Решение № 1 от 03.01.2022, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№1 гр. П., 03.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и П. година в следния състав:

Председател: Ани Харизанова при участието на секретаря Наталия Димитрова като разгледа докладваното от Ани Харизанова Гражданско дело № 20215220102190 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

В исковата си молба срещу „ В. К.“ООД с ЕИК **** със седалище и адрес на управление град С., ж.к.“Л.“ 7, бул.“Д. Н.“№28, бл.АТЦ, „С. ц.“, ет.2, офис 73Г, представлявано от Д. С.

Д. ищецът Ц. СТ. Н. с ЕГН ********** от село И., община П., ул.“П.“№9 твърди,чрез пълномощника си адв.Д.В. М. твърди, че е страна по договор за паричен заем №5706804, сключен с ответника. Съгласно чл.2 от този договор ищцата е следвало да върне сума по кредита в размер на 611.26лв. при сума на получаване в размер на 500лв., при ГПР 49.31%, годишен лихвен процент 40.32% и лихвен процент на ден 0.11 при срок на кредита от 26 двуседмични вноски. Съгласно чл.1 ал.3 от договора ищцата е следвало да заплати такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричния заем размер на 299.78лв.

Наред с това съгласно чл.4, ал.2 от договора е предвидено заплащане на неустойка в размер на 199.94лв. и по този начин общо ищцата е следвало да върне сума по кредита в размер на 1110.98лв. Твърди се, че клаузата, съдържаща се в чл.1, ал.3 от процесния договор ,предвиждаща такса за експресно разглеждане на документи в размер на 299.78лв. и клаузата в чл.4, ал.2 от същия договор, предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 199.94лв. са нищожни поради противоречие с добрите нрави / чл.26, ал.1 предл.3 от ЗЗД и поради това, че са сключени при неспазване на нормите на чл.10а, чл.11, чл.19, ал.4 от ЗПК във вр.с чл.22, както и чл.143, ал.1 от ЗЗП. Твърди се, че поради накърняване на принципа на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1предл.3 от ЗЗД се достига до значителна нееквивалентност на насрещните престации п одоговорното съглашение , до злепоставяне на интересите на кредитополучателя с цел извличане на собствена изгода на кредитора.

Твърди се, че в глава четвърта от ЗПК е уредено задължението на кредитора преди 1 сключване на договор за кредит да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна такава да откаже сключване на договора Твърди се, че с процесните клаузи за заплащане на такса за експресно разглеждане на документи и за заплащане на неустойка в полза на кредитора се уговаря едно допълнително възнаграждение в размер над размера на отпуснатия кредит . По този начин тези клаузи са неравноправни по смисъла на чл.143, т.5 от ЗЗП, тай като същите са необосновано високи. Тези клаузи така както са уговорени водят до неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на кредитополучателя . Твърди се, че с уговарянето на тези клаузи се заобикаля разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК . Безсъмнено събирането на такива разходи е част от дейността по управление на кредита и следва да са включени в годишния процент на разходите . Налице е заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК като с уговорките за заплащане на допълнителни разходи по допълнителните услуги се нарушава изискването ГПК да не надвишава пет пъти размера на законната лихва по просрочените задължения в левове и във валута. Посочването на по-нисък от действителния ГПР представлява невярна информация относно общите разходи по кредита и следва да се окачестви като нелоялна и заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.6, пар.1 от Директива 2005829/ЕО. Това от своя страна означава , че клаузата за неустойка е неравноправна по смисъла на чл.4, пар.1 от директива 93/13/ЕО. Съгласно чл.3 от тази директива неравноправни клаузи са договорни клаузи, които не са индивидуално договорени и които въпреки изискванията за добросъвестност създават в ущърб на потребителя значителна неравноправност между правата и задълженията , произтичащи от договора в тази директива е регламентирано, че не се счита за индивидуално уговорена клауза, която е съставена предварително и следователно потребителят не е имал възможност да влияе на нейното съдържание каквито са клаузите за заплащане на такса за експресно разглеждане на документи и неустойка. Твърди се, че е налице нарушение на чл.11, ал.1т.10 от ЗПК тъй като годишният процент на разходите следва да включва всички разходи по отпускане и управление на кредита. В процесният договор е посочена само абсолютната стойност на ГПР като не е посочено кои компоненти точно са включени в нео и как е формиран същия.Не става ясно какво се включва в общите разходи на потребителя, настоящи или бъдещи доколкото е предвидена дължимост на такса за експресно разглеждане на документи и неустойка. Твърди се, че възможността за събиране от потребителя на такси и комисионни за допълнителни услуги , свързани с договора, е регламентирана в разпоредбата на чл.10а, ал.1 от ЗПК. Законът не допуска кредиторът да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита – чл.10а, ал.2 от ЗПК. Допълнителната услуга по чл.1, ал.3 от процесния договор за заплащане на такса за експресно разглеждане на документи в размер на 299.78лв. води до заобикаляне на ограничението на чл.19, ал.4 от ЗПК, установяващо лимит на годишния процент на разходите и е в явно противоречие с разпоредбата на чл.10а от ЗПК. Моли се съда да постанови решение , с което да се прогласи нищожността на клаузата , съдържаща се в чл.1, ал.3 от процесния договор, предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане на документи в размер на 299.78лв. и да се прогласи за нищожна клаузата, съдържаща се в чл.4, ал.2 от процесния договор за кредит, предвиждаща 2 заплащане на неустойка в размер на 199.94лв. Претендират се сторените по делото разноски . В подкрепа на твърденията си ищецът ангажира доказателства.

В срока по чл.131 от ГПК от ответното дружество е подаден писмен отговор, с който се оспорват предявите искове. Твърди, че законът не поставя изискване при уговаряне на неустойка да се посочват кои вреди ще бъдат компенсирани. В настоящия случай неизпълнението на задължението за предоставяне на обезпечение поставя кредитора в риск от неизпълнение на паричното задължение от страна на длъжника, който иначе би бил покрит с обезпечение . За разлика от много други финансови услуги, които се предлагат на пазара , тази която ищецът е избрал , не изисква от него предварително осигуряване на обезпечение , което му създава удобството бързо да получи и ползва парична сума в немалък размер като рискът е изцяло за сметка на заемодателя. Функцията на неустойката е преди всичко да обезпечи изпълнението, тоест да стимулира длъжника да бъде изряден в съблюдаването на своите договорни задължения и дружеството действително е поело значителен риск , черпи евентуално неизпълнение от страна на заемателя то няма да може да си събере дължимото вземане.Оспорва се твърдението в исковата молба ,че размерът на неустойката е твърде висок. Неустойката цели да дисциплинира длъжника при изпълнение на поетите от него договорни задължения . Поемайки по-голям риск, кредиторът има правото да поставя изисквания за обезпечаването му по своя преценка . Оспорва твърдението, че потребителят е поставен в по-неблагоприятно положение . Знаейки, че обезпечението трябва да се предостави в 3-дневен срок от сключването на договора , той е могъл да забави сключването му до момента , в който е в състояние да то осигури.Оспорва се твърдението, че неустойката е скрита лихва и е следвало да се включи в ГПР.

Задължението за заплащане на неустойка е условно и възникването му зависи изцяло от действията на потребителя. Ако не би искал да понесе тежестта да заплаща така уговорената неустойка , той би могъл изобщо да не сключва договора или да изпълни поетите с чл.5 от него условия . Оспорва се твърдението за нищожност на клаузата за предоставена услуга за експресно разглеждане на документи . Потребителят е имал възможност свободно и доброволно да реши дали да се възползва от услугата за експресно разглеждане на заявката или да чака 10 дни . Таксата за експресно разглеждане представлява цената на предоставената от кредитора услуга – а именно експресно разглеждане на документи и поради това тоя е свободен да определи какъв да е нейния размер и тук намира приложение разпоредбата на чл.9 от ЗЗД свобода на договаряне между страните . Видно от чл.1, ал.2 от договора за паричен заем услугата по експресно разглеждане на документи е допълнителна услуга и клиентът доброволно е избрал дали да се възползва от нея, следователно на основание чл.19 във вр. с Приложение №1 към чл.19, ал.2 от ЗПК стойността на същата не следва да се прибавя при изчисление на ГПР. Твърди се, че не е налице заобикаляне на чл.19, ал.4 от ЗПК, тъй като експресното разглеждане на документи не е действие по усвояване или управление на кредита, тъй като го предхожда времево. Това е услуга, предхождаща одобряването и отпускането на кредит и усвояването му, която услуга няма задължителен характер . Лицето, което кандидатства за кредит п усвоя преценка избира дали да се ползва от тази услуга. Предвид доброволния характер на тази услуга по 3 експресно разглеждане, ищецът не може да се позове на неравноправност именно защото оспорвата клауза фигурира в договора по изрична неговя заявка , а нее едностранно наложена от дружеството- кредитор , без той да има възможност да избегне ползването на услугата .Оспорва се твърдението, че неустойката е следвало да се включи в ГПР по кредита и невключването и е нарушение на чл.5, чл.11, ал.1т.9 и 10 от ЗПК . Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит В алинея 3 на чл.19 от ЗПК изрично се предвижда, че в ГПР не се включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задължението си по договора за потребителски кредит . Неустойката за неизпълнение за предоставяне на обезпечение има точно такъв характер и категорично не следва да участва в ГПР .Нещо повече включването и в ГПР би представлявало недопустимо нарушаване на императивни правила на ЗПК от страна на финансовата институция и би довело до заблуждаване на потребителя относно размера на действителните разходи по кредита и размера на неговите задължения . Моли се предявените искове като неоснователни да бъдат отхвърлени.

В съдебно заседание ищецът не се явява и не се представлява. От пълномощника му е представено писмено становище, с което се поддържат предявените искове.

В съдебно заседание ответното дружество не изпраща представител. От същото е постъпило писмено становище, с което се поддържа направеното с писмения отговор оспорване.

Пазарджишкият районен съд след като се запозна с изложените в исковата молба фактически твърдения, след като съобрази доводите на страните и след като анализира събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, прие за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно между страните, а и от представените по делото писмени доказателства се установява, че на 08.06.2021г страните са сключили договор за паричен заем №5706804, по силата на който ответното дружество като заемодател се е задължило да предостави на ищцата в качеството на заемополучател сумата от 500лв.лв. Ищцата се е задължила да я върне на 26 двуседмични вноски ,всяка вноска в размер на 35.04 лв.и включваща главница, лихва и такса за експресно разглеждане с падеж на П.та погасителна вноска на 06.07.2021г и падеж на последната погасителна вноска -07.06.2022г. като падежните дати на всички вноски са уговорени в чл.2 от договор. В чл.2 от договора е уговорен фиксиран годишен лихвен процент в размер на 40.32%. и годишен процент на разходите в размер на 49.31%.

Съгласно чл.1, ал.3 от договора за извършената от кредитора допълнителна услуга по експресно разглеждане на заявката за паричен заем заемателят дължи такса за експресно разглеждане да документи за отпускане на паричен заем в размер на 299.78лв. Съгласно ал.4 на чл.1 страните се уговарят таксата от 299.78лв. да се заплати от заемателя разсрочено като се раздели на равни части и се включи в размера на всяка погасителна вноска.