Определение № 1311 от 11.03.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1311 гр. Варна, 11.03.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Антония Якимова

Членове:

Ивелина Владова мл.с. Елица Н. Желязкова като разгледа докладваното от Антония Якимова Въззивно частно гражданско дело № 20253100500043 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК във вр. чл. 95, ал.

5 от ГПК.

С определение № 123/28.02.2025 г. по в.ч.гр.д. № 94/2025 г. по описа на Апелативен съд – Варна е отменено постановеното по настоящото в.ч.гр.д. № 43/2025 г. на ВОС определение № 503/28.01.2025 г., с което е прекратено въззивното производство, и делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия по частната жалба вх.№ 97070/02.12.2024 г.

Последната е депозирана от Н. М. П. срещу определение № 13176/21.11.2024 г. по гр.д. № 2074/24г. по описа на РС-Варна, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за предоставяне на безплатна правна помощ, на основание чл. 94 ГПК във вр. чл.23, ал.2 и 3 и чл.

21, т. 3 от ЗПрП.

В жалбата са наведени твърдения, че правната помощ е поискана във връзка с подадената молба по чл. 303 от ГПК, основно за да бъдат приподписвани жалбите на жалбоподателя пред съдилищата в гр. София.

Изразено е и несъгласие с мотивите на първоинстанционния съд относно имущественото му състояние, като е посочено, че е прехвърлил седем, а не десет имота на неговата майка и това не е било без причина. Конкретно искане по същество не е формулирано, но според задължителните указания, дадени на настоящия съдебен състав с горепосоченото определение на Апелативен съд – Варна, такова е изводимо от обстоятелствената част на жалбата, съдържаща оплакване за неправилност на обжалвания съдебен акт.

Предвид едностранния характер на производството по чл. 94 и сл. от ГПК, не е проведена процедура по размяна на книжа във връзка с частната жалба.

След преценка доводите на жалбоподателя и материалите по делото, настоящият съдебен състав намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения едноседмичен срок по 1 чл. 275, ал. 1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт – определение, което попада в хипотезата на чл. 274, ал. 1, т. 2 във вр. чл. 95, ал.

5 от ГПК, и от легитимирано лице, имащо правен интерес от обжалването, поради което съдът приема жалбата за процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

Производството по гр.д. № 2074/2024 г. по описа на Районен съд - Варна е образувано по молба за защита от домашно насилие, подадена от П. Т. О..., действаща лично и като майка и законен представител на малолетното дете М.

Н. П., срещу Н. М. П.. Делото е приключило с влязло в сила решение № 2059/05.06.2024 г., с което Н. П. е задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо П. О., на основание чл. 5, ал.1, т.1 от ЗЗДН, и е оставена без уважение молбата в останалата й част - за налагане на мерки по чл. 5, ал.1, т. 3 и т. 4 от ЗЗДН спрямо ответника и за налагане на мерки за защита по отношение на детето М. П..

С молба вх. № 78787/03.10.2024 г. ответникът Н. П. е поискал отмяна по реда на чл. 303 и сл. от ГПК на влязлото в сила решение на Районен съд – Варна и с последваща молба вх. № 87885/01.11.2024 г., депозирана в изпълнение на дадени му указания за отстраняване нередовностите на молбата за отмяна, е заявил желание да му бъде предоставена правна помощ.

С разпореждане № 45238/04.11.2024 г. първоинстанционният съд дал указания на страната в едноседмичен срок да представи декларация за материално и гражданско състояние и доказателства за посочени обстоятелства, вкл. относно доходите на лицето или семейството; имуществено състояние, удостоверено с декларация; семейно положение и здравословно състояние; възраст и трудова заетост. В разпореждането се съдържа и предупреждение, че при неизпълнение на указанията в цялост и в срок, съдът ще се произнесе по молбата за предоставяне на правна помощ съобразно представените доказателства по делото. Със същия съдебен акт са изискани служебно от съда справки относно имущественото състояние на молителя, вкл. притежаваните от него недвижими имоти, МПС, доходи и банкови сметки или сейфове.

С молба вх. № 93386/20.11.2024 г. молителят е заявил в указания му срок, че няма никакво имущество, както и че притежава банкова сметка с наличност под 10 лв., която възнамерява да закрие до края на 2024 г. Нарочна декларация за материално и гражданско състояние не е представена.

От служебно изисканите справки относно имущественото състояние на молителя се установява, че същият няма регистрирани действащи трудови договори, нито данни за осигуряване. Няма и регистрирани на негово име МПС. За периода 31.10.2016 г. – 12.11.2024 г. лицето е титуляр на следните банкови сметки, а именно: разплащателна сметка в „Инвестбанк“ АД, открита на 06.04.2023 г. и закрита на 14.11.2023 г., спестовна сметка в „Банка ДСК“ АД, открита на 21.03.2015 г. и закрита на 08.06.2021 г., както и разплащателна сметка в „Банка ДСК“ АД, открита на 06.12.2023 г. и активна към момента на справката, без данни за наличности по сметката, с наложен на 12.08.2024 г. запор.

Съгласно постъпилата справка от Агенцията по вписванията на 02.08.2024 г. молителят се е разпоредил безвъзмездно с притежаваните от него недвижими имоти – седем броя поземлени имота с идентификатори №№ ..., ..., ..., ..., ..., ... и ..., както и три броя сгради с идентификатори №№ ....1, ....2 и 2

....3, всички находящи се в гр. А..., с договор за дарение, сключен с М... Р... Е....

Видно от справката, по отношение на сградите е вписана на 19.09.2024 г. възбрана в полза на кредитора П. О..

След запознаване с описаните справки първоинстанционният съд е постановил обжалваното определение № 13176/21.11.2024 г., с което е оставил без уважение молбата за предоставяне на безплатна правна помощ. За да постанови определението, съдът е приел, че молителят е на 48 г., в работоспособна възраст, без данни за влошено здравословно състояние.

Мотивирал се е с липсата на представена декларация за материално и гражданско състояние, респ. липса на информация за доходите му, както и с извършеното безвъзмездно разпореждане с цялото налично негово имущество в полза на майка му. Отчел е също, че делото е приключило с влязло в сила решение и е проведено с личното участие на молителя, при което е намерил, че интересите на правосъдието не изискват предоставянето на правна помощ по чл. 23, ал. 2 от ЗПрП.

Определението е правилно.

Съгласно чл. 94 ГПК правната помощ се състои в осигуряване на безплатна адвокатска защита, като видовете правна помощ са регламентирани в разпоредбата на чл. 21 от Закона за правната помощ (ЗПрП), сред които и процесуално представителство – чл. 21, т. 2 от ЗПрП. В разглеждания случай именно този вид правна помощ се претендира от молителя съобразно изложеното от него в молбата по чл. 95 от ГПК и частната жалба.

Според чл. 23, ал. 2 от ЗПрП системата за правна помощ по чл. 21, т. 2 от ЗПрП обхваща и случаите, когато страната по гражданско дело не разполага със средства за заплащане на адвокат, желае да има такъв и интересите на правосъдието изискват това.

Ал. 3 от същата разпоредба предвижда, че правната помощ се предоставя в случаите, когато въз основа на представени доказателства от съответните компетентни органи съдът прецени, че страната няма средства за заплащане на адвокатско възнаграждение. Съдът формира преценката си, като взема предвид неизчерпателно изброените в закона обстоятелства, в това число: доходите на лицето или на неговото семейство; имущественото състояние, удостоверено с декларация; семейното положение; здравословното състояние; трудовата заетост и възрастта. Във всички случаи липсата на средства се установява от претендиращият правна помощ, който следва да представи доказателства за всички релевантни обстоятелства, като при бездействие от негова страна за съда не съществува възможност да приеме молбата за правна помощ за основателна (така - oпределение № 266 от 23.01.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3828/2024 г., III г. о., определение № 3354 от 1.07.2024 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2004/2024 г., III г. о., ГК, определение № 313 от 23.07.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2761/2018 г., III г. о., ГК, определение № 2308 от 14.05.2024 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1379/2024 г., I г. о., ГК и др.).

В разглеждания случай жалбоподателят не е представил в указания му срок нито изисканата декларация за материално и гражданско състояние, нито каквито и да било доказателства относно неговата трудова заетост и доходи.

Последните са останали неизвестни по делото, въпреки служебно изисканите от съда справки. При това положение и доколкото страната не твърди да е лишена от доход, бездействието й е достатъчно основание за отхвърляне на молбата.

3

Отделно от горното, от постъпилата справка от Агенцията по вписванията се установява, че жалбоподателят е разполагал със значително имущество, с което се е разпоредил безвъзмездно в полза на майка му на 02.08.2024 г., три месеца преди депозиране на молбата за правна помощ и непосредствено преди наложените спрямо него обезпечителни мерки чрез запор на вземане по банковата му сметка, наложен на 12.08.2024 г., и възбрана върху недвижими имоти, вписана на 19.09.2024 г. При тези данни съдът намира, че служебно установената липса на имущество към момента на депозиране на молбата за правна помощ е резултат от съзнателни действия на жалбоподателя, които поставят под съмнение действителната му невъзможност за заплащане на адвокатско възнаграждение. Не са наведени и твърдения такава невъзможност изобщо да е налице.

От гореизложеното следва, че не са изпълнени кумулативно предвидените в закона условия за предоставяне на правна помощ и обсъжданата молба по чл. 94 от ГПК във вр. чл. чл. 21, т. 2 и чл. 23, ал. 2 от ЗПрП е неоснователна. Определението на първоинстанционния съд, с което същата е оставена без уважение, е правилно и следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 13176/21.11.2024 г., постановено по гр.д. № 2074/2024 г. по описа на Районен съд-Варна.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване на основание чл. 95, ал.

6 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4