Решение № 512 от 18.04.2023, Окръжен съд - Бургас
- Съд
- Окръжен съд - Бургас
- Дело
- Въззивно гражданско дело 2131/2022
- Вид
- Решение № 512
- Подписан
- 18.04.2023
- В сила
- 07.04.2023
- Състав
- Веселка Георгиева Узунова, Таня Димитрова Евтимова, Кристиян Антониев Попов
Цитирани разпоредби
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.81 · Граждански процесуален кодекс
- чл.110 · Закон за задълженията и договорите
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл.49 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.410 · Кодекс за застраховането
- чл.45 · Кодекс за застраховането
- чл.500, ал.1 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 512 гр. Бургас, 07.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Веселка Г. Узунова
Членове:
Таня Д. Евтимова
Кристиян Ант. Попов при участието на секретаря Мирослава Хр. Енчева като разгледа докладваното от Таня Д. Евтимова Въззивно гражданско дело № 20222100502131 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Предмет на въззивна проверка е решение № 2121/05.10.2022г., постановено от Районен съд –Бургас по гр. д. № 20212120105766. С това решение, съдът отхвърля иска на ЗАД „Армеец“ АД, ЕИК: 121076907 със седалище и адрес на управление в гр. София, район Средец, ул. „Стефан Караджа“ № 2 против Община Бургас, ЕИК: 000056814 да се приеме за установено по отношение на общината, че същата дължи на дружеството следните суми:
2 065,65 лева, представляваща регресно вземане за платено от застрахователя обезщетение на трето лице заради причинени му имуществени вреди при ПТП от 02.10.2016г.; 629,50 лева – мораторна лихва, дължима върху главницата за периода от 10.06.2018г. до 10.06.2021г. и законна лихва върху главницата, считано от 14.10.2021г. до окончателното изплащане на главницата, които суми са предмет на заповед по чл.410 от ГПК № 1273/15.06.2021г. за изпълнение на парично задължение, издадена по ч. гр. д. № 4154/2021г. по описа на Районен съд – Бургас. С решението съдът осъжда ЗАД „Армеец“ АД да заплати на Община Бургас съдебни разноски в размер на 332,63 лева.
Подадена е въззивна жалба от ЗАД „Армеец“ АД против решение № 2121/05.10.2022г. Жалбоподателят оспорва извода на районния съд, че Община Бургас не е отговорна за съществуването и липсата на необходим ремонт на пътно препятствие – пропаднал капак на шахта, находяща се на кръгово кръстовище на бул. „Проф. Яким Якимов“ в гр.Бургас, което е станало причина за увреждане на лек автомобил марка „БМВ 750“ с ДК № СВ 4117 ВС. Застрахователното дружество обсъжда показанията на свидетелите Д. К. и В. Б. и заключението на съдебната авто-техническа експертиза и счита, че единственият правилен извод, основан на тези доказателства, е за отговорност на общината по чл.410 от КЗ. Жалбоподателят иска от въззивната инстанция да отмени решението на районния съд и да постанови друго, с което да уважи предявения установителен иск.
ЗАД „Армеец“ АД не се представлява в съдебно заседание. По делото е депозирана 1 писмена молба, в която застрахователното дружество прави искане за уважаване на жалбата и за присъждане на съдебни разноски.
Ответната страна – Община Бургас представя писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на жалбата. В съдебно заседание Община Бургас се представлява от юрисконсулт Х., който пледира за отхвърляне на жалбата и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Третото лице – помагач „Инфра Експрес“ АД не изразява становище по спора и не се представлява в съдебно заседание.
Като взе предвид твърденията на страните и събраните по делото доказателства, Бургаският окръжен съд намира за установено следното:
ФАКТИ:
На 02.10.2016г. в гр. Бургас, на ул. „Проф. Яким Якимов“ в посока към КАТ – Бургас е извършено ПТП, при което лек автомобил марка БМВ, модел 750 с ДК № СВ 41 17 ВС, собственост на „И АР БИ Лизинг“ ЕАД попада във вдлъбната шахта, която не е сигнализирана и обезопасена и представлява препятствие на уличното платно. В резултат на пътното произшествие са увредени предна лява и задна лява гума на автомобила. За превозното средство е сключен договор за застраховка „Каско на МПС“ със „ЗАД Армеец“ АД и е издадена комбинирана застрахователна полица № **********/13.09.2016г. с начален момент - 14.09.2016г. и краен момент - 13.09.2017г. За имуществените вреди, причинени на автомобила, „ЗАД Армеец“ АД изплаща на собственика сума в размер на 2 065 лева.
На 14.06.2021г. застрахователното дружество подава заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за процесната сума против Община Бургас. Според дружеството, общината отговаря за вредите, причинени на автомобила по реда на чл.49 от ЗЗД в качеството й на възложител на дейностите по ремонт и обезопасяване на пътищата и указване на препятствията с предупредителни табели. На следващата дата, Районен съд – Бургас издава заповед № 1273/15.06.2021г., с която осъжда Община Бургас да заплати на „ЗАД Армеец“ АД следните суми: 2 065 лева – главница - регресно вземане по чл.410, ал.1 от КЗ, вр. чл.45, вр. чл.49, вр. чл.86 от ЗЗД, 629,50 лева, законна лихва, начиная от 14.06.2021г. до изплащане на вземането; мораторна лихва в размер на 629,50 лева, държавна такса в размер на 53,90 лева и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта е възразена в законоустановения срок. В резултат на това, „ЗАД Армеец“ АД предявява против Община Бургас иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл.49, вр. чл.45 от ЗЗД, вр. чл.86 от ЗЗД за дължимост на сумите, за които е издадена заповед по чл.410 от ГПК. Ищецът описва изложените по-горе факти и твърди, че ответникът в качеството му на юридическо лице – собственик на пътното платно, намиращо се на негова територия, носи обезпечително-гаранционна отговорност по чл.49 от ЗЗД за вредите, които са причинени виновно от съответните физически лица при и по повод изпълнението на възложената им работа чрез бездействие, а именно – неизвършен ремонт за изравняване на намиращата се на платното шахта с нивото на пътното платно и за обезопасяване на същата чрез пътни предупредителни табели до приключване на ремонта.
В отговор на исковата молба, Община Бургас изразява становище за неоснователност на иска. Общината прави възражение за погасяване на вземането поради изтичане на общата давност, тъй като от датата, на която е изплатено обезщетението, до предявяването на иска са изминали повече от пет години. Ответникът акцентира на факта, че деецът е напуснал мястото на произшествието без да уведоми органите на КАТ и без да е съставен протокол за ПТП. Община Бургас въвежда възражение за съпричиняване на вредите от извършителя, тъй като последният не е съобразил скоростта, с която да се движи преди навлизане в кръгово движение.
По делото е предявен обратен иск от Община Бургас против „АБ Инвест НН“ ЕООД.
Общината твърди, че с договор рег. № 93-ОП-156(41)/27.04.2015г. е възложила на дружеството дейности по строителство, ремонт и поддържане на улиците, между които е и 2 процесният участък.
Ответната страна „АБ Инвест НН“ ЕООД представя писмен отговор, в който заявява, че правоприемник на дружеството е „Инфра експерт“ АД и изразява становище за неоснователност на иска. Ответникът твърди, че дейностите по договора се възлагат с нарочно писмо, каквото за спорният участък не е представено.
В хода на първоинстанционното производство са представени писмени доказателства по застрахователната преписка (щета), от които се установява, че са деформирани двете леви гуми на автомобила и доказателства за извършеното плащане. От По делото е извършена и приета съдебна автотехническа експертиза, според която липсват обективни данни за размерите на пътната деформация в платното на пътя преди 6 години и обективни данни за вида и степента на увреждане на двете автомобилни гуми. Експертизата заключава, че не от материалите по делото не може да се възпроизведе механизма на извършване на пътно-транспортното произшествие.
По делото са събрани показанията на свидетеля В. Б. – служител на застрахователното дружество към момента на завеждане на щетата, който потвърждава съставения от него писмен доклад, а именно: по сведение на водача Д. К. са увредени двете леви гуми на автомобила. Събрани са и показанията на водача на автомобила К., който твърди, че при процесното ПТП са увредени двете предни гуми на автомобила.
По делото е представен и приет и договор № 93-ОП-156(41)/27.04.2015г., сключен между Община Бургас и „АБ Инвест НН“ АД с предмет: дейности по строителство, ремонт и поддържане на улиците и общинските пътища с техните съоръжения на територията на Община Бургас.
Въз основа на събраните писмени и гласни доказателства, Районен съд – Бургас формира извод за неоснователност на главния иск и отхвърля същия. За да постанови този резултат, съдът приема, че по делото не е доказан механизма на настъпване на ПТП, причините за възникването му, неравността на пътното платно, скоростта на движение на МПС, разрешената в процесния участък скорост и наличието на причинно-следствена връзка между произшествието и уврежданията. Поради отхвърляне на главния иск, съдът не разглежда и не се произнася по обратния такъв.
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Предметният обхват на въззивното произнасяне е очертан с разпоредбата на чл.269 от ГПК. Според правилото на цитираната норма въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършената проверка по реда на чл.269 от ГПК, съдът констатира, че решението е валидно- постановено е от законен състав в пределите на правораздавателната му власт и в предвидената от ГПК писмена форма. Подписано е и е разбираемо.
Решението е допустимо – произнесено е при наличие на правен интерес от търсената защита и при определен съобразно с принципа на диспозитивно начало предмет на спора.
Решение № 2121/05.10.2022г. е правилно. Този извод се налага по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.110 от ЗЗД с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. Според чл.114, ал.3 от ЗЗД давността за вземания от непозволено увреждане, започва да тече от откриването на дееца. В т.2 от ТР № 5/05.04.2006г. изрично се сочи, че вземането възниква от деня на откриване на дееца и от същия момент става изискуемо. В случаите, в които деецът е 3 известен към момента на извършване на деликта, давността започва да тече от датата на деликта. Наказателното производство, когато такова е образувано, не спира течението на давността, поради което след като е възникнало, вземането на пострадалия за обезщетение от извършено престъпление, трябва да се предяви в петгодишен давностен срок. В конкретния случай, датата на непозволеното увреждане, е 02.10.2016г., а искът е предявен на 11.0.2021г., поради което вземането на застрахователното дружество не е погадено поради изтичане на общия петгодишен давностен срок.
Разпоредбата на чл.500, ал.1 от КЗ въвежда специално суброгационно право на застрахователя да встъпи в правата на застрахования срещу причинителя на вредата, когато е изплатил застрахователно обезщетение при настъпване на застрахователно събитие.
Отговорността на причинителя на вредата е ограничена до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Когато причинителят на вредата е лице, на което е възложена работа по чл.49 от ЗЗД, вр. чл.45 от ЗЗД, възложителят на работата отговаря за вредите, причинени от това лице при и по повод изпълнението на работата. Отговорността на възложителя е обективна и гаранционнообезпечителна и е предназначена да репарира вредоносните последици, които са настъпили в резултат на чуждо виновно и противоправно поведение (действие или бездействие), осъществено при и по повод изпълнението на възложената дейност. Тази отговорност се прилага и в случаите, в които е допуснато нарушение на предписани или други общоприети правила при изпълнение на възложена работа. В този смисъл е т.3 от ППВС № 4/1975г. и т.2 от ППВС № 17/1963г. Според ППВС № 7/1959г. юридическите лица отговарят за вредите, причинени от техни работници и служители по реда на чл.49 от ЗЗД и в случаите, в които не може да се установи конкретно кое лице е прекият причинител на вредите.
В конкретния случай, от събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че между „ЗАД Армеец“ АД и „И АР БИ Лизинг“ ЕАД е сключен договор за застраховка „Каско на МПС“, въз основа на който е издаден комбинирана застрахователна полица № **********/13.09.2016г. за лек автомобил марка БМВ, модел 750 с ДК № СВ 41 17 ВС с начален момент - 14.09.2016г. и краен момент - 13.09.2017г.