Решение № 719 от 13.12.2019, Районен съд - Шумен

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

719/13.12.2019г.

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

Шуменският районен съд, втори състав, на двадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година, в публично заседание в следния състав:

Председател:

Д. Георгиева

При секретаря В. Илиева, като разгледа докладваното от районния съдия ВАНД

№ 2147 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното

Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 459720-F491982 от 27.08.2019г. на Директор на Дирекция “Контрол” при ТД на НАП - Варна, с което на основание чл.180, ал.1 от ЗДДС на „ТВМ” ООД, с ЕИК *********, гр.Шумен е наложена имуществена санкция в размер на 1 041,80 лева, за неизпълнение на задължение към държавата по чл.86, ал.1 и ал.2 от ЗДДС. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление като в жалбата са изложени подробни доводи. В съдебно заседание за жалбоподателя, редовно призован, се явява упълномощен представител, който изцяло поддържа жалбата, като излага и твърдение, че такава фактура каквато е посочена в НП не съществува.

Въззиваемата страна, редовно призована изпраща процесуален представител, който моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна, но счита, че доколкото дружеството е платец по глава VIII от ЗДДС административно наказващият орган е трябвало да прецизира отговорността на дружеството, съгласно разпоредбата на чл.180а от ЗДДС.

От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна:

При проверка, приключила с Протокол №

П-03002719036598-073-001 от 28.05.2019г., свидетелят Я.М.К. – ст. инспектор по приходите в офис Шумен при ТД на НАП гр. Варна констатирал, че дружеството – жалбоподател не било декларирало ВОП за първото шестмесечие на 2018г.

Свидетелят установил от представените му от счетоводството на дружеството, фактури, че „ТВМ“ като данъчно задължено лице по ЗДДС е нарушило чл.86, ал.1 и ал.2 от ЗДДС, като не е декларирало ВОП с издаване на протокол.

На 12.06.2019г. за констатираното неизпълнение на задължение свидетелят К. съставил АУАН сер. AN № F491982 срещу „ТВМ“ ООД, с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Шумен, ул. Любен Каравелов № 1 за това, че като получател на услуги по чл.82, ал.2, т.3 от ЗДДС от доставчик „NV BANDENBEDRIJF VANDEKERCKHOVE с VIN ВЕ*** по фактура /invoice № 35118030810167/08.05.2018г. с ДО 2663,33 евро /5 209,02 лева, дружеството не е начислило данъка по реда на чл.86, ал.1 и ал.2 от ЗДДС във връзка с чл.82, ал.2, т.3 от същия закон, не е издало Протокол на основание чл.117, ал.1, т.3 от ЗДДС, с което е нарушило разпоредбите на чл.86, ал.1 от ЗДДС,чл.86, ал.2 от ЗДДС.

Актът бил съставен в присъствието на упълномощено от представляващия, лице – П.Х.Т., което го подписало и вписало, че има възражения. На 14.06.2019г. било депозирано писмено възражение, в което моли да бъде взето предвид, че цитираната фактура е получена с голямо закъснение, тъй като е издадена в Белгия и обикновено се предават на някой от шофьорите, който след приключване на работата ги донася в България. Обикновено това ставало със закъснение понякога от 2-3 месеца, тъй като през това време шофьорът извършвал курсове изцяло в чужбина.

Въз основа на съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка, административно-наказващият орган издал обжалваното НП като възприел изцяло констатациите съдържащи се в АУАН. На основание чл.180, ал.1 от ЗДДС на жалбоподателя „ТВМ” ООД, с ЕИК *********, гр.Шумен е наложена имуществена санкция в размер на 1 041,80 лева, за нарушение по чл.86, ал.1 и ал.2 от ЗДДС. В наказателното постановление, АНО е извършил конкретизация на датата и мястото на извършване на нарушението. Наказателното постановление е връчено на упълномощеното лице на 27.09.2019г.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава както от всички събрани по делото писмени доказателства и от показанията на разпитания в съдебно заседание свидетел – Я.М.К. – актосъставител.

При преценка на АУАН и наказателното постановление, съдът констатира процесуално нарушение, изразяващо се в нарушение разпоредбите на чл.42, ал.1, т.3 и т.4 и чл.57, ал.1,т.5 от ЗАНН. Както в АУАН и в издаденото въз основа на него, НП е посочено, че дружеството не е изпълнило задължението си да начисли данъка по реда на чл.86, ал.1 и ал.2 от ЗДДС във връзка с чл.82,ал.2, т.3 от ДДС за получени услуги от доставчик „NV

BANDENBEDRIJF VANDEKERCKHOVE с VIN ВЕ*** по фактура /invoice № 35118030810167/08.05.2018г. с ДО 2663,33 евро /5 209,02 лева. Като в атакуваното наказателно постановление е вписана дата на извършване на нарушението – 15.06.2018г.

По административно – наказателната преписка като доказателства са приложени седем заверени копия от фактури измежду, които липсва такава фактура – с такъв номер и дата на издаване. В съдебно заседание актосъставителят посочи, че процесната фактура се намира на л.19 и на л.31 от делото. На лист 19 от делото номерът на фактурата е нечетлив, на датата на издаване на същата е видно, че е 28.02.2018г. На лист 31 от делото е видно че номерът на фактурата е 35118020810167 от 28.02.2018г. Дори да се приеме, че грешното посочване на номера на фактурата е някаква техническа грешка, която е била направена в АУАН, а в последствие и в НП, то грешно посочената дата на издаване на фактурата, води до безспорния извод, че нарушение не е било осъществено на 15.06.2018г., за каквото нарушение е санкционирано дружеството – жалбоподател.

Посочените нарушения настоящият състав счита за съществени, тъй като липсва задължителен реквизит – дата на извършване на неизпълнение към държавата.

Освен гореизложеното, съдът намира за напълно основателен изложения в жалбата довод за неправилно определена санкционна норма.

Наказващият орган не е отчел обстоятелството, че данъкът е изискуем от дружеството като платец по глава осма от ЗДДС, и че за начисления данък има право на пълен данъчен кредит.

Разпоредбата чл.180а от ЗДДС предвижда различна санкция от предвидената в чл.180 от ЗДДС за неначисляване на данък в срок при наличието на следните условия – 1. когато данъкът е изискуем от лицето като платец по глава осма и 2. за начисления данък лицето има право на пълен данъчен кредит. Хипотезата на чл.180а от ЗДДС сочи като изискване наличието на право на данъчен кредит като предпоставка за прилагане на облекчената санкция, а не упражняването на това право. Намира, че законодателят е направил разграничение между правото на пълен данъчен кредит и упражняването на това право. Съгласно чл.73а от ЗДДС при всички случаи на самоначисляване на данък е налице право на данъчен кредит, стига сделката да не е укрита и данни за нея да са налични в счетоводството на получателя. В конкретният случай дружеството е следвало да бъде санкционирано на основание чл.180а от ЗДДС, която предвижда и друг размер на имуществена санкция.

Предвид на изложеното, съдът счита, че административно-наказващият орган е издал едно неправилно и незаконосъобразно НП, което следва да бъде отменено.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

Р Е

Ш И :

ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 459720-F491982 от 27.08.2019г. на Директор на Дирекция “Контрол” при ТД на НАП - Варна, с което на основание чл.180, ал.1 от ЗДДС на „ТВМ” ООД, с ЕИК *********, гр.Шумен е наложена имуществена санкция в размер на 1 041,80 лева за неизпълнение на задължение към държавата по чл.86 ал.1 и ал.2 от ЗДДС.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд по реда на Глава Дванадесета от АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: