Решение № 313 от 17.01.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 313 гр. София, 17.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА при участието на секретаря НАДЕЖДА В. ПОПОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА Административно наказателно дело № 20231110213364 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д – 63д от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Е. К. Й., ЕГН **********, срещу наказателно постановление №8325/31.08.2023 г., издадено от Виолета Богданова Асенова – Началник отдел „Контрол на републиканска пътна мрежа” към Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол” при Агенция „Пътна инфраструктура”, с което на основание чл. 53, ал.

1, т.2, предл.2 от Закона за пътищата (ЗП) му е наложено наказание „Глоба“ в размер на 4000,00 /четири хиляди/ лева за нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б.“а“, предл.2 от ЗП, вр.чл.7, ал.1, т.5, б.“В“, чл.8, ал.1 и чл.37, ал.1, т.1, предл.1 от Наредба №11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС (Наредбата).

В депозирана въззивна жалба са изложени твърдения за неправилно ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, като се сочи, че субект на нарушението на правилото за поведение, въведено с чл.26, ал.2, т.1 от ЗП, могат да бъдат само превозвачът или собственикът на пътното превозно средство (ППС). Подчертава, че това разрешение се извлича от разпоредбата на чл.11 от Наредба №11/03.07.2011 г. на МРРБ, която провежда ясно разграничение между водача и лицето, извършващо превозите, чието било задължението да осигури документите, съпровождащи превоза. Обсъждат се допуснати съществени процесуални нарушения, обосновани с несъобразяване императива на нормата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, която изисква от съдържанието на НП да се изведе описание на деянието и обстоятелствата, при които то е извършено. В конкретика се претендира липсващо пояснение на нарушеното предложение от нормата на чл.26, ал.2, т.1, б.“А“ от ЗП, което поставяло въззивника пред невъзможността да разбере, дали му се предявява нарушение за движение с извънгабаритно ППС, или с тежко ППС. Оспорва се и компетентността на актосъставителя, с аргумента, че управлението на тежки/извънгабаритни ППС от водачите без необходимото разрешение се санкционирало по реда на чл.177, ал.3 от ЗДвП, за инициирането на администартивнонаказателно производство по който закон с правомощия разполагали единствено органите на МВР. В допълнение се сочи, че в разрез с установените правила в чл.37 от Наредбата, при 1 извършената проверка и съставянето на АУАН не е привлечен и представител на МВР.

Алтернативно се излагат съображения относно наличието на предпоставки за подвеждане на фактите под хипотезата на чл.28 от ЗАНН, въвеждаща маловажен случай на административно нарушение. Формулирана е молба атакуваният санкционен акт да бъде отменен изцяло като неправилен и незаконосъобразен.

В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява. В допълнение към жалбата, по реда на чл.322 от НПК, подадено преди даване ход на делото в съдебното заседание (видно от пощенско клеймо с дата 03.11.2023 г.) доводите относно незаконосъобразността на издадения санкционен акт са преповторени.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. От упълномощен от нея главен юрисконсулт към Агенция „Пътна инфраструктура“, преди даване ход на делото в съдебно заседание, е постъпило възражение срещу жалбата, като се претендира нейната неоснователност. Отправена е молба за потвърждаване на издадения санкционен акт като правилен и законосъобразен и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея твърдения и след като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по реда на чл. 14 и чл. 18 НПК, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити обуславящи нейната редовност, което предпоставя пораждането на предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по същество, същата се явява ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

На 03.08.2023 г., около 11:05 часа, по път II - 18, Е. К. Й. управлявал моторно превозно средство с четири оси, с две управляеми оси, марка „Х”, с рег. №ХХХХ (собственост на „Х”АД), като се придвижвал в посока от с. Казичене към с. Лозен. Той превозвал бетон. Когато достигнал до участък от пътя, в района на км 32+400, превозното му средство било спряно за проверка от служители при Агенция „Пътна инфраструктура” – свидетеля Е. Л. С. и колегата му Б. К. П. – и двамата на длъжност „инспектор“ в Дирекция „Анализ на риска оперативен контрол“ при АПИ. Те изискали документи на водача. Той представил личната си карта, свидетелството за регистрация част II на МПС и придружаващ стоката документ с №20821/08.03.2023 г. В хода на контролната дейност, след извършени измервания с ролетка с идент. №1304/18/ (5 м) и електронна везна за измерване на маса и поосово натоварване на ППС, модел „PW-10“ №К0200009, било установено, че при измерено разстояние между осите от 1,40 метра, сумата от натоварването на ос на двойната задвижваща ос на МПС е 31,400 тона при максимално допустимо натоварване на оста 19 тона, съгласно чл.7, ал.1, т.5, б.“В“ от Наредба №11 от 03.07.2011 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС (Наредбата), поради което ППС било идентифицирано като тежко. Превишаването на нормата възлизало на 12,400 тона. Констатирайки тези параметри, проверяващите изискали от водача документ, удостоверяващ издадено разрешение за движение на тежко ППС в рамките на специалното ползване на пътищата, по предварително зададен маршрут. Такова обаче не било издадено, поради което и Й. не разполагал с него.

При така установените факти свид. С. преценил, че е извършено административно нарушение и затова съставил срещу жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение (АУАН) бл. № 0009857/03.08.2023 г. за това, че на същата дата, в посоченото време и на отразеното място, е управлявал горепосоченото ППС без разрешение за дейности в рамките на специалното ползване на пътищата (разрешително), издадено от администрацията управляваща пътя (АПИ) на тежко ППС, което да касае маршута на придвижване и установеното тегло. Било отразено, че е нарушена разпоредбата на чл.26, ал.2, т.1, б.”А”, предл.2 от ЗП, вр.чл.7, ал.1, т.5, б.“В“, чл.8, ал.1 и чл.37, ал.1, т.1, предл.1 от 2

Наредба №11/03.07.2011 г. на МРРБ. Актът бил съставен в присъствието на очевидеца Б. П. и на нарушителя. Бил предявен на жалбоподателя, който го подписал без възражения. Била изготвена и разписка от същата дата за връчване на препис от АУАН. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не постъпили възражения в писмена форма.

Въз основа на горепосочения акт било издадено атакуваното наказателно постановление №8325/31.08.2023 г. от Виолета Богданова Асенова – Началник отдел „Контрол на републиканска пътна мрежа” към Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол” при Агенция „Пътна инфраструктура”, с което на основание чл. 53, ал.1, т.2, предл.2 от ЗП, при цялостно възпроизвеждане на фактическите констатации от акта, на жалбоподателя било наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 4000,00 /четири хиляди/ лева за нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б.“а“, предл.2 от ЗП, вр.чл.7, ал.1, т.5, б.“В“, чл.8, ал.1 и чл.37, ал.1, т.1, предл.1 от Наредба №11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС (Наредбата).

Изложените фактически обстоятелства се установяват от събраните по делото доказателствени материали: показанията на разпитаните пред съда свидетели С. и П., както и в приобщените по надлежния процесуален ред на чл.283 от НПК писмени доказателства: разписка от 03.08.2023 г., протокол за измерване на превозно средство №0000058/2023, копия на лична карта на водача и талон за регистрация част II на МПС, документ, придружаващ стоката, Заповеди №РД – 11-246/31.03.2022 г. и №РД-11-247/31.03.2022 г. и пълномощно от председателя на управителния съвет на АПИ, обратна разписка за връчване на наказателно постановление, писмен отговор от АПИ, с вх.№312190/03.11.2023 г., с приложени към него пълномощно за процесуално представителство, заповед №А616/11.09.2018 г. на Председателя на ДАМТН, декларации и сертификати за съответствие и документи, удостоверяващи периодична проверка на средство за измерване – електронна везна PW-10 с №К0200009, писмен отговор от АПИ, с вх.№317406/08.11.2023 г. по описа на СРС.

Съдът от първа инстанция кредитира показанията на свидетелите С. и П., като ги намира за логични, достоверни, обективни, безпротиворечиви относно реда за съставяне на АУАН. При проведения непосредствен разпит двамата споделиха повода за проведената проверка на жалбоподателя, констатираното в нейния ход, като подчертаха, че са установили категорично липсата на издадено разрешение от АПИ за движение в рамките на специалното ползване на пътищата на тежко ППС, с оглед параметрите му, в частност неговата тежест. Посочиха, че изводите си са формирали след като се се запознали с представените им от водача документи, сред които и такъв, указващ теглото на превозвания бетон, респ. са ги сравнили с получените резултати от измерването с електронна тарирана везна, които не били оспорени от жалбоподателя. Не навеждат противни изводи и копията на свидетелства за съответствие и преминаване през периодичен контрол, които удостоверяват изправността на ползваните от проверяващите технически средства, допълнено с удостоверените в изготвения във връзка с проверката протокол от измерване.

Свидетелите си припомнят обясненията на водача, в които последният изрично е признал, че за превоза не е издавано процесното разрешително. Показанията на контролните органи са логични и последователни, като липсата на дребни детайли от обстановката, в която е реализирано и съответно установено нарушението, следва да се отдаде на естеството на изпълняваните от двамата служебни задължения, свързани с ежедневното констатиране на множество идентични нарушения, като същите не са от естество да възпрепятстват доказателствения процес. В тази връзка е принципно вярно, че АУАН не се ползва с презумптивна доказателствена сила, но при все това е необходимо да се подчертае, че в случая показанията на свидетелите следва да се кредитират, тъй като те не са единственият източник на релевантна информация за фактите, включени в предмета на доказване. За този съдебен състав няма спор, че жалбоподателят е управлявал ППС, попадащо в категорията „тежко ППС“, за което не е имало представено разрешение по установения за това ред за 3 дейност от специалното ползване на пътищата на администрацията управляваща пътя – АПИ, което да касае теглото му и маршрута му на движение, по който е спрян за проверка.

Този извод еднопосочно се подкрепя от приобщените по делото писмени доказателства, в частност протокола от измерване с електронна везна, съпровождащия превозвания товар документ, в който се различава ясно тонажът на натоварения бетон, лични документи и такива за управляваното от жалбоподателя превозно средство.

Съдът кредитира резултатите от извършеното измерване на сумата от натоварването на ос на двойната задвижваща ос на МПС, тъй като от писмените доказателства се установява техническата годност на използваните в случая средства за измерване. От писмените доказателства се установява, че използваното средство е везна тип „PW – 10“, с №К0200009, от четвърти клас на точност, max – 10 000 кг/20 000 кг., с неавтоматично действие. Съгласно чл. 10в ал. 2, т. 1 от Закона за измерванията, със заповед № А – 616/11.09.2018 г. на Председателя на ДАМТН, е определена периодичност на последващите проверки на везни с неавтоматично действие с четвърти клас на точност до 30 тона – една година. От заявление за проверка № 000029-31174/12.06.2023 г. и от метрологичните знаци за премината периодична проверка на техническата изправност на везна тип „PW-10“, с №К0200009, се установява, че устройството, с което е извършено измерването, е преминало последваща проверка на техническата изправност към 12.06.2023 г. (предходната проверка е била през месец юни 2022 г., важаща до месецюни 2023 г.).