Решение № 109 от 10.06.2024, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№ 109 гр. Разлог, 10.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ в публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КРИСТИЯН В. СТОИЛОВ при участието на секретаря Е. Г. Ч., в присъствието на прокурора, разгледа докладваното от КРИСТИЯН СТОИЛОВ, Адм. нак. дело №

20241240200083 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.58д и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на М.Д.М., ЕГН*, с адрес в г.Б., у.„Л.Г.“№11, е.2, а.5, против НП №23-3794-000446/12.01.2024 г., издадено от Н-ка на РУ-Б. към ОД на МВР-Б., с наложена на жалбоподателя глоба от 500,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, за извършено нарушение на ЗДвП.

В жалбата се твърди, че постановлението е незаконосъобразно, като постановено при неправилно приложение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения. Направено е оплакване, че при издаване на НП не са спазени адм. производствените правила. Изложени са съображения, че от представения по делото талон за изследване се установява, че върху същият липсват залепени стикери, съгласно изискването на чл.3, ал.3 от Наредба №1/19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, с което процедурата по установяване на концентрацията на алкохол е нарушена.

Сочи се, че в НП не е посочена концентрацията на алкохол в кръвта, като се правел извод, че е приет за релевантен теста с ТС, въпреки че жалбоподателят дал кръвна проба, поради което било нарушение и на чл.15, ал.6 от Наредбата. Моли съда да отмени обжалваното НП.

Претендират се разноски.

Ответникът по делото не изпраща представител и не взема становище по жалбата. Прави възражение за прекомерност на адв. възнаграждение.

След като обсъди събраните по делото гласни доказателства - показанията на актосъставителя М.Д., свидетеля по акта А.П., както и приобщените по делото писмени доказателства - АУАН, НП №23-3794-000446/12.01.2024 г. Заповед за ПАМ, 2 бр. протоколи от извършени хим. експертизи, талон за изследване, резултати от Алкотест Дрегер 7510, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 09.12.2023 г., около 23.27 ч., на територията на г.Б., на у.„П.Т.“ в посока към у.„Г.“, жалбоподателят управлявал л. а. “Ф.С.“, с рег. №*, от категория М1, след като била употребила алкохол, като при тест с „Алкотест Дрегер 7510“ с ИН0254 била установена концентрация на алкохол в кръвта 0,87 промила в издишания въздух. От списък за преминали последваща проверка анализатори на алкохол в дъха от 29.08.2023 г. се установява, че процесното устройство е преминало проверка на 22.08.2023 г. при последващ 1 срок на валидност на проверката – 6 месеца.

На нарушителя са връчени два броя заповеди за прилагане на ПАМ – за отнемане на СУМПС и за прекратяване на регистрация на МПС с рег. №*, за срок от 6 месеца, като са иззети 2 броя рег. табели на автомобила и СРМПС.

На водачът бил издаден и талон за мед. изследване №0171878 до ФСМП-Б.

Талонът за мед. изследване бил попълнен от полицейския служител М.Д.. От Протокол за мед. изследване, осъществено в ФСМП-Б. се установи от съда, че на жалбоподателя са взети 2 кръвни проби с отразени №0171878-3 и 0171878-4, като протоколът е подписан както от лицето М.М., така и от лицето, иззело кръвта.

Първата по време хим. експертиза се състояла на 13.12.2023 г., за която е съставен протокол №396 от В.Ц. – експерт-химик към СНТЛ към ОД на МВР-Б.. От протокола е видно, че за достигане до заключението, че М.М. е с наличие на алкохол в кръвта в количество 0,53 промила, е направено двукратно изследване на вакуум епруветка, залепена със стикер №0171878-3, а другата е съхранявана като контролна. Въз основа на молба с вх.

№УРИ379400-343 от 22.01.2024 г. е направено искане за повторно изследване на взетите проби за установяване концентрация на алкохол в кръвта на жалбоподателя от денят на твърдяното нарушение. На 13.02.2024 г. от Р.К. – експерт-химик при НТЛ към ОД на МВРБ. е съставен Протокол за хим. експертиза №57, като е посочено, че установения резултат за лицето М.М. на алкохол в кръвта е 0,57 промила, като е използвана кръв от вакуум епруветка, залепена със стикер №0171878-4 (контролна проба), иззета от лицето на 09.12.2023 г.

За констатираното адм. нарушение, бил съставен и АУАН №1010066/09.12.2023 г., серия GA, в който деянието е описано по време, място и начин на извършване, като за нарушена норма е посочен чл.5, ал.3, т.1, пр.1 от ЗДвП - на водача на ППС е забранено да управлява ППС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози.

Въз основа на така съставения АУАН от оправомощено длъжностно лице било издадено атакуваното НП, с което на М.Д.М., ЕГН*, било наложено адм. наказание на основание чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП - глоба от 500.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП. В санкционния акт е прието, че лицето е управлявало МПС с концентрация на алкохол в кръвта от 0,53 промила, т.е. е приет резултата от хим. експертиза.

НП било връчено на жалбоподателя на 17.01.2024 г., а жалбата срещу него е депозирана на 22.01.2024 г.

От материалите в адм. нак. преписка не се установява чия собственост е управляваното МПС, но този факт е без значение за фактическия състав на твърдяното нарушение.

При постановяване на решението, съдът ползва събраните по делото гласни доказателства.

Показанията на актосъставителя и свидетеля по акта досежно главния факт на доказване, а именно управление на МПС от жалбоподателя след употреба на алкохол се явяват непротиворечиви, последователни и подкрепени от събраните писмени доказателства.

Свидетелите твърдят, че били издадени 6 броя стикери със сериен №, като автомобилът е собственост на жалбоподателя.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните изводи от правна страна:

Жалбата е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата се явява основателна.

В разпоредбата чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, е предвидена забрана за водачите да управляват ППС под въздействие на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози. Контролните органи проверяват спазването на това задължение чрез проверка на водачите по реда, предписан с Наредба №1/19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в 2 кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози (Наредба №1).

Отговорността при неизпълнение е регламентирана в чл.174 от ЗДвП, като в ал.1 на този текст е предвидено да се наказва с лишаване от право да управлява МПС, трамвай или самоходна машина, който управлява МПС, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта, установена с мед. изследване и/или с ТС, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух: 1. над 0,5 на хиляда до 0,8 на хиляда включително – за срок от 6 месеца и глоба 500.00 лв.; 2. над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда включително – за срок от 12 месеца и глоба 1`000.00 лв.

В разглеждания случай е установено, като не се и спори, че на посочените в санкционния акт дата и място жалбоподателят е изпробвана с ТС Алкотест Дрегер 7510 с рег.№0254, който е отчел 0,87 промила, като са направени и 2 хим. експертизи, които потвърждават наличието на алкохол в кръвта повече от 0,5 промила. Установено е също, че преди извършване на пробата с ТС, М.М. е управлявал л. а. Тези обстоятелства са достатъчни, за да обосноват приложението на санкционната норма на чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП, за управлението на автомобила след употреба на алкохол, тъй като са подкрепени с достатъчно доказателства, събрани в хода на производството, като възраженията на жалбоподателя настоящият съд. състав намира за неоснователни поради следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.6, ал.9 от Наредба №1, концентрацията на алкохол в кръвта се установява въз основа на показанията на ТС за установяване концентрацията на алкохол в кръвта в случаите на отказ на лицето да подпише или да получи талона за изследване, при неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ за изследване с доказателствен анализатор и/или за даване на проби за изследване. Тъй като лицето М.М. не е отказала даването на кръвна проба, при тази нормативна регламентация, очевидно в случая ангажирането на отговорността по чл.174, ал.1 от ЗДвП, на водача управлявал ППС под въздействие на алкохол е следвало да се извърши именно въз основа на резултата от направената хим. експертиза, а не въз основа на направения тест с ТС Алкотест Дрегер 7510, тъй като при извършената от контролните органи проверка, водачът на МПС собственоръчно е посочил и удостоверил с подписа си, че избира да бъде изследван за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта чрез мед. и хим. изследване, като се е явил в указаните в талона място и час за даване на проби за изследване.

Според текста на чл.3, ал.3 от Наредба №1, талонът за изследване, който се попълва при съставяне на АУАН при установена концентрация на алкохол над 0,5 на хиляда (чл.3, ал.2), се придружава от 8 стикера с номера, съответстващи на номера на талона за изследване и добавена в края цифра от 1 до 8. Задължение за изпълнението на регламента на тази разпоредба има контролният орган и пропускът безспорно съставлява нарушение на предвидената адм. нак. процедура. Поставянето на стикери върху талона за изследване е свързано с гарантиране на правата на проверяваното лице при изследване на пробите от кръв за установяване на концентрация на алкохол. В този смисъл допускането на нарушение, свързано с поставяне на стикери при взета проба от кръв, опорочава извършената проверка и следва да се квалифицира като съществено нарушение на процесуалните правила, годно да обоснове незаконосъобразност на издадения санкционен акт, поради което доводите от жалбата в тази насока се явяват основателни.

Не се установи да са издадени изискуемите по смисъла на чл.3, ал.3 от Наредба №1, 8 броя стикера. Наистина, в Протокола за мед. изследване е отбелязано, че има издадени 2 броя с посочени номера, които са същите, посочени в протоколите за хим. експертизи. Липсват обаче номера на останалите изискуеми от закона 6 броя стикери, което обяснява и други пропуски. Нарушено е изискването на чл.6, ал.1 от Наредба №1 единият стикер да е залепен на талона за изследване, видно от самият такъв талон, приет като доказателство.

Налице е нарушение, което е формално, но има сериозна стойност в този процес. Издаването на стикерите има доказателствена функция, свързана с вземането на кръвните проби.

Неиздаване или липсата на данни за издаване на такива стикери изначално опорочава 3 съществено изискванията на Наредбата, досежно доказателствената стойност на резултатите при вземане на проба, тъй като АНО е издал своя краен акт при позоваване именно на резултата от изследването на пробите, а не на теста, направен с ТС.

С оглед на изложеното, съдът намира че са налице допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при издаване на констативния и санкционния акт, поради което последният следва да бъде отменен.

От жалбоподателя е направено искане за присъждане на разноски от 800.00 лева, като в договора за правна защита и съдействие е посочено, че сумата е заплатена по посочена в договора Б. сметка. Направено е и възражение за прекомерност на адв. възнаграждение. В договора е посочена Б. сметка, по която сумата се превежда. Липсват данни в самия договор, както и представен счетоводен или Б. документ дали и кога тази сума реално е преведена по посочената Б. сметка. Поради липса на доказателства за реално направени разноски от жалбоподателя в производството, такива не се дължат от НО.

Воден от тези мотиви, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ НП №23-3794-000446/12.01.2024 г. , издадено от Н-к РУ-Б. към ОДМВР-Б., с което на М.Д.М., ЕГН*, с адрес в г.Б., у.„Л.Г.“№11, е.2, а.5, е наложено адм. наказание на основание чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП - глоба от 500.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.