Решение № 649 от 06.10.2025, Районен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 649 гр. Разград, 06.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПАВЛИНКА АТ. С.ОВА при участието на секретаря ГАЛЯ МАВРОДИНОВА като разгледа докладваното от ПАВЛИНКА АТ. С.ОВА Гражданско дело № 20253330100459 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази следното:

Депозирана е искова молба от Ц. М. Р., с която са предявени обективно и субективно съединени искове срещу Е. В. Х. и В. Г. Т. за осъждане на ответниците да му заплатят солидарно сумата от 3 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди от престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 12 във вр. с чл. 130, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, ведно със законната лихва от деня на деликта до окончателното плащане, както и сумата 1 300 лева имуществени вреди от престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 12 във вр. с чл. 130, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК ведно със законната лихва от деня на деликта до окончателното плащане. Претендира разноски.

Сочи, че с влязло в сила Определение от 05.03.2025 г. на Разградския районен съд по НОХД № 66/2025 г., двамата ответници били признати за виновни в това, че:

- В. Г. Т., на 10.04.2022 г. в гр. Разград, в съучастие като съизвършител с Е. В. Х. от гр. Разград причинил лека телесна повреда по хулигански подбуди на Ц. М. Р., изразяваща се в кръвонасядане във външната половина на горния клепач на ляво око и подконюнктивален кръвоизлив във видимата част на склерата външностранично от ириса; кръвонасядания на: видимата лигавица на горна и долна устна от лявата страна с големи белезникави налепи на долната; предверието на устната кухина в централната част на горна устна; на венечната лигавица над централните резци на горната редица; външнодолните две трети на лява лицева половина; върху левия долночелюстен ъгъл; пред страничната тилна линия на окосмяване и задната половина на шийната извивка в ляво; охлузване на прехода лигавица/кожа също на долна устна; разклащане на горните централни резци - първа степен на подвижност с микрофрактура на горен десен централен резец, наложило поставяне на имобилизационна фиксираща шина на горните резци от ляво и дясно, които увреждания по своята медико-биологична характеристика в съвкупност са обусловили временно разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, като макар и непълнолетен могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си - престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 във вр. с чл. 130, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 и чл. 63, ал. 1, т. 4 от НК, като при условията на чл.78а от НК бил освободен от наказателна отговорност и му било наложено административно наказание – обществено порицание, което да се изпълни чрез прочитане на съдебния акт по Общинско радио Разград;

- Е. В. Х. на 10.04.2022 г. в гр. Разград, в съучастие като съизвършител с В. Г. Т. от гр.

Разград причинил лека телесна повреда по хулигански подбуди на Ц. М., изразяваща се в 1 кръвонасядане във външната половина на горния клепач на ляво око и подконюнктивален кръвоизлив във видимата част на склерата външностранично от ириса; кръвонасядания на: видимата лигавица на горна и долна устна от лявата страна с големи белезникави налепи на долната; предверието на устната кухина в централната част на горна устна; на венечната лигавица над централните резци на горната редица; външнодолните две трети на лява лицева половина; върху левия долночелюстен ъгъл; пред страничната тилна линия на окосмяване и задната половина на шийната извивка в ляво; охлузване на прехода лигавица/кожа също на долна устна; разклащане на горните централни резци - първа степен на подвижност с микрофрактура на горен десен централен резец, наложило поставяне на имобилизационна фиксираща шина на горните резци от ляво и дясно, които увреждания по своята медико-биологична характеристика в съвкупност са обусловили временно разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК - престъпление по чл.

131, ал. 1, т. 12 във вр. с чл. 130, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, като при условията на чл.

78а от НК и чл. 375а, ал. 2 от НПК го освободил от наказателна отговорност и му наложил административно наказание „Глоба“ в размер на 650 лева.

В резултат на извършеното от двамата ответници престъпление, на ищеца били причинени множество неимуществени и имуществени вреди, физически болки и страдания от упражненото насилие и множество телесни увреждания, описани по-горе.

Твърди, че е болен и немощен човек, страдал от тежко заболяване - множествена склероза, цереброспинална форма, средно тежка степен и с Решение на ТЕЛК му била призната пожизнено 75 % ТНР. Станал жертва на особено дръзко и цинично нападение от страна на двамата ответници, които малко след полунощ на 09.04. срещу 10.04.2022 г. с други свои познати се намирали на публично място в близост до читалище „Напредък“ в Разград. Вдигали много силен шум и нарушавали обществения ред, от което ищецът се събудил и по пижама излязъл от дома си, който се намирал в непосредствена близост.

Направил им забележка за неправомерното поведение, при което ответниците се нахвърлили срещу него и по хулигански подбуди му нанесли побой. Удряли го със силни удари, между които имало и такива от бойните техники. Първоначално ответникът Т. го ударил с юмрук в областта на лицето, след което - с юмрук в областта на главата. Ответникът Х. му нанесъл удар с крак в областта на слънчевия сплит с прийом от бойните техники. След това двамата ответници му нанесли множество удари едновременно по цялото тяло. Освен чисто физическите болки и страдания, преживял и тежки психически такива. Твърди, че е човек с висше образование и нормална психика, с изградено чувство за чест и достойнство.

Ненавиждал всяка проява на насилие, невъзпитаност, нарушения на обществения ред и простащина. Бруталното и безскрупулно нападение и агресия, извършени от ответниците, счита за жестока гавра с личността му, бил тежко унизен в условия на внезапност, накърнени били честта и достойнството му като гражданин. Нямал никаква възможност за защитна реакция, поради тежкото си заболяване. Чувствал огромна заплаха за физическата си цялост и очаквал да му се случи най-лошото. Обхванат бил от страх и същевременно изпитвал силни физически болки от ударите върху него. Изпаднал в съС.ие на безпомощност и ужас, объркване и безсилие. Нападението предизвикало в него силен психически травматичен стрес, който още не бил отзвучал.

Изключително тежко негативно отражение върху психиката му дало и обстоятелството, че двама прокурори от Районна прокуратура Разград приели в своите заключителни актове, че не бил жертва на престъпление от общ характер. Загубил вяра в правосъдието и в провъзгласените от Конституцията принципи, че защитата на личната свобода и неприкосновеност, на честта и доброто име могат да бъдат реално и ефикасно гарантирани от държавата. Първопричината за тези тежки психически преживявания било поведението на ответниците.

Това потиснато съС.ие продължило през цялото време на наказателния процес и още не било отзвучало. ПоС.но се връщали кошмарите от преживяното нападение, не можел да спи спокойно, поС.но бил обхванат от чувство на раздразнение и песимизъм.

За посочените физически и психически болки и страдания, както и телесни увреждания счита, че ответниците му дължат солидарно обезщетение, което оценява на 3 000 лева, ведно с лихвата от деня на деликта.

В образувания наказателен процес, за да защити правата си като пострадал, бил конституиран като страна, съобразно разпоредбите на НПК. Първоначално разследването завършило без да се повдигне обвинение срещу двамата ответници, като с постановление от 2

03.04.2024 г. прокурорът приел, че няма извършено престъпление от общ характер, а само такова от частен характер. Ищецът обжалвал това постановление, за което ангажирал адвокат и му заплатил хонорар от 300.00 лева. По тази жалба Районен съд Разград се произнесъл на 22.04.2024 г. с Определение № 36 по ч.н.д № 222/2024 г., с което отменил постановлението с конкретни указания по тълкуването и прилагането на закона.

Разследването отново приключило без да се повдигне обвинение срещу двамата ответници, като с постановление от 31.07.2024 г. прокурорът отново приел, че няма извършено престъпление от общ характер и преповторил по същество становището на първия прокурор.

Отново се наложило адвокатът да изготвя и подава жалба, като се споразумял с повереника си да поеме защитата му за целия наказателен процес, за което му заплатил сумата от 1 000.00 лв.

Тези разходи били в пряка причинно-следствена връзка с престъплението на ответниците и за ищеца представлявали имуществени вреди, които следвало да бъдат овъзмездени от тях.

Тъй като длъжниците били в забава от деня на увреждането счита, че му дължат лихви от този момент.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът В. Г. Т. не депозира отговор на исковата молба и не взема становище по основателността и допустимостта на предявените искове.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът Е. В. Х., чрез назначения особен представител, депозира писмен отговор, в който счита предявените искове за допустими, но оспорва размера на същите, като неоснователно завишени. От събраните по делото доказателства по НОХД № 66/2025 г. по описа на РРС, безспорно се установявало от разпитите на С.В.А., М.И.Т. и В. Г. Т., поведението на ищеца - вървял агресивно, казал нещо на чужд език, посегнал да удари В., видимо бил пиян и агресивно настроен. Твърди, че ищецът първи посегнал и ударил В., който му нанесъл удари по лицето, а ответникът Х. го ударил веднъж в областта на гърдите. С поведението си ищецът предизвикал скандала и възникването на побоя и вместо да се обади на спешния телефон 112, същият тръгнал да се саморазправя, още повече, че от 2014 г. страдал от множествена склероза, което обстоятелство ответниците не могли да знаят.

Оспорва посочената от ищеца дата на деянието - 10.04.2022 г., тъй като от разпитите на свидетелите се установява, че това е станало в 1 часа. На мястото не били присъствали други хора, освен двамата ответници и трима техни приятели. След нанесените два удари от първия ответник и един от Х., други множество удари едновременно по цялото тяло, не били нанасяни, което се подкрепяло от събраните по наказателното дело доказателства, както и от съдебно-медицинската експертиза се установявали увреждания на лицевата част на пострадалия, за които Х. нямал вина.

Исковата молба била получена на 23.06.2025 г. и твърденията на ищеца, 3 години след деянието, че все още не била отзвучала психическата травма от същото, звучали неправдоподобно, тъй като се касаело за лека телесна повреда, която отзвучавала за пократко време.

Твърди, че в исковата молба не били разграничени вредите, нанесени от всеки един от ответниците, а била посочена една обща сума, която след включване на дължимата лихва, щяла да нарасне двойно. Затова счита, че ищецът следва да индивидуализира размера на обезщетението за всеки един от ответниците.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна, следното:

Видно от одобрено с влязло в сила Протоколно определение 117/05.03.2025 г.

Споразумение № 37/05.03.2025 г., постигнато в хода на приложеното по настоящото дело НОХД № 66/2025 г. по описа на Районен съд Разград, В. Г. Т. и Е. В. Х., се признават за виновни за това, че на 10.04.2022г. в гр. Разград, в съучастие са причинили лека телесна повреда по хулигански подбуди на Ц. М. Р. от с.г., изразяваща се в кръвонасядане във външната половина на горния клепач на ляво око и подконюнктивален кръвоизлив във видимата част на склерата външностранично от ириса; кръвонасядания на: видимата лигавица на горна и долна устна от лявата страна с големи белезникави налепи на долната; предверието на устната кухина в централната част на горна устна; на венечната лигавица 3 над централните резци на горната редица; външнодолните две трети на лява лицева половина; върху левия долночелюстен ъгъл; пред страничната тилна линия на окосмяване и задната половина на шийната извивка в ляво; охлузване на прехода лигавица/кожа също на долна устна; разклащане на горните централни резци – първа степен на подвижност с микрофрактура на горен десен централен резец, наложило поставяне на имобилизационна фиксираща шина на горните резци от ляво и дясно, които увреждания по своята медикобиологична характеристика в съвкупност са обусловили временно разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, като първият от тях, макар и непълнолетен е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си и с деянието е осъществил състава на престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 във вр. с чл. 130, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 и чл. 63, ал. 1, т. 4 от НК, а вторият - състава на престъпление по чл.