Решение № 177 от 14.10.2024, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№ 177 гр. Разлог, 14.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ, ІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Диана С. Павлова при участието на секретаря Я. Г. Й., в присъствието на прокурора, разгледа докладваното от Диана Павлова, Адм. нак. дело № 20231240200243 по описа за 2023 г.

Производството е образувано на основание чл.58д и сл. от ЗАНН, по жалба на Д.М.М., ЕГН*, с адрес: с.К., у.“П.“№6, о.Б., против НП №*/06.02.2023 г., издадено от Н-к РУ в ОДМВР-Б., РУ-Р., с което за нарушаване нормата на чл.104б, т.2 от ЗДвП и на основание чл.175А, ал.1, пр.3 от ЗДвП, са му били наложени адм. наказание глоба от 3`000.00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.

В жалбата си въззивникът твърди, че НП е издадено при съществено нарушение на процесуалните права, като изнесеното в него не отговаря на действителното фактическо положение.

В проведените СЗ, въззивникът - редовно призован, явява се лично, за него се явява процесуален представител адв. М.. Последният заявява, че поддържа жалбата на всички основания посочени в нея, а във фазата по същество моли НП да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Излага подробни съображения в представени писмени бележки за отмяна на наложената в НП санкция, като претендира и разноски.

За въззиваемата страна - редовно призована, представител не се явява. Изразява в депозирана молба, която е представил ведно с адм. нак. преписка, че поддържа така издаденото НП и прави възражение за прекомерност на разноските.

За РП-Б., ТО-Р. - редовно призована за датата на с. з., не изпраща представител и не изразява становище.

След като прецени обжалваното постановление, с оглед основанията посочени във ВЖ и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 24.01.2023 г. около 01:08 ч., в о.Р., по път с посока на движение от с.Б. към път II-19 и в района на 104 км., жалбоподателят управлявал л. а. марка „Б..“ с рег.№*, собственост на жалбоподателя, като използва път отворен за обществено ползване за други цели, а именно съосието м/у предните и задните гуми е с изместен център, което води до загуба на контрол над автомобила. В процесното постановление се сочи, че с поведението си жалбоподателя създава опасност и пречки за движението като поставя в опасност живота и здравето на себе си и другите участници в движението.

На 24.01.2023 г. е съставен АУАН, серия GA, Акт №*, въз основа на който е издадено 1 обжалваемото НП №*/06.02.2023 г., издадено от Н-к РУ в ОДМВР-Б., РУ-Р., с което за нарушаване нормата на чл.104б, т.2 от ЗДвП и на основание чл.175А, ал.1, пр.3 от ЗДвП, са му били наложени адм. наказание глоба от 3`000.00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.

От показанията на свидетеля по сътавянето на акта Н.С. се установява, че е свидетелочевидец на нарушението. Свидетелят твърди, че в изпълнение на служебните си задължения се движели с патрулния автомобил по околовръстен път на г.Р., посока с.Б., когато на разклона на изхода на г.Р., посока с.Б. забелязали МПС, което се завъртяло, фаровете му образували кръг, като маневрата била еднократна и не може да определи скоростта, с която се е движел автомобила, но не била висока.

В хода на съд. следствие е разпитан М.Ш., който е очевидец. Същият сочи, че е бил спътник на Д.М. в процесния автомобил, към момента на санкционирането му, като дава сведение, че жалбоподателят е решил да обърне посоката на движение и е направил обратен завой.

Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните в хода на съд. производство писмени и гласни доказателства. Съдът изцяло се доверява на свидетелските показания на свидетеля по съставянето на акта, считайки ги за логични и обективни.

По отношение на свидетелските показания от страна на свидетеля Ш., съдът кредитира същите частично, а именно по отношение на спецификацията на автомобила.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Жалбата е допустима, тъй като е подадена с/у подлежащ на обжалване акт по чл.58д, т.1 ЗАНН, от санкционираното ФЛ и при спазване на преклузивния срок по чл.59, ал.2 ЗАНН, (НП е връчено на жалбоподателя на 10.03.2023 г., а жалбата е подадена на 22.03.2023 г.) Разгледана по същество съдът я намира и за основателна по следните съображения: Съдът намира, че НП следва да бъде отменено на процесуално основание, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при съставянето на АУАН и съответно издаване на НП, както и поради недоказаност и на вмененото нарушение от обективна и от субективна страна.

В АУАН, серия GA, Акт №*/24.01.2023 г. и НП №*/06.02.2023 г., издадено от Н-к РУ в ОДМВР-Б., РУ-Р., на жалбоподателя е вменено адм. нарушение, както следва по чл.104б, т.2 от ЗДвП; като на основание чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП, му е наложено адм. наказание глоба от 3`000.00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца. Следва да се посочи, че съдържанието на акта е възпроизведено дословно в съдържанието на НП с изключение на мястото на извършване на нарушението, като в издадения АУАН е посочено, че жалбоподателят е спрян на път (Б.-П.) З.-В.д.-В.-Ю.-Я.-Р., а в обстоятелствената му част е посочено, че нарушението е извършено по път с посока на движение от с.Б. към път II-19, в района на 104-ти км. Същевременно в НП се сочи, че нарушението е извършено по път II84, в района на 104-ти км в посока на движение към път II-19.

Съставянето на актове за извършеното адм. нарушение е основополагащ елемент от всяко адм. пр-во. Това е дейност от процесуално естество, от чието добросъвестно и законосъобразно осъществяване зависи в голяма степен ефективността на последващата юрисдикционна-наказателна дейност на АНО.

Ч/з съставения акт се сезира оторизирания АНО, със съответния адм. нак. спор и се иска от него да се произнесе по същия, като се внася твърдение, че е налице виновно извършено адм. нарушение от определен вид. Абсолютно задължително е и в АУАН и в НП, административното нарушение, което е вменено във вина на нарушителя и за което той е санкциониран да бъде описано точно, прецизно и разбираемо, както и да съдържа всички обективни и субективни признаци на посочената, като нарушена норма от съответния нормативен акт.

Също така следва да съществува правно единство м/у описаното, като нарушение текстово и цифрово в акта и в НП. Не на последно място, съставеният АУАН следва да съдържа всички 2 реквизити, посочени в чл.42 от ЗАНН. В съответствие с разпоредбата на чл.43, ал.1 от ЗАНН, актът е подписан от актосъставителя, както и от свидетеля по акта. Предявен е на нарушителя за запознаване с неговото съдържание, като в случая тези изисквания са изпълнение по процедурен ред. В срока по чл.44 ЗАНН, нарушителят не е депозирал възражения. Издаденото въз основа на него НП е необходимо да съдържа реквизитите, посочени в чл.57 от ЗАНН и да бъде издадено от компетентен орган / в случая същия е оторизиран видно от приложената Заповед/.

Изводът на състава е, че при съставяне на процесния АУАН и издаване на НП, НЕ са спазени установените към съдържанието им императивни изисквания в чл.42, т.3 от ЗАНН, а именно, че АУАН трябва да съдържа: 3. датата и мястото на извършване на нарушението и съответно чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, НП следва да съдържа описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават. Съдът счита също, че този порок не може да бъде сезиран с разпоредбата на чл.53, ал.2 от ЗАНН, тъй като посоченото място на извършаване на нарушението, съществено се различава в издадените АУАН и НП.

Относно нарушението на чл.104б, т.2 от ЗДвП:

С нормата на чл.104б, т.2 от ЗДвП, законодателят въвежда забрана за водач на МПС да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Дали с това си поведение водачът е създал опасност за останалите участници в движението и/или е застрашил живота и здравето им, какъвто извод в случая не се съдържа в НП, е без правно значение за съставомерността на извършеното деяние, защото съставът на нарушението изисква единствено водачът да не е използвал пътя, отворен за обществено ползване по предназначение - за превоз на пътници и товари, и не въвежда допълнителни елементи като условие за съставомерност на деянието.

Ноторно известно от гледна точка на общожитейския опит и практика е, дори за лица, които не са правоспособни водачи, че при определено боравене със системите на автомобила рязко подаване на газ, боравене със съединителя на колата - изпускане на съединителя, рязко спиране, завъртане на волана - поотделно или в съчетание, активиране на ръчната спирачка или други действия, се наблюдава ефект, при който се демонстрира отклоняване от траекторията на движение на МПС, завъртане на задната част на колата и др. ефекти, известни като форсиране, „въртене на гуми“, „дрифт“ и пр. в общоговоримия език, но без съмнение този ефект е видно кога се цели, тъй като той не може да настъпи при нормално управление, без значение начина, по който е постигнат от водача от купето на автомобила.

Демонстративното управление на МПС по този начин е широко известен и разпространен особено сред млади хора, които желаят да покажат „майсторство“ при управление на МПС.

Разпоредбата на чл.104б, т.2 от ЗДвП предвижда, че на водача на МПС е забранено да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Така формулираното изискване ползването на пътищата по неразрешен начин да бъде винаги целенасочено, т. е. да е желано от дееца, означава че от субективна страна е необходимо нарушението по посочения текст да бъде извършено при пряк умисъл като форма на вината – чл.11, ал.2, пр.1 от НК, вр. чл.11 от ЗАНН. За да ангажира отговорността на водача въз основа на посочените правни норми, АНО приел че на 24.01.2023 г. на посоченото в НП време и място същият използва пътищата отворени за обществено ползване, за други цели, а именно съосието м/у предните и задните гуми е с изместен център, което води до загуба на контрол над автомобила. Никъде обаче НО не е посочил какви действия извършва водача на процесния автомобил, които водят до изместване на центъра на съосието на предните и задните гуми. Не е дадено детайлно описание на нарушението, от което да се може да се направи извод как нарушителят е създал опасност за движението, за здравето и живота на другите участници на пътя.

В съответствие с чл.46, ал.1 от ЗНА, разпоредбата на чл.175а, ал.1 от ЗДвП следва да се тълкува в смисъла, който най-много отговаря на целта на нормата – осигуряване на 3 безопасността на движението по пътищата ч/з превенция и наказване на поведение от страна на водачите, което поставя в опасност живота, здравето и имуществото на гражданите. В този смисъл под „дрифт“ се разбира техника на шофиране, включваща рязко подаване на газ, рязко завъртане на волана, изпускане на съединителя, активиране на ръчната спирачка или други подобни действия в резултат на които се постига движение на автомобила напречно на завоя, задържане на задните гуми на автомобила възможно найдълго, докато в същото време автомобилът странично се приплъзва.

Принципно от посоченото в АУАН и НП „съосието м/у предните и задните гуми е с изместен център, което води до загуба на контрол над автомобила“ не може да обоснове категорично мнение, че се касае за „дрифт“.

Доказателства за това в хода на въззивното производство липсват. В тази насока събраните такива гласни и писмени доказателства не сочат, че жалбоподателят е предприел действия по ненужно и демонстративно поднасяне на автомобила, боравейки с уредите за управление или спирачната система. Налице са показания само за обръщане на автомобила в обратна посока на движение и завъртане на фаровете в кръг, без да се сочат повече подробности за предприетите действия.

Вината не може да се установява и почива на предположения, поради забраната в чл.303 НПК.