Решение № 75 от 17.02.2026, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 75 гр. Враца, 17.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петър Н. П. при участието на секретаря Валя П. Апостолова като разгледа докладваното от Петър Н. П. Гражданско дело №

20251420102288 по описа за 2025 година

Производството е образувано по постъпила искова молба от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ............, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, против С. Ц. Ц., ЕГН **********, с настоящ адрес: с. Ботуня, Община Криводол, ул. "Шипка" № 11.

Ищецът „Агенция за събиране на вземания” ЕАД e подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу С. Ц. Ц. за следните суми: 6 290,18 лева – заплатена главница на "Изи Асет Мениджмънт" АД във връзка с Договор за потребителски кредит № 4056364, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 02.05.2025 год., до окончателното изплащане на задължението, 2 755,44 лева – договорна лихва за периода от 15.03.2022 год. до 29.01.2024 год., 1 942,94 лева. – обезщетение за забава за периода от 13.03.2020 год. до 14.07.2020 год., както и разноски по делото в размер на 219,77 лева - държавна такса и 50,00 лева - юрисконсултско възнаграждение.

За сумите, претендирани със заявлението, е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 898/07.05.2025 год.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника, като срещу нея е постъпило в срок възражение от него по реда на чл. 414 ГПК. След указание до заявителя е предявен установителен иск за вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение.

В исковата молба се твърди, че на 02.02.2024 год. е подписано Приложение № 1 към Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 01.02.2024 год., сключен между "Файненшъл България" ЕООД и "Агенция за събиране на вземания" ЕАД, по силата на 1 което вземането на "Файненшъл България" ЕООД, произтичащо от договор за предоставяне на поръчителство 29.12.2016 год. е прехвърлено на ищеца, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, в т. ч. и всички лихви. Поддържа се, че с Уведомително писмо с изх. № УПЦ-П-Ф/4056364 от 15.02.2024 год., изпратено с известие за доставяне от страна на "Агенция за събиране на вземания" ЕАД ответникът е уведомен за извършената цесия. В условията на евентуалност заявява, че процесното уведомително писмо се съдържа като приложение към исковата молба и следва да бъде връчено надлежно на ответника ведно с останалите книжа по делото. Поддържа се, че на 11.02.2021 год. между "Изи Асет Мениджмънт" АД, в качеството му на кредитодател и ответника С. Ц. Ц. като кредитополучател е сключен договор за потребителски кредит с № 4056364, съгласно който кредитодателят се е задължил да предостави на кредитополучателя паричен заем, който последният се задължил да върне при условията и в срока съгласно договора, като заплати на кредитодателя и уговорената лихва за ползване на кредита. Твърди се, че между С. Ц. Ц. и "Файненшъл България" ЕООД е сключен договор за предоставяне на гаранция във връзка с възникналото облигационно отношение по Договор за потребителски кредит № 4056364 от 11.02.2021 год. Излага се, че поради неизпълнение на задължението на кредитополучателя по договора за потребителски кредит, същото е било изпълнено от солидарно отговорния длъжник "Файненшъл България" ЕООД. Твърди се, че ответникът не е заплатил дължимата сума на своя поръчител.

С оглед на изложеното се иска от съда постанови решение, с което да се признае за установено в отношенията между страните, че С. Ц. Ц. дължи на ищеца "Агенция за събиране на вземания" ЕАД, следните суми: 6 290,18 лева – заплатена главница на "Изи Асет Мениджмънт" АД във връзка с Договор за потребителски кредит № 4056364, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 02.05.2025 год., до окончателното изплащане на задължението, 2 755,44 лева – договорна лихва за периода от 15.03.2022 год. до 29.01.2024 год., 1 942,94 лева. – обезщетение за забава за периода от 13.03.2020 год. до 14.07.2020 год.

Претендират се съдебно-деловодни разноски.

В срока по чл. 131 ГПК от ответника е постъпил отговор, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Поддържа, че процесният договор за поръчителство, сключен между него и "Файненшъл България" ЕООД с номер идентичен с номера на договора за потребителски кредит от 11.02.2021 год., сключен с "Изи Асет Мениджмънт" АД е недействителен. Посочва, че по силата на договора за предоставяне на гаранция за обезпечаване на задълженията по договора за потребителски кредит № 4056364 от 11.02.2021 год. от страна на "Файненшъл България" ЕООД в полза на "Изи Асет Мениджмънт" АД се дължи възнаграждение в размер на 3 208,32 лева, платимо на вноски заедно с месечните вноски по договора за потребителски кредит. Поддържа се, че по силата на договора за гаранция месечните вноски се заплащат на "Изи Асет Мениджмънт" АД в полза на "Файненшъл България" ЕООД. Посочва, че по отношение на процесния договор за потребителски кредит се прилагат и важат изискванията на Закона за потребителския кредит 2

(ЗПК). Сочи, че когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и чл.

20, ал. 2, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Поддържа, че в договора за потребителски кредит следва да се се съдържа информация за годишния размер на разходите (ГПР), както и общата сума дължима от потребителя, изчислена към момента на сключване на договора. Поддържа, че не е налице нарушение на изискването на чл. 19 ЗПК по отношение на начина на представяне на ГПР в договора за потребителски кредит. Посочва, че договорът формално отговаря на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, доколкото в него е посочен ГПР и общата сума, дължима от потребителя.

Посочва, че кредитодателят е предоставил на потребителя заблуждаваща информация относно размера на ГПР, като в договора е посочено, че същият възлиза на 48,63%, но в него не е включено вземането по договора за гаранция в размер на 3 208,32 лева, с цел заобикаляне на изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Поддържа, че действителният размер на ГПР е 76,47%. Поддържа, че възнаграждението за предоставяне на гаранция не възниква от договора за потребителски кредит, но разходите за неговото заплащане са пряко свързани с договора за паричен заем, тъй като се заплащат за услуга в полза на заемодателя, заложено като изискване за представяне на паричния заем, съгласно чл. 4 от договора за потребителски кредит, което представлява допълнително възнаграждение за кредитора.

Твърди, че кредитодателя и гаранта са свързани лица по смисъла на параграф 1 от ДР на ТЗ, тъй като "Изи Асет Мениджмънт" АД е едноличен собственик на "Файненшъл България" ЕООД. С оглед твърдяната недействителност на договора за потребителски кредит ответникът поддържа недействителност и на договора за гаранция, за който поддържа недействителност и на самостоятелно основание - чл. 26, ал.2, изреч. първо, предлож. четвърто ЗЗД. В заключение поддържа, че съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита без да дължи лихви и други разходи по кредита, включително и неустойка.

След като обсъди събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите, изложени от страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

От приложеното към настоящото производство ч. гр. д. № 1437/2025 год. по описа на Районен съд – Враца се установява, че по депозирано от ищеца против ответника заявление е издадена Заповед № 898/07.05.2025 год. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която е разпоредено длъжникът да заплати на кредитора следните суми: 6 290,18 лева - представляваща главница дължима по договор за предоставяне на гаранция, сключен с „Файненшъл България“ ЕООД, като вследствие вземането по договора е прехвърлено от страна на „Файненшъл България“ ЕООД в полза „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, гр.София, ............ по силата на Приложение № 1 от 02.02.2024 г. към договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 01.02.2024 г.; 2 755,44 лева възнаградителна лихва за периода от 15.03.2022 г. до 29.01.2024 г. във връзка с договор за потребителски кредит № 4056364; 1 942,94 лв. обезщетение за забава за периода от 16.03.2022 г. до датата на подаване на заявлението в съда, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.05.2025 г.

3 до окончателното изплащане на задължението, както и разноските по делото – 219,77 лева държавна такса и сумата от 50,00 лева юрисконсултско възнаграждение определено от съда съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. с чл. 37 от Закона за правна помощ във вр. с чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Заповедта е връчена на длъжника, който е подал възражение срещу нея. С Разпореждане № 2655/11.06.2025 год. съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от уведомяването. В изпълнение на дадените му указания заявителят е депозирал искова молба, въз основа на която е образувано настоящото производство.

Установява се, че на 11.02.2021 год. между „Изи Асет Мениджмънт” АД като заемодател и С. Ц. Ц. като заемател е сключен Договор за паричен заем № 4056364, при следните параметри: размер на предоставения кредит: 8 000,00 лева, срок на кредита – 36 месеца: брой месечни погасителни вноски – 36 броя: фиксиран ГЛП по кредита – 40.00 %, ГПР по кредита – 48,63%., обща сума, дължима от заемателя – 13 855,68 лева Съгласно чл. 4, ал. 1 от договора, заемателят се е задължил в 3-дневен срок от подписване на договора за заем да предостави на заемодателя обезпечение на задълженията му по договора, а именно: две физически лица – поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания: да предостави на заемателя служебна бележка за размер на трудовото възнаграждение, нетният размер на осигурителния му доход да е в размер над 1 000 лева, да работи по безсрочен трудов договор, да не е заемател или поръчител по други договор за паричен заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, да няма неплатени осигуровки за последните две години, да няма задължения към други банки и финансови институции или ако има – кредитната му история към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от „Редовен“; или банкова гаранция с бенефициер – заемодателя, която е издадена след усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение на заемателя по договора, която е валидна 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по договора за заем, или одобрено от заемодателя дружество - поръчител, което предоставя гаранционни сделки.

Видно от Договор за предоставяне на поръчителство № 4056364/11.02.2021 год., сключен между „Файненшъл България“ ЕООД като поръчител и С. Ц. Ц. като потребител, същият е сключен във връзка с Договор за паричен заем № 4056364/11.02.2021 год., като „Файненшъл България“ ЕООД, в качеството му на гарант, е поело задължението да издаде гаранция за плащане /за изпълнение на парично задължение/ в полза на „Изи Асет Мениджмънт“ АД с наредител – потребителя, с цел гарантиране за изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно договора за паричен заем, както и за всички последици от неизпълнението на потребителя по договора за заем /чл. 1, ал. 1 договора/. Посочено е в чл.

1, ал. 2 от договора, че гаранцията се издава от гаранта и влиза в сила, в случай че потребителят не изпълни задължението си по чл. 4, т. 1 и чл. 4, т. 2 от договора за паричен заем в указания срок да предостави обезпечение – поръчителство от две физически лица или банкова гаранция. За поемане на задължението по договора, в полза на гаранта „Файненшъл България“ ЕООД е уговорено възнаграждение в размер на сумата от 3 208,32 лева, платимо от потребителя разсрочено, на вноски от по 89,12 лева, дължими на уговорените в 4 договорите падежни дати /чл. 3, ал. 1/. Съгласно чл. 3, ал. 3 от договора „Изи Асет Мениджмънт“ АД е овластено да приема плащания и за гаранта, като дори е уговорено, че в случай че заплатената от потребителя сума е недостатъчна да покрие както вноската по договора за заем, така и тази към гаранта, с приоритет се погасяват задълженията към гаранта.