Определение № 502 от 28.06.2023, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 502 гр. Ловеч, 27.06.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: М.А ВЪЛЧЕВА

Членове:

ПОЛЯ ДАНКОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ като разгледа докладваното от М.А ВЪЛЧЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20234300500257 по описа за 2023 година

. и за да се произнесе, съобрази:

Производството с правно основание чл. 418, ал.4 във вр. с чл. 274 и сл. ГПК.

С Разпореждане № 264 от 27.04.2023 год., постановено по ч.гр.дело № 184 по описа за 202 3 година, Троянският районен съд е отхвърлил предявеното от „ТИ БИ АЙ БАНК" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от изпълнителните директори Н. Г.

С. и А. Ч. Д., чрез пълномощника юрисконсулт Й. Т. заявление, с което се иска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.417, т.2 ГПК срещу длъжника М. С. Б., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, в частта на претендираната главница в размер над 329.00 лв. до пълния претендиран размер от 388.62 лв., 77.64 лв. – договорна лихва за периода от 15.09.2022 г. до 27.02.2023 г. и 10.69 лв. – мораторна лихва за периода от 15.09.2022 г. до 16.03.2023 г., тъй като искането не отговаря на изискванията на чл.410 ГПК и заявителят не е отстранил нередовностите в предоставения му 3-дневен срок, както и поради противоречие със закона и наличие на неравноправни клаузи. Разпоредено е да се издаде заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за сумата 329.00 лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит с клиентски номер 312375793, сключен на 14.08.2022 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 28.03.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, както и за разноски по делото в размер на 25.00 лв. държавна такса и 50.00 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Срещу разпореждането в отхвърлителната част е подадена частна жалба от „ТИ БИ АЙ БАНК" ЕАД, чрез пълномощника юрисконсулт М. Н.. В нея излага, че постановеният от ТРС съдебен акт е неправилен и 1 незаконосъобразен. Изтъква, че целта на заповедното производство не е да се установи вземането, а да се установи, че то не се оспорва. Твърди, че предоставения кредит е посочен в чл.7 от договора и в конкретния случай кредитополучателят е пожелал сключването на застраховки и направил изрично волеизявление в чл.13 от Заявление-декларация. Посочва, че в чл.7.2.2 от договора страните са договорили, че при сключване на застраховки, предлагани от кредитора в качеството му на застрахователен агент при условията на чл.19 от договора, частта от кредита, представляваща сумите за застраховките, се превежда от кредитора за сметка на кредитополучателя по Б.ата сметка на застрахователя. Изтъква, че при сключване на договора потребителят не е длъжен да сключва застраховка съгласно чл.19, а само по свое желание и усмотрение може да сключи някоя от застраховките или да се присъедини към някоя от застрахователните програми, предлагани от кредитора в качеството му на застрахователен агент, без това да е задължително условие за сключване на договора за кредит. На следващо място твърди, че застрахователните премии са цената на допълнителната услуга, чиято парична равностойност се дължи от застрахованото лице и са включени в общия размер на кредита – главница, който се възстановява от кредитополучателя съгласно погасителния план.

Счита, че застрахователната премия не следва да бъде включвана в ГПР по кредита съгласно разпоредбата на чл.19, ал.1 от ЗПК, като излага подробни съображения в тази насока.

Моли съда да отмени разпореждането на ТРС в обжалваната част и постанови издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за претендирани със заявлението суми срещу длъжника М. С. Б. за главница в размер на 59.62 лв., 77.64 лв. – договорна лихва за периода от 15.09.2022 г. до 27.02.2023 г. и 10.69 лв. – мораторна лихва за периода от 15.09.2022 г. до 16.03.2023 г.

Частната жалба е подадена от страна с правен интерес в предвидения от закона преклузивен срок по чл.418, ал.4 ГПК, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество – неоснователна.

От доказателствата, приложени по ч.гр.д. № 184/2023 год. на ТРС се установява, че производството по делото е започнало по заявление на „ТИ БИ АЙ БАНК" ЕАД с искане за издаване заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по извлечение от счетоводните книги против длъжника М.

С. Б. , ЕГН **********Е Г Н **********, за следните парични вземания:

388.62 лв. главница, 77.64 лв. – договорна лихва за периода от 15.09.2022 г. до 27.02.2023 г. и 10.69 лв. – мораторна лихва за периода от 15.09.2022 г. до 16.03.2023 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението и до изплащане на вземането. Претендирани са и разноски в размер на 25.00 лв. държавна такса и 150.00 лв. юрисконсултско възнаграждение. Посочено е, че вземането се претендира като предсрочно изискуемо по Договор за потребителски кредит, сключен на 14.08.2022 г. В изпълнение изискванията на чл.417, т.2 от ГПК, заявителят е приложил Договор за потребителски 2 кредит клиентски № 312375793 от 14.08.2022 г., рамков договор за платежни услуги за физически лица, декларация от М. С. Б. и информация по чл.324327 от КЗ за застрахователна програма „Защита на кредита“ за кредитополучателите на потребителски кредити за закупуване на стока, предоставяни от „ТИ БИ АЙ БАНК" ЕАД, сертификат № 1405361871*****, заявление-декларация за установяване на договорни отношения от М. С. Б., уведомление за предсрочна изискуемост и разписка за неговото получаване на 27.02.2023 г.

С Разпореждане № 195 от 30.03.2023 г., Троянският районен съд е оставил заявлението без движение на основание чл.411, ал.2, т.1 ГПК и дал на заявителя конкретни указания за отстраняване на констатираните нередовности, касаещи липсата на индивидуализация на претендираните вземания и начина на тяхното формиране.

Заявителят е подал в указания срок молба вх. № 1837 от 24.04.2023 г., в която уточнява, че общата сума на предоставения кредит е 388.62 лв., в която е включена предоставената парична сума в размер на 329.00 лв., 57.64 лв. преведени за заплащане на задължение на кредитополучателя за застраховка „Bank пакет 1 кредит“ и сума в размер на 1.98 лв., предоставена за заплащане на застраховка „Bank пакет 1 уред“. Конкретизирано е, че посочената в чл.10 обща сума в размер на 575.96 лв. включва размера на отпуснатия финансов ресурс от 388.62 лв. и уговореното между страните възнаграждение, с което се олихвява предоставения кредит, изразено като годишния лихвен процент 41.05%. Посочено е, че няма нито една погасена вноска по процесния договор за потребителски кредит.

В мотивите на обжалваното разпореждане първоинстанционният съд е изложил съображения, че размерът на отпуснатия кредит е 329.00 лв., а със заявлението се претендира главница в размер на 388.62 лв., като в този размер са включени и двете застраховки в размер на 59.62 лв. Договорната и мораторна лихва са формирани върху размер на главницата от 388.62 лв., но след като длъжникът не е направил нито една погасителна вноска, изискуемо се явява само вземането в размер на 329.00 лв. Изложени са допълнителни съображения относно съответствието на искането със закона и добрите нрави, като е неправен извод, че клаузата за заплащане на застрахователни премии е неравноправна по смисъла на чл.143 от ЗЗП, както и че с включване на застрахователни премии към месечната погасителна вноска се цели заобикаляне на чл.19, ал.4 от ЗПК, касаеща ограничение в размера на ГПР.

Направен е извод, че неизпълнението на указанията на съда и индивидуализирането на претендираните вземания, освен вземането за главница, не удостоверяват подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника.

Въззивният състав споделя изцяло направените от заповедния съд правни изводи. Въпреки дадените от ТРС подробни указания, заявителят не е отстранил констатираните нередовности и съдът е в невъзможност да изведе 3 размера на задълженията от изложеното в заявлението, подадената уточнителната молба и приложените документи, с изключение на предоставената парична сума за закупуване на стоката в размер на 329.00 лв., с оглед наличието на нищожни и неравноправни клаузи. Изложеното е пречка да се направи извод, че се е осъществила материално-правната предпоставка за наличие на подлежащо на изпълнение вземане в претендирания размер.

Следва да се отбележи, че съгласно разпоредбата на чл.418, ал.2 от ГПК, в това производство съдът проверява дали представения документ попада в кръга на изброените в чл.417 от ГПК, редовен ли е от външна страна и удостоверява ли подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника.

Следователно производството е формално и едностранно. Безспорно заявителят попада в кръга на субектите, посочени в чл.417, т.2 от ГПК, за които законодателят е предвидил възможност за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ или извлечение от счетоводните книги.

Искането на "ТИ БИ АЙ БАНК" ЕАД е за издаване на заповед за незабавно изпълнение се основава на документ по чл. 417, т. 2 от ГПК извлечение от счетоводни книги, поради което съдът е длъжен да провери дали заявлението е редовно, съгласно изискването на чл. 410, ал. 2, във вр. с чл. 127, ал. 1, т. 4 от ГПК (да е попълнено точно и ясно и да съдържа и изложение на обстоятелствата относно възникналата изискуемост на вземането и определения размер на задължението) и дали извлечението от счетоводните книги е редовно от формална страна и удостоверява изискуемостта на вземането към конкретния длъжник.

В случая от заявителя се претендира вземане, основано на неизпълнено задължение по договор за потребителски кредит, сключен между Б.а институция и физическо лице. Следователно длъжникът безспорно има качеството на "потребител", поради което съдът е длъжен служебно да провери дали договорът съдържа неравноправни клаузи, тъй като тези клаузи не са обвързващи за потребителя, при действието на чл. 6, параграф 1 от Директива 93/13 на ЕИО на Съвета, разпоредбите на която с § 13а, т. 9 от ДР на ЗЗП са въведени в националното законодателство - ЗЗП. В редица свои решения /Решение № 23/07.07.2016 г. по т. д. № 3686/2014 г. на І т.о ; Решение № 232/05.01.2017 г. по т. д. № 2416/2015г. на ІІ т. о. и др./ ВКС, съобразявайки задължителната практика на СЕС приема, че съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в потребителските договори.

От приложените със заявлението доказателства се установява, че длъжникът М. С. Б. е застраховано лице по застраховка „Bank пакет 1 кредит“ и по застраховка „B a n k пакет 1 уред“ за кредитополучателите на 4 потребителски кредити - чл.324 и сл. от КЗ, предоставена от „Кардиф Животозастраховане, клон България“, чрез „Ти Би Ай Банк" ЕАД, в качеството му на застрахователен посредник, действащ при условията на чл.382 от КЗ. Според условията на застрахователния договор, премията по застраховките се заплаща ежемесечно, като е включена в размера на погасителната вноска.

Настоящият въззивен състав изцяло споделя изводите на районния съд, че вземането по застрахователния договор не се дължи на заявителя.

Действайки като застрахователен посредник, "Ти Би Ай Банк" АД не договаря за себе си, а от името и за сметка на застрахователя и правото да получи застрахователната премия е на застрахователя - чл.313 от КЗ. При настъпване на застрахователното събитие "Ти Би Ай Банк" АД, като трето правоимащо лице по договора за застраховка, има право да получи застрахователното обезщетение, но не и да търси реално изпълнение на вноските по премията. Обстоятелството, че банката е включила вноските за застраховка към главницата по кредита, не я легитимира като титуляр на това вземане спрямо кредитополучателя. Само начисляването на сумите по сметката на длъжника не е доказателство, че задължението му е действително възникнало - по делото не са представени първични документи, установяващи плащането на застрахователните суми от Банката.

Наред с това, съдът счита, че клаузата за заплащане на застраховки е неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП, тъй като е уговорена във вреда на потребителя, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, предвид и размера на вноските по кредита и тази по сключения договор за застраховка. Съобразявайки свързаността с договора за кредит и договорката да се разсрочи и изплаща заедно с погасителната вноска по заема, е налице и заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал. 4 от ЗПК, налагаща ограничение в размера на ГПР. Нарушена е и императивната норма на чл.33, ал.1 от ЗПК, регламентираща че при забава на потребителя, кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Недопустимо е под формата на „застраховки" кредиторът да начислява други, дължими от потребителя суми, различни от лихвата. Наред с това, предвидените застрахователни премии водят до значително оскъпяване на ползвания заем, като завишават размера на главницата, съответно влияят върху размера на възнаградителната лихва.