Решение № 17645 от 15.09.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17645 гр. София, 15.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Антоанета Г. Ивчева като разгледа докладваното от Антоанета Г. Ивчева Гражданско дело № 20251110116091 по описа за 2025 година

Подадена е молба с вх. № 231065/20.07.2026 г. от ищеца А. С. К., в която е обективирано искане за допълване на постановеното по делото решение № 12603/25.06.2026 г. по реда на чл. 250 ГПК. Изложени са мотиви, че в диспозитива на съдебния акт съдът не се е произнесъл по неуважената част от предявените в производството осъдителни искове с правно основание чл. 61, ал. 2 ЗДСл за заплащане на сумите от 2991,06 евро и 964,86 евро, макар в мотивната му част да е изложил аргументи за частичната им основателност.

Като разгледа молбата, съдът намира, че същата има характер на такава по чл.

247 ГПК по следните съображения:

По смисъла на чл. 247 ГПК очевидна фактическа грешка е всяко несъответствие между действително формираната от съда воля и нейното писмено изразяване в диспозитива на решението. По този ред могат да се поправят единствено грешки, допуснати в някои от елементите на решението, съставляващи неговото съдържание.

Очевидна фактическа грешка е всяко несъответствие между формираната воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на решението /така решение № 347/30.07.2010 г. по гр. д. № 1151/2009 г. на ВКС, II г. о., решение № 157/27.06.2016 г. по гр. д. № 6645/2014 г. на ВКС, I г. о. и др./ Такава грешка в съдебното решение може да бъде допуснатата аритметична грешка при пресмятане на сумите, пропускането да се изрази в решението на част от формираната воля на съда /така решение № 285/ 16.01.2018 г. по гр. д. № 5261/2016 г. на ВКС, IV г. о./. Всяко несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст, както в диспозитива, така и в мотивите на решението съставлява основание за поправка на очевидна фактическа грешка. Допустимо е по реда на чл. 247 ГПК да бъдат отстранявани допуснати от съответната решаваща по същество инстанция математически грешки при пресмятане на суми, до размера на които бива уважавана предявената искова претенция/така определение № 908 от 9.12.2019 г. по гр. д. № 3573/2019 г. на ВКС, IV г. о. и цитираната в този акт предходна практика на ВКС по същите въпроси/.

1

Настоящият съдебен състав намира, че след като е обсъдил правния спор между страните и е изразил становището си по същия в мотивите към решението, но едновременно с това не е формирал отхвърлителен диспозитив по частично уважените искови претенции, то в случая е налице пропуск, отстраним по реда на чл. 247 ГПК, а не по реда на чл. 250 ГПК.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ДОПУСКА на основание чл. 247, ал. 1 ГПК поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 12603/25.06.2026 г., поставено по гр.д. 16091/2025 г. по описа на СРС, II Г.О., 74-ти състав, като в диспозитива на същото ВМЕСТО:

„ОСЪЖДА Държавен Фонд „Земеделие“, БУЛСТАТ: 121100421, с адрес: ***, да заплати на А. С. К., ЕГН: *** със съдебен адрес: ***, на основание чл. 61, ал. 2 ЗДСл сумата от 943,55 лева, равняваща се на 482,43 евро, представляваща обезщетение за неползван платен годишен отпуск за периода от 20.02.2022г. до 18.05.2022г. включително (денят преди възстановяването му на работа в размер на 8 дни неизползван платен годишен отпуск за 2022г., ведно с законната лихва за периода от датата на подаване на исковата молба 21.02.2025г. до окончателното плащане, сумата от 3 774,20 лева, равняваща се на 1 929,72 евро, представляваща обезщетение за неползван платен годишен отпуск за периода от 20.05.2022г. (датата на прекратяване на служебното правоотношение с незаконната Заповед № 374/20.05.2022г.) до 01.06.2023г. включително (денят преди възстановяването му на работа със Заповед № 326/02.06.2023г.) в размер на 31 дни неизползван платен годишен отпуск, от които 19 дни за 2022г. и 12 дни за 2023г., ведно с законната лихва за периода от датата на подаване на исковата молба – 21.02.2025г. до окончателното плащане, както и сумата от 1 320,97 лева, равняваща се на 675,40 евро, представляваща обезщетение за неползван платен годишен отпуск за периода от 02.06.2023г. (датата на прекратяване на служебното правоотношение с незаконната Заповед № 327/02.06.2023г.) до 30.09.2023г. включително (денят преди започване на работа по трудово правоотношение) в размер на 10 дни неизползван платен годишен отпуск за 2023г., ведно с законната лихва за периода от датата на подаване на исковата молба – 21.02.2025г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ предявените искове за присъждане на сумата от 2 679,66 лева, равняваща се на 1 370,09 евро, представляващи обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за периода от 29.05.2019г. до 12.03.2020г., за сумата от 4 868,71 лева, равняваща се на 2 489,33 евро, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за периода от 13.03.2020г. до 31.01.2021г., за сумата от 6 018,95 лева, равняваща се на 3 077,44 евро, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за периода от 16.02.2021г. до 20.02.2022г.“,

ДА СЕ ЧЕТЕ:

„ОСЪЖДА Държавен Фонд „Земеделие“, БУЛСТАТ: 121100421, с адрес: ***, да заплати на А. С. К., ЕГН: *** със съдебен адрес: ***, на основание чл. 61, ал. 2 ЗДСл сумата от 943,55 лева, равняваща се на 482,43 евро, представляваща обезщетение за неползван платен годишен отпуск за периода от 20.02.2022г. до 18.05.2022г. включително (денят преди възстановяването му на работа в размер на 8 дни неизползван платен годишен отпуск за 2022г., ведно с законната лихва за периода от датата на подаване на исковата молба 21.02.2025г. до окончателното плащане, сумата от 3 774,20 лева, равняваща се на 1 929,72 евро, представляваща обезщетение за 2 неползван платен годишен отпуск за периода от 20.05.2022г. (датата на прекратяване на служебното правоотношение с незаконната Заповед № 374/20.05.2022г.) до 01.06.2023г. включително (денят преди възстановяването му на работа със Заповед № 326/02.06.2023г.) в размер на 31 дни неизползван платен годишен отпуск, от които 19 дни за 2022г. и 12 дни за 2023г., ведно с законната лихва за периода от датата на подаване на исковата молба – 21.02.2025г. до окончателното плащане, както и сумата от 1 320,97 лева, равняваща се на 675,40 евро, представляваща обезщетение за неползван платен годишен отпуск за периода от 02.06.2023г. (датата на прекратяване на служебното правоотношение с незаконната Заповед № 327/02.06.2023г.) до 30.09.2023г. включително (денят преди започване на работа по трудово правоотношение) в размер на 10 дни неизползван платен годишен отпуск за 2023г., ведно с законната лихва за периода от датата на подаване на исковата молба – 21.02.2025г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ предявените искове за присъждане на сумата от 2 679,66 лева, равняваща се на 1 370,09 евро, представляващи обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за периода от 29.05.2019г. до 12.03.2020г., за сумата от 4 868,71 лева, равняваща се на 2 489,33 евро, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за периода от 13.03.2020г. до 31.01.2021г., за сумата от 6 018,95 лева, равняваща се на 3 077,44 евро, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за периода от 16.02.2021г. до 20.02.2022г., за разликата над уважения размер от 3 774,20 лева, равняваща се на 1 929,72 евро, до пълния предявен размер от 5850 лева, равняваща се на 2991,06 евро, и з а разликата над уважения размер от 1 320,97 лева, равняваща се на 675,40 евро, до пълния предявен размер от 1887,10 лева, равняваща се на 964,86 евро.“.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му пред СГС.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3