Решение № 76 от 29.04.2026, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 76 гр. Русе, 29.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ралица Герасимова

Членове:

Велизар Бойчев

Катина Кавърова при участието на секретаря Т.ка Недева като разгледа докладваното от Ралица Герасимова Въззивно наказателно дело от частен характер № 20264500600246 по описа за 2026 година

Производството е по реда на Глава ХХІ от НПК.

С присъда №137 от 11.12.2025 г. по н.ч.х.д. №246/2025 г., РРС, НО, 11 -ти наказателен състав признал подс. Т. И. Г.за виновен в това, че на 29.01.2025г. на публично място – в п.п.

О.п. на гр.Р., находящо се на ул. „О.П.“№* в с. гр., като извършител, в съизвършителство с И. Д. П. от гр. Русе, казал и извършил нещо унизително за честта и достойнството на В. Д.

Д., изричайки думите: „***********“ и заявявайки чрез обаждане по ЕЕН 112, че се извършва репресия спрямо него, поради което и на основание чл.78а, ал.1, във вр. с чл.148, ал.1, т.1, във вр. с чл.146, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2, във вр. с чл.54 от НК, го освободил от наказателна отговорност и му наложил административно наказание „Глоба“ в размер на 1500,00 лв.

РРС осъдил подс. Т. И. Г. от гр. Русе, да заплати на В. Д. Д. от гр.Русе обезщетение за претърпени неимуществени вреди, резултат от престъплението по чл.148, ал.1, т.1, вр. чл.146, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 от НК, в размер на 2000,00 лева, ведно със законната лихва считано от датата на деликта – 29.01.2025г., до окончателното плащане и отхвърлил иска за обезщетяване в останалата му част до пълния предявен размер от 5000,00 лева, като неоснователен.

Подс. Т. И. Г. бил осъден и да заплати държавна такса по сметка на Районен съд – гр.Русе в размер на 80,00 лв., съобразно уважената част от гражданския иск, да заплати на В.

Д. Д. от гр.Русе, сумата от 306,00 лв. за направените разноски по делото, както и да заплати 1 по сметка на Районен съд – гр. Русе сумата от 183,50 лв. за направени съдебни разноски по делото.

Със същия съдебен акт РРС признал и подс. И. Д. П. за виновна в това, че на 29.01.2025 г. на публично място – в п.п. О.п. на гр.Р., находящо се на ул. „О.П.“ №* в с. гр., като извършител, в съизвършителство с Т. И. Г., извършила нещо унизително за честта и достойнството на В. Д. Д. - снимала с телефона си приемните помещения, бръкнала в джоба на В. Д. Д., извадила мобилния му телефон и го оставила върху шкаф, след което стъпила с нейните крака върху ходилата на краката с обувките на В. Д. Д., поради което и на основание чл.78а, ал.1, във вр. с чл.148, ал.1, т.1, във вр. с чл.146, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2, във вр. с чл.54 от НК, я освободил от наказателна отговорност и и наложил административно наказание „Глоба“ в размер на 2000,00 лв.

Подс. И. Д. П. била осъдена да заплати на В. Д. Д. от гр. Русе обезщетение за претърпени неимуществени вреди, резултат от престъплението по чл.148, ал.1, т.1, вр. чл.146, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 от НК от НК, в размер на 3000,00 лева, ведно със законната лихва считано от датата на деликта – 29.01.2025г., до окончателното му изплащане, а иска за обезщетяване бил отхвърлен в останалата му част до пълния предявен размер от 5000,00 лева, като неоснователен.

РРС осъдил подс. И. Д. П. от гр. Русе, да заплати държавна такса по сметка на Районен съд – гр.Русе в размер на 240,00 лв., съобразно уважената част от гражданския иск, да заплати на В. Д. Д. от гр.Русе, сумата от 306,00 лв. за направените разноски по делото и да да заплати по сметка на Районен съд – гр.Русе сумата от 183,50 лв. за направени съдебни разноски по делото.

Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпила жалба от подс. Г. чрез упълномощения му защитник, с твърдение за неправилност, необоснованост на атакувания акт и постановяването му при допуснати съществени процесуални нарушения. Моли се присъдата да бъде отменена като подсъдимият бъде изцяло оправдан по повдигнатото му обвинение. Алтернативно – делото върнато за разглеждане от друг състав. Развиват се подробни съображения за постановяване на съдебния акт в нарушение на чл. 116, чл. 118, ал.2, чл. 303 и чл.103, ал.2 и ал.3 от НПК – при неправилно ценене и превратен анализ на гласните доказателства.

Постъпила е и жалба от подс. П., чрез упълномощения и защитник с твърдение за неправилност необоснованост на атакувания акт и постановяването му при допуснати съществени процесуални нарушения. Моли се присъдата да бъде отменена като подсъдимата бъде изцяло оправдана по повдигнатото и обвинение. Алтернативно – делото върнато за разглеждане от друг състав. Развиват се подробни съображения за постановяване на съдебния акт в нарушение на чл. 116, чл. 118, ал.2, чл. 303 и чл.103, ал.2 и ал.3 от НПК – при неправилно ценене и превратен анализ на гласните доказателства.

Въззивният съд по реда на чл.327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимите и свидетели, изслушването 2 на експертизи или ангажирането на други доказателства.

В съдебно заседание повереникът на частният тъжител счита жалбата за неоснователна, а присъдата на първоинстанционния съд – за правилна и законосъобразна и пледира последната да бъде потвърдена.

Защитникът на подсъдимите И. П. и Т. Г. поддържа жалбата по подробно изложените в нея съображения, ведно с направените искания.

Русенски окръжен съд, след като обсъди доводите в жалбата, както и тези, изложени в съдебно заседание от страните‚ и след като в съответствие с чл.314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира следното:

При постановяването на първоинстанционната присъда първостепенният съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, което е от категорията на абсолютните основания за отмяна на атакуваната присъда и връщане на делото за ново разглеждане. Констатираното нарушение е намерило израз в липсата на мотиви към постановената присъда. В съдържателно отношение мотивите не отговарят на императивните изисквания на чл. 305, ал.3 от НПК.

В принципен план присъдата представлява единство от уводна част, диспозитив и мотиви. В мотивите съдът следва да изложи кои обстоятелства приема за установени, въз основа на кои доказателствени материали и какви са правните съображения за взетите решения, като при наличие на противоречия между доказателствата трябва да изложи съображения защо едни от тях приема, а други отхвърля. За наличието на мотиви не е достатъчно съдът формално да отбележи, че е обсъдил доказателствата по делото, нито пък само да ги изброи, или пък да обсъди една част от тях, а друга да игнорира без коментар, при все, че те се отнасят до релевантни факти. За наличието на мотиви е необходимо да се извърши цялостно изследване и обсъждане на всички доказателствени източници, да се направи анализ на установените чрез тях факти, като се изложат собствени доводи и съображения защо едни от тях се кредитират, а други отхвърлят. Правната доктрина и съдебната практика е категорична, че когато мотивите са непълни, неясни или противоречиви е налице процесуално нарушение, което е от категорията на съществените, тъй като представлява липса на мотиви, а това на практика означава липса на част от присъдата.

В конкретния случай въззивният съдебен състав констатира, че мотивите към постановения съдебен акт са непълни, неясни и противоречиви в отделни свои части.

По-конкретно, на първо място, контролираният съдебен състав в атакувания съдебен акт от фактическа страна е отразил дословно твърденията на частното обвинение, съдържащи се в тъжбата, като по същество не е изложил какви факти са били установени по безспорен и категоричен начин в рамките на съдебното дирене.

На второ място при събрания доказателствен материал - гласни доказателства, веществени доказателства и експертното заключение на техническата експертиза липсва надлежен анализ, оценка и излагане на каквито и да е съображения за обосноваване на 3 приетите по делото факти. Липсва каквото и да е съпоставяне на цялата гласна доказателствена съвкупност. Единствено РРС е изброил доказателствата (свидетелски показания, които дори не е конкретизирал, при все, че касателно развилите се събития на свидетелства единствено св. Р., доколкото св. Г. дори производно не допринася за изясняване на обстоятелства, свързани с процесния инцидент; заключението на СТЕ; писмени материали по две прокурорски преписки, които отново не конкретизирал и веществени доказателства). Заявил, че възприема за достоверни показанията на св. Б., които „са логични, последователни и се подкрепят от другите, събрани по делото доказателства, каквито са предявените на страните видеозаписи от записващата в п.та видеокамера“. С това се изчерпал и доказателствения анализ на проверявания съдебен състав.

Изцяло необсъдени са останали обясненията на двамата подсъдими. Тук следва да се посочи, че обясненията на подсъдимото лице, както се сочи и в теорията и в константната съдебна практика, са с двойнствената природа-от една страна същите се явяват основно средство за лична защита, чрез което привлеченото към углавна отговорност лице се възползва от признатата си и гарантирана от процесуалния закон възможност да вземе отношение по повдигнатото му обвинение, като го отхвърли и съответно защити своите права и законни интереси. От друга страна обаче, обясненията се явяват и доказателствено средство и като такова следва да се бъдат ценени във връзка с останалия доказателствен материал, с оглед собствената им логичност и вътрешна последователност. Достоверността на обясненията на подсъдим следва да бъде установявана при спазване на общите правила относно гласните доказателствени средства-по пътя на доказването, при оценка на събраните по предвидения в НПК процесуален ред други доказателства. В случая първостепенният съдебен състав изобщо не е изложил каквито и да е съображения защо възприема показанията на св. Б. за достоверни, а не дава вяра на обясненията на двамата подсъдими, които изцяло са в противоречие с твърденията на свидетелката, касателно значимите за производството факти. Липсва и конкретизиране, по какъв начин предявеният на страните видеозапис е в подкрепа на показанията на св. Б., съответно – опровергава обясненията на двамата подсъдими. Всъщност обясненията на подс. Г. и подс. П. не са били дори маркирани от страна на РРС, а са били изцяло и мълчаливо игнорирани. Съответно, констатирано беше, че без какъвто и да е анализ дефинитивно проверяваният съдебен състав е заявил, че дава вяра на показанията на св. Б., което не отговаря на императивните изисквания на чл.305, ал.3 от НПК.

След маркиране на отделни доказателствени източници подкрепящи обвинителната теза първоинстанционният съд дефинитивно е заявил, че ги е ползвал (макар и някои от тях с категоричност да обслужват тезата на защитата) при изграждане на фактическите си изводи (препис на отразеното в частната тъжба). Всъщност първоинстанционният съд е приел фактите, идентично и чрез почти буквален препис на описаното в тъжбата, без да извърши дължимия детайлен и пълен анализ на доказателствената съвкупност и без да изложи собствените си виждания от кое конкретно доказателство, събрано по реда на НПК се установява всеки едни релевантен факт, подлежащ на доказване в производството.

4

По - нататък, първоинстанционният съд не е аргументирал и правните си изводи чрез сериозни и задълбочени доводи. Правната аргументация на приетото от страна на РРС, че е налице съизвършителство от страна на двамата подсъдими буди недоумение в настоящия съдебен състав, предвид известното от теорията, константната практика и разписаното в наказателния закон относно същността на тази форма на съучастие – участие на две наказателно отговорни лица в реализиране на изпълнителното деяние на дадено умишлено престъпление. В този смисъл, от обективна страна познанството на двамата подсъдими, обстоятелството, че двамата се били срещали предварително, при това без да е бил предупреден тъжителя Д. (???) и пр. по никакъв начин не обуславят приложението на този институт.

Въззивният съдебен състав не намира за необходимо да анализира останалите правни съображения на РРС, които по съществото си нямат правен характер – твърдяното от проверявания съдебен състав предизвикателно и раздразнително поведение на подс. П., започващо с факта на влизане в п.та на О. (****************) с трето, непознато за него лице (публично място и според самия първостепенен съдебен състав), фотографиране и видеознаснемане (при все, че РРС се е позовал на видеозаписи от камера на видеонаблюдение в същата п.) и пр., които определил като изключително укорими без надлежна правна и доказателствена аргументация.