Решение № 312 от 09.12.2024, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 312 гр. Бургас, 06.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Катя Й. Господинова

Членове:

Петя Кр. Георгиева

Златомира М. Стефанова при участието на секретаря Карина Г. Трендафилова в присъствието на прокурора Иван Н. Кирков като разгледа докладваното от Петя Кр. Георгиева Въззивно частно наказателно дело № 20242100600867 по описа за 2024 година Въззивното производство е по реда на Глава XXI от НПК и е образувано по протест на прокурор от Районна прокуратура-Бургас на основание чл.250, ал.4, вр. чл.250, ал.1, т.1 от НПК против определение № 1292 от 06.06.2024г., постановено по НОХД № 1633/2024г. по описа на Районен съд – Бургас, с което съдът е прекратил наказателното производство по делото, отменил взетата по отношение на подсъдимата Г. М. М. мярка за неотклонение „подписка“ и указал след влизане в сила на определението заверено копие от делото да се изпрати по компетентност на административнонаказващия орган – началника на

Пето

РУ-Бургас, за реализиране на административнонаказателната отговорност на подсъдимата М. по реда на чл.218б от НК.

В протеста са изложени доводи за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното определение. Според прокурора подсъдимата М. не била реабилитирана на основание чл.88а от НК, тъй като към датата на извършване на престъплението 21.08.2022г. тя била осъждана за престъпление кражба с влезли в сила присъди по НОХД № 5285/2019г. и НОХД 4298/2017г. - двете по описа на Районен съд-Бургас. Наред с това, обстоятелствата по делото сочели, че не били налице предпоставките за приложението на чл.218б от НК, тъй като в продължение на една година подсъдимата била извършила две деяния, с обща стойност на предмета на престъпление над 150 лева. С постановление на началника на Пето РУ-Бургас, на подсъдимата М. било наложено наказание „глоба“ за извършена на 26.01.2023г. кражба на дамска чанта от магазин „Декатлон“, на стойност 18.40 лева. Инкриминираното деяние, предмет на обвинението, било извършено на 21.08.2022г., като стойността на отнетите 1 вещи била 200.00 лева, което според прокурора водело до невъзможност за приложението на чл.218б от НК. Моли съдът да упражни правомощието си по чл.334, ал.1 от НПК, като отмени определението и да върне делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд.

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура-Бургас поддържа протеста в частта относно липсата на основания за приложението на чл.218б от НК, тъй като деецът Г. М., в продължение на една година била извършила две деяния, общата стойност на предмета, на които бил над 150 лева. В останалата част – относно невъзможността за приложението на чл.88а от НК, не поддържа протеста, тъй като намира доводите на съда за основателни, и счита, че към датата на деянието подсъдимата М. била реабилитирана. Моли протестът на Районна прокуратура-Бургас да бъде уважен.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция подсъдимата Г. М., редовно призована, не се явява. Представлява се от упълномощения си защитник – адв.Бойко Даков от АК – Бургас, който пледира за потвърждаване на обжалваното определение, тъй като изводите на съда за наличие на основания за реабилитация по чл.88а от НК, и относно липсата за пречки за приложението на чл.218б от НК, били правилни и обосновани.

Въззивният протест е процесуално допустим, тъй като е подаден от легитимирана страна, в установения в чл.250, ал.4, вр. чл.319, ал.1 от НПК преклузивен срок, срещу подлежащ на въззивен контрол по реда на Глава ХХІ от НПК съдебен акт, и пред надлежния съд. Разгледан по същество, протестът е неоснователен.

От приложените по делото доказателства, настоящият състав установи следното:

Първоинстанционното дело е било образувано на 22.04.2024г. по повод внесен в Районен съд-Бургас обвинителен акт от Районна прокуратура-Бургас, с който против подсъдимата Г. М. М. е повдигнато обвинение за извършено от нея престъпление по чл.194, ал.3, вр. ал.1 от НК за това, че на 21.08.2022г. от бирария „WEST“, находяща се в „Морската градина“ в гр.Бургас, отнела чужди движими вещи – един брой мобилен телефон „Самсунг Галакси А6+“, с ИМЕЙ 35191*********/0 и ИМЕЙ 35191*********/2, на стойност 180.00 лева, СИМ-карта от мобилен оператор „Йеттел“ на стойност 10 лева и силиконов протектор на стойност 10 лева, всички вещи на обща стойност 200.00 лева, от владението на Т. И. Ж. от гр.Бургас, без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като случаят е маловажен.

В хода на проведеното по делото разпоредително заседание съдът констатирал, че подсъдимата М. била неосъждана, стойността на предмета на престъплението била под две минимални работни заплати за страната към датата на деянието – 21.08.2022г. /710.00 лева, съгласно ПМС № 37/24.03.2022г./ и бил върнат на пострадалата. Според съда така изложеното налагало извод, че били налице всички предпоставки, визирани в чл.218б, ал.1 от НК за квалифициране на извършеното от М., като административно нарушение, поради което прекратил наказателното производство по делото и изпратил материалите по него на съответния административнонаказващ орган за налагане административно наказание „глоба“ на подсъдимата М..

Настоящият състав напълно споделя правните изводи на проверяваната инстанция. Няма спор по отношение на обстоятелството, че с наказателно 2 постановление № 3388а-224 от 21.03.2023г. на началника на Пето РУ-Бургас при ОД на МВР-Бургас /л.109 от досъдебното производство/ на подсъдимата М. е било наложено административно наказание „глоба“ по реда на чл.218б, вр. чл.424, ал.5 от НК за извършена от нея на 26.01.2023г. кражба на дамска чанта, на стойност 18.40 лева, от магазин „Декатлон“. Така наложеното на М. административно наказание обаче е неотносимо към настоящия случай и не следва да се взема предвид при обсъждане на въпроса за приложимостта на чл.218б от НК спрямо деянието, инкриминирано с обвинителния акт.

Кражбата, за която подсъдимата е била санкционирана, е била извършена на 26.01.2023г., тоест пет месеца след настоящото деяние. Въззивният състав споделя мнението на проверяваната инстанция, че в този случай визираният в разпоредбата на чл.218б, ал.2, т.1 от НК едногодишен срок касае периодът преди извършване на инкриминираното деяние. Деянието, за което М. е била санкционирана, би могло да служи, като основание за изключване на приложението на чл.218б от НК за евентуални последващи еднородни деяния – такива, осъществени след 26.01.2023г., но не и за тези, предхождащи посочената дата. Към момента на извършване на деянието, за което е обвинена с обвинителния акт, за подсъдимата не е съществувала посочената в закона пречка, поради което в тази част протестът следва да се остави без уважение.

Наложеното административно наказание не съставлява и пречка по ал.2, т.2, предложение второ на чл.218б от НК, тъй като както стана вече ясно, обстоятелствата за приложението на посочената разпоредба следва да се преценяват към момента на извършване на деянието, и не зависи от последващите прояви на дееца.

Относно твърденето на прокурора, че подсъдимата не била реабилитирана към датата на извършване на престъплението – 21.08.2022г., настоящият състав следва да посочи, че намира и този довод за неоснователен. На л.22-л.23 от първоинстанционното съдебно производство е приложена справка за съдимост на подсъдимата М., от която се установява, че тя е била осъждана за извършени престъпления от общ характер с влезли в сила определения за одобряване на споразумения, както следва:

1. С определение от 23.12.2005г. за одобряване на споразумение за решаване на НОХД № 3618/2005г. на Районен съд - Бургас, в сила от същата дата, М. е призната за виновна за извършено на 25.01.2005г. престъпление по чл.197, т.1, вр. чл.194, ал.1 от НК, за което й е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от три месеца, чието изпълнение на основание чл.66, ал.1 от НК било отложено за изпитателен срок от три години.

2. С определение от 15.04.2008г. за одобряване на споразумение за решаване на НОХД № 978/2008г. на Районен съд - Бургас, в сила от същата дата, М. е призната за виновна за извършено на 09.01.2008г. престъпление по чл.354а, ал.3, т.1 от НК, за което й е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от три месеца, което да се търпи ефективно. Съдът привел в изпълнение и наказанието „лишаване от свобода“ за срок от три месеца, наложено по НОХД № 3618/2005г. на Районен съд - Бургас.

3. С определение от 29.09.2008г. за одобряване на споразумение за решаване на НОХД № 438/2008г. на Окръжен съд - Сливен, в сила от същата дата, М. е призната за виновна за извършено на 03.08.2008г. престъпление по чл.354а, ал.3, т.1, вр. ал.5 от НК, за което й е наложено наказание „глоба” в размер на 1000.00 лева.

4. С определение от 30.10.2017г. за одобряване на споразумение за 3 решаване на НОХД № 4298/2017г. на Районен съд - Бургас, в сила от същата дата, М. е призната за виновна за извършено на 30.10.2017г. престъпление по чл.194, ал.1 от НК, за което й е наложено наказание „пробация”, включващо пробационните мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 6 месеца и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 6 месеца.

5. С определение от 19.12.2019г. за одобряване на споразумение за решаване на по НОХД № 5285/2019г. на Районен съд - Бургас, в сила от същата дата, М. е призната за виновна за извършено на 11.11.2019г. престъпление по чл.197, т.2, вр. чл.194, ал.3, вр. ал.1 от НК, за което й е наложено наказание „Глоба ” в размер на 200.00 лева.

От вписаните в справката за съдимост обстоятелства е видно, че наказанията по НОХД № 3618/2005г. и НОХД 978/2008г. и двете по описа на Районен съд-Бургас са изтърпени в периода съответно 08.05.2008г. до 06.08.2008г. и от 06.08.2008г. до 06.11.2008г.. Наложеното на подсъдимата М. по НОХД № 438/2008г. по описа на Окръжен съд - Сливен наказание „глоба“ в размер на 1000.00 лева, видно от приложеното на л.146 от досъдебното производство писмо от публичен изпълнител при НАП, ТД - Бургас, е била заплатена на 16.10.2008г.. Така изложеното сочи, че по отношение на трите осъждания за подсъдимата М. е настъпила реабилитация по право на основание чл.88а, ал.4, вр. ал.1, вр. чл.82, ал.1, т.4 и т.5 от НК, тъй като в продължение на 5 години от изтърпяване на наказанията по НОХД № 3618/2005г., НОХД № 978/2008г. по описа на Районен съд-Бургас и НОХД № 438/2008г. по описа на Окръжен съд - Сливен, тя не е извършила друго умишлено престъпление от общ характер, за което се предвижда наказание „лишаване от свобода“, като тук следва да се уточни, че двугодишният срок по чл.88а, ал.4, вр. ал.1, вр. чл.82, ал.1, т.5 от НК, относим към осъждането й по НОХД 438/2008г. по описа на Окръжен съд-Бургас, също е изтекъл на 16.10.2010г.. Реабилитацията на право настъпва по силата на закона и не е необходим нарочен съдебен акт, по силата на който едно лице ще се счита за реабилитирано. Именно поради това, с изтичането на посочения 5 годишен срок от изтърпяване на коментираните наказания, на 06.11.2013г. за подсъдимата М. е настъпила реабилитация по право на основание чл.88а, ал.1 от НК.

По отношение на останалите две осъждания на подсъдимата М. също са налице основания за приложението на чл.88а, ал.1 от НК. Наказанието „пробация“, наложено й по НОХД № 4298/2017г. на Районен съд – Бургас е било изтърпяно на 21.05.2018г., а наказанието „глоба“ по НОХД № 5285/2019г. по описа на Районен съд-Бургас е изтърпяно на 27.12.2019г., когато наложената й санкция е била заплатена изцяло. От разпоредбата на чл.82, ал.1, т.5 от НК, разгледана ведно с нормата на чл.88а, ал.1 от НК, се установява, че в случай на наложено наказание „глоба“, предвидената в закона давност за реабилитация на дееца е две години от изпълнение на наказанието. Същият срок е предвиден и за наказанието „пробация“. Следователно с изтичането на този срок, осъждането и последиците му се заличават. Съобразявайки разпоредбата на ал.4, на чл.88а от НК, според която когато лицето е извършило две или повече престъпления, за които не е реабилитирано, осъждането и последиците му се заличават след изтичане на предвидените в предходните алинеи срокове за всички осъждания, се стига до извода, че двугодишните срокове, предвидени за всяко от тези две осъждания, са изтекли последователно съответно на 21.05.2020г. по отношение на осъждането и по 4