Определение № 495 от 17.02.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 495 гр. София, 17.02.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Елеонора Чаначева

Членове:

Васил Христакиев

Елена Арнаучкова като разгледа докладваното от Елена Арнаучкова Касационно търговско дело № 20248002901971 по описа за 2024 година и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ответника „ФДС Груп“ ЕАД, представлявано от М. Д. М., чрез адв.Н. А. от САК, срещу решение № 435 от 04.07.2024г. по възз.т.д. № 472/2024г. на Апелативен съд - София. С него е потвърдено решение от 06.07.2022г. по т.д.№ 384/2022г. на Софийски градски съд, с което по иск на Софийска градска прокуратура дружеството е прекратено, на осн. чл.252, ал.1, т. 4, във във вр. с § 13, ал.1 ЗИТЗ/ обн. ДВ бр.88/23.10.2018г./

В касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение, поради постановяването му в нарушение на материалния закон и при съществени процесуални нарушения Според касатора заявените за вписване промени следва да бъдат зачетени, независимо, че заявлението е подадено след 9- месечния срок по § 11, ал.2 ЗИТЗ/ обн. ДВ бр.88/23.10.2018г., поддържайки, че срокът не е преклузивен.

Релевира оплакване, че в обжалваното решение не е съобразено висящото регистърно производство за вписване на промени в съответствие с предписанията на закона към момента на устните състезания пред въззивната инстанция. Поддържа, че въззивният съд не е обсъдил оттеглянето на иска в 1

ОСЗ на 01.07.2024г. и довода на представителя на Прокуратурата, че срокът по §11, ал.2 не е преклузивен. Оспорва извода, че представеният протокол от 08.01.2019г. на едноличния собственик на капитала за изменение на устава не е с достоверна дата, а е антидатиран. Искането е за отмяна на решението.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК допускането на касационно обжалване е основано на допълнителните предпоставки едновременно по т.1 и т.3 на чл. 280, ал. 1 ГПК по следните въпроси:

1. Следва ли съдът да зачете извършеното в хода на процеса заявяване за вписване на промени, като подадено след предвидения 9-месечен срок? По него касаторът се позовава на решение на САС.

2. Предвиденият в § 11, ал.1 от ПЗР на ЗИТЗ срок преклузивен ли е, след като в § 13, ал.1 не е посочен краен срок, до който следва да бъде преценявано наличието на висящо заявление за вписване на промени в търговския регистър? Касаторът се позовава на решения на САС.

3. Изпълнил ли е въззивният съд задължението си по чл.235, ал.3 ГПК да се произнесе по спора, като вземе предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право?Касаторът намира, че даденото по него разрешение е в противоречие с ТР № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС.

Не е постъпил в срок писмен отговор от ответника –Апелативна прокуратура- София.

Съставът на I т.о., въз основа на данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Преди всичко в обжалваното решение е прието, че въззивната жалба на „ФДС Груп“ ЕАД, чрез представляващ М. Д. М., срещу решението по т.д.№ 384/2022г. на СГС, с което дружеството е прекратено, основание чл. 252, ал. 1, т. 4 ТЗ, във във вр. с § 13, ал.1 ЗИДТЗ/ обн. ДВ бр.88/2018г./, е допустима с оглед нейната срочност, съответно, че решението по т.д.№ 384/2022г. на СГС не е влязло в сила. Въз основа на съдържанието на констатацията на връчителя, обективирана във върнатото в цялост съобщение за връчване на решението на дружеството на вписания адрес на управление от 07.07.2020г., а именно липсата на отразен източник на информацията – как и от кого връчителят е установил липсата на представители на дружеството на адреса, 2 решаващият състав е намерил, че процедурата по връчване на първоинстанционното решение е опорочена, срокът за въззивно обжалване не е започнал да тече и съответно не е изтекъл към момента на подаване на въззивната жалба.

От фактическа страна съставът на апелативния съд е констатирал, че по делото не е спорно и се установява от извършената служебна справка на вписванията в електронния Търговски регистър, че ответното дружество „ФДС Груп“ ЕАД е било регистрирано на 14.02.2017г. с капитал 50 000лв., разпределен в 50 акции на приносител с номинална стойност 1000лв. всяка, едноличен собственик на капитала е К. В., гражданин на Нидерландия, като първоначално вписаният състав на Съвета на директорите се е състоял от К.

В., М. Д. М. и Х. П. Д., а дружеството се е представлявало от К. В.. Установил е, че на 11.08.2020г. са вписани промени в състава на Съвета на директорите на дружеството, като за нови членове са вписани Л. Е. З. и С. Б. С. и са заличени К. В. и Х. П. Д., а за представляващ е вписана М. М.. Констатирал е, че по партидата на дружеството липсват обявени ГФО, а за 2017г. и 2018г. са обявени декларации по чл. 38, ал. 9 ЗСч относно липсата на извършвана от дружеството дейност, последният актуален устав е обявен на 5.05.2017г. и предвижда, че дружеството издава само налични акции на приносител, които могат да се заменят с поименни акции, съгласно чл. 180 ТЗ, по искане и решение на акционера на дружеството след пълното изплащане на тяхната стойност – чл. 11. Също така е установил, че с писмо с изх. № 11-01278/5.10.2021г. изпълнителният директор на Агенцията по вписванията, на осн. § 13, ал. 2 от ЗИДТЗ (ДВ, бр. 88/2018г.), е сезирал Прокуратурата на РБ със списък на акционерни дружества, които не са изпълнили задължението си по § 11 и нямат висящо производство по заявление за вписване на промени, в който списък фигурира и ответното дружество. Въз основа на писмо с изх. № 11-00-1571-2/20.01.2022г. на ТД на НАП - София въззивният състав е установил, че за периодите 2017г., 2018г., 2020г. и 2021г. няма данни ответното дружество да е извършвало дейност, като не са подавани годишни данъчни декларации по чл. 92 ЗКПО, а подадените справки- декларации по ЗДДС са с нулева стойност, подадена е само ГГД по чл. 92 ЗКПО само за 2019г. и справки-декларации по ЗДДС с декларирани данни за осъществени продажби за м. 03 и м. 04.2019г., по които дружеството има задължения за ДДС в незначителен размер. Констатирал е, че към жалбата е приложен препис от 3 протокол от 08.01.2019г., обективиращ взети решения от името на едноличния собственик на капитала, чрез пълномощника М. Д. М., които са за промяна на вида на акции на дружеството /от акции на приносител в налични поименни/, изменени са редица клаузи от устава в тази насока и е приет нов устав, отразяващ тези промени. Въззивният състав е установил от вписванията по партидата на дружеството в ТР, че на 26.06.2024г. е било подадено заявление № 20240626142508, с което е заявена промяна в П.е 31а „Акции“ – от такива на приносител в налични поименни и за обявяване на актуален устав, към което е приложен протоколът от 08.01.2019г. на едноличния собственик на капитала, но по заявлението е постановен отказ от 27.06.2024г. по съображения, че на 22.02.2024г. вече е вписано прекратяването на дружеството въз основа на изпратеното от СГС решение по настоящото дело/ т.д.№ 384/2022г. на СГС/, което е било със заверка за влизане в сила на 10.08.2022г., и е назначен ликвидатор.

Въззивният съд е констатирал, че първоинстанционното производство, т.д.№ 384/2022г. на СГС, е образувано на 19.04.2024г. по предявен иск от СГП, с правно основание чл. 252, ал. 1, т. 4 ТЗ , във във вр. с § 13, ал.1 ЗИДТЗ/ обн.

ДВ бр.88/2018г./, за прекратяване на „ФДС Груп“ ЕАД, на основание, че вписванията по партидата му в ТРРЮЛНЦ не установяват изпълнение на задълженията, предвидени с § 11 ЗИТЗ/обн.ДВ бр.88/23.10.2018г./ за замяна на акциите на приносител с поименни акции и за промяна на устава, и липсват и данни за подаване на заявление за изпълнение на тези задължения, а срокът за изпълнението е изтекъл на 23.07.2019г.

Въз основа на извършеното систематично тълкуване на разпоредбите на § 11 и § 13 съставът на апелативния съд е счел, че прекратителното основание по § 13, ал. 1 ще е налице, когато в срока по § 11, ал. 2 не е подадено заявление за вписване на визираните промени и за обявяване на изменения устав. Приел е, че изразът по § 13, ал. 1 „и нямат висящо производство за вписване на промени“ следва да се разбира само за подаденото в срока заявление, а не за всяко друго заявление, което може да бъде подадено и години след изтичане на този срок, което очевидно не би изпълнило целта на закона. Изложени са съображения, че смисълът на § 13, ал. 1 е да се изчака развитието на висящото към момента на изтичане на срока по § 11, ал. 2 регистърно производство, образувано по подаденото в срока заявление, като, ако регистърното 4 производство приключи с вписване, то задължението ще се счита за изпълнено, а ако приключи с отказ – ще се счита за неизпълнено, което ще обуслови настъпването на прекратителното основание по § 13, ал. 1.

Въззивният състав е отрекъл възможността всяко друго последващо заявление да може да препятства настъпването на последиците по § 13, ал. 1, приемайки, че това би означавало да се даде възможност на самото дружество да злоупотребява – винаги при предявен подобен иск да подава нови и нови заявления в хода на висящото съдебно производство и така да осуетява настъпването на тези последици, същевременно, ако по заявленията се постановяват откази, то целта на закона никога няма да бъде постигната и дружеството ще си остане безкрайно дълго с акции на приносител, но няма да може да се прекрати, тъй като ще подава перманентно нови заявления. По тези съображения не е споделено застъпеното в жалбата тълкуване, че срокът по § 11, ал. 2 не е преклузивен по отношение на подаването на заявление за вписване. В подкрепа на извода, че срокът по § 11, ал. 2 е преклузивен въззивният съд е изтъкнал предвидените в закона при неспазването му санкционни правни последици - прекратяване на дружеството по съдебен ред, посочвайки, че приемането на противното би означавало санкцията да има напълно пожелателен характер. Направен е извод, че подаденото 5 години след изтичане на срока по § 11, ал. 2 заявление № 20240626142508, още повече, че по него е постановен отказ, не изпълнява законовите изисквания.

Същевременно, въззивният съд е посочил, че приложеният към заявлението протокол от 08.01.2019 на едноличния собственик на капитала за изменение на устава не е с достоверна дата, тъй като самият факт, че той не е заявен за вписване през 2019г., а едва през 2024г., логически сочи, че протоколът всъщност е антидатиран и не е съществувал към 23.07.2019г. По тези съображения въззивният състав е приел за доказани законовите предпоставки на прекратителното основание по чл. 252, ал. 1, т. 4 ТЗ , във вр. с § 13, ал. 1 ЗИДТЗ (ДВ, бр. 88/2018 г.) и е споделил извода на първоинстанционния съд, че искът е основателен.

Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.

Извън случаите по чл. 280, ал. 2 ГПК допускането на касационен контрол предпоставя с обжалваното решение въззивният съд да се е 5 произнесъл по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, обусловил правните му изводи по предмета на спора, и по отношение на този въпрос да са осъществени някои от допълнителните предпоставки по т. 1 – т. 3 на чл.

280, ал. 1 ГПК. Както е изяснено в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010г. по тълк. д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.

И трите поставени въпроса са израз на последователно поддържаната теза на касатора, че заявените за вписване промени следва да бъдат зачетени, независимо от това, че заявлението е подадено след предвидения 9- месечен срок в § 11, ал.2 ЗИДТЗ (ДВ, бр. 88/2018г.), в хода на образуваното производство по съда по иска на СГП за прекратяване на дружеството, и, че срокът по § 11, ал.2 ЗИДТЗ (ДВ, бр. 88/2018г.) не е преклузивен. Видно от мотивите на обжалваното решение, въззивният състав е обсъдил тези доводи на касатора и ги е намерил за неоснователни, приемайки, че смисълът на § 13, ал. 1 е да се изчака развитието само на това висящо към момента на изтичане на срока по § 11, ал. 2 регистърно производство, което е образувано по подадено в срока заявление, отричайки възможността всяко друго последващо заявление да може да препятства настъпването на последиците по § 13, ал. 1.