца бил налице правен интерес от предявяване на иск за установяване на дължимостта на така посочените суми.

По така изложените съображения, се иска от съда да постанови решение, с което да бъде признато по отношение на ответника съществуване на вземане спрямо ищеца в размер на 961,92 лв., представляващо сбор от дължима главница в размер на **** лв. и дължима възнаградителна лихва за периода от **** г. - **** г. в размер на 97,11 лв. по Договор за паричен заем ****/**** г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда (**** г.), до изплащане на вземането.

Претендират се направените съдебни разноски в заповедното и в настоящото производство.

Ответникът представя отговор на исковата молба по чл.131 ГПК в законоустановения едномесечен срок, чрез надлежно овластен процесуален представител, като оспорва частично основателността на предявения иск.

Искът бил и процесуално недопустим, тъй като ищецът не бил титуляр на 2 спорното материално право. Между ответника и трето на спора лице „Файненшъл България“ ЕООД бил сключен договор за предоставяне на гаранция ****/**** г. Съгласно чл.1 от същия договор гарантиращото дружество издало гаранция за плащане /за изпълнение на паричните задължения/ в полза на ищцовото дружество и погасило вместо ответника неплатения остатък от кредита. Ищцовото дружество нямало изискуемо притезание към него.

Релевирано е възражение и за нищожност на целия договор за паричен заем. Макар формално договорът за паричен заем да покривал изискуемите реквизити по чл. 11, ал. 1 ЗПК, вписаните параметри не кореспондирали на изискуемото съдържание по т. 10 - годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя. Тази част от сделката била особено съществена за интересите на потребителите, тъй като целта на уредбата на годишния процент на разходите по кредита била чрез императивни норми да се уеднакви изчисляването и посочването му в договора и това да служи за сравнение на кредитните продукти, да ориентира икономическия избор на потребителя и да му позволи да прецени обхвата на поетите от него задължения. Затова и неяснотите, вътрешното противоречие или подвеждащото оповестяване на това изискуемо съдържание законодателят уреждал като порок от толкова висока степен, че изключвал валидността на договарянето - чл. 22 ЗПК. Ищецът в качеството на кредитор следвало да включи в ГПР по заема и начисленото възнаграждение за поръчителство по сключения договор с гарантиращото дружество. В този смисъл като не оповестил действителен ГПР в договора за кредит, кредитодателят нарушил изискванията на закона и не можел да се ползва от уговорената сделка, което обосновавало извод за недействителност на целия договор за паричен заем на основание чл. 22 ЗПК, поради неспазването на изискванията на чл. 11, т. 10 и 11 ЗПК. По нищожен договор, ответникът дължал връщане само на чистата главница от **** лева. Ответникът твърди, че е заплатил по договора сума в размер на 186,48 лева, която като се отнесяла за погашение на главницата, оставала непогасена главница в размер на **** лева, до която сума предявения иск бил основателен, а за разликата до пълния предявен размер следвало да бъде отхвърлен.

С тези доводи ответникът моли съдът да отхвърли исковите претенции.

3

С допълнителна молба с вх. рег. № **** г., ответникът уточнява, че е заплатил на ответното дружество сума в размер на **** лв. или 94,83 евро.

Претендира присъждане на направените по делото раноски, за което представя списък по чл.80 ГПК.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 235 ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

На **** г. страните са сключили Договор за паричен заем ****, който е представен по делото ведно със справка – погасителен план и плащания по договор за паричен заем **** от **** г. От тях е видно, че имат описаното в исковата молба и посочено по-горе съдържание, поради което същото не следва да се излага отново, като при необходимост ще бъде обсъдено при преценката на наведените от страните правни доводи, основани на тях.

Не се спори на следващо място, а и с Определение № 2876 от 29.12.2025 г., на основание чл. 146 ал. 1 т. 3 ГПК е обявено за безспорно между страните и за ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че ответникът е усвоил заемната сума в размер на **** лева.

С влязло в сила Решение № 949 от 13.12.2024 г., постановено по гр.д. № 3 по описа за 2024 г. на Районен съд – Хасково, по предявен иск от Е. С. М. против „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК 202513690, е прогласен за нищожен Договор за предоставяне на гаранция **** от **** г., сключен между Е. С. М. и и „Файненшъл България“ ЕООД, на основание чл.26 ал.1 ЗЗД и е осъден ответникът по това дело, на основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, да заплати на Е. С. М. сумата от **** лева, като недължимо платена по нищожния договор за предоставяне на гаранция **** от **** г., сключен между Е. С. М. и „Файненшъл България“ ЕООД, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – **** г. до окончателното й изплащане. Решението е било постановено при участието на трето лице - помагач на страната на ищеца - "Изи Асет Мениджмънт“ АД. В мотивите на посоченото решение е прието, че в изпълнение на клаузата на чл. 4 от договора за паричен заем на ****г. е сключен Договор за предоставяне на гаранция **** от **** г. между "Файненшъл България" ЕООД (финансова институция с основен предмет на дейност: предоставяне на гаранционни сделки), като поръчител и Е. С. М., 4 като потребител, съгласно който потребителят е възложил, а гарантът се е задължил да издаде гаранция за плащане за изпълнение на парични задължения в полза на "Изи Асет Мениджмънт" АД, с цел гарантиране изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно договора за паричен заем, както и за всички последици от неизпълнението на задължението по договора за паричен заем, в т. ч. задължение за връщане на заемната сума в размер на **** лв., задължение за плащане на възнаградителна лихва, задължение за плащане на законна лихва за забава в случай на забава на плащането, разходи за събиране на вземането, съдебни разноски, адвокатски хонорари. Съгласно чл. 3, ал. 1 от договор за предоставяне на гаранция за поемане на задължението потребителят дължи възнаграждение на гаранта в размер на **** лв., платимо разсрочено на вноски, всяка от които в размер на 36,63 лв., които вноски са дължими на падежа на плащане на погасителните вноски по договора за паричен заем.

Установено е по гр.д. № 3 по описа за 2024 г. на Районен съд – Хасково, че по Договора за предоставяне на гаранция е платена сумата от общо **** лева.

От материалите, съдържащи се в ч. гр. д. № 1412 по описа за 2024 г. на Районен съд - Хасково, приложено по настоящото производство, се установява, че въз основа на заявление с вх. № ****/**** г. по описа на Районен съд - Хасково в полза на ищеца срещу ответника е издадена Заповед **** за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за следните суми по Договор за паричен заем **** от **** г., а именно: **** лева – главница; 97,11 лева - договорна лихва върху главницата за периода от **** г. до **** г., ведно със законната лихва върху вземането, считано от датата на подаване на заявлението в съда – **** г. до окончателното му изплащане, както и за направените в производството разноски, от които 25,00 лева - за държавна такса и 50,00 лева – юрисконсултско възнаграждение в размер, определен от съда. В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е подадено възражение от ответника и с Разпореждане № 2170/21.08.2024 г. на ищеца е указано, че може да предяви иск за установяване на вземанията си в едномесечен срок като последният е сторил това.

От представената от ищеца справка – погасителен план и плащания по договор за паричен заем **** от **** г. се установява, че общо платената сума по процесния договор за потребителски кредит е **** лева, от които са разнесени 50,29 лв. – за погасяване на задължението за лихва и 135,19 лв. – за 5 главница. Така остатък „дължимо“ по договора са посочени следните суми – 97,11 лв за лихва и **** лв. за главница.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявени са при условията на обективно кумулативно съединение искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 9 ЗПК, вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86 ЗЗД, които са процесуално допустими, доколкото изхождат от заявител по образувано заповедно производство срещу длъжника в едномесечния срок от уведомяването му за депозирано от страна на последния възражение срещу издадена заповед за изпълнение относно процесните вземания.

Във връзка с възраженията на ответника, касаещи липсата на активна процесуална легитимация на ищеца следва да се посочи, че не са представени доказателства за това ищецът „Изи Асет Мениджмънт“ АД да не е титуляр на спорното право. В действителност, от представеното по делото Решение № 949 от 13.12.2024 г., постановено по гр.д. № 3 по описа за 2024 г. на Районен съд – Хасково се установява, че за обезпечаване на задълженията по процесния договор за паричен заем е бил сключен и договор за предоставяне на гаранция ****/**** г., по който обаче, съгласно заключението на допуснатата по това дело експертиза се е установило, че общо за погасяване на задължението по договора за паричен заем и по договора за поръчителство са заплатени 332,00 лева, от които **** лева - платени на „Изи Асет Мениджмънт“ АД и **** лева – на "Файненшъл България" ЕООД, като "Файненшъл България" ЕООД е било осъдено да заплати на ответника именно последната сума, т.е. не се установява гарантиращото дружество, издало гаранцията за плащане /за изпълнение на паричните задължения/ в полза на ищцовото дружество да е погасило вместо ответника неплатения остатък от кредита.