Решение № 89 от 07.08.2024, Районен съд - Поморие

РЕШЕНИЕ

№ 89 гр. Поморие, 07.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПОМОРИЕ, III СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Димитър М. Димитров при участието на секретаря Валентина Ат. Анджерлиева като разгледа докладваното от Димитър М. Димитров Гражданско дело № 20242160100130 по описа за 2024 година взе предвид следното.

Производството е образувано по искова молба от А. Г. К. от гр.Поморие, чрез пълномощника и съдебен адресат адв.К. Я., против Г. И. А. от гр.Поморие.

В исковата молба се твърди, че страните са родители на малолетното дете Г. А. К.а, ЕГН **********, че родителите не живеят заедно и не могат да постигнат съгласие относно личните отношения на ищеца с детето.

Предявен е иск с правно основание чл.127, ал.2 СК, иск за определяне режим на лични отношения на ищеца с малолетното дете на страните.

Исковата молба е приета за разглеждане и препис от нея е връчен на ответницата, която в срока по чл.131, ал.1 ГПК, не е подала отговор.

В съдебно заседание ищецът се явява лично и се представлява от пълномощника си, поддържа заявената претенция.

Ответницата не се явява в съдебно заседание, редовно призована, не взема становище по предявената претенция.

Пристъпвайки към разглеждане на претенциите по същество, въз основа на твърденията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и закона, съдът прие следното.

Установява от представения по делото препис от дубликат на удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № 434/23.05.2023 г., на общ.Бургас, че детето Г. А.

К.а, ЕГН **********, е родено от майка ответницата и баща ищеца.

По делото е представен социален доклад, изготвен от социален работник при ДСП – 1

Поморие, в който се сочи, че детето Г. е родено от фактическото съжителство на страните, което е прекратено в края на 2023 г., като ответницата напуснала семейното жилище с детето и се установила да живее при родителите си. Видно от доклада непосредствените грижи по отглеждането на детето е поето от майката, подпомагана от собствените й родители, като майката и детето обитават жилище, собственост на родителите на майката, представляващо етаж и част от етаж от триетажна жилищна сграда, в което майката и детето разполагат със собствена стая, обзаведена с необходимото за отглеждане на дете. Жилището е електрифицирано и водоснабдено, обзаведено с всичко необходимо за едно домакинство, с отлична хигиена. Съгласно доклада бащата обитава собствена едноетажна жилищна постройка, разполагаща с коридор с обособена кухня и стая, обзаведена с необходимото да отглеждане на дете, с много добра хигиена. Детето има личен лекар и е в добро общо здравословно състояние. Съгласно доклада майката и ответница не реализира доходи от труд, подпомага се по ЗСПД. Бащата и ищец по негови данни реализира доходи от труд като получава месечно трудово възнаграждение в размер 1 200 лв.

По делото са изслушани показанията на св.З.Сл. К.а (сестра на ищеца), която сочи, че страните са били във фактическо съжителство в периода от 2022 г., до края на 2023 г., като след раздялата им ответницата възпрепятствала контактите на бащата с детето, тя самата и родителите й му отправяли заплахи и му забранявали да вижда детето.

При така установените факти съдът прие следните правни изводи.

В случая е безспорно установено по делото, че страните са родители на малолетното дете Г.

А. К.а, ЕГН **********, че не живеят заедно и не могат да постигнат съгласие относно личните отношения на ищеца с детето на страните, което обуславя правния интерес на бащата от предявяване на иск по чл.127, ал.2 СК, който е допустим и като такъв следва да бъде разгледан по същество, като съдът макар и сезиран само с искане за определяне на режим на лични отношения между родител и дете, следва да се произнесе служебно и по останалите въпроси, предвидени в чл.127, ал.2 от СК, а именно относно предоставяне упражняването на родителските права, местоживеенето на детето и дължимата издръжка за него, за които въпроси липсва утвърдено от съда споразумение между родителите, в който смисъл Решение № 30 от 1.02.2019 г. по гр. д. № 3060/2018 г., IV г. о., ГК на ВКС.

С Постановление № 1/12.XI.1974 г. на Пленума на ВС е обобщена съдебната практика по предоставяне упражняването на родителските права и са посочени обстоятелствата които следва да се имат предвид от съда при решаване на спор за родителските права. Тези обстоятелства са родителските качества, интелектуални и материални възможности на всеки от родителите, връзката им с детето, възрастта и пола на детето.

Както бе посочено по-горе в решението, майката е поела грижите за детето на страните, като доказателствата по делото сочат, че същата притежава и е проявила всички необходими качества да бъде отговорен и надежден родител и да се грижи за пълноценно развитие на детето, което не се оспорва и от бащата.

От доказателствата по делото се установява, че при майката са налице добри условия за 2 живот на детето, установени безспорно от социалният доклад. За детето се полагат адекватни грижи от майката, активно подпомагана от своите родители, ето защо според съда и занапред родителските права следва да се упражняват от майката, при който следва де е и местоживеенето на детето, при липса на претенции от ищеца в тази насока.

Следва да се определи подходящ режим на лични отношения на бащата с децата.

Според съда обективно връзката родител – дете между бащата и детето не е засегната в значителна степен, предвид обстоятелството, че страните са във фактическа раздяла в сравнително кратък период от време и детето е в невръстна възраст.

Режимът на лични отношения следва да гарантира изграждането и развитието на отношенията на детето с бащата и занапред, тъй като извън всякакво съмнение е, че това ще е от полза за детето, но същият следва да е съобразен с горепосочената невръстна възраст на детето, същото с пол различен от този на бащата, които обстоятелства определят специфични потребности, задоволяването на които в най-голяма степен може да се извърши от майката.

Съдът приема, че бащата притежава необходимия родителски капацитет, не се е дезинтересирал от детето и проявява желание да изгради и развие емоционална връзка с него, поради което и при съобразяване на горепосочената невръстна възраст на детето намира, че следва да се определи режим на лични контакти на бащата с детето както следва:

- за период от шест месеца от влизане на настоящото решение в сила – всяка събота от месеца за времето от 09.00 ч. до 12.00 ч., в присъствието на майката и в нейния дом или на друго място, определено по общо съгласие на родителите;

- след изтичане на периода от шест месеца от влизане на решението в сила – всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10.00 ч. на съботния ден до 12.00 ч. на неделния ден с преспиване на детето в дома на бащата, като бащата ще взема и връща детето от дома на майката, както и една седмица през лятото, начиная от 2025 г., когато майката не ползва платен годишен отпуск;

– Считано от 2025 г., всяка нечетна година детето ще прекарва Коледните празници с бащата, а Новогодишните с майката, а всяка четна година ще прекарва Коледните празници с майката, а Новогодишните празници с бащата, съответно бащата ще прекарва време с детето от 10.00 ч. на 24 декември до 12.00 ч. на 27 декември, през Коледните празници и от 10.00 ч. на 30 декември до 12.00 ч. на първи януари, през Новогодишните празници, като бащата ще взема и връща детето от дома на майката.

Определеният от съда първоначален шестмесечен адаптационен период на лични отношения ще даде възможност на бащата, съответно на детето да се опознаят и да изградят емоционална връзка, както и ще спомогне за запознаване на бащата с нуждите на детето, като след изтичането на този период бащата ще има възможност да осъществява контакти с детето за по-дълъг период и самостоятелно, но при по-ограничен режим на тези контакти, предвид възрастта на детето.

Следва да се отбележи, че с определяне на режим на лични контакти на родител с дете съдът 3 поставя минималните рамки, подходящи за принудително изпълнение, които да внесат яснота в отношенията между страните, което не е пречка родителите да постигнат съгласие за осъществяване на контакти с детето и извън определените от съда.

Съгласно чл.143, ал.2 СК, родителите дължат издръжка и на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.

При определяне размера на дължимата издръжка, съдът следва да се съобрази с нуждите на издържания и възможностите на издържащия да я осигурява.

По силата на чл.142, ал.2 СК, минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата – 933 лв., поради което понастоящем минималният размер на издръжката е 233.25 лв.

Детето Г. е на една година, все още не посещава детска градина, но има нужда от консумативи, храна, дрехи и играчки, съответни за възрастта му.

Не се установиха специални нужди, свързани със здравословното състояние на детето, определящи завишен размер на издръжката.

Доходите на бащата от труд са близки до минималните, като не се установи същият да дължи издръжка на други деца.

Предвид изложеното, при съобразяване с конкретните обстоятелства по делото, както и с възможностите на родителите да дават издръжка, съдът намира, че дължимата от бащата месечна издръжка за детето следва да е в размер 250 лв.

На основание чл.78, ал.6 ГПК, ищецът следва да заплати на държавата сума в размер 360 лв., представляваща държавна такса върху определения размер на издръжката – 4% върху тригодишните платежи.

На основание чл.242 ал.1 ГПК съдът следва да постанови предварително изпълнение на решението, в частта му, с която се присъжда издръжка.

В случая решението замества липсващата обща воля на страните, поради което и съгласно ТР № 3/27.06.2024 г. по тълк. д. № 3/2023 г., ОСГК на ВКС, ищецът следва да понесе разноските, които е направил, ето защо искането ме за присъждане на разноски е неоснователно и като такова следва да бъде оставено без уважение.

Мотивиран от изложеното Районен съд – Поморие

РЕШИ:

ПРЕДОСТАВЯ УПРАЖНЯВАНЕТО НА РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА по отношение на малолетното дете Г. А. К.а, ЕГН **********, на майката Г. И. А., ЕГН **********, с адрес гр. Поморие, ...

ОПРЕДЕЛЯ МЕСТОЖИВЕЕНЕТО на малолетното дете Г. А. К.а, ЕГН **********, при майката Г. И. А., ЕГН **********.

4

ОПРЕДЕЛЯ РЕЖИМ НА ЛИЧНИ ОТНОШЕНИЯ между бащата А. Г. К. ЕГН **********, с адрес гр.Поморие, ул. „... и детето Г. А. К.а, ЕГН **********, както следва:

- за период от шест месеца от влизане на настоящото решение в сила – всяка събота от месеца за времето от 09.00 ч. до 12.00 ч., в присъствието на майката и в нейния дом или на друго място, определено по общо съгласие на родителите;

- след изтичане на периода от шест месеца от влизане на решението в сила – всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10.00 ч. на съботния ден до 12.00 ч. на неделния ден с преспиване на детето в дома на бащата, като бащата ще взема и връща детето от дома на майката, както и една седмица през лятото, начиная от 2025 г., когато майката не ползва платен годишен отпуск;

– Считано от 2025 г., всяка нечетна година детето ще прекарва Коледните празници с бащата, а Новогодишните с майката, а всяка четна година ще прекарва Коледните празници с майката, а Новогодишните празници с бащата, съответно бащата ще прекарва време с детето от 10.00 ч. на 24 декември до 12.00 ч. на 27 декември, през Коледните празници и от 10.00 ч. на 30 декември до 12.00 ч. на първи януари, през Новогодишните празници, като бащата ще взема и връща детето от дома на майката.

ОСЪЖДА А. Г. К. ЕГН **********, да заплаща на малолетното си дете Г. А. К.а, ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Г. И. А., ЕГН **********, месечна издръжка в размер 250 лв. (двеста и петдесет лева), считано от влизане в сила на решението и занапред до настъпване на законни причини за изменяне или прекратяване на издръжката.

ОСЪЖДА А. Г. К. ЕГН **********, да заплати на държавата по сметка на РС – Поморие, сума в размер 360 лв. (триста и шестдесет лева), представляваща държавна такси за присъдената издръжка.