Определение № 369 от 30.06.2026, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 369 гр. Варна, 30.06.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Марин Г. Маринов

Членове:

Магдалена Кр. Недева

Диана Д. Митева като разгледа докладваното от Магдалена Кр. Недева Въззивно частно търговско дело № 20263001000235 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл. 274, ал. 1 т. 1 ГПК.

Образувано е по подадена частна жалба от „Елена Груп“ ЕАД, ЕИК 175340415, гр.София срещу определение № 7/14.01.2026 година постановено по търг. дело № 31/2025 година на ТОС, с което производството по делото е спряно на основание чл. 229, ал. 1 т. 4 ГПК.

В частната жалба се поддържат основания за незаконосъобразност на обжалваното определение, като се изтъква, че исковете за установяване нищожност на договора за заместване са предявени след настъпване на преклузията за релевиране на възражение за нишожност. Според жалбоподателя ответникът по спора е имал възможност да предяви възражение за нищожност на договора за заместване или да предяви инцидентен установителен иск в законоустановения преклузивен срок, което не е сторено. Съобразявайки по аналогия постановките на ТР № 5/2012г. по тълк.дело № 5/12г. на ОСГТК на ВКС счита, че предявеният от ТП ДЛС „Черни Лом“, гр.Попово иск за установяване нищожност не е основание за спиране на настоящото производство. На второ място намира, че спирането на настоящото дело би отнело от дискрецията на съда и възможността сам той да прецени фактите и кредитира доказателствата по делото, вкл. и действителността на договора за заместване. Изтъква, че тази действителност на договора за заместване не е факт с преюдициално значение по отношение на предявените в производството искове. Самият ищец „Елена Груп“ ЕАД твърди, че дори договорът за заместване да се приеме за нищожен са налице основанията за настъпване на гражданскоправна конверсия, в резултат на което да се приеме, че между страните са сключени валидни договора за заместване в дълг и цесия. Тези твърдения са част от предмета на делото и подлежат на преценка от ОС – Търговище. Ето защо недействителността на договора за заместване не би имало отражение върху материалната легитимация на „Елена Груп“ ЕАД. По тези съображения се иска отмяна на 1 обжалваното определение.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответната страна, в който се релевират доводи за нейната неоснователност и се иска същата да бъде оставена без уважение, а обжалваното определение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Съдът, след преценка на доказатерлствата по делото намери следното :

Жалбата е подадена в срок от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения:

Производството пред първата инстанция е образувано по искова молба на „Елена Груп“ ЕООД срещу Държавно ловно стопанство „Черни лом“ гр.Попово, представляващо териториално поделение на „Североизточно държавно предприятие“ ДП за реално изпълнение на договорни задължения, заплащане на неустойка, лихви за забава и други, основани на права и задължения, произтичащи от Рамков договор №1 от 31.05.2007 г., сключен между ДП Държавна дивечовъдна станция „Черни Лом“ и „Пътни Строежи“ ЕООД. Няма спор между страните, че ищецът твърди да е правоприемник по този рамков договор (по силата на договор за заместване от 11.08.2021 година), както и по отношение на преобразуването посредством вливане на „Пътни Строежи“ ЕООД в „Пътинженеринстрой-Т“ ЕАД.

Предмет на договора е дейността по осъществяване на ловностопански мероприятия върху площите, отредени за извършване на ловен туризъм, както и за поддържане на съществуващия сграден фонд. Основните правопораждащи вземането на ищеца твърдения са свързани с това, че ответникът е лишил „ЕЛЕНА ГРУП“ЕАД /респ. праводателя му „ПЪТИНЖЕНЕРИНГСТРОЙ-Т“ ЕАД/ от възможността за осъществяване на организиран ловен туризъм и от генериране и разпределение на приходите от него. Като резултат, „ЕЛЕНА ГРУП“ ЕАД, респ. неговият праводател „ПЪТИНЖЕНЕРИНГСТРОЙ-Т“ ЕАД са изпълнявали задълженията си да участват в осъществяване на съвместната дейност (т.е. в тежестите), но е преустановено реалното изпълнение на рамковия договор, включващо осъществяването на съвместни ловностопански мероприятия.

Пред ШРС е предявена искова претенция от ДЛС – „Черни лом“ (настоящ ответник) срещу „Елена Груп“ ЕАД (настоящ ищец) и „Пътинженерингстрой-Т“ ЕАД, с предмет установяване валидността на Договора за заместване на страна от 11.08.2021г. по Рамков договор №1/31.05.2007г. и допълнително споразумение от 14.11.2008г. за съвместна дейност за осъществяване на ловностопански мероприятия. Така пред ШРС е образувано и висящо производството по гр. дело № 4112/2025 година, между тези страни и с посочения предмет.

С разпоредбата на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК законодателят е предвидил възможността производството по делото да бъде спряно, в случай, че в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на делото. Предпоставка за приложението на тази разпоредбата е наличието на връзка между делата, т. е. преюдициалност на едното дело спрямо другото и в случай че такава е налице, съдът спира 2 обусловеното дело, макар и то да е образувано по-рано от обуславящото дело.

В мотивите на ТР № 2/19.11.2014 г. по т. д. № 2/2014 г. и ТР № 8/07.05.2014 г. по т. д. № 8/2013 г. на ОСГТК е посочено, че основанието за спиране по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК е налице, когато има висящ процес относно друг спор, който е преюдициален и по който със сила на пресъдено нещо ще бъдат признати или отречени права или факти, релевантни за субективното право по спряното производство. Обусловеността между двата спора се основава на връзката между субективните права, задължения и правопораждащите ги факти като съдържание на конкретните правоотношения. В тълкувателните мотиви по т. 5 на ТР № 7/31.07.2017 г. по т. д. № 7/2014 г. на ОСГТК тази зависимост е обяснена и със съотношението между различните спорни предмети на двете дела, при което разрешаването на спора по обусловения иск е предпоставено от установителното действие на силата на пресъдено нещо на решението по преюдициалното правоотношение.

От изложеното следва, че връзката между делата, която има предвид чл.

229, ал. 1, т. 4 ГПК, е обективната зависимост между две спорни правоотношения в съотношение на обуславящо и обусловено, която винаги е конкретно съществуваща, безспорно установена, пряко касае допустимостта или основателността на иска по обусловеното дело и поради това не предполага различия в преценките на съда по двете дела. Процесуалното значение на тази зависимост се изразява в това, че висящността на преюдициалния спор временно препятства упражняването на правото на иск по обусловеното дело, доколкото нормата на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК императивно задължава съда да преустанови процесуалните действия по разглеждането и приключването на делото с решение по съществото на спора.

Точно такава е и настоящата хипотеза, доколкото разрешението на спорните въпроси в производството пред ШРС ще произведе сила на пресъдено нещо между страните и ще има своето значение при разглеждането и решаването на настоящото производство, конкретно ще даде отговор по въпросите свързани с легитимацията на „Елена Груп“ ЕАД в процеса.

Неоснователно е възражението на частния жалбоподател, че исковете за установяване нищожността на договора за заместване са предявени след настъпване на преклузията за релевиране на възражение за нищожност на същия договор в рамките на т.д. № 31/25г. на ОС Търговище. Постановките на ТР № 5/2012г. по тълк.дело № 5/12г. на ОСГТК на ВКС, които се отнасят до оспорването на документи, не са приложими по аналогия. Посочената тълкувателна практика и основаната въз основа на нея казуална практика на ВКС не касае възражението за нищожност на договора, което не се преклудира в срока за отговор на исковата молба съгласно по -новото ТР 1/2020г. на ОСГТК на ВКС. . То може да бъде заявено по всяко време на процеса, вкл. и като отделна искова молба, а може да бъде съобразено и служебно от съда.

Задължението на съда от друга страна да констатира служебно нищожността на облигационната връзка не отменя правото на страната да заяви тази нищожност в отделен исков процес.

От друга страна допустимостта на предявения иск пред ШРС не може да бъде предмет на контрол от съда, разглеждащ обусловеното материално право, респ. и от настоящият въззивен съд, който контролира само преценката за наличието на преюдициалност.

3

По тези съображения и доколкото изводите на настоящата инстанция съвпадат с тези на първата, то обжалваното определение следва да се потвърди.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 7/14.01.2026 година постановено по търг. дело № 31/2025 година, по описа на ТОС, с което производството по делото е спряно на основание чл. 229, ал. 1 т. 4 ГПК.

Определението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от съобщаването му на страните по реда на чл.274 ал.3 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4