Решение № 1165 от 02.09.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1165 гр. София, 02.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-14, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петя Г.а при участието на секретаря Светлана Г. Кръстева като разгледа докладваното от Петя Г.а Търговско дело № 20251100900992 по описа за 2025 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.411, ал.1, предл.2 от Кодекса за застраховането и чл.86, ал.1 Закона за задълженията и договорите от ищецазастраховател по имуществена застраховка „Каско на МПС“ против ответника застраховател по задължителна застраховка „ГО“ за товарен автомобил марка „Ивеко С35 15“ с рег. № ****, собственост на „Райфайзен лизинг“ АД и лизингополучател „Боги-6“ООД за осъждането му да заплати сумата от 47 673, 01 лева, или равняващи се на 24374, 82 евро, след вл. в сила на Закона за въвеждане на еврото в Република България - чл.11, ал.2 вр. с чл.12/ представляваща главница, включваща стойността на изплатеното застрахователно обезщетение по щета № 210944334 вследствие на настъпило ПТП на 08.09.2021 г. на пътя Приморско – Бургас, ВП II ведно с обичайните (ликвидационни) разноски по определянето му, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й заплащане, както и 10 801, 84 лв., равняващи се на 5 522, 89 евро, след вл. в сила на Закона за въвеждане на еврото в Република България - чл.11, ал.2 вр. с чл.12, представляваща законна лихва върху главницата за периода от 15.09.2023 г. до 13.05.2025 г.

Поддържа се, че в срока на действие на застрахователния договор при уговорено покритие „Пълно Каско“ на рисковете съгласно „Общи условия“ на предлаганата застраховка на имуществената застраховка е настъпило застрахователно събитие, поради което е ангажирана отговорността на ищеца „Дженерали Застраховане„ АД за причинените вреди на застрахованото МПС и е образувана ликвидационна щета № 210944334. С преводни нареждания от 01.03.2022 г., 24.03.2022 г. и 21.04.2022 г. са изплатени обезщетение на собственика на увреденото МПС и разноски за репатриране и разоборудване. След реализиране на вторичния пазар на останалите от МПС части, за тях е получена и приспадната сума в размер на 6 942, 00 лв., или 3549, 39 евро.

Съгласно чл.411 от КЗ след изплащане на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу прекия причинител на вредите, или неговия застраховател по задължителна застраховка „ГО“, каквото качество има ответника и той носи отговорността за заплащането на обезщетението и сторените ликвидационни разноски. Ответникът бил поканен да заплати платеното застрахователно 1 обезщетение, но той отказал с писмо с вх.№ 310В020537/15.09.2023 г. В срока за отговор ответникът оспорва иска по основание и размер. Не оспорва наличието на застрахователно правоотношение по задължителна застраховка

„Гражданска отговорност на автомобилистите“ между него и водача на л.а. „Хюндай“ с рег. № ****, към датата на настъпване на ПТП, но оспорва наличието на застрахователно правоотношение по застраховка Каско; действителната стойност на увреденото МПС към датата на сключване на застраховка, както и към датата на ПТП и стойността на запазените части, разходите за репатриране и твърдят, че действителните вреди са по-ниски. Ответникът оспорва да са извършени плащания от ищеца по застраховка „Каско“.

Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Съдът, на основание чл.146, ал.1 ГПК е приел за безспорни между страните следните факти и обстоятелства: -съществуването на валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с ответника „ЗД Бул Инс“ АД за лек автомобил Хюндай с рег.№ **** към датата на настъпване на ПТП – 08.09.2021 г. и ги е обявил за ненуждаещи се от доказване.

От съвкупната преценка на приетите и неоспорени от страните писмени доказателства: застрахователна полица за застраховка „Каско на МПС“ (застрахователните премии са заплатени изцяло видно от писмените доказателства и заключение на вещо лице по СИЕ, отговор на задача 1); констативен протокол за ПТП с пострадали лица №УРИ4635 р-7953/09.09.2021 г., приобщените с ДП №4653 ЗМ 218/2021 г. на ОП Бургас доказателства, както и от разпит на свид.У. и заключението на САТЕ, по делото се установи настъпването на ПТП на 08.09.2021 г. 15:00ч. на Републикански път II-99, при км. 34.100. между лек автомобил „Хюндай Матрикс“ peг. № **** с водач И.Ш. и товарен автомобил “Ивеко Дейли" per. № **** с водач П. У.. Движещият се по посока от гр.Бургас към гр.Приморско лек автомобил внезапно и по субективни причини (загуба на контрол върху МПС), е напуснал своята пътна лента от пътното платно и е навлязъл в насрещната, където е реализирал челен удар с предната си лява част в предната лява част на движещият се в обратна посока т.а.

„Ивеко“. ПТП е настъпило на прав пътен участък с отлична видимост и интензивен трафик.

Пътят се е състоял от едно платно с две ленти за движение във всяка посока, разделени с надлъжна единична непрекъсната линия. Водачът на товарният автомобил е предприел спасителна маневра, като е отклонил същия вляво, но въпреки това не е успял да избегне удара. От данните по досъдебното производство се изяснява, че водачът на лекия автомобил е загубил контрол над автомобила поради претърпян сърдечен инцидент. Н това сочи и и факта, че същият не е предприел никакви действия за избягване на удара с насрещно движещия се товарен автомобил. В резултат на ПТП и причинените му политравми е настъпила и смъртта на водача на лекия автомобил. От заключението на САТЕ се установява, че поради сумарната скорост на движение на двата автомобила (110 км/час) водачът на товарния автомобил не е имал техническа възможност да предотврати удара, а поради близкото разстояние предприетата от него маневра – завиване към пътния банкет и задействане на спирачната система не са били достатъчни за да го избегне. С постановление от 27.01.2022 г. на ОП Бургас наказателното производство е прекратено на основание чл.24, ал1, т.1 от Наказателния кодекс- поради това, че деянието не съставлява престъпление.

От заключението на САТЕ се установява, че уврежданията но застрахования товарен автомобил „Ивеко" peг. № **** (напълно деформирана предна лява част на каросерията, откъснати елементи от лявата част на кормилната уредба и лявата част на предното окачване, деформирана предна лява джанта и спукана гума към нея) са в причинно следствена връзка с настъпилото ПТП. При сравняване на стойността на вредите и ремонта, който би бил необходим за тяхното отстраняване ( посочени в Приложение I) и стойността на товарния автомобил към датата на ПТП (26 349 евро) вещото лице заключава, че е налице 2

„тотална щета“. Видно от копие от талон за регистрация на МПС товарният автомобил е с прекратена регистрация от 07.02.2022 г. От заключението на САТЕ (отговори на задача 7 и 8.) и заключението на СИЕ, се установява, че за определяне на размера на застрахователното обезщетение застрахователят ищецът е направил 1110 лева транспортни разходи (платени на „Юро Асистанс“) и 369,60 лева сервизни разходи. Също така се установява, че на 01.03.2022 г. от сметка с IBAN: **** на ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ АД по сметка с IBAN:

**** на

РАЙФАЙЗЕН ЛИЗИНГ БЪЛГАРИЯ ЕООД е извършено плащане/ банков превод в размер на 53 130.41 лв. с основание „Шета:210944334/рег.ув.МПС:****“.На 24.02.2022 г. от сметка с IBAN: **** на ИВАМАР-88 ЕООД по сметка с IBAN: **** с титуляр и получател ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ АД е извършен превод в размер на 6 942.00 лв. с основание: „Закупуване на автомобил Ивеко 35 Ц15 - щета 210944334“. Получената сума 6 942.00 лв. е без ДДС и отговаря на пазарна цена от 8 330.40 лв. без ДДС 1 388.40 лв. Със заключението си вещото лице установява, че размерът на мораторната лихва за забава върху претендираната главница от 47673.01 лв. за посочения период, а именно 15.09.2023г. 13.05.2025г. е включително, е в размер на 10 801.92 лв.

От обсъдените доказателства се установява категорично настъпването на ПТП, механизма му, участниците и причинените щети, както и причИ. връзка между тях и извършените от водача действия/бездействия. Дори и да си приеме със сигурност, че единствена причина за предприетата маневра завой наляво и навлизане в насрещното пътно платно е влошаването на здравословословното състояние на водача на увреждащия автомобил, което той не е могъл да преодолее, то отговорността на застрахователя не се изключва. В тази насока е и съдебната практика решение № 50051/12.06.2024 г. по гр. д. № 1822/2022 г. на ВКС, II г. о. и решение № 9 от 02.02.2018 г. по гр. д. № 1144/2017 г. на ВКС, ІІІ г. о.) която приема, че дори и деянието не е единствената причина за резултата (т. е. когато вредата е предпоставена от съвкупното въздействие на множество явления/събития) отговорността за деликт не се изключва. Съобразно нормата на чл. 493, ал. 2, т. 6 КЗ в сила от 01.01.2016 г. застрахователят по застраховка „ГО“ е отговорен за настъпилите вреди.

Изрично в обхвата на задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е въведен рискът, произтичащ от влошено здравословно състояние, довело до възпрепятстване управлението на моторно превозно средство.

С оглед на така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:Предявеният главен иск е с правно основание 411 Кодекса за застраховането.При този иск в тежест на ищеца е да установи отговорност по чл. 45 и сл. от ЗЗД на третото лице, застраховано при ответника по застраховка "ГО", по отношение на увредено трето лице, което е застраховано при ищеца по имуществена застраховка, поради причиняване на застрахователно събитие, също така и плащане на застрахователно обезщетение от застрахователя -ищец в размер на пазарната стойност на вреди към настъпване на събитието, причинно-следствена връзка между вреди и поведение на застрахован при ответника, че е направил ликвидационни разноски в размер на обичайни такива, че е отправил покана до ответника за плащане на сумите, за които предпоставки ищецът следва да проведе главно и пълно доказване.

Съгласно посочената разпоредба с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахованото лице срещу застрахователят му по застраховка "Гражданска отговорност" до размера на изплатеното обезщетение и на обичайните разходи, като искът може да се предяви направо към застрахователя по "Гражданска отговорност".

Правото на застрахователя да иска от третото лице, причинило вредата, съответно от застрахователя му по "Гражданска отговорност", след плащането на застрахователното 3 обезщетение, е право, произтичащо по силата на закона, като основанието му не е само застрахователното правоотношение, а и фактът на плащането на сумите на правоимащите лица по силата на договора за застраховка и произтичащото от закона право на регрес.

Следователно, обхватът на суброгационното право зависи от размера на застрахователното обезщетение, което застрахователят е платил на застрахования, и от размера на обезщетението, което третото лице дължи на застрахования. За да бъде основателен предявеният регресен иск, следва да бъде установено по безспорен начин осъществяването на следните елементи от фактическия състав на суброгационното право: валидно застрахователно правоотношение към датата на застрахователното събитие (ПТП) по имуществена застраховка "Каско" на процесния автомобил; настъпване на застрахователно събитие, причинено от трето лице - водач на МПС, който има валидна задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите при ответника; възникване на гражданска отговорност за третото лице (деянието, причинените с него вреди, причинно следствената връзка между ПТП и причинените вреди); плащане на застрахователно обезщетение от застрахователя на застрахования по имуществената застраховка. На основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното.