Решение № 1182 от 25.11.2022, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1182 гр. Бургас, 25.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Димитър П. Стоянов при участието на секретаря Таня Н. Михова като разгледа докладваното от Димитър П. Стоянов Въззивно гражданско дело № 20222100501393 по описа за 2022 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.

С Решение № 178 от 27.07.2022 г. по гр.д. №949/2021 г. по описа на РС- Айтос, последният е осъдил ЗД „Евроинс“ АД, с ЕИК 121265113, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Христофор Колумб“ № 43, представлявано от изпълнителните директори Йоанна Цветанова Цонева и Румяна Гешева Бетова да заплати на М. Г. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес: *** сумата от 1 250,00 (хиляда двеста и петдесет) лева, претендирани частично от общо 8199,00 лева, представляваща дължимо обезщетение по застрахователна полица № 01800100010269 от 13.05.2021 г. за застраховка „Селскостопански култури“, ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска 26.10.2021 г. до окончателното изплащане на дължимото.

С решението си Районен съд – Айтос е осъдил ЗД „Евроинс“ АД, с ЕИК 121265113, да заплати на М. Г. Г., ЕГН **********, сумата от 630 лв., представляващи разноски, направени по водене на делото.

Подадена е въззивна жалба с вх.№4042 от 17.08.2022 г. от ЗД „Евроинс“ АД, с ЕИК 121265113, против Решение № 178 от 27.07.2022 г. по гр.д. №949/2021 г. по описа на РСАйтос.

С въззивната жалба се твърди, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и поради необоснованост.

Твърди се, че незаконосъобразно първоинстанционният съд е приел, че е налице покрит риск с по – широко съдържание от уговореното между страните и не се е съобразил със съдържанието на застрахователния договор. Позовава се на разпоредбите на чл.345, ал.3 от КЗ и чл.394 от КЗ. В тази връзка твърди, че за покрит риск е било уговорено по застрахователната полица клауза А „Градушка, буря и проливен дъжд“. Съдът обаче не е установил съдържанието на тази клауза, такова каквото е било установено в Общите 1 условия към застрахователната полица.

Сочи се, че подходът на първоинстанционният съд да приеме, че е налице покрит риск, защото увреждането по някакъв начин е свързано с проливен дъжд и „агроклиматичните условия“, без да се изследва съдържанието на покритите и изключените по застрахователната полица рискове, не отговаря нито на разпоредбите и целите на КЗ, както и тези на ЗЗД, относно правилата за тълкуване на договорите и тяхната обвързваща страните сила, както и на интересите на ползвателите на застрахователни услуги.

На следващо място се твърди, че решението е необосновано и противоречи на материалния закон, тъй като с него се приема, че е налице покрит риск по полицата – механични увреждания в резултат на градушка и проливни дъждове и интензивен валеж за кратко време, въпреки изричните констатации на експертизите и показанията на свидетелите, че уврежданията са причинени от болести /кафяво гниене/, напукване на плодовете поради продължителна влага, както и високите температури след това. В тази връзка се позовава и на приетото пред първоинстанционния съд заключение по тройната съдебно - агротехническа експертиза. Заключенията на експертите посочвали, че по – голямата част от уврежданията са в резултат на влагата от продължителните дъждове, кафяво гниене и високата температура, като тези увреждания не са покрит риск по полицата.

С оглед констатацията на вещите лица, че има и нараняване от механично увреждане, следвало да се отбележи, че ищецът е следвало да докаже размера по вредите, настъпили от покрит риск, което не било осъществено при условията на пълно и главно доказване. При наличието на данни, че повечето увреждания не са в резултат на покрит риск, съдът е приел, че всички увреждания са в резултат на покрит според него риск.

Излагат се доводи, че съдът необосновано и в противоречие с материалния закон е приел, че не е налице изключен риск, въпреки доказването на условията и настъпването на изключен риск „болести“. Позовава се на нормата на чл.345, ал.5 от КЗ. В чл.11 от приложимите общи условия е уговорено, че не се покриват вреди, пряко или косвено, причинени от болести, включително когато тяхното проявление се дължи на настъпило застрахователно събитие. Това възражение е било своевременно направено пред първоинстанционния съд и е било доказано с приетата тройна агрономическа експертиза.

Заключението на вещите лица посочвали, че по – голямата част от уврежданията са в резултат на влагата от продължителни дъждове, кафяво гниене и високата температура, като тези увреждания не са покрит риск, а изключен риск по полицата. Посочва, че изключеният риск не изисква невзимането на мерки от страна на застрахования, нито определено негово действия или бездействие, той изключва определени събития от покритие по съгласие на двете страни, с което очертава обхвата на застрахователното покритие. Застрахователят носи риск единствено за уточнените покрити и неизключени рискове, като при изрична уговорка и заплащане на по – голяма премия изключени рискове могат да бъдат приети за покрити. Поведението на застрахования е било от значение при упражняване на правото на отказ по чл.408 от КЗ.

Жалбоподателят се аргументира, че първоинстанционният съд в нарушение на материалния закон е определил размера на уврежданията , като се е базирал на пазарната стойност на увредената продукция. Съгласно чл.20, ал.1 от Общите условия, при частични увреждания размерът на застрахователното обезщетение съответства на установения процент на вредата, съобразно застрахователната сума. Цената на увредената продукция нямала значение към размера на евентуално дължимото обезщетение, както същата не е имала значение и при определяне на застрахователната премия. Цитира практика.

Моли въззивният съд да постанови решение, с което първоинстанционното решение да бъде отменено като неправилно и необосновано, като отхвърли предявените срещу ответното застрахователно дружество искови претенции. Претендират се разноски. Не са заявени доказателствени искания.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от М.

Г. Г., чрез процесуалния представител адв. Сава Каров.

2

Оспорва подадената въззивна жалба от ЗД „Евроинс“ АД като неоснователна и необоснована, като моли да бъде оставен в сила обжалвания съдебния акт.

Твърдението в жалбата, че претърпените от ищеца имуществени вреди били изрично изключени от покритието по полицата на застрахователя е било невярно и тенденциозно, като в разпоредбата на чл.345, ал.1, т.3 и ал.5, т.5 от КЗ изрично било предивдено какви са покритите рискове, както и изключенията от застрахователно покритие.

Твърди, че неправилно било интерпретирано заявеното от всички вещи лица, че не са установили каквито и да е данни за заболяване по насажденията, като изрично е било обсъждана липсата на твърдяното от жалбоподателя „кафяво гниене“, а относно напукването на черешите и тяхното отпадане от дърветата, то е в резултат именно от проливните дъждове в процесните седмици, както и на преминалата градушка. В подкрепа на тези съображения е както посоченото в заключенията по приетите в първоинстанционното производство експертизи, така и от заявеното от вещите лица в съдебните заседания.

Възражението за липса на пълно и главно доказване също не било основателно, като счита, че това е направено, при това с показанията на разпитаните по делото свидетели, заявеното от вещите лица. Не е доказано възражението на жалбоподателя за наличие на изключен риск по застрахователната полица.

Доводите за неправилно определяне на размера на дължимото обезщетение, не държали сметка за това, че е предявен частичен иск и по тази причина няма как да бъде уважен за част и отхвърлен за друга, след като неговият размер е далеч под размера на така дължимото застрахователно обезщетение.

Моли да бъде оставена без уважение въззивната жалба, подадена от ЗД „Евроинс“ АД, като неоснователна, а първоинстанционното решение да бъде оставено в сила.

Претендират се разноски. Не са направени доказателствени искания.

Депозираната въззивна жалба е допустима - подадена е от процесуално легитимирано лице в срока по чл.259, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт и отговаря на изискванията на чл.260, ал.1, т.1, т.2, т.4 и т.7 от ГПК и чл.261 от ГПК.

В съдебно заседание се явява процесуалния представител на въззиваемия, който поддържа подадения отговор въззивна жалба, като счита подадената въззивна жалба за изцяло неоснователна. Твърденията, изложени във въззивната жалба са били предмет на три агрономически експертизи и доводите, които са били развити, не кореспондират със заключенията на вещите лица. Моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение, като първоинстанционното решение бъде потвърдено. Въззивното дружество не се представлява.

Бургаският окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение, извършена на основание чл. 269 от ГПК, не установи съществуването на основания за нищожност или недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и допустимо. След като прецени твърденията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и разпоредби на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявеният пред Районен съд - Айтос иск е с правно основание чл.405, ал.1, вр. чл.

386 от КЗ.

Производството пред Районен съд – Айтос е образувано по искова молба на М. Г. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, действащ чрез пълномощник адв.Сава Каров – БАК, против „Застрахователно дружество Евроинс” АД, вписано в ТР с ЕИК 121265113, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”Хр.Колумб” № 43 представлявано от изпълнителните директори Йоанна Цветанова Цонева и Румяна Гешева Бетова.

Твърди се в исковата молба, че ищецът е земеделски производител, който обработва собствена земя от 27,33 дка в землището на с. Пирне, където отглежда череши. На 13.05.2021 г. застраховал продукцията при ответното застрахователно дружество с полица № 01800100010269 за срок от 14.05.2021 г. до 16.10.2021 г. по застраховка „Селскостопански култури“ срещу рискове – клауза А „Градушка и буря“ и „Проливен дъжд“ за общата сума от 13 665 лева, равняващи се на действителната застрахователна стойност от по 500 лева на декар, като застрахователната премия била платена изцяло на две вноски. Насажденията се развивали добре и имали много плод, но на 20.06.2021 г. след 3 посещение на имота се установило, че земята била застлана с череши, преобладаващо здрави и много обрулени листа на земята. Застрахователят бил уведомен и извършил оглед, но не бил съставен протокол за извършения оглед. Ищецът сам извършил оглед и съставил протокол за претърпените вреди, които определил на 60 % от цялата продукция.

Застрахователят отказал плащане, като посочил, че според неговите експерти е налице само напукване на плода, което се дължи на пренапояване от продължителните и проливни дъждове, което не било покрито по условията на застрахователния риск. По-късно предложили споразумение за 15 % от общата застрахователна сума, поради което претендира сумата от 1 250 лева, предявени като частичен иск от общо 8 199 лева, явяващи се установените 60 % от общата застрахователна сума от 13 665 лева, ведно с дължимата законна лихва от предявяване на исковата претенция до окончателното плащане.

В срока по чл.131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба. В отговора са изложени аргументи относно липсата на предпоставки за заплащане на претендираното обезщетение. Поддържа се, че не са налице увреждания в резултат на оронване и опадване поради проливен дъжд и градушка. Напукването на плода е било в резултат на болести (кафяво гниене) и е налице само нарушаване на качеството, като това не са покрити рискове.

Застрахованото лице не е представило всички необходими документи, каквито са снимките.

Оспорва се посоченият размер на увреждане от 60 % в исковата молба. Твърди се, че ищецът сам е отказал да подпише протокола, изготвен от експертите на ответното дружество.