Определение № 1468 от 05.06.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1468 гр. Пловдив, 05.06.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Н. К. Стоянов

Иванка П. Гоцева като разгледа докладваното от Н. К. Стоянов Въззивно частно гражданско дело № 20245300501232 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. във връзка с чл.413, ал.2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от „Агенция за контрол на просрочени задължения" АД, ЕИК 207172780, чрез процесуален представител юрк. Н.Т., срещу разпореждане №5564 от 22.02.2024 г. поправено с разпореждане №12657 от 25.04.2024 г. на Районен съд- Пловдив постановени по ч.гр.д. №2360/2024 г. по описа на ПдРС, 19-ти гр.с-в, с което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника Н. Т. М., ЕГН ********** с адрес ************** за сумите от 500 лева главница, 105,78 лв.-договорна лихва, 79,54 лв.-мораторна лихва, както и законна лихва върху главницата от подаване на заявлението до окончателното изплащане и разноски. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното разпореждане, като се иска отмяната му и връщане на делото на PC-Пловдив с указания за издаване на заповед за изпълнение за посочените суми.

Съгласно разпоредбата на чл. 413, ал.2 ГПК препис от жалбата не е връчен на насрещната страна.

Частната жалба е подадена в законоустановения срок от легитимирано лице, което има правен интерес от обжалването, и против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.

За да откаже издаване на заповед за изпълнение по отношение на претендираните вземания, първоинстанционният съд е приел, че е налице обоснована вероятност договорите да съдържат неравноправни и нищожни клаузи.

Жалбата срещу така постановеното разпореждане е неоснователна. Съгласно разпоредбата на чл.411, ал.2, т.2 и т.3 от ГПК не може да се издаде заповед за изпълнение, ако искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, както и ако искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, или е налице обоснована вероятност за това. Предвид горното и доколкото в случая съдът е сезиран с искане за издаване на заповед за изпълнение за вземания, произтичащи от договор за потребителски кредит, то следва да се извърши проверка за наличието на неравноправни клаузи в договора, както и за съответствието му с 1 императивните разпоредби на ЗПК. Видно от представения по делото договор за кредит „Бяла карта“, сключен между „Аксес файнанс“ ООД, като кредитодател, и Н. Т.

М., като кредитополучател, със същия кредитодателят се е задължил да предостави на кредитополучателя револвиращ кредит с максимален размер от 200 лв., представляващ разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез международна платежна карта „Бяла карта“. Съгласно клаузата на чл.4, ал.1, т.2 и т.4 от договора фиксираният годишен лихвен процент по заема е 43,2%, а годишният процент на разходите е 45,9%. В чл.15 от договора е предвидено, че в случай че кредитополучателят не заплати текущото си задължение на падежа съгласно условията на договора, същият се задължава в срок от три дни да предостави на кредитодателя допълнително обезпечение поръчител, който да отговаря на определени посочени в договора условия. Съгласно чл.20 от договора, в случай че кредитодателят не предостави допълнителното обезпечение в посочения в чл.15 срок същият дължи на кредитодателя неустойка в размер на 10% от усвоената и непогасена главница, която е включена в текущото задължение за настоящия месец.

Съгласно чл.21, ал.4 от договора при забава за плащане на текущото задължение кредитополучателят дължи на кредитодателя разходи за действия по събиране на задълженията в размер на 2,50 лв. за всеки ден до заплащане на съответното текущо задължение.

След оставяне на заявлението без движение заявителят е посочил, че по договора за кредит длъжникът е заплатил сумата от 300 лв., с която е погасил задължения за неустойка по чл.20 от договора и за разходи за събиране по чл.21, ал.4 от договора.

Според настоящия състав на съда клаузите на чл.20 и чл.21, ал.4 от договора са неравноправни по смисъла на чл.143, ал.1 от Закона за защита на потребителите, тъй като същите са във вреда на потребителя, не отговарят на изискването за добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. Посочените клаузи противоречат и на разпоредбата на чл.33, ал.1 от ЗПК, съгласно която при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Предвид горното и доколкото в случая длъжникът е извършвал плащания, които кредиторът е отнасял към погасяване на задълженията му, произтичащи от неравноправните и нищожни клаузи от договора, то са налице пречките по чл.411, ал.2, т.2 и т.3 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение за вземания, произтичащи от посочения договор, тъй като точният размер на дължимата от кредитополучателя главница, договорна и мораторна лихва не би могъл да бъде определен в производството по издаване на заповед за изпълнение. На разположение на заявителя остава възможността да предяви иск за вземанията, за които е отказано издаване на заповед за изпълнение, съгласно чл.415, ал.1, т.3 от ГПК, в производството по който след събиране на съответните доказателства съдът ще се произнесе по размера на задълженията на кредитополучателя.

Водим от горното, Пловдивският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №5564 от 22.02.2024 г., поправено с 2 разпореждане №12657 от 25.04.2024 г. на Районен съд- Пловдив постановени по ч.гр.д. №2360/2024 г. по описа на ПдРС, 19-ти гр.с-в.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3