Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 482 от 12.12.2023, Окръжен съд - Плевен

Съд
Окръжен съд - Плевен
Дело
Гражданско дело 188/2023
Вид
Решение № 482
Подписан
12.12.2023
Състав
МЕТОДИ НИКОЛОВ ЗДРАВКОВ

Цитирани разпоредби

  • чл.12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.193 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.7 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 10, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.130, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.131, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.131 ал.3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 26 ал.4 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.34 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.55 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.76, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.79 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.143 - чл.148 · Закон за защита на потребителите
  • чл.143 - чл.148 · Закон за защита на потребителите
  • чл.143 - чл.148 · Закон за защита на потребителите
  • чл.143 - чл.148 · Закон за защита на потребителите
  • чл.143 - чл.148 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 147а, ал.5 · Закон за защита на потребителите
  • чл.143 - чл.148 · Закон за защита на потребителите
  • чл.17 ал.1 и ал.4 · Закон за кредитиране на студенти и докторанти
  • чл.17 ал.4 · Закон за кредитиране на студенти и докторанти
  • чл.17 ал.5 · Закон за кредитиране на студенти и докторанти
  • чл.17 ал.6 · Закон за кредитиране на студенти и докторанти
  • чл.17, ал.6 и ал.7 · Закон за кредитиране на студенти и докторанти
  • чл. 18, ал. 3 · Закон за кредитиране на студенти и докторанти
  • чл. 21 - 25 · Закон за кредитиране на студенти и докторанти
  • чл. 21 - 25 · Закон за кредитиране на студенти и докторанти
  • чл. 21 - 25 · Закон за кредитиране на студенти и докторанти
  • чл.23 ал.1 и ал.2 · Закон за кредитиране на студенти и докторанти
  • чл. 23, ал. 2 · Закон за кредитиране на студенти и докторанти
  • чл.23 ал.1 и ал.3 · Закон за кредитиране на студенти и докторанти
  • чл. 21 - 25 · Закон за кредитиране на студенти и докторанти
  • чл.24 ал.1 · Закон за кредитиране на студенти и докторанти
  • чл.24, ал.1, т.1 и т.2 · Закон за кредитиране на студенти и докторанти
  • чл.24, ал.1, т.1 и т.2 · Закон за кредитиране на студенти и докторанти
  • чл.24 ал.2 · Закон за кредитиране на студенти и докторанти
  • чл.24, ал.3 · Закон за кредитиране на студенти и докторанти
  • чл. 21 - 25 · Закон за кредитиране на студенти и докторанти
  • чл.7 · Закон за кредитиране на студенти и докторанти
  • чл.60 ал.2 · Закон за кредитните институции

РЕШЕНИЕ

№ 482 гр. П., 12.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – П. в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ при участието на секретаря ИВАЙЛО П. ЦВЕТКОВ като разгледа докладваното от МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ Гражданско дело № 20234400100188 по описа за 2023 година

Искове с правно основание чл.430 ТЗ вр. чл.79 и чл.86 ЗЗД.

Постъпила е искова молба /ИМ/ на 09.03. 2023г. – п.к. на л.81 от делото, на *** АД гр.С., ЕИК *** – *** АД – правоприемник на „***“ ЕАД гр.С., ЕИК ***, преди *** *** ЕАД гр.С., ЕИК ***, представлявано заедно от всеки двама от Изпълнителните директори или от изп. директор и прокурист – заедно, чрез юрк.П. Д. против С. У., гражданка на В., родена на ***г., с адрес по удостоверение гр.П., ул.К. № ***, ап.***, и по Договор – гр.П., ул.*** № ***, ет.***, ап.***, с ЛН ***, с която са предявени искове с правно основание чл.432, ал.1 ТЗ вр. чл.79 от ЗЗД и иск по чл.86 от ЗЗД, за осъждането й да заплати на Банката сумата в общ размер на 104 599,42 лева, както следва: главница в размер на 82 144,92 лева, от която: редовно падежирали главници за периода от 05.03.2022г. до 05. 03.2023г. в размер на 6 390,34лв. и предсрочно изискуема главница в размер на 75 754,58лв.; редовна (възнаградителна) лихва в размер на 6 008,70лева за периода от 05.03.2021г. до 05.04.2022г., начислена възнаградителна лихва в размер на 73,65лв. за периода от 05.03.2023г. до 09.03.2023г.; отложена възнаградителна лихва в размер на 16 032,08лв., начислена за периода от 01.06.2015г. до 05.02.2022г. и начислено обезщетение за забава в размер на 340,07лева за периода от 05.03.2022г. до 09.03.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, 1 считано от датата на завеждане на настоящата искова молба – 09.03.2023г. до окончателното им изплащане, както и всички направени по делото разноски вкл. юрисконсултско възнаграждение в размер на 450лв.

В случай, че исковете бъдат уважени частично, моли за изчисляване на разноските на ищеца по съразмерност и след компенсация.

Ищецът твърди, че с Договор за студентски кредит от 29.05.2015г., сключен между „*** (***) ЕАД („***" ЕАД, а понастоящем *** АД) и С. У.

(кредитополучател), Банката е отпуснала на кредитополучателя студентски кредит в размер на 82 144,92лв. с краен срок на погасяване 05.02.2032г.

Според чл.1.1 от Договора, кредитът се предоставя с цел заплащане на 12 броя такси за обучение на кредитополучателя, всяка в размер на 6 845,41 лева.

Съгласно чл.430 ал.2 ТЗ Договорът за банков кредит е лихвоносен. С чл.3.1 от Договора е уговорена възнаградителна лихва от 7% за целия срок на кредита.

Съгласно чл.4.2. от Договора при погасяване на кредита Kpeдитoпoлучaтeлят ползва гратисен период от 81 месеца считано от датата на сключване на Договора до 05.02.2022г.

По време на гратисния период Кредитополучателят не дължи плащане на главница и лихва по кредита, а Банката начислява лихва върху усвоената част от кредита, като начислената лихва се капитализира годишно. В конкретния случай Банката, независимо от направената уговорка между страните, не е капитализирала редовната лихва, начислена през гратисния период, като същата е единствено отложена до влизане на кредитополучателя в Погасителен план и същата става изискуема с обявяване на предсрочна изискуемост на същия. Към настоящата искова молба прилагат и надлежно изготвен Погасителен план без да е взето предвид капитализирането на лихва.

Страните отнапред са определили размера на обезщетението за забава в плащането от кредитополучателя, но задължението за погасяване на главницата по кредита. В чл.3.2 от Договора е уговорено при забава в плащане на дължими суми по Кредита кредитополучателят дължи лихва за забава Основния лихвен процент, увеличен с 10 (десет) пункта годишно върху забавената сума (вноска или част от вноска) за времето на забавата до 2 окончателното изплащане на забавените задължения.

Съгласно чл.4.8 от Договора страните са се договорили кредитът да бъде погасен на 120 равни анюитетни месечни вноски, дължими на пето число от съответния месец считано от 05.03.2022г. до 05.02.2032г.

Съгласно чл.6 от Договора, Банката има право да обяви Кредита за предсрочно изискуем като съгласно условието на чл.6.2 от Договора това става при неплащане от страна на кредитополучателя на три последователни погасителни вноски.

Съгласно титулната част на Договора и чл.9.3 Кредитополучателят е посочил адрес за кореспонденция гр.П., ул. „***" № ***, ет.***, ап.*** като се е съгласил на този адрес да бъде призоваван и да получава всякакви съобщения свързани с отпуснатия кредит.

В чл.9.4 кредотополучателят е оправомощил З.С.Ц. с адрес в гр.П. да получава всякакви книжа и съобщения от съдебните органи в производства, образувани от Банката срещу него за събиране на вземанията си.

Навеждат доводи, че Банката е изпълнила всички свои задължения, съгласно подписания Договор за студентски кредит от 29.05.2015г. На ответницата е отпусната парична сума на възмездно ползване, която е усвоена от нея.

Към настоящата искова молба прилагат и изготвен Погасителен план.

При отпускане на кредита не може да се прогнозира начина и датата на усвояване както и колко такси за обучение ще бъдат заплатени посредством усвояване по Договора и поради това Погасителния план се изготвя след изтичане на гратисния период. Неявяването на кредитополучателя в офис на Банката е причина липсата на двустранно подписан Погасителен план.

Същият е изготвен съгласно договореното, но не е бил подписан с оглед липсата на посещение на офис на Банката от страна на кредитополучателя.

Поради настъпил случай на неизпълнение – неплащане на 13 последователни погасителни вноски от 05.03.2022г. до 05.03.2023г. с ИМ упражняват правото по чл.6 от Договора във връзка с чл.432 ТЗ да обявят цялата ползвана и непогасена сума за предсрочно изискуема считано от датата на връчване на препис от исковата молба.

Позовават се на Решение №706/30.12.2010г. на ВКС по гр. дело 3

№1769/2009г., в което е прието, че самото предявяване на иска поставя длъжника в забава и то от момента на връчване на препис от исковата молба.

Предсрочната изискуемост на кредита е санкция за неизправност на длъжника, последиците й следва да включат пълно и точно изпълнение на задължението, каквото съществува и в какъвто вид се дължи при настъпване на срока (уговорения падеж) - главница, редовна (възнаградителна) лихва, наказателна лихва (неустойка) и комисиона за управление. В Решение №99 от 01.02.2013г. по т. д. № 610/2011г. на I т.о. Върховният касационен съд е приел, че при уговорена в Договор за заем за потребление предсрочна изискуемост на задължението за връщане на заетата парична сума, настъпва предсрочна изискуемост и на непадежиралите към този момент анюитетни вноски.

В допълнение и за пълнота прилагат към настоящата молба и изготвено писмо за предсрочна изискуемост, което да бъде връчено на ответника наред с преписа от исковата молба.

Поради липса на изпълнение на задълженията по Договора, считат, че в полза на кредитора са възникнали вземанията, посочени в петитума на исковата молба. Съгласно чл.79 и чл.86 от ЗЗД кредиторът има право да иска изпълнение заедно с обезщетение за забава, в случай че длъжникът не изпълни точно задължението си.

Претендират присъждане на законната лихва за забава върху претендираното вземане за главница, считано от датата на завеждане на настоящата искова молба – 09.03.2023г. - до окончателното му заплащане.

Доколкото възнаградителната (редовна) лихва е предвидена в Договора, очевидно е, че тя съставлява договорно задължение за страната, в чиято тежест е вменена. Възнаградителният характер на редовната лихва и санкционният характер на неустойката не препятстват приложимостта на чл.86 от ЗЗД, тъй като задължението за заплащането им е самостоятелно и независимо от задължението за обезщетение по чл.86, ал.1 от ЗЗД (позовават се на Решение № 73/29.06.2011 г. на ВКС по т. д. № 683 по описа за 2010г., Iво т.о., ТК).

Молят съда като съобрази представените по делото доказателства да постанови решение, с което да осъди ответника С. У. да заплати на Банката посочените в исковата молба суми, ведно със законна лихва върху 4 главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното им заплащане, както и направените по делото разноски /платени държавни такси и хонорари за вещи лица/, в това число юрисконсултско възнаграждение в размер на 450,00лв. В случай, че исковете бъдат уважени частично, молят за изчисляване на разноските на ищеца по съразмерност и след компенсация.

По делото депозират Писмена защита, в която твърдят, че от събраните по делото писмени доказателства безспорно се установява, че между страните по делото са възникнали валидни правоотношения по повод сключен Договор за студентски кредит, който е изцяло усвоен по уговорения в Договора за кредит начин.

Приетата по делото като доказателство съдебно-икономическа експертиза установява и че кредитополучателят не е изпълнил задълженията си по изплащане на дължимите суми по договора.

Молят съда да остави без уважение възражението на особения представител на ответника клаузата на чл. 4.4. от Договора за кредит е нищожна, като противоречаща на нормата на чл. 10, ал. 3 от ЗЗД и като неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 19 от ЗЗП.

Намират, че това възражение не съответства на установеното по делото и на правната уредба, касаеща капитализацията на лихви и анатоцизма.

Молят съда да има предвид при постановяване на решението, че клаузата на чл.4.4. касае възнаграждението на банката, предоставила кредита, което несъмнено е част от основния предмет на този Договор, негов съществен и неизменен елемент, изведено от възмездния по дефиниция характер на договора за банков кредит съгласно чл.430 ал.1 във връзка с ал.2 ТЗ, при който заплащането на лихвата представлява насрещна престация на кредитополучателя за ползването на предоставените парични средства.

Навеждат доводи, че още при сключване на договора начинът на изчисление на дължимото на банката възнаграждение е посочен по начин, позволяващ среден потребител, относително осведомен и в разумна степен наблюдателен и съобразителен, точно да разбере обхвата на поетото задължение и икономическите последици от сключването на договора, в рамките на сроковете за издължаване на кредита, конкретизирани в 5 разпоредбата на чл. 4.8 от Договора за кредит.

Молят в своя защита, съда да приеме за неоснователно и възражението на особения представител на ответника, че при сключване на Договора за кредит не били спазени изискванията на чл. 18, ал. 3 от ЗКСД. Намират това възражение за бланкетно, тъй като видно от исковата молба и от съдържанието на самия договор всички искови претенции са основани на валидни уговорки, вписани в самия договор и липсват позовавания на Общи условия, на които банката да основава претенциите си, освен вписаните в самия договор, за да е релевантно запознаването на ответника с тях.

Твърдят, че във всяко едно от исканията за усвояване на средства от студентски кредит ответницата собственоръчно и на правилен български език писмено е потвърждавала, че владее български език, поради което намират, че заключения, че Договорът за кредит не е изготвен на ясен и разбираем език, изведени от това, че какъвто и да е документ не е преведен на английски, са изцяло безпочвени.

Навеждат доводи, че Договорът е подписан от кредитополучателя на всяка страница и несъмнено тези клаузи са били вече вписани, когато тя е положила подписа си, така че не намират за основателно да се твърди, че не е била запозната предварително с условията преди сключването на Договора, т.е. преди кредитополучателят да го подпише.

Поради гореизложеното, молят съда да приеме, че предявените искове са основателни както по основание, така и по размер, включително и размера на отложената възнаградителна лихва, задължението за която е възникнало въз основа на валидни уговорки между страните.

В Отговора особеният представител на ответницата адв.В. П. от ПлАК оспорва исковете по основание и размер. Твърди, че исковете са допустими, но неоснователни.

От представения с ИМ сключен Договор за студентски кредит на 29.05.2015 г. е видно, че между страните е сключен Договор за банков кредит в полза на физическо лице с цел плащане на семестриални такси при обучение в университет. Този вид договори са регулирани от държавата с нормите на Закона за кредитиране на студентите и докторантите, които с оглед предмета и изричното законодателство, се явяват специални по отношение на правилата на чл.430 от ТЗ, на нормите на Закона за кредитирането и на правилата за договор за заем по ЗЗД, т.е. договорът, предмет на делото, се урежда от правилата на ЗКСД и доколкото няма 6 изрични норми при празноти, от общите правила на ТЗ, ЗК, ЗЗД и ЗЗП при кредитополучател - физическо лице.