Решение № 260450 от 22.12.2020, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№IV-285

22.12.2020 г., гр. Бургас

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд – Бургас, II гражданско отделение, IV въззивен граждански състав, в открито заседание на двадесет и трети ноември две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. ДАНИЕЛА МИХОВА

2. мл. с. ДИАНА АСЕНИКОВА-ЛЕФТЕРОВА при секретаря Ваня Димитрова, като разгледа докладваното от младши съдия Асеникова-Лефтерова въззивно гражданско дело № 2426 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 3029/23.07.2020 г. на З.К.К., ЕГН **********, и А.Х.К., ЕГН**********, чрез пълномощника адвокат Георгиева, против Решение № 146 от 25.06.2020 г. по гр. д.

№ 300/2018 г. на Районен съд – Поморие в ЧАСТТА, с която А.Х.К., ЕГН**********, и З.К.К.,

ЕГН**********, са ОСЪДЕНИ да заплатят на П.Х.К., ЕГН**********, сумата

9 093,75 лв., от която сума 1515, 62 лв., платими от А. К., а 7 578, 13 лв., платими от З. К., представляващи съответен на неговия дял - 1/6 идеална част приход от съсобствения между него и ответниците недвижим имот - 153/351 кв. м. в ид. части от дворно място, представляващо поземлен имот с идентификатор *** по

КККР на гр. Поморие, с административен адрес в ***, с площ 351 кв. м., ведно с построените в северната му част масивна жилищна сграда с партер, два жилищни етажа и тавански етаж със застроена площ 74 кв. м. и пристройка към къщата, която пристройка, заедно с партерния етаж на сградата представлява търговски обект с обща застроена площ от 60 кв. м., за всеки от месеците от юни до септември за всяка от годините в периода от 2013 г. до 2017 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 20.11.2017 г. до окончателното изплащане на сумата.

В жалбата са изложени доводи, че със събраните по делото гласни доказателства ищецът не е успял да докаже, че съсобственият имот е бил отдаван под наем непрекъснато за целия процесен период, цената на нощувка, заетата леглова база, както и че реализираните доходи са били получавани едновременно от двамата ответници.

Навеждат се оплаквания, че по делото не се установява А.К. да е получавал доходи от имота, поради което искът е следвало да бъде отхвърлен спрямо него. Отбелязва се, че по делото не се установява какъв е общият леглови потенциал на къщата, както и кои помещения са били използвани от ответницата З.К., за която съсобственият имот е основно жилище.

Молят съда да отмени решението в обжалваната част и да постанови друго, с което да отхвърли предявените искове. Претендират за присъждане на разноски.

Постъпил е писмен отговор от П.Х.К., чрез пълномощника адвокат Грънчева, която оспорва жалбата като неоснователна и излага доводи в подкрепа на изводите на първоинстанционния съд в тази част. Позовава се на заключението на вещото лице, за да обоснове несъстоятелност на възраженията относно липсата на доказателства за заетостта на легловата база в съсобствения имот през претендирания период.

Моли за потвърждаване на решението в обжалваната част.

Постъпила е и въззивна жалба вх. № 3137/29.07.2020 г. на П.Х.К., ЕГН**********, с адрес;***, чрез пълномощника адвокат Грънчева, против Решение № 146 от 25.06.2020 г. по гр. д. № 300/2018 г. на Районен съд – Поморие в ЧАСТТА, с която са ОТХВЪРЛЕНИ предявените от П.Х.К. против З.К.К. и А.Х.К. искове за присъждане на сумата 1 903 лв., представляваща общият размер на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху претендираната главница, считано от 01.10. на всяка от годините в периода от 2013 г. до 2017 г. до момента на предявяване на исковата молба, както и в ЧАСТТА, с която са ОТХВЪРЛЕНИ предявените от П.Х.К. против З.К.К. и А.Х.К. искове за присъждане на сумата 8 749, 31 лв., представляваща обезщетение за лишаването му от ползване на съсобствен недвижим имот - 153/351 кв. м. в ид. части от дворно място представляващо поземлен имот с идентификатор *** по

КККР на гр. Поморие, с административен адрес в ***, с площ 351 кв. м., ведно с построените в северната му част масивна жилищна сграда с партер, два жилищни етажа и тавански етаж със застроена площ 74 кв. м. и пристройка към къщата, която пристройка, заедно с партерния етаж на сградата представлява търговски обект с обща застроена площ от 60 кв. м., за периода от 21.11.2012 г. до м. май 2013 г., както и от м. октомври до м. декември 2013 г., както и за периодите от януари до май и от м. октомври до м. декември за всяка от годините, включени в периода от 2014 г. до 2017 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 20.11.2017 г. до окончателното изплащане на сумата.

Във въззивната жалба са изложени оплаквания против извода на съда, че липсва отправена от ищеца до ответниците писмена покана за заплащане на обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС. Поддържа се, че това обстоятелство се установява от показанията на свидетеля К., както и от процесуалното поведение на ответниците, които не оспорват това твърдение на ищеца. Отбелязва се, че от съобразно заключението на вещото лице дължимата от ответника А.К. сума е в размер на 1818, 75 лева, но съдът го е осъдил да заплати на ищеца сума в размер на 1515, 62 лева без да изложи мотиви защо не възприема заключението на експертизата в тази част. По отношение на присъдените разноски се посочва, че съдът не е коментирал направеното възражение за прекомерност на претендираното от ответниците адвокатско възнаграждение.

Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да постанови друго, с което да уважи предявените искове. Претендира за присъждане на разноски. В случай, че съдът не уважи изцяло въззивната жалба, прави искане за намаляване на размера на присъденото адвокатско възнаграждение за първата инстанция.

Постъпил е писмен отговор от З.К.К. и А.Х.К., чрез пълномощника адвокат Георгиева, която оспорва въззивната жалба и излага доводи в подкрепа на изводите на първоинстанционния съд в тази част. Оспорва се наличието на извършено признание на иска от страна на ответниците. Анализират се показанията на свидетеля К. и значението им за установяване на елементите от фактическия състав по чл. 31, ал. 2 ЗС. Поддържа се, че съдът правилно не е намалил размера на адвокатското възнаграждение, което е определено с оглед броя и цената на отделните искове.

Моли за потвърждаване на решението в обжалваната част.

Претендира за присъждане на разноски, за което представя договор за правна защита и съдействие.

Въззивните жалби са подадени против подлежащ на обжалване съдебен акт, в законовия срок, от надлежно упълномощени представители на легитимирани страни, които имат правен интерес от обжалване на решението в съответната част, и съдържат необходимите реквизити, поради което са процесуално допустими.

В съдебно заседание въззивникът-ищец се представлява от адвокат Грънчева, която поддържа въззивната жалба и отговора.

В съдебно заседание въззивниците-ответници се представляват от адвокат Георгиева, която поддържа въззивната жалба и отговора. Прави възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, на основание чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 12 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Пред

Районен съд – Поморие е предявена искова молба от П.Х.К. против З.К.К. и А.Х.К. за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца съобразно квотите си в съсобствеността следните суми (съобразно приетото в съдебно заседание на 12.02.2020 г. изменение): сумата от

9093, 75 лева, представляваща 1/6 от получената от ответниците наемна цена от отдавано под наем на летуващи съсобствено имущество за всеки от месеците в периода от юни до септември за всяка от годините от 2013 г. до 2017 г., от която сума 7275, 00 лева, платими от З.К.К., и 1818, 75 лева, платими от А.Х.К., ведно със законната лихва за забава от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане. сумата от

1903, 00 лева, представляваща законната лихва за забава върху всяка дължима вноска, считано от 01.10 на всяка година, до предявяване на исковата молба на 20.11.2017 г., от която сума 1523, 52 лева, платими от З.К.К., и 379, 48 лева, платими от А.Х.К.; сумата от

8749, 31 лева, представляваща обезщетение за лишаването на ищеца от ползването на своята част от съсобствения имот за периода от 21.11.2012 г. до м. май 2013 г., от м. октомври до м. декември 2013г., както и за периодите от м. януари до м. май и от м. октомври до м. декември за всяка от годините, включени в периода от 2014 г. до 2017 г., от която сума 6999, 44 лева, платими от З.К.К., и 1749, 87 лева, платими от А.Х.К., ведно със законната лихва за забава от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане; в случай на отхвърляне на първата претенция, при условията на евентуалност, сумата от 4402, 70 лева, представляваща обезщетение за лишаването на ищеца от възможността да ползва своята част от съсобствения имот за периода юни-септември за всяка от годините в периода от 2013 г. до 2017 г., от която сума 3522, 17 лева, платими от З.К.К., и 880, 53 лева, платими от А.Х.К., ведно със законната лихва за забава от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане.

В исковата молба са изложени твърдения, че страните са съсобственици на следния недвижим имот: 153/351 кв. м. в ид. части от дворно място представляващо поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Поморие, с административен адрес в ***, с площ 351 кв.м., при съседи: имоти с идентификатори ***, ***, ***, ***, ***, ведно с построените в северната му част масивна жилищна сграда с партер, два жилищни етажа и тавански етаж, със застроена площ 74 кв. м., и пристройка към къщата, която пристройка заедно с партерния етаж на сградата представлява търговски обект с обща застроена площ от 60 кв.м. Сочи се, че квотите в съсобствеността върху жилищната сграда и пристройките са по 1/6 ид. ч. за ищеца и за ответника А.К. и 4/6 ид. ч. за ответницата З.К.. Твърди се, че от 2009 г. ищецът не е бил допускан в съсобствения имот от ответниците въпреки многократно отправяните до тях покани от ищеца да ползва своята част. Посочва се, че ответниците, заедно със семейството на втория ответник, живеят в съсобствения имот, като ползват двата жилищни етажа и таванския етаж на построената жилищна сграда, а през летния сезон (м. юни – м. септември) на всяка година те отдават двата жилищни етажа под наем на летуващи и получават цялата наемна цена за съсобственото имущество.

Предявени са субективно съединени главни искове с правно основание чл. 30, ал. 3 ЗС, ведно с акцесорни искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, обективно съединени с искове с правно основание чл. 31, ал. 1 ЗС, и евентуално съединени с искове с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС.

По делото е депозиран отговор на исковата молба от ответниците, които я оспорват по основание и размер. Признават изложените в исковата молба твърдения относно наличието на съсобственост по отношение на построените в дворното място сгради между страните по делото при посочените квоти за всяка от страните. Твърдят, че съсобственият имот никога не е бил категоризиран като туристически обект. Считат претенциите на ищеца за недоказуеми предвид невъзможността въз основа на прогнозна цена за минал период и неясна заетост на легловата база да се определи реално получената от ответниците наемна цена за всеки един от процесните периоди. Молят за отхвърляне на предявените искове.

Безспорно е по делото, а и се установява от представените писмени доказателства, че страните са съсобственици на построената в процесния недвижим имот жилищна сграда при квоти 1/6 за ищеца, 1/6 за ответника А.К. и

4/6 за ответницата З.К..

От представеното удостоверение изх. № 943-272-1/08.01.2018 г., издадено от Община Поморие, се установява, че за периода от 01.01.2013 г. до 31.12.2017 г. за процесния имот няма действащо удостоверение за категоризация за място за настаняване и от името на ответницата не е постъпвало заявление за издаване на такова удостоверение за същия период.

По делото са събрани гласни доказателства чрез показанията на свидетелите Щ.К., К.Д. и Б.К.. Свидетелят К. посочва, че с ищеца са съседи на *** в ***, а бащината къща на ищеца се намира на ***, но след смъртта на бащата на ищеца от 2009 г. ответниците не го допускат там. Споделя, че през лятото на 2012 г. по молба на ищеца е отишъл заедно с него до бащината му къща, където ищецът поискал от ответниците да му заплащат наем в размер на 500 лева за това, че ползват изцяло къщата, но те оспорили правата му. Свидетелят заявява, че това искане било обективирано във видян от него документ, който ответниците отказали да подпишат и който бил оставен от ищеца в къщата. Разказва, че преди дядо Х. и баба