Протокол № 1907 от 21.10.2026, Районен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 1907 гр. Пазарджик, 21.10.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ани Харизанова при участието на секретаря Наталия Д.

Сложи за разглеждане докладваното от Ани Харизанова Гражданско дело № 20265220100920 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 10:25 часа се явиха:

Ищцовото дружество „Т. Б. А. Б.“ ЕАД - редовно призовано чрез процесуалния си представител, не изпращат законов или процесуален представител.

Ответникът Д. В. Г. - редовно призован чрез процесуалния си представител, не се явява и не изпраща процесуален представител.

Постъпила е молба с вх. № 28941/16.10.2026 г. от адв. С. М., пълномощник на ответника, с която моли да се даде ход на делото в негово отсъствие. Поддържа ОИМ и НИМ. Няма възражения по изготвения проектодоклад и моли същият да се приеме. С оглед невнесения депозит за вещо лице по допуснатата ССчЕ, моли да се пише напомнително писмо до ищеца и да се даде възможност на вещото лице да изготви заключението си в срок.

СЪДЪТ счита, че не е налице процесуална пречка за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:

На основание чл. 143, ал. 1 от ГПК пристъпва към изясняване фактическата страна на спора.

СЪДЪТ НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 146 ОТ ГПК ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:

Подадена е искова молба, в която се твърди, че „Т. Б. А. Б.” ЕАД е 1 образувало ч.гр.д. № 1061/25 г., по описа на Районен съд – гр. К. по реда на чл. 417 от ГПК срещу Д. В. Г., ЕГН: **********. С издадените изпълнителен лист и заповед за изпълнение е образувано изпълнително дело № 1192/25 г. по описа на ЧСИ Д. С.. Със свое разпореждане, получено от дружеството ни на 16.02.2026 г., съдът ни е предоставил едномесечен срок, съгласно чл. 415 от ГПК, за предявяване иск за установяване вземането си. Във връзка с предоставената ни възможност, моля да приемете за разглеждане настоящия иск.

Твърди се, че на 17.12.2023 г. „Т. Б. А. Б.” ЕАД сключва Договор за потребителски кредит № 7200312232237 (Приложение № 2) с ответника Д. В.

Г. ЕГН: **********. На основание така сключения Договор, „Т. Б. А. Б.“ ЕАД е предоставил сума в размер на 2856,60 лв./ 1460,56 €. Съгласно чл. 7 от Договора средствата по кредита се предоставят от Кредитора на разположение на Потребителя в срок до три работни дни, по сметка на потребителя открита в „Т. Б. А. Б.“ ЕАД. Кредитът се счита за усвоен от момента в който средтвата биват преведени по сметката на потребителя. В случайте, когато Потребителят е пожелал сключване на застраховки или да се присъедини към застрахователните програми средствата се превеждат от кредитора към сметка на застрахователя, за което потребителят дава изричното си нареждане и съгласие с подписването на договора. В настоящия случай потребителят е пожелал да сключи застраховка „Bank живот агент“ в размер на 985,60 лв./503,93 €(Приложение 5). Видно от чл. 13 на заявлението- декларация, кредитополучателят е пожелал да сключи горецитираните застраховки.

Съгласно чл. 19 При сключването на процесния договор Потребителят не е длъжен да сключва застраховка. По свое желание и по собествено усмотрение Потребителят може да сключи някоя от предлаганите застраховки или да се присъедини към някоя от застрахователните програми, без това да е задължително условие за сключване на договора. Общото крайно задължение по Договора (чл.10 от Договора) възлиза на 5237,77 лв./ 2678,03 €, която сума е разсрочена на 44 погасителни месечни вноски- 43 по 119,05 лв./ 60,87 €, ведно с последна изравнителна в размер на 118,62 лв./ 60,65€ Уговореният между страните лихвен процент, с който се олихвява предоставеният кредит, изразен като годишен лихвен процент е в размер на 41,11% (чл. 9, ал.1 и ал.2 от Договора). Така предоставената сума, кредитополучателят има задължение да върне на месечни вноски, всяка включваща 2 /два/ компонента: главница и 2 договорна лихва.

Твърди се, че длъжникът е преустановил плащанията по договора, не са погасени вноски с падежи 25.03.2025 г., 05.04.2025 г. и 05.05.2025 г., изпратено е уведмление за предсрочна изискуемост с баркод 9125081200785 (Приложение 6), което е получно на 26.08.2025 г., видно от приложената обратна разписка с баркод 9125081200785 (Приложение 7).

Към дата на входиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК (09.10.2025 г.), задължението на Д. В. Г.

ЕГН: ********** към „Т. Б. А. Б.” ЕАД, по Договора, е било в размер на 2328.21 лв./ 1190,39 евро (1926,77 лв./ 985,14 евро главница и 401,44 лв./ 205,25 евро договорна лихва). Отделно от това, съгласно чл. 9, ал. 4 от Договора за потребителски кредит, ответникът ни дължи и обезщетение за забава (лихва за просрочие), което към 12.06.2025 г. е било в размер на 71,40 лв./ 36,51 евро.

Моли се съдът да постанови решение, с което да признае за установено, че лицето Д. В. Г. ЕГН: **********, в качеството си на Кредитополучател (Потребител) по Договор за потребителски кредит № 720031228361 от 17.02.2023 г., дължи изпълнение на парично задължение към „Т. Б. А. Б.” ЕАД, в качеството му на Кредитодател по същия договор, за сума в общ размер 2399.61 лв./ 1226,90 евро, от които: 1926.77 лв./ 985,14 евро главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на Заявлението по чл. 417 ГПК (09.10.2025 г.) до окончателното изплащане на задължението, сумата от 401.44 лв./205,25 евро договорна лихва за периода от 5.03.2025 г. към 26.08.2025 г., както и 71.4 лв./ 36,51 евро обезщетение за забава за периода от 5.03.2025 г. до 30.09.2025 г.

Моли се съдът да разпредели отговорността за разноските в заповедното производство по ч.гр.д.№ 1061/2025 г., РС К., съобразно изхода от спора. В случай, че искът ни бъде уважен изцяло, моля да ни бъдат присъдени разноските в заповедното производство по ч.гр.д. 1061/2025 г., в общ размер на 190,79 лв./97,55 евро (40,79 лв./20,86 евро- държавна такса и 150.00 лв./76,69 евро - юрисконсултско възнаграждение).

Претендират и разноските в настоящия исковия процес съгласно приложен списък по чл. 80 от ГПК.

Сочат се доказателства. Правят се доказателствени искания.

3

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който се твърди, че на 17.02.2023 г. г. Д. В. Г., с ЕГН: ********** и „Т. Б. А. Б.“ ЕАД, с ЕИК: ***** сключват Договор за потребителски кредит № 720031228361 (ДПК) с размер на кредита от 1700.00 лв. съгласно чл. 7.1 от него, а не както е посочено погрешно в исковата молба в размер на 2856.00 лв.

В чл. 7.1 от ДПК е предвидена застрахователна премия в размер на 985.60 лв. за застраховка: BANK ЖИВОТ АГЕНТ. Застрахователната премия размер от 985.60 лв. неправилно обаче е включена в общия размер на кредита, посочен след това в размер на 2685.60 лв. Съгласно чл. 9.1 от ДПК лихвеният процент, с който се олихвява предоставения кредит, изразен като годишен лихвен процент е 41.11 %, а съгласно чл. 10 от ДПК годишния процент на разходите е 47.87 %. В ДПК е записано, че общата сума дължима от Д. В. Г. е в размер на 5237.77 лв., която сума е разсрочена на 44 погасителни месечни вноски, от които 43 погасителни вноски в размер на 119.05 лв. и една последна изравнителна вноска в размер на 118.62 лв.

Твърди се ч, съгласно чл. 9, ал. 1 от Закон за потребителски кредит (ЗПК) договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Съгласно чл. 11, ал. 1 от ЗПК, който е приложим в отношенията между Д. В. Г., с ЕГН: ********** и „Т. Б. А. Б.“ ЕАД, с ЕИК:

*****, договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа изрично изброени реквизити, сред които – общият размер на кредита и условията за усвояването му (т. 7); лихвения процент по кредита; годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит (т. 10) и условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски (т. 11). Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20, договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК - изначална недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване. Тази недействителност е по-особена по вид с оглед на последиците й, визирани в чл. 23 ЗПК - когато 4 договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, тъй като съгласно цитираната разпоредба той дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не дължи връщане на лихви и другите разходи.

С оглед клаузите на Договор за потребителски кредит № 720031228361, считам че не са спазени императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, съгласно която в договорите за потребителски кредит следва изрично да бъде посочен годишният процент на разходите, както и на взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в приложение № 1 към ЗПК начин, което го прави недействителен. В ДПК, „Т.

Б. А. Б.“ ЕАД се е задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности на лихвения процент по заема и годишния процент на разходите.

Липсва ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР/. В този ред следва да се посочи, че съобразно разпоредите на ЗПК, годишният процент на разходите /ГПР/ по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, застраховки, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Тоест, в посочената величина /като глобален израз на всичко дължимо по кредита/ следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които длъжникът ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. В Договор за потребителски кредит № 720031228361 яснота досежно посочените обстоятелства липсва.

Следва да се посочи, че ГПР е величина, чийто алгоритъм е императивно заложен в ЗПК и приемането на методика, налагаща изчисляване на разходите по кредита по начин, различен от законовия е недопустимо /в материалноправен смисъл/. Тези съставни елементи обаче, както бе посочено и по-горе остават неизвестни и на практика, така се създават предпоставки кредиторът да ги кумулира, завишавайки цената на ресурса.

Твърди се, че в Договор за потребителски кредит № 720031228361 е записан годишен процент на разходите от 47.87 %, но този размер е неточен и неверен. Това е така, тъй като действителния размер на кредита е от 1700.00 лв., която парична сума е отпусната именно на Д. В. Г.. Когато се изчисли 5 годишния процент на разходите съобразно размера на кредита, срока на кредита в месеци и погасителната вноска, която Д. В. Г. е следвало да заплаща на „Т. Б. А. Б.“ ЕАД в размер на 44 погасителни месечни вноски, от които 43 погасителни вноски в размер на 119.05 лв. и една последна изравнителна вноска в размер на 118.62 лв. се получава годишен процент на разходите от 114.80 %. Следователно действителния ГПР по ДПК се явява по-голям от посочения в него. Посочването в договора на стойност на ГПР, която не отговаря на действителната, а е по-ниска, представлява невярна информация, която следва да се окачестви като нелоялна и поконкретно заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68 г, ал. 4 ЗЗП във връзка с чл. 68д, ал. 1 ЗЗП, тъй като подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл.

19, ал. 4 ЗПК и изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и не му позволява да прецени реалната икономическа тежест на договора. Годишния процент на разходите отразява съотношение между общите разходи (по смисъла на § 1, т.