Протокол № 31 от 20.01.2023, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 31 гр. Варна, 20.01.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галина Чавдарова при участието на секретаря Мая Т. И.а

Сложи за разглеждане докладваното от Галина Чавдарова Търговско дело № 20223100900106 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 13:30 часа се явиха: след спазване на разпоредбата на чл. 142, ал. 1, предл. ІІ -ро от ГПК Ищецът К. А. К., уведомена по реда на чл.56, ал.2 от ГПК , не се явява, представлява се от адвокат В. Г. , преупълномощена от адвокат П. К. и приета от съда от днес.

Ищецът М. И. К., уведомен по реда на чл.56, ал.2 от ГПК, не се явява, представлява се от адвокат В. Г. , преупълномощена от адвокат П. К. и приета от съда от днес.

Ищецът С. М. К. чрез законен представител М. И. К., уведомена по реда на чл.56, ал.2 от ГПК, не се явява, представлява се от адвокат В. Г. , преупълномощена от адвокат П. К. и приета от съда от днес.

Ответникът ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“ АД , уведомен от предходно съдебно заседание, представлява се от адвокат Н. В., редовно упълномощен и приет от съда отпреди.

Контролиращата страна

ДИРЕКЦИЯ

„СОЦИАЛНО

ПОДПОМАГАНЕ“ – ВАРНА , уведомени по реда на чл.56, ал.2 от ГПК, не се представлява.

Вещото лице Д. Г. Г. , уведомена от предходно съдебно заседание, явява се лично.

Вещото лице С. Я. М., редовно уведомен по телефона, явява се лично.

Адв. Г.: Да се даде ход на делото.

1

Адв. В.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ, с оглед редовното призоваване на страните, намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

Адв. В.: В изпълнение на Вашето указание от предходно съдебно заседание представям в цялост медицинското удостоверение.

Адв. Г. : Възразявам днес представеното удостоверение да бъде прието като доказателство по делото. Ответникът го е представил към отговора на исковата молба, но съдът го е задължил миналото съдебно заседание в едноседмичен срок да го представи в цялост и заверен. Ответникът не го е представил в съответния срок, поради което възразявам да бъде прието като доказателство.

Адв. В.: Моля да бъде прието.

СЪДЪТ намира, че представеното медицинско удостоверение следва да бъде прието като доказателство по делото, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателство по делото представения в днешното съдебно заседание от ответната страна заверен препис на Съдебномедицинско удостоверение от 29.10.2021 г.

Адв. Г. : Водя допуснатите свидетели. Моля да бъдат разпитани първо те, а след това да бъде изслушано вещото лице по съдебномедицинската експертиза, тъй като е възможно да промени нещо в заключението си и да получи максимално количество информация.

СЪДЪТ пристъпва към разпит на първия свидетел, воден от процесуалния представител на ищеца, с оглед на което снема самоличността му:

М. С. А., ЕГН **********, български гражданин, неосъждана, без дела и трудово-правни отношения със страните, предупредена за отговорността по чл.290 от НК, след което същата обеща да говори истината.

Свид. А.: Аз съм майка на К. К. и баба на С. К.. На М. К. съм тъща.

Желая да свидетелствам.

2

Свид. А. на въпроси от адв. Г. : Научих за пътното транспортно произшествие, което се случи с К., М. и С. на 17.09.2021 г. сутринта.

Влизайки в училище, тъй като съм преподавател, оставих две кутии бонбони да почерпя за внучката си, защото имаше имен ден и отивайки към компютърния кабинет, ми звънна К. на видео-връзка през „Месинджър“ и видях, че по врата има тъмна част. Попитах какво се е случило. Тогава тя ми каза да не се притеснявам, да съм по-спокойна и ме уведоми, че са претърпели пътно транспортно произшествие. Веднага първата ми дума беше:

„Къде е С.? Какво се случва с нея?“, защото това дете го чакахме цели 7 години. Тя веднага завъртя телефона, видях я, че е на легло, на системи с превързана глава, разбрах, че са в болница и тогава ме уведоми, че К. е с травми по тялото, синини, охлузвания и т.н., а детето е със счупен череп. Това разбрах първоначално. Впоследствие разбрах, че С. има и счупен крак – няколко дена след това. Попитах кой е шофирал и К. каза, че М. е карал.

Попитах къде е той, дали е в друга стая и тя каза: „Не, той е с охлузвания и наранявания по ръката. Обработиха му раните и го пуснаха, а ние сме в болница.“ Това е, което първоначално разбрах и видях. К. преди катастрофата не е имала здравословни проблеми, заболявания, или хематоми. Не се е оплаквала. След изписването от болницата я видях К., вече като се прибраха.

Когато си надигна дрехата, тогава видях, че лявата и́ гърда е цялата черна, колкото ширината на колана може би и имаше по корема кръвонасядания, по коленете охлузвания, по врата. Явно там, където е минавал коланът…С. - тя беше с гипсиран крак, защото впоследствие се установи, че крачето и́ е счупено. Гърдата на К. имах чувството, че е уголемена. Като я пипнах, беше твърда като камък, като буца. Аз се уплаших, защото беше много черна. На К. и́ беше трудно обличането на дрехите, в банята като влезе и́ беше трудно, като качваше стълби с коленете, докато се оправят раните, това и́ беше проблемът. Най-много изпитваше трудност, когато реши да вземе детето, а тя почти не ни го даваше да го държим, защото толкова се беше притеснила, нещо да не и́ се случи. Постоянно гледаше да е в нея, да е в скута й. Тя си я къпеше. Много трудно ставаше навеждането. С моя помощ беше в банята. К. постоянно се оплакваше, че като заспи, сънува. Неспокойна е, търси детето дали е в кошарата, дали не сънува катастрофата. Първите един-два месеца се оплакваше от такива сънища и кошмари. Много притеснена беше първите месеци и най-вече от това какво ще стане с гърдата и́, защото лекарите я бяха 3 уплашили, че ако това не се резорбира, може да последва и някаква оперативна интервенция, а тя по принцип е по-страхлива по характер. Беше я страх да се качва на кола, да пътува сама. Много трудно можеше да я накараме да се качи на кола и да пътува, а се налагаше, особено след като дойдоха да живеят при нас, след като съпругът и́ замина на плаване, тъй като той е капитан на кораб. Като тръгна, той ги докара при нас, за да може ние да се грижим за тях и тогава беше много трудно след този шок, който са изживели да се качи, тя да шофира. Трябваше да има някой с нея и постоянно при всяко едно идване на лекар във Варна, съм я придружавала. Взимах си отпуск от училище и пътувах с нея, за да не е сама. С по-ниска скорост, бавно…на магистралата сме карали със 70-80 км/ч. Преди катастрофата тя не е имала страхове да шофира. Тя е дългогодишен шофьор. Спокойно си караше, уравновесено, но след този инцидент нещата се промениха. И сега се страхува да се качи сама в колата.

Преди катастрофата не е имала страх да дава детето на друг човек и постоянно да го държи само тя. Ние я посъветвахме да се срещне със специалист – психиатър и да види какво може да се направи по този въпрос, защото не можеше да продължава така. Налагаше се през месец, през два да посещава лекар. Тя имаше такъв страх и тогава я накарахме да отиде на психиатър. Няколко пъти ходи. Не обясняваше какво се случва. Казваше, че са и́ правили сеанси, изписали са и́ успокоителни. Това е, което знам.

Докато отшумят раните, охлузванията може би 2-3 месеца се оплакваше от болки, но в гърдата продължиха по-продължително време. Особено навеждания, опъване…може би половин година, защото тя продължи до края на годината и в началото на тази пак ходи на преглед. Края на 2021 г. ходи пак на преглед. Там имаше големи притеснения и страхове. Особено последно лекарят, като и́ е казал, че ако не се резорбира този хематом, ще се стигне до рецидив, ще се превърне в рак и трябва да се отстрани, отново се засилваха страховете и́ и пак се налагаше да ходи на психиатър. Притеснена беше.

Самите манипулации, които и́ правиха, бяха доста болезнени. Изтегляха някакви спринцовки. Аз не съм присъствала. Пред кабинета бях. Много мислеше за себе и за детето какво ще стане. Страхуваше се да не се случи нещо с нея, да не се случи този рак, защото на нея и́ работи фантазията.

Впоследствие да се случи най-лошото и детето да остане без майка.

4

К. се затвори. Само с детето е и много, много не излиза. Обсебена е изцяло около неговото здраве и около нейното. Към момента, като изключим този проблем с гърдата, за сега що годе е добре. Остана и́ този страх.

Страхова невроза ли е какво е…не мога да го диагностицирам, защото не съм лекар, но този страх го има и все някой трябва да бъде с нея в колата.

Продължава да има някаква остатъчна част от този хематом и по препоръките на този лекар, който посещава, трябва да ходи периодично през 2-3 месеца на преглед. Ще продължава да ходи, докато се установи дали ще се резорбира изцяло, или ще се наложи да се оперира.

Постоянно беше притеснена, особено когато М. отиде на плаване. Ако той не успееше да се обади, в зависимост от това къде се намира корабът известно време, тя все очакваше обаждане да разбере как се чувства той, добре ли е, да му каже какво се случва с детето.

Преди катастрофата С. нямаше здравословни проблеми. Беше здрава, жизнена. Не е боледувала почти от нищо, с изключение на настинки. От катастрофата беше със счупен череп и впоследствие счупен десен крак. Към момента на ПТП-то тя беше на две години и половина. При първоначалния ни разговор, когато попитах защо главата и́ е превързана, К. ме извести, че има супен череп. Минаха два-три дена. Всеки ден се чувахме. Не можехме да отидем в отделението, нито да влезем да я видим и впоследствие, когато С. започна да я изправя, като откачиха системите, започна паниката с това, че детето изобщо не може да стъпи на краката си да се отпусне. Посъветвах я да извика лекар и да сподели, че явно има някакъв проблем с крака.

Впоследствие разбрах, че са и́ направили няколко снимки и са установили, че е счупен кракът и́. Гипсираха го и вече я видях, когато беше с гипс от горе до долу. За първи път след изписването видях С.. Кракът и́ беше гипсиран, главата беше без превръзка. Тя беше мораво синя, виолетова, и всички цветове, които следват един удар и хематом. Впоследствие вече тази вдлъбнатина, която се получи, която впоследствие я забелязахме, беше след като се поизчисти челцето и́. Тогава видяхме, че детето като реве или като си сбръчи челото, тогава се получава някаква ямка, както при една спукана футболна топка, а сега вече се вижда и при спокойно чело.

Най-голямото ни неудобство беше, че когато и́ сложиха гипса, се наложи отново да я върнем на памперс по препоръка на лекаря, защото тя 5 нямаше как нито да седне, нито да си сгъне крака, а ние тъкмо…може би бяха минали 10-15 дена, като се беше отучила. Бяхме и́ махнали памперса изцяло.

След това 6 месеца продължи, докато успеем да го махнем наново. Не можеше да се придвижва с крака, влачеше го, движеше се, пълзейки като червейче. Провлачваше крака, а после проблемът беше, че когато махнаха гипса, започна да измята крака встрани. Може би вследствие на това, че се е движила така. Пак тръгнахме по доктори, за да разберем дали е вследствие на това движение, което е правила с гипса или е вследствие на това, че кракът и́ е зараснал накриво. Оказа се, че явно е от него. Вървеше и на пръсти. Докато разберем…тя не може и да ни обясни, защото е малка. Няма накриво зарастване на костта, но това движение на пръсти продължи достатъчно дълго време. Имахме голямо желание да я дадем в детска градина във Велики Преслав, като беше при нас. Ходихме да се посъветваме и с директорката и с медицинските сестри там, но отказаха да я приемат, защото не е стабилна и ги е страх някое дете да не я нарани, когато играят и от там пък и майка и́ се притесняваше да я пусне на площадката, някой да не я блъсне. Във връзка с памперсите ни казаха, че по принцип в това здравно заведение – детска градина трябва да е вече без памперс, за да може сама да се обслужва и да ходи.

Разбрах, че са водили С. на пластичен хирург по повод белега на челото и лекарят е обяснил, че това е увреждане на мускула, доколкото разбрах, вследствие на което няма как да се направо нищо, макар че първоначално пробвахме с ленти, пак пък по препоръка на друг лекар, с които и́ опъвахме челото. Беше кошмар и за майката, и за нас да я гледаме и за нея, защото пък тя не ги и търпеше тези ленти. В крайна сметка лекарят каза, че нищо не може да се направи и че може би детето с течение на времето или трябва да си измисли някакъв бретон, или нещо друго, за да се прикрие този дефект.