Решение № 2762 от 18.06.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2762 гр. Пловдив, 18.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Диана Ил. Костадинова при участието на секретаря София Г. Чаушева като разгледа докладваното от Диана Ил. Костадинова Гражданско дело № 20225330111763 по описа за 2022 година

Предявеният иск е по чл. 150, вр. чл. 143, ал. 2 от СК.

Съдът е сезиран с искова молба от М. Д. А., ЕГН **********, действащ лично и със съгласието на майка си и законен представител М. Е. М., ЕГН ********** и двамата с адрес: ****** против Д. Г. А., ЕГН **********, с адрес: ******, за увеличаване размера на присъдената в полза на детето месечна издръжка, определена с влязло в законна сила Решение № 3258/30.09.2011г., постановено по гр. д. № 5689/2009г. по описа на ПдРС, ІІІ бр. с., в размер от 130 лева на 500 лева, ведно със законната лихва върху всяка главница, считано от влизане в сила на съдебното решение до окончателното й изплащане, платима до 10-то число на текущия месец, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда – до настъпване на причини за нейното изменяне или прекратяване.

В исковата молба се твърди, че от влизане в сила на решение на съда от 04.01.2012г. до момента на подаване на исковата молба размерът на издръжката, присъдена в негова полза, не е изменян. Оттогава досега настъпили значителни икономически промени в страната, стандартът и 1 цената на живот поскъпнали значително, увеличили се и нуждите на детето от издръжка, с оглед голямата му възраст вече и повишените му нужди. М. А. към момента на подаване на исковата молба е бил на **** години, ученик в **** клас в ******. Той не работил, не формирал собствени доходи, но като голям млад мъж имал своите ежедневни нужди, свързани с повишени разходи, необходимост от социална среда и достъп до ресурси за образование, транспорт, спорт и личностно изграждане и оформяне. Твърди се, че през учебната 2023/2024 г. М. ще започне да посещава частни уроци по различни предмети, по които ще се явява на матура – български език, математика и програмиране. Ищцовата страна приема, че месечната издръжка на дете на тази възраст възлиза от порядъка на около 800 лв., които следва да бъдат споделени от двамата родители. Взема се предвид, че детето се отглежда от майка си. Счита, че частта на паричната издръжка, която следва да бъде поета от бащата би следвало да се определи в размер на 500 лв. месечно. Твърди се, че майката М. М. работи ******* и получава месечно възнаграждение 1200 лв. чисто. Бащата Д. А. е ********* и реализира доходи, които му позволяват да заплаща издръжка на сина си в по-висок размер.

Редом с това, от началото на 2022 г. промените в геополитическата обстановка в ЕС и световен аспект влияели негативно върху покупателната стойност на парите, респ. инфлационните процеси водели до обезценяването им. Предвид горното е направено искане съдът да постанови решение, с което да измени присъденият с решение № 3258/30.09.2011 г., постановено по гр. дело № 5689/2009 г. по описа на III бр.с. на Районен съд – П. , влязло в сила на 04.01.2012 г. размер на месечна издръжка, която бащата Д. Г. А. следва да заплаща на сина си М. Д. А. от 130 лв. на 500 лв., считано от датата на завеждане на исковата молба в съда - 12.08.2022 г., ведно със законната лихва върху всяка главница, считано от влизане на съдебното решение в сила до окончателното й изплащане, която да бъде платима до 10-то число на текущия месец, за който се отнася. Претендира се съдът да присъди в полза на ищеца направените от него разноски за водене на делото. С тази молба е предявен иск и по чл. 59, ал. 9 от СК с искане за изменение на режима на лични отношения между М. Д. А. и Д. Г. А., като в тази му част делото е прекратено, с определение, което е влязло в законна сила.

На 06.10.2022г. в деловодството на състава е постъпил отговор от ответната страна, като по отношение на предявения иск по чл. 150 от СК е 2 заявено, че оспорва същия по основание и размер.

Показател за размера на издръжката на детето се явявали собствените му нужди, определени съобразно обикновените условия на живот на детето и установените в производството с допустимите доказателствени средства материални възможности на неговите родители. От представените по делото писмени доказателства се установявало, че детето М. няма потребности, надвишаващи обичайните за здраво дете от същия пол и възраст, които включвали компоненти от битов, социален, медицински и образователен аспект, като правен аргумент за по-високи нужди не можело да служат частните уроци, спортът и личностно изграждане и оформяне, защото същите първо се сочат като бъдещи събития, в този смисъл несигурни, и излизали извън нормата на дължимата от съда преценка за индивидуалните нужди за конкретния период от развитието на детето М. нямал специфични нужди, учил в държавно училище, живеел в жилище на майка си, т.е. границите на необходимата издръжка били обичайните за дете за тази възраст. Обичайните нужди на непълнолетния М., определени съобразно обикновените условия на живот за него, счита за ноторни по смисъла на чл. 155 от ГПК. Не били представени доказателства, обуславящи нуждите на детето над обичайните обосноваващи претендирания размер. Счита, че при определяне на необходимата за детето М. издръжка не следва да се включват бъдещи суми за частни уроци и спорт, тъй като същите са неопределяеми към момента, а и техният размер трябвало да се съгласува с бащата, за да ангажира финансовата му отговорност. Разходите за спорт, личностно изграждане и оформяне следвало да се претендират по реда на добавката по чл. 143, ал. 4 от СК, с каквото искане съдът не бил сезиран. Майката на М. била трудоспособна и квалифицирана и също следвало да участва в издръжката на детето, както финансово, така и с лични грижи, поради което нейното участие във финансовата издръжка на детето била винаги в по-малък от този на бащата, т.е. неотглеждащия родител. Следвало да се има предвид, че материалният ресурс на задълженото лице е предпоставка, а не проекция за размера на издръжката, но само дотолкова доколкото същата да отговаря на нуждите на детето към даден момент, т.е. същата трябва да отговаря на целите, за които е предназначена, а не да осигурява определено ниво на стандарт.

С оглед гореизложеното ответната

3 страна счита за изцяло неоснователни доводите, изложени в исковата молба, касателно иска по чл.

150 от СК. Доходите на бащата не били основание сами по себе си за определяне на претендираната като размер издръжка. Размерът на дължимата издръжка следвало да е достатъчна за осигуряване на оптимални условия за развитието на детето М., без да го подтиква към разточителност, леност и неполезен начин на живот.

Пловдивският районен съд, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:

Между страните не се спори, че М. Д. А., ЕГН: ********** е дете на М. Е. М., ЕГН:

********** и Д. Г. А., ЕГН: **********.

Видно от представеното Решение № 3258/30.09.2011г,, постановено по гр. дело № 5689/2009г. по описа на III бр.с. на Районен съд – П. , влязло в сила на 04.01.2012г., ответникът Д. Г. А., ЕГН: ********** е осъден да заплаща на малолетното тогава дете М. Д.

А., ЕГН: **********, чрез неговата майка и законен представител М. Е. М., ЕГН:

********** месечна издръжка в размер на 130 лв. /сто и тридесет лева/.

В хода на настоящото производство ищецът е ангажирал и гласни доказателства посредством показанията на св. Н. Л. М. /протокол от съдебно заседание, проведено на 03.04.2024 г./. От показанията на св. М. /***** на ищеца *****/, се установява, че откакто М. е роден живее в дома на свидетелката. За него се грижила основно майка му. Свидетелката и дядото помагали, защото на майката на детето й било трудно сама да се справи. Помощта, която оказвало семейството на свидетелката била във всяко едно отношение, и финансова, и като грижа за М.. М. все още бил ученик в **** клас, предстояло да бъде абитуриент. Учи в ******. Доста били средствата за един ученик. Може би около 800 лв. средно на месец, но понякога и повече, защото имал извънредни разходи, защото той бил голям и се налагало да му се купува телефон, таблет, като всички деца искал смарт часовник. Той израснал много бързо, вече бил почти два метра и всеки сезон му се подменяли дрехи, всичко му ставало малко, така че това били разходи, за които се налагало да помага и семейството на свидетелката. Свидетелката е в течение на тези разходи, защото някои от тях ги закупувала лично. Например смарт часовникът му бил подарък от свидетелката, който бил около 350 лв.

Таблетът струвал около 400 лв., телефон от 550 лв. Това били средни разходи. Не били правени всеки месец. В началото на учебната година се купували учебници, които също не били евтини. Само английският му струвал 107 лв. немският бил около 87 лв. Други помагала, сборници още около 100 лв., маратонки. Маратонките и те били около 100 лв.

Майката давала джобни на М.. Всеки ден минимум по 5-6 лев. за закуска и за вода. Отделно М. имал и други разходи, защото като всички деца искал да ходи на кино и на барче. Никога не му се било случвало да бяга от часове. Той бил много дисциплиниран и никога не отсъствал без нужда от училище и е отличен ученик. Бащата на М. мисли, че редовно му плаща издръжка от 130 лв., още от ***** годишна възраст. Това е помощта, която получавал от баща си.

Майката на М. работила в ******, като ******. Средната й заплата, за която знае била около 1800 лв.

М. за тези 14 години бил получил като подаръци от баща си едни слушалки и една клавиатура за компютър. Това били подаръците.

4

Клавиатурата и слушалките са такива, каквито М. е харесал. Разбрала от М., че той е споделил с баща му какво харесва и той му го е купил. Не си спомня точно по какъв повод са били тези подаръци. Разбрала, че клавиатурата е скъпа, може би 400 лв., или слушалките, няма представа. М. споделял, че имал неприятна история с баща си около Коледа на 2022 година и след това съжалявал, че е взел тези подаръци от баща си. Мисли, че след тази Коледа М. не е посещавал баща си. Имал неприятен разговор тогава с баща си. Няма подробна информация точно какво са разговаряли.

Дъщеря й имала връзка с И. К.. Съжителствала с него. М. познавал съжителя на майка си и общувал с него. М. получавал от него подаръци, макар, че И. бил **** и е в недобро положение, като приходите му не били големи. Според свидетеля взаимоотношенията между баща и син не били нормални. М. винаги отказвал да се среща с баща си и се било налагало да идва съдия-изпълнител, полиция. Последният път бил отишъл при баща си, за да избегне всичките тези неща, защото той смятал, че има право да откаже, но го задължават и тогава е отишъл просто да избегне всички тези неприятности.

Това било последното ходене при баща му. Когато навършил *** години той вече наистина не искал да общува изобщо с баща си. Твърди, че М. е споделял, че не иска баща му да му се разпорежда, не бил почувствал любов и отношение на баща. Според свидетеля М. пътувал с баща си, но не искал това да се повтаря. Причината за това, че М. не желаел да вижда баща си започвала още от 4-годишна възраст на детето, когато баща му го взел и го завел в К. и детето се объркало и му е казало „дядо“, вместо „татко“ и тогава той му събрал багажа в чантата, обувките, всичко и го върнал в дома му.

Съдът кредитира показанията на разпитаната свидетелка на ищцовата страна, намирайки ги за обективни и допринасящи за изясняване на релевантните обстоятелства, доколкото свидетелят несъмнено добре познава страните по настоящото дело и излага непосредствено възприети от нея факти.

За майката на детето, съобразно приетата по делото справка от НАП – П., става ясно, че за лицето М. Е. М., ЕГН **********: Няма регистрация като едноличен търговец. Няма участие в търговски дружества. Няма регистрация като самоосигуряващо се лице. Лицето има подадена годишна данъчна декларация /ГДД/ по чл. 50 от ЗДДФЛ за отчетна 2022 г. с вх. № 1600И 5