Решение № 107 от 06.06.2025, Районен съд - Панагюрище

РЕШЕНИЕ

№ 107 гр. Панагюрище, 06.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАНАГЮРИЩЕ в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Диана С. Стателова при участието на секретаря МАРИЯ АП. БЕЛОМАЧЕВА като разгледа докладваното от Диана С. Стателова Гражданско дело № 20225230100812 по описа за 2022 година

Предявен е иск по смисъла на чл. 26, ал.1, чл. 79 и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите.

Предявена е искова молба от И. Г. Б., от град Стрелча, ***, със съдебен адрес: град Пловдив, ***- чрез адвокат Е. И. от Пловдивска адвокатска колегия, срещу „Неткредит”ООД, със седалище и адрес на управление: град София, *** и „Кредит Гарант БГ“ ООД, със седалище и адрес на управление: град София, *** , в която се сочи, че н а 03.05.2022г. ищцата Б. е сключила с първия ответник Договор за потребителски кредит, а с втория ответник- Договор за предоставяне на гаранция, като й е предоставена сумата от 1000,00лв., при лихвен процент в размер на 41,05 % и годишен процент на разходите в размер на 49,72%.

Ищцата твърди, че действително приложения ГПР е различен от посочения в договора за кредит, като Б. се е заблудила, заради използваната заблуждаваща търговска практика, която е довела до неравноправност на уговорката относно размера на ГПР и до нищожност на клаузата за ГПР, с произтичащите от това последици по смисъла на чл.22 от ЗПК- нищожност на кредитната сделка поради липса на задължителен реквизит от съдържанието на договора за потребителски кредит, съгласно чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК.

Според исковата молба, уговореният размер на възнаграждение за фирмата – гарант е разход по кредита, който следва да бъде включен в ГПР и е индикатор за общото оскъпяване на кредита- чл. 19, ал.1 и ал.2 от ЗПК, като този извод следва от дефиницията за общ разход по кредита за потребителя- това са всички разходи за кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит. Подчертава, че във величината на ГПР следва по ясен и разбираем за потребителя начин да бъдат инкорпорирани всички разходи, които длъжникът ще стори по кредитното правоотношение.

Според исковата молба, възлагането на потребителя да заплаща задължения, които следва 1 да изпълнява кредитодателя са в изключителен интерес на търговеца и във вреда на потребителя, като по- слабата страна на гражданския и търговския оборот. Ищцата сочи, че договорът за гаранция има акцесорен характер и съществува валидно само при наличие на действителен главен дълг.

И. Г. Б. моли съда да постанови решение, с което да прогласи нищожността на Договор за потребителски кредит от 03.05.2022 г., сключен с „Неткредит“ООД и нищожността на договор за предоставяне на гаранция от 03.05.2022г., сключен с „Кредит Гарант БГ“ООД.

Моли да бъде допусната съдебно- счетоводна експертиза, при която вещото лице, след като се запознае с материалите по делото и извърши необходимите справки, да отговори на формулирани в исковата молба въпроси.

Представя писмени доказателства, които са относими по делото и са приети.

В законоустановения срок ответното дружество- „Неткредит“ООД, представят писмен отговор на исковата молба, в който признават, че на 03.05.2022г. е сключен Договор за потребителски кредит № 202205030907170005 между ответното дружество, като кредитор и И. Б., като кредитополучател, по силата на който на Б. е отпуснат заем в размер на 1000,00лв., като молят този факт да бъде приет за безспорен.

Оспорват твърдението на ищцата, че договорът е недействителен, съгласно нормата на чл.

22 от ЗПК и че същият не отговаря на законовите изисквания на чл.11, ал.1,т.10 от ЗПК. В писмения отговор е описана методиката за изчисляване на ГПР по процесния Договор за кредит.

Възразяват по допускането на съдебно- счетоводна експертиза по поставените от ищцата въпроси.

Молят да бъде допусната такава експертиза само по формулираните от ответното дружество въпроси.

Молят да бъде отхвърлен, като неоснователен предявеният от ищцата И. Б. иск.

Претендират сторените съдебно- деловодни разноски.

Предявяват на основание чл. 211 от ГПК, насрещен иск спрямо И. Б., като претендират Б. да заплати на „Неткредит“ООД сумата от 435,78лв.- падежирала главница, дължима за периода от 04.11.2022г. до 04.03.2023г., ведно с обезщетение за забава, считано от датата на депозиране на насрещния иск до окончателно изплащане на вземането; сумата от 6,94лв., представляваща обезщетение за забава, върху главницата, за периода от 05.11.2022г. до 04.03.2023г.; сумата от 77,92лв., представляваща падежирала възнаградителна лихва, дължима за периода от 04.11.2022г. до 17.03.2023г.; сумата от 1,68лв.- обезщетение за забава, начислено върху падежиралата възнаградителна лихва за периода 05.11.2022г. до 17.03.2023г.; сумата от 195,89лв., представляваща предсрочно изискуема главница, дължима за периода 04.04.2023г. до 04.05.2023г.

В исковата молба се сочи, че ответницата по насрещния иск е направила 3 плащания в общ размер на 519,20лв., наместо 12 броя анюитетни вноски в размер на 103,00лв. всяка, за периода от 04.06.2022г. до 04.05.2023г. Сочи се, че не са погасени 5 падежирали месечни вноски, с което възниква правото на ищците по насрещния иск да обявят кредита за предсрочно изискуем. Молят да бъде допусната и назначена съдебно- счетоводна експертиза с формулирани в насрещната искова молба въпроси. Молят делото да се разгледа и в отсъствие на процесуален представител на дружествотоищец по насрещния иск.

2

В законоустановения срок ответното дружество „Кредит Гарант БГ“ООД представят писмен отговор на исковата молба, в който сочат, че предявеният от И. Б. иск е допустим и неоснователен, тъй като договор за гаранция от 03.05.2022г. не е сключван с ищцата И. Б..

Молят делото да се разгледа в отсъствие на процесуален представител на ответното дружество.

Изразяват становище по реда на чл. 238, ал.2 от ГПК. Претендират сторените съдебноделоводни разноски.

В съдебно заседание-редовно призована, ищцата И. Г. Б. не се явява, процесуалният й представител- адвокат Е. И. от Пловдивска адвокатска колегия. не се явява и

Представляващият „Нет Кредит”ООД, не се явява. Не изпращат процесуален представител.

Изпращат молба.

Представляващият ответното дружество „Кредит Гарант БГ“ЕООД, редовно призован, не се явява. Представят молба.

От приложения по делото Договор за потребителски кредит № 202205030907170005, сключен на 03.05.2022 г. между първия ответник- „Нет Кредит“ ООД и ищцата И. Г. Б. се установява, че ответниците са предоставили на ищцата кредит под формата на заем в размер на 1000,00 лв., като главница и чиста стойност на кредита. Страните са уговорили, че главницата и лихвите по кредита следва да бъдат изплатени до 04.05.2023 г., на вноски, съгласно приложения по делото погасителен план, от който се констатира, че падежът на първата погасителна вноска е 04.06.2024 г., а финалната погасителна вноска следва да бъде внесена на 04.05.2023 г. Съгласно чл.

11, ал.4 от договора, Годишният процент на разходите по кредита е в размер на 49,72% от заетата сума. В договора е посочено, че общата дължима сума от страна на Б. възлиза на 1236,00 лв.

Съгласно чл. 4, ал.3 от същия договор, ищцата е задължена в срок до края на следващия ден от сключване на договора за кредит, да предостави на първите ответници гаранция по кредита съгласно реда и условията, посочени в Общите условия на договора и е пояснено, че ако бъде издадена банкова гаранция, тя трябва да бъде на стойност 1236,00 лв., със срок на валидност до 05.05.2023 г.

В чл. 6 от същия договор, в глава „Неустойка при неосигуряване на гаранция“ е посочено, че в случай, че кридотополучателят Б. не е предоставила на „Нет Кредит“ ООД в установения срок и съгласно предвидените Общи условия такава гаранция ири поръчителство на две лица, то Б. дължи на дружеството неустойка в размер на 1080,00 лв., която се начислява месечно, считано от деня, в който изтича срока по чл. 4, ал.3 от договора, а именно- до края на следващия ден от сключването на договора за кредит. В ал.3 на чл.6 е пояснено, че ако срокът, за който се начислява неустойката, е по-кратък от срока между две погасителни вноски, то неустойката се начислява на ден и е в размер на 1/30 от месечната неустойка. Пояснено е, че ако действието на гаранцията бъде прекратено, считано от деня, в който е настъпило прекратяването, започва да се начислява неустойка. Посочено е още, че неустойката се заплаща заедно със следващата погасителна вноска по кредита съобразно с уговорения погасителен срок.

По делото е приложена информация за заявката, направена от ищцата Б. относно получаването на кредит, като се установява, че същата е поискала 2000,00 лв. кредит, с дължима главница за период от 03.05.2022 г. до 04.11.2023 г., като е договаряна обща дължима сума в размер на 2700,00 лв.

3

Съгласно информацията от втората заявка, И. Б. е заявила искане за кредит в размер на 1000,00 лв. с период на погасяване -12 месеца, при общо дължима сума в размер на 1236,00 лв.

От приложения по делото Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити също е уговорено предоставянето на гаранция по кредита, при която И. Б. е можела да избира между банкова гаранция от банка или гаранция от небанкова финансова институция, както и поръчители, които трябва да бъдат дееспособни физически лица, които да поемат задължения да отговарят солидарно с кредитополучателя за задълженията, произтичащи от договора за кредит. В този формуляр отново е посочено, че ГПР е равен на 49,72%.

По делото е приложен Анекс към процесния договор за потребителски кредит от 03.05.2022 г., съгласно който кредиторът – „Неткредит“ ООД са се задължили с част от отпуснатия кредит по Договор №202205030907170005, сключен на 03.05.2022 г. да погасят главница в размер на 847,04 лв. по Договор за потребителски кредит № 202204090355450059, сключен на 09.04.2022 г., като всички останали разпоредби на процесния договор за кредит остават непроменени.

Съгласно приложените по делото Общи условия, приложими към договорите за потребителски кредит на „Нет Кредит“ ООД, понятието „Гаранция“ е пояснено като: Банкова гаранция издадена от банка, оперираща на територията на Р България или гаранция, издадена от небанкова финансова институция, оперираща на територията на страната, като гаранцията следва да съдържа неотменяемо и безусловно изявление, че ако кредитополучателят Б. не заплати което и да е свое парично задължение, произтичащо от договора за потребителски кредит, то тази институция ще заплати на „Нет Кредит“ ООД всички дължими суми.

Изяснено е и понятието „Поръчители“, които се определят като физически лица, поемащи задължения при условията на чл. 138 и следващи от ЗЗД, които трябва да отговарят солидарно с кредитополучателя за изпълнение на всичките му задължения, произтичащи от договора за потребителски кредит. И в Общите условия е пояснено, че ако не се представи гаранция или поръчителство в предвидения срок, то кредитополучателят дължи на дружеството- кредитодател неустойка в размер, предвиден в договора за кредит.

По делото е прието и неоспорено от страните заключение на Съдебно- счетоводната експертиза, от което се констатира, че по процесният договор за потребителски кредит е отпусната на ищцата сумата от 1000,00 лв. със срок за погасяване от 12 месеца. При изчисляване на договорения ГПР в размер на 49,72% са включени разходи по смисъла на чл.19 от ЗПК, представляващи възнаградителна лихва в размер на 41,05%. Вещото лице сочи, че са заложени лихви, други преки и косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора, като годишната лихва е в размер на 41,05%.

Вещото лице сочи, че ако бъде включен разходът за гаранция в размер на 1080,00 лв., разпределен в месечните погасителни вноски, в разходите по смисъла на чл. 19, ал.1 от ЗПК, ГПР е в размер на 498,1221%.

Съгласно заключението, И. Б. е направила три плащания за погасяване на кредита в общ размер на 519,20 лв., като на 04.05.2022 г. е заплатила 137,20 лв., на 17.08.2022 г. е заплатила сумата от 150,00 лв. и на 25.08.2022 г. е заплатила сумата от 232,00 лв. С направените вноски, съгласно заключението, е погасена главница в размер на 368,33 лв. и възнаградителна лихва в размер на 150,87 лв. по първите шест вноски от погасителния план. С тези суми не са погасявани суми по уговорената в раздел 4, чл.6, ал.1 от Договора за кредит, неустойка.