Решение № 2245 от 18.06.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2245 гр. София, 18.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 6-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ФЕНЯ ВЛ. С.ОВА при участието на секретаря ИРЕНА ПЛ. П.А като разгледа докладваното от ФЕНЯ ВЛ. С.ОВА Административно наказателно дело № 20251110200495 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Н. А. П. чрез процесуалния си представител срещу наказателно постановление

№

24-4332028827/26.11.2024г. на началник сектор в СДВР, отдел „Пътна полиция” при СДВР, с което за нарушение на чл.137А, ал.1 ЗДвП е наложена глоба в размер на 50лв., на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 ЗДвП. Съгласно мотивите на обжалваното наказателно постановление на 14.11.2024г., около 01,07 часа, жалбоподателят управлявал лек автомобил марка „А*******“, с рег.№ ********, в гр.София, по ул.”Юнак”, с посока на движение от ул.”Урвич” към ул.“Отечество“, без поставен обезопасителен колан, с който бил оборудван автомобилът.

Жалбоподателят оспорва издаденото наказателно постановление като твърди, че са налице нарушения на материалния и процесуалния закон. Моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателно постановление № 24-4332-028827/26.11.2024г. на началник сектор в СДВР, отдел „Пътна полиция” при СДВР, като неправилно и незаконосъобразно.

Жалбоподателят не се явява в съдебно заседание. Представя писмено 1 становище, с което поддържа депозираната жалба. Твърди, че в мотивите на АУАН, обусловил обжалваното наказателно постановление, липсвала констатация за това, че лекият автомобил е бил в движение, което налагало от своя страна поставянето на обезопасителния колан. Това нарушение е било санирано в наказателното постановление, но пропускът в АУАН водил до неяснота по отношение на организирането на неговата защита, респ. – нарушаване право му на защита. Моли наказателното постановление да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.

Въззиваемият СДВР-ОПП не се явява в съдебно заседание. Депозира писмени бележки, с които оспорва въззивната жалба и моли съда да потвърди наказателното постановление. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и възражение за прекомерност на заплатеното възнаграждение за адвокат.

Съдът приема за установено:

По допустимостта на жалбата:

Видно от писмо УРИ 433200-1116/06.01.2025г. на СДВР наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 20.12.2025г.

Въззивната жалба срещу наказателното постановление е връчена на 23.12.2024г., поради което същата е допустима и следва да бъде разгледана.

По фактическата обстановка

На 14.11.2024г., около 01,07 часа, свидетелите Ц. Н. Й. и С. А. И. – мл.полицейски инспектори при СДВР изпълнявали служебните си задължения на територията на ул.”Юнак” като се движели със служебния автомобил с посока - от ул.”Урвич” към ул.“Отечество“. В това време в непоследствена близост до служебния автомобил преминал лек автомобил „А*******“, с рег.№ ********. Полицейските служители видели, че водачът на лекия автомобил го управлявал без поставен обезопасителен колан. Лекият автомобил бил спрян за проверка като самоличността на водача на лекия автомобил била установена по представените от него документи. За констатираното нарушение свидетелката Й. съставила акт за установяване на административно нарушение Серия GA № 978692/14.11.2024г., връчен на Н.

А. П. на същата дата, като нарушението било подведено под текста на чл.137а, ал.1 ЗДвП. Жалбоподателят не възразил при връчване на АУАН и не се възползвал се от възможността да подаде писмено възражение в срока по 2 чл.44, ал.1 ЗАНН. Въз основа на АУАН административнонаказващият орган издал наказателно постановление № 24-4332-028827/26.11.2024г., с което за нарушение на чл.137А, ал.1 ЗДвП наложил на водача на лекия автомобил глоба в размер на 50лв., на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 ЗДвП.

Видно от представените в хода на съдебното производство доказателства по отношение на материалната компетентност на административнонаказващия орган /Заповед № 513з-4533/31.05.2022г., 8121к12547/12.09.2024г. и 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на МВР/, акт за установяване на административно нарушение

Серия

GA

№

978692/14.11.2024г. и наказателно постановление

№

24-4332028827/26.11.2024г. са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, посочени в Заповедта.

АУАН съдържа реквизитите по чл.42 ЗАНН. Издаден е в срока по чл.34, ал.1 ЗАНН и е предявен на нарушителя. Наказателно постановление № 24-4332-028827/26.11.2024г. е издадено в 6 месечния преклузивен срок по чл.34, ал.3 ЗАНН. Посочени са мястото и времето на нарушението, същото е описано по идентичен начин в двата акта, посочени са съставомерните признаци на нарушението, същото е подведено под правната норма на материалния закон, цифровата квалификация е съответна на текстовото описание.

С оглед възражението на жалбоподателя за нередовност на АУАН съдът намира, че същото е неоснователно и не кореспондира с доказателствата, съдържащи си в административната преписка.

По отношение на извършеното нарушение по чл.137а, ал.1 ЗДвП съдът намира:

Съгласно чл.137а, ал.1 ЗДвП водачът и пътниците в моторните превозни средства от категории М1,М2, М3 и N1, N2 и N3 са длъжни при движение на моторното превозно средство да ползват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани.

Административнонаказващият орган е констатирал нарушението при извършената проверка. Не се установяват и обстоятелства по смисъла на чл.137А, ал.2 ЗДвП, които да изключват ползването на обезопасителния колан.

По същество жалбоподателят не представя доказателства, с които да обори констатацията за реализирано административно нарушение по чл.137А, 3 ал.1 ЗДвП.

От друга страна полицейските служители – очевидци на нарушението, поддържат констатациите, отразени в акт за установяване на административно нарушение Серия GA № 978692/14.11.2024г. Поради тази причина съдът кредитира показанията на двамата свидетели – техните показания са непротиворечиви помежду си, ясни и логични.

Нарушението по чл.137а, ал.1 ЗДвП е формално, на просто извършване. С управлението на лекия автомобил без обезопасителен колан същото е довършено.

Видно от санкцията по чл.183, ал.4, т.7, предл.1 ЗДвП за извършеното нарушение се предвижда наказание глоба във фиксиран размер от 50 лв.

Санкцията е наложена законосъобразно, поради което в тази част НП следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на спора и претенцията на ответника за присъждане на разноски – юрисконсултско възнаграждение, същата е основателна.

Жалбоподателят следва да заплати разноски по делото в размер на 100 лв.

Предвид горните мотиви и на основание чл.63, ал.2, т.5 ЗАНН съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 24-4332028827/26.11.2024г. на началник сектор в СДВР, отдел „Пътна полиция“ при СДВР, с което на Н. А. П. ********* за нарушение на чл.137А, ал.1 ЗДвП е наложена глоба в размер на 50лв., на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 ЗДвП.

ОСЪЖДА Н. А. П. ********* да заплати на СДВР разноски по делото в размер на 100лв.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Административен съд – София-град в 14 дневен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4