Решение № 434 от 11.05.2023, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 434 гр. Бургас, 11.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СТАНИМИРА АНГ. ИВАНОВА при участието на секретаря ГЕРГАНА В. СТЕФАНОВА като разгледа докладваното от СТАНИМИРА АНГ. ИВАНОВА

Административно наказателно дело № 20232120201105 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по повод на постъпила жалба от ,,Т.‘‘ ЕООД с ЕИК: ** против Електронен фиш за налагане на имуществена санкция (ЕФ) № 8504439906, издаден от АПИгр. София, с който за нарушение на чл. 102, ал. 2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. с чл. 179, ал. 3б ЗДвП му е наложена „Имуществена санкция“ в размер на 2500 лева.

Дружеството-жалбоподател оспорва ЕФ като счита, че същият е незаконосъобразен.

С жалбата се посочва, че ЕФ е издаден в разрез с разпоредбата на чл. 189ж, ал.1 от ЗДвП, доколкото за нарушение на чл. 102, ал.2 от ЗДвП, не е предвидена възможност за издаване на електронен фиш. Излагат се твърдения, че ЕФ не е издаден по образец, утвърден от Управителния съвет на Агенция ,,Пътна инфраструктура‘‘, действащ към дата на извършване на нарушението. Твърди се, че при издаване на ЕФ не са спазени давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН, както и че същият не съдържа задължителните реквизити по чл.

189ж, ал.1, изр.2 от ЗДвП – липсва отбелязване на АНО издал ЕФ, мястото на извършване на нарушението, както и че словесното описание на нарушението не съответства на посочената правна норма, която е нарушена. Счита, че таксата, която АПИ начислява, освен имуществената санкция е неправилно изчислена. Оспорва се и годността на техническото средство с което е установено нарушението и се прави предположение, че е възможно да е заплатена такса за пътния участък, но това да не е отразено при АПИ. Счита се, че не е доказано сертифицирането на техническото средство и същото да е минало съответни проверки за техническа годност. Прави се възражение, че производството се е развило при 1 неспазването на европейските източници на правото, в частност на Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28.11.2019г., в сила от 19.10.2021г., съгласно който доставчикът е следвало да уведоми ползвателя за евентуални нередовности, а не направо да го санкционира. Посочен е и друг европейски източник, който се счита, че е разрез на глобата с правилото по чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури. Счита се, че наложената санкция е непропорционална и несъразмерна с целта на закона, позовавайки се на практиката на СЕС и на чл. 5 § 4 от Договора за Европейския съюз. В заключение се пледира за отмяна на ЕФ и присъждане на разноски, а при условията на евентуалност за квалифициране на нарушението като маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.

В съдебно заседание за дружеството-жалбоподател, редовно призовано, не се явява представител.

За административнонаказващия орган – редовно призован, се явява юк. М.М., която оспорва жалбата и моли за потвърждаване на електронния фиш като правилен и законосъобразен, и моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН. Видно от известието за доставяне - ЕФ е връчен на представител на жалбоподателя на 24.02.2023 г., а жалбата е подадена на 09.03.2023 г.

Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съдът, след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол, намира за установено от фактическа страна следното:

На 05.02.2021 г. в 14:06 часа на път А-1 км. 357+949 /попадащ в общ. Бургас/, в посока - нарастващ километър, техническо устройство с № 10031, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, заснело ППС - специален автомобил „И“ 260 е 35 Е3 71 с рег. № ***, с технически допустима максимална маса 26000 кг., брой оси 3, екологична категория Евро 3, без ремарке, който се движел по платената пътна мрежа, без за него да има заплатена дължима пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 Закона за пътищата, тъй като за него няма валидна маршрутна карта или валидна ТОЛ декларация за преминаването. За нарушението бил издаден ЕФ № 8504439906, с който на собственика на автомобила - ,,Т.‘‘ ЕООД, за нарушение по чл. 102, ал.2 ЗДвП и на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. с чл. 179, ал. 3б ЗДвП, била наложена „Имуществена санкция“ в размер на 2500 лева.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и от писмените доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. По делото не се събра доказателствен материал, който да оборва така възприетите фактически положения.

2

От тази фактическа обстановка и разглеждайки направените възражения съдът прие следното:

Обжалваният електронен фиш е издаден от компетентен орган, съобразно разпоредбата на чл. 10, ал. 10 от Закона за пътищата /ЗП/, която установява, че Агенция "Пътна инфраструктура" осъществява правомощията на държавата във връзка със събирането на пътните такси и функциите на лице, събиращо пътни такси, както и по управлението на смесената система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние, както и дейността по практическото прилагане, въвеждането, функционирането и контрола на системата за събиране на пътните такси. Електронният фиш е издаден въз основа на чл. 189ж ЗДвП, който предвижда възможност при нарушение по чл. 179, ал. 3-3б от същия закон, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3 да се издаде електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. С оглед на което съдът не споделя възражението на жалбоподателя за невъзможност за санкциониране на конкретното нарушение с издаване на ЕФ, в която насока е и актуалната практика на касационната инстанция, като например Решение № 164/17.02.2023 г. по к.н.а.х.д. № 2112/2022 г. на АдмС-Бургас.

По отношение на възраженията за изтекъл давностен срок по чл. 34 ЗАНН за издаване на електронния фиш, както и че същият не съдържа задължителните реквизити по чл. 189ж, ал.1, изр.2 от ЗДвП – липсва отбелязване на АНО издал ЕФ, мястото на извършване на нарушението, както и че словесното описание на нарушението не съответства на посочената правна норма, която е нарушена, съдът намира следното: На първо място следва да се отбележи, че сроковете по чл. 34 от ЗАНН се отнасят за съставянето на актове за установяване на административни нарушения и издаване НП като в настоящият случай те са неприложими, като в тази насока е практиката на касационната инстанция (Решение № 515 от 20.04.2022 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 205/2022 г. ).

Правната същност на ЕФ е изяснена с Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по т.д. № 1/2013 г. на ВАС, съгласно което се приема, че електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие, но не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, регламентирани подробно в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. От гледна точка на адресатите електронният фиш е акт със санкционно значение, поради което, като вид държавна принуда, чрез него се възлагат неблагоприятни последици на адресата от имуществен характер. Именно с оглед на тази своя характеристика, при издаването на електронния фиш намира проява общия принцип, че административнонаказателната отговорност не може да бъде обоснована чрез разширително тълкуване или чрез тълкуване по аналогия (чл. 46, ал. 3 от ЗНА). Приложимостта на ЗАНН е посочена единствено при обжалване на ЕФ. За неуредените случаи в ЗДвП, чл. 189, ал.14 на закона препраща към ЗАНН в случаите при 3 съставянето на актовете, издаването и обжалването на НП и по изпълнението на наложените наказания,

За да бъде законосъобразен издаденият електронен фиш трябва да съдържа задължителните реквизити като законодателят при определянето им не е посочил като изискване той да съдържа име, длъжност и подпис на издателя си (или на лицето, което в последствие връчва фиша) и това е така, защото електронният фиш е акт, който се издава в резултат на заснемане със система за технически контрол, а не акт на административнонаказващ орган, каквото е наказателното постановление. Ето защо за разлика от общия процес регламентиран в ЗАНН, в хипотезата с издаване на електронния фиш, не са предвидени два етапа, каквито съдържа общия процес по ЗАНН - „обвинение“ чрез предявяване и връчване на АУАН и налагане на наказание чрез издаване и връчване на наказателно постановление (Решение № 1227/08.07.2015 г. по к.н.а.х.д. № 943/2015 г. на АдмС-Бургас).

По отношение на възражението, че в ЕФ не е посочено мястото на извършване на нарушението, съдът не споделя доводите на жалбоподателя, тъй като както е видно в електронния фиш е посочено мястото на извършване на нарушението ППС - специален автомобил „И“ 260 е 35 Е3 71 с рег. № *** се е движил по път А-1, км 357+949 с посока нарастващ километър. В чл. 179, ал.3е от ЗДвП е посочено, че при нарушения установени въз основа на данните от системата по чл. 167а, ал. 3 от същия закон за място на извършване на нарушението се счита първото място, на което е установено движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа. В ЕФ е посочено устройството с което е установено нарушението (№10031), което се е намирало на път А-1, км 357+949, където е било заснето в движение ППС, като в приложените документи по делото е приложен и снимков материал от същото устройство, които представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, и местонахождението на техническото средство – част от системата, съгласно чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП. С оглед на изложеното в ЕФ изчерпателно е посочено мястото на извършване на нарушението, посредством обвързването му с точно определен километър от автомагистралата и с посочване на посоката на движение (нарастващ километър).

Нормата под която е подведен под административнонаказателна отговорност жалбоподателят е за извършено нарушение по чл. 102, ал.2 от ЗДвП, съгласно която собственикът е длъжен да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според категорията на пътното превозно средство. Ако в свидетелството за регистрация е вписан ползвател, задължението се изпълнява от него. Разпоредбата на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП се предвижда санкция за собственик на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 4 от Закона за пътищата, съгласно който се заплаща такса за изминато разстояние - тол такса за пътни превозни средства по чл. 10б, ал. 3; заплащането на ТОЛ таксата дава право на едно пътно превозно средство да измине разстояние между две точки от съответния път или пътен участък, като изминатото разстояние се изчислява въз основа на сбора на отделните тол сегменти, в които съответното пътно превозно средство е навлязло, а дължимите такси се определят въз основа на сбора на изчислените за съответните тол сегменти такси; таксата за изминато разстояние се определя в зависимост от техническите характеристики на пътя или пътния участък, от изминатото разстояние, от категорията на пътното превозно средство, броя на осите и от екологичните му характеристики и се определя за всеки отделен път или пътен участък. Тази разпоредба се допълва от текста на чл. 187а ЗДвП, според който при установяване на нарушения по чл. 179, ал. 3-3б от ЗДвП в отсъствие на нарушителя каквото е процесното, се счита, че пътното превозното средство е управлявано от собственика му. В ал. 2 на същата разпоредба императивно е установено, че когато собственик на ППС е юридическо лице, за допуснатото движение на ППС без да са изпълнени задълженията по установяване размера и заплащане на съответната такса по чл.