Определение № 807 от 19.12.2024, Окръжен съд - Монтана

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 807 гр. М., 18.12.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – М. в закрито заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елизабета Кралева

Членове:

Т. Живкова

Александра Нанова като разгледа докладваното от Т. Живкова Въззивно частно гражданско дело № 20241600500493 по описа за 2024 година

С решение № 373 /31.07.24г. , постановено по гр.дело № 5/2023 г. Районен съд- М. е допуснал делба на част от процесните имоти, като на основание чл.344,ал.2 ГПК е отхвърлил иска, предявен от Д. Г. П. , Т. Г. М. и Г. Г. Д. срещу Р. Г. и М. Г. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. В., ж.к. „Д.“, бл.**, вх. *, ет. *, ап. **, за ИЗПЛАЩАНЕ ОБЕЗЩЕТЕНИЕ в размер на 200 лв. месечно, считано от 20.09.2023 година до окончателното извършване на делбата по отношение на допуснатите до делба недвижими имоти, ИЗЦЯЛО, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН,като е осъдил ищците ДА ЗАПЛАТЯТ на Р.

Г. М. и М. Г. Д. сумата от 410 лв., представляващи внесено и изплатено възнаграждение на вещото лице и 750.00 лв. адвокатско възнаграждение.

Така постановеното определение е обжалвано от ищците Д. Г. П. , Т. Г. М. и Г. Г. Д. с оплакване за незаконосъобразност. Жалбоподателите чрез своя процесуален представител твърдят,че същото е незаконосъобразно,като излагат подробни съображения в тази насока.

Поддържат,че в случая са налице противоречиви и неясни мотиви, от които не става ясно по какви съображения искането е отхвърлено.Твърдят,че в случая не е отхвърлен иск по чл. 31 ЗС или друг съединен иск или претенция по сметки, а само се допуска делба на описаните в исковата молба имоти и са събрани доказателства за искане по чл. 344 ал. 2 ГПК, разпределени съобразно квотите и исканията на страните, поради което и към настоящия момент не се дължат разноски .Предвид гореизложеното молят съда да отмени решението в атакуваната част/имащо характер на определение/,като уважи искането на основание чл.344,ал.2 ГПК и отхвърли искането за присъждане на разноски.

Постъпил е отговор от въззиваемите Р. Г. М. и М. Г. Д. ,които чрез своя процесуален представител поддържат неоснователност на жалбата.Твърдят,че в случая не е доказано ползването на процесните имоти от ищците.Изложени са и доводи относно правилността на атакуваното определение.Предвид горното молят съда да потвърди същото,като се присъдят и направените в производството разноски.

Пред настоящата инстанция не са представени нови доказателства.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с оплакванията в жалбата,приема следното:

1

Жалбата е процесуално допустима,

ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: като по същество е

ЧАСТИЧНО

В исковата молба се съдържа искане на основание чл.344,ал.2 ГПК съдът да се произнесе относно какви суми дължат ответниците за неползване на процесните,допуснати до делрба имоти съобразно квотите им на собственост.

Това искане е поддържано и от процесуалния представител на ищците в производството, като в тази насока са и събирани доказателства.

Съдът,постановявайки съдебното решение в атакуваната част/имаща характер на определение/ , е приел,че в случая е налице предявен иск по чл.344,ал.2 ГПК ,като е отхвърлил иска като неоснователен и е присъдил претендираните разноски.

Настоящата въззивна инстанция не споделя становището на първоинстанционния съд по следните съображения:

На първо място, в случая не е заявена искова претенция по чл.31,ал.2 ЗС, а искане по чл.344,ал.2 ГПК. Районният съд не е разграничил двете хипотези-въпреки посочването, че се разглежда искане по чл.344,ал.2 ГПК е изследвал приложението на чл.31,ал.2 ЗС.

Съгласно чл. 344 ал. 2 ГПК, в случай че всички наследници не използват наследствените имоти съобразно правата си, съдът по искане на някои от тях постановява кой от наследниците от кои имоти ще се ползват до окончателното извършване на делбата или какви суми едните трябва да плащат на другите срещу ползването. С посочената разпоредба се урежда привременна мярка, с постановяването на която се цели уреждане на отношенията между съделителите по повод ползването на имотите, допуснати до делба, през време на висящността на делбеното производство. Касае се за привременна мярка с решението за допускане на делбата или по-късно във втората фаза на делбеното производство, при която законът изхожда отново както от общото правило на чл. 30, ал. 3 ЗС за участие на съсобствениците в ползите и тежестите на общата вещ „съразмерно с частта си“, така и от чл. 31, ал. 1 ЗС за служене с общата вещ съобразно нейното предназначение "и по начин да не пречи на другите съсобственици да си служат с нея според правата им".

В настоящата хипотеза е безспорно установено,че ищците не ползват делбените имоти.

Спорно е дали ответниците ползват същите и в каква част.

От показанията на св.М.М. и Т.И. се установява,че единствено ответницата Р.Г. живее в двата имота в гр.Б. / Поземлен имот с идентификатор: ***.552.348, находящ се в гр. Б., общ. Б., обл. М., по кадастралната карта и кадастралните регистри одобрени със Заповед РД-18-562/25.10.2017 г. на Изпълнителния директор на АК, с последно изменение засягащо поземления имот от 13.07.2021 г., с адрес на поземления имот: гр. Б., ул. „Б.“ № 1 и Поземлен имот с идентификатор: ***.552.347, находящ се в гр. Б., общ. Б., обл. М., с предназначение Жилищна сграда - еднофамилна и Сграда с идентификатор: ***.552.347.2, застроена площ 23 кв. м., на 1 етаж, с предназначение хангар, депо гараж./.Предвид това искането за заплащане на суми за неползване на този имот следва да бъде уважено само спрямо нея ,поради което и същата дължи на всеки един от ищците по 21лв. месечно/съобразявайки експертизата досежно размера на дължимия наем/ , считано от влизане в сила на настоящото определение до приключване на делбата с влязло в сила съдебно решение .

По отношение на имота в гр.М. съдът намира следното:

Безспорно е установено,че ключ от процесния апартамент имат единствено двете ответнички / който е предоставен на адв.М.,предоставила го от своя страна на вещото лице/ 2

,т.е. имат и контрол на достъпа .След като това е така, но същите осъществяват държание на целия апартамент и владение върху собствените си идеални части, т.е. ползват ползва апартамента по смисъла на закона, независимо дали реално го обитават, дават под наем или го оставят да се руши. Предвид горното искането в тази част се явява основателно и по отношение на двамата ответници,поради което същите дължат на ищците сумата 54 лв/или на всеки един от ищците по 18 лв./ , считано от влизане в сила на настоящото определение до приключване на делбата с влязло в сила съдебно решение.

Предвид гореизложеното настоящата съдебна инстанция намира,че решението следва да бъде отменено в частта, с която е отхвърлен иска на основание чл.344,ал.2 ГПК,като вместо него се постанови ново определение,с което се уважи направеното искане за присъждане на обезщетение за неползване на процесните имоти .

По отношение на определението в частта за присъдените разноски:

Съгласно разпоредбата на чл.355, изр.І ГПК , сторените от страните разноски във връзка с допускането на делбата са дължими с постановеното във фаза на извършването й решение и съответно на правата им. В съотношение с предвиденото в чл.78 ГПК, нормата на чл.355 ГПК е специална - всички разноски по делото, направени по повод допускането и извършването на съдебната делба (включително по повод привременните мерки по чл.

344, ал. 2 от ГПК), се заплащат от страните съобразно стойността на дяловете им, а направените по повод присъединените искове в делбеното производство (включително по повод претенциите по сметките по чл. 346 от ГПК), се заплащат съгласно правилата на чл.

78 от ГПК, т. е. съобразно крайния изход по съответния присъединен иск или спорно право.

В случая е безспорно,че не е предявен самостоятелен иск,а е заявено искане по чл.344,ал.2 ГПК.А след като това е така, то не се дължат разноски ,които да бъдат разпределени с оглед разпоредбите на чл.78 ГПК.Предвид горното определението следва да бъде отменено и в тази част.

Предвид гореизложените съображения съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯВА решение № 373 /31.07.24г. , постановено по гр.дело № 5/2023 г. на Районен съд- М. в ЧАСТТА,/ имаща характер на определение / с която е отхвърлил иска, предявен от Д. Г. П. , Т. Г. М. и Г. Г. Д. срещу Р. Г. и М. Г. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. В., ж.к. „Д.“, бл. **, вх. *, ет. *, ап. **, за ИЗПЛАЩАНЕ ОБЕЗЩЕТЕНИЕ в размер на 200 лв. месечно, считано от 20.09.2023 година до окончателното извършване на делбата по отношение на допуснатите до делба недвижими имоти, и В ЧАСТТА,с която е осъдил ищците ДА ЗАПЛАТЯТ на Р. Г. М. и М. Г. Д. сумата от 410 лв., представляващи внесено и изплатено възнаграждение на вещото лице и 750.00 лв. адвокатско възнаграждение ,вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА Р. Г. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: град Б., обл. М., гр. ул. Б. № * да заплаща на Д. Г. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С.а, бул. „Ц.“ № ***, вх. 4, ап. 26; Т. Г. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С.а, бул. „Ц.“ № ***, вх. *, ап. ** и Г.

Г. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С.а, бул. „Ц.“ № ***, вх. *, ап. ** на всеки един от тях по 21 лв. месечно/общо 63 лв./ , представляваща обезщетение за едноличното ползване на делбения имот от същата , съответно на притежаваната от ищците ид. част от 3 имота, ведно със законна лихва за всяка просрочена вноска, считано от влизане в сила на настоящото определение до окончателното извършване на делбата, на основание чл. 344, ал.

2 ГПК.

ОСЪЖДА Р. Г. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: град Б., обл. М., гр. ул. Б. № * и М. Г. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. В., ж.к. „Д.“, бл. **, вх. *, ет. *, ап. ** да заплащат на Д. Г. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С.а, бул. „Ц.“ № ***, вх. *, ап.

**; Т. Г. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С.а, бул. „Ц.“ № ***, вх. *, ап. ** и Г. Г.

Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С.а, бул. „Ц.“ № ***, вх. *, ап. ** на всеки един от тях по 18 лв. месечно/общо 54 лв./ , представляваща обезщетение за ползване на делбения имот от ответниците , съответно на притежаваната от ищците ид. част от имота, ведно със законна лихва за всяка просрочена вноска, считано от влизане в сила на настоящото определение до окончателното извършване на делбата, на основание чл. 344, ал.

2 ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4