Решение № 284 от 11.11.2022, Районен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 284 гр. Смолян, 11.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Гергана Кузманова при участието на секретаря Веселина *а като разгледа докладваното от Гергана Кузманова Гражданско дело № 20225440100589 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба на М. С. Е. против А. Н. Т., в която се твърди от ищцата, че с ответницата са съсобственици на следния недвижим имот:

ДВУЕТАЖНА (2) ЖИЛИЩНА СГРАДА с идентификатор ********.1 със застроена площ от 79 кв.м., с предназначение “жилищна сграда- еднофамилна”, построена в ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ******** по кадастралната карта на *, одобрена със заповед № * година на Изпълнителния директор на *, с трайно предназначение на територията:

“урбанизирана” и начин на трайно ползване “ниско застрояване (до 10 м.) с площ на имота по КК от * кв.м., съгласно скица № *г. на *, при граници и съседи на имота: имот № имот № *, имот № *, имот№ * и имот№ *.

По силата на решение № * година по гр.д.№ * година по описа на РС-Смолян, оставено в сила с решение № * година по в.гр.д.№ ******** година по описа на ОС-Смолян с предмет делба на съсобствен недвижим имот, гореописаният недвижим имот е бил възложен в дял на съделителя * * *, който бил осъден да заплати парично уравнение на дела на ищцата. Съделителят * * * е починал на 20.09.2011 година, като е оставил законни наследници А. Н. Т. и * * Т.. Последната е направила отказ от наследството на починалия си баща * * *, видно от съдебно удостоверение изх.№ * година на РС-Смолян. С оглед на обстоятелството, че дължимото парично уравнение на дела на ищцата не е изплатено в определения от закона 6-месечен срок, с Решение № * година по гр.д.№ * година по описа на РС-Смолян за възлагане на гореописания недвижим имот е обезсилено по право, което се констатира с Решение № * година по гр.д.№ * година по описа на РС-Смолян, по силата на което РС-Смолян е постановено имотът да бъде изнесен на публична продан. По силата на така постановеното решение било образувано изп.д.№ * година по описа на ЧСИ * *, като едва с Постановление за възлагане на недвижим имот, влезнало в сила на 12.04.2022 година, 1 съсобствеността върху описания недвижим имот е била прекратена.

Твърди се от ищцата, че тъй като се касае за съсобствен имот, безспорно следва да се приложат съответните правила, предвидени в ЗС относно стопанисването на съсобствен имот. Съгласно изричната разпоредба на чл.32 от ЗС общата вещ се използва и управлява съгласно решението на съсобствениците, притежаващи повече от половината от общата вещ. Съгласно Чл. 31 от ЗС второто изречение гласи, че когато общата вещ се използва лично само от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени, от деня на писменото поискване. Твърди се от ищцата,че от нейна страна са направени опити за доброволното уреждане на този спорен въпрос, видно от нотариална покана рег.* по описа на нотариус с рег. № * на НК-******** с район на действие РС-Смолян, връчена на 09.03.2012 година на ответницата. С посочената покана е поканила ответницата да й заплаща сумата от 120,00 лева месечно обезщетение за лишаването от ползването на имота или да й предостави ползването на полагащата й се 1/2 (една втора) идеална част от съсобственият им имот.

С оглед на обстоятелството, че не е налице доброволно изпълнение на горното задължение, по предявена от нея искова молба е постановено Решение № * година по гр. дело № ******** година по описа на РС- Смолян и Решение № 376 от 19.09.2019г. по в.гр. д. № 261/2019 по описа на ОС-Смолян, с които ответницата е осъдена да й заплати сумата 5 273,67 лева, представляваща обезщетение за лишаването й от ползване на собствената й 1/2 ид. част от САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ е идентификатор ********.1 със застроена площ от 79 кв.м., с предназначение „жилищна сграда-еднофамилна“, построена в ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ******** по кадастралната карта на *, с трайно предназначение на територията: „урбанизирана“ и начин на трайно ползване „ниско застрояване (до10 м..), с площ на имота по кадастрална карта от * кв.м., което обезщетение е дължимо за периода от 10.04.2013 година до 08.02.2018 година, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.04.2018 година до окончателното изплащане на сумата, както и на основание чл. 86, ал 1 ЗЗД да й заплати сумата от 520,35 лева, представляващи обезщетение за забава в размер на законната лихва върху всяко отделно месечно обезщетение, начислено за периода, считано от първо число на месеца следващ месеца, за който се отнася обезщетението до 10.04.2018г. - датата на подаване на исковата молба, като за първата вноска за м.март лихвата се начислява считано от началната дата на периода на лихвата - 10.04.2015г.; сумата 186,33 лева, представляваща обезщетение за лишаване от ползване, в периода от 09.02.2018г. до 10.04.2018г., на притежавана от ищцата У ид.ч. от правото на собственост върху двуетажна жилищна сграда, находяща се в село ********, одобрена със Заповед № РД- *г. на изпълнителния директор на АГКК.

Твърди се от ищцата, че за периода след 10.04.2018 година /до която дата е налице присъдено обезщетение, съгласно цитираните по-горе решения на РС-Смолян и ОС-Смолян/ до 12.04.2022 година, към която дата съсобствеността върху имота се прекратява, горепосоченият съсобствен имот е продължил да се ползва еднолично от ответницата /видно и от съобщенията по изпълнителното дело постоянният адрес на А. Т. е в посочения 2 поземлен имот, а видно от всички обявления за публична продан, нейният телефон е посочван за връзка за оглед на имота по време на изпълнителното дело/, без заплащането на какъвто и да е наем или предоставянето на ключове от имота с цел ползването на същия и от страна на ищцата. За нея, като съсобственик по отношение на горепосочения имот остава единствената възможност да претендира правата си по съдебен ред за неизплатените суми от ответницата за периода от след 10.04.2018 година до 12.04.2022 година.

Моли съда да постанови решение, с което ответницата да бъде осъдена да заплати на ищцата сумата от 5 300 лева главница, представляваща обезщетение за лишаването на ищцата от правото й да ползва собствената си 1/2 (една втора) идеална част от САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ с идентификатор ********.1 (*), със застроена площ от 79 (седемдесет и девет) кв.м., с предназначение “жилищна сграда-еднофамилна”, построена в ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ******** (********) по кадастралната карта на *, одобрена със заповед № * година на Изпълнителния директор на АГКК- гр.София, с трайно предназначение на територията: “урбанизирана” и начин на трайно ползване “ниско застрояване (до 10 м.)’\ с площ на имота по кадастралната карта от * (петстотин шестдесет и два) кв.м., съгласно скица № *г. на АГКК, СГКК- гр.Смолян, при граници и съседи на имота: имот № *, имот № *, имот № *, имот № * и имот № *, за периода от 11.04,2018 година до 12.04.2022 година, сумата от 1700 лева, представляващи обезщетение за забава в размер на законната лихва върху всяко отделно месечно обезщетение за периода от 11.04.2018-11.04.2022, начислено за периода считано от първо число на месеца следващ месеца, за който се отнася обезщетението до датата на подаване на исковата молба23.06.2022г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска23.06.2022г. до окончателното изплащане на сумата. Претендира и за разноските по водене на делото.

В срока по чл.131 от ГПК ответницата е подала отговор на исковата молба, с който оспорва исковете. Сочи, че обстоятелството, че регистрацията й за адрес на постоянно местоживеене е адреса на процесния имот не е основание и доказателство, че тя лично ползва и живее постоянно в това жилище. След Решение № * г. по гр. д. * по описа на Районен съд гр. Смолян не живее в процесното жилище и не ползва половината имот на ищцата. Твърди, че в исковия период 11.04.2018 година до 12.04.2022 г. работи и същевременно живее в к. к.Пампорово и к.к. Златни Пясъци, гр. Несебър и др.

Също така живее и в жилище на сина си в гр. Асеновград. След Решение * г. по гр. д. № ******** г. по описа на Районен съд гр. Смолян и Решението по въззивното дело № 261/2019 г. на ОС гр. Смолян не е получавала нова покана по смисъла на чл.30 ал.2 ЗС, а и никакво искане или обаждане от страна на ищцата, за да и каже, че жилището е свободно и може по всяко време да го ползва. Не е създала никакви пречки от своя страна ищцата да си влезне в жилището и да го ползва. Като собственик тя може да си постави свой ключ без това да е противоправно действие. Такова действие, с което ищцата да прояви желание или действие за ползване на жилището въобще не е предприемала, поради което от своя страна не е създала пречки ответницата да влезне в жилището и да си го ползва. Такава покана или 3 съобщение до нея не е имало, а тази нотариална покана изпратена през 2012 г. счита, че се е отнасяла за периода до завеждане на предходното дело, за който период е постановено решение и е изчерпана, преклудирана, както и изтекла и предвидената петгодишна давност.

Наред с гореказаното през този период имота е бил изнесен на публична продан и се извършила и публична продажба по изп. д. № * г. ,видно от приложените писмени документи към исковата молба. През този период не е живяла в процесното жилище и не е ползвала половината имот на ищцата, включително и своята половина. С никакви действия не е дала повод да се счита, че има някакви претенции да ползва имота или да създава пречки за ищцата да ползва своята част. Ищцата нито е имала намерение, нито е предприемала действия да влезне в този имот и да го ползва. Твърди, че не е длъжна да извършва по своя инициатива каквото и да е, за да накара ищцата да влезне в жилището и да се ползва по някакъв начин лично или чрез други лица. Като съсобственик ищцата е могла да си служи с общата вещ, съобразно нейното предназначение, и в същото време не й е пречила да си служи с имота според правата си.

В с.з. ищцата М. Е. р. пр. не се явава. Вместо нея исковете се поддържат от пълномощника й адв. Е.*. Представя и писмени бележки.

„Ответницата А. Т. се явява лично и оспорва исковете чрез пълномощника си адв.Б.*. Представя и писмени бележки.

Съдът, след преценка на изложеното в исковата молба и отговора, на становищата на страните в съдебно заседание и като обсъди събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

С решение № *. по гр.д. № * г. на РС Смолян / съдебна делба/ е възложен в дял на * * * следният недвижим имот: жилищна сграда, построена в имот УПИ *, кв. 19 по плана на * със ЗРП 224,66 кв.м., който имот е идентичен с поземлен имот ******** по кадастралната карта на * одобрен със заповед * г. на ИД на АГКК - гр. София, с площ на имота * кв.м., при съседи: имот № *, № ********, за който имот е отстъпено право на строеж със Заповед № 244/11.12.1985 г. и е сключен договор за ОПС от 02.04.1986 г., който е с пазарна стойност 158 183 лв. Със същото решение * * * е осъден да заплати на М. С. Т. /Е./ сумата от 79 091,50 лв. за уравнение на дела. Решението е влязло в сила на 27.06.2009 г.

С Решение № 134/27.03.2017 г. по гр.д. № * г. на СмРС е прогласено на основание чл. 288, ал. 7 ГПК /отм./ настъпилото по право обезсилване на възлагателно Решение № * г. по гр.д. № * г. на РС Смолян, с което в дял на * * * е поставен недвижим имот: двуетажна жилищна сграда с идентификатор ********.1 в * със застроена площ от 79 кв.м. С предназначение „жилищна сграда-еднофамилна“, построена в поземлен имот с идентификатор ******** по КК на *, с трайно предназначение: „урбанизирана“ и начин на трайно ползване „ниско застрояване“, с площ на имота по КК * кв.м., при граници и съседи на имота: имот № *, имот № *, имот № *, имот № * и имот № *, с което решение е присъдено уравнение на дела в размер на 79 091,50 лв. и имота е изнесен на публична продан, при квоти: по 1/2 идеална част за А. Н. Т., като наследник на * * * и М. С. Т. /Е./, 4 при стойност на един дял 75 069, 50 лв. Оставена е без уважение претенциите по чл. 288 ал.