Решение № 355 от 17.10.2024, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ 355 гр. гр.Несебър, 17.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, V-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария М. Берберова Георгиева при участието на секретаря Мая Р. Деянова като разгледа докладваното от Мария М. Берберова Георгиева Гражданско дело № 20242150100289 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по повод постъпила искова молба на Етажна собственост на сграда „********“ - к.к. Слънчев бряг, с идентификатор **********, представлявана от Председателя на Управителния съвет Г.К., с пълномощник - Адвокатско дружество „Т. и Й.“ от АК - Бургас, против Б. А. С., родена на **********г., гражданин на **** и А. С. С., роден на **********г., гражданин на ****, двамата с адрес: гр. **********, сграда „********“, ап. *****.

Ищецът твърди, че ответниците са собственици на самостоятелен обект в сграда, представляващ апартамент № А*****, с идентификатор № **********.40, находящ се в сграда „********“. Сочи, че на 28.04.2023г. било проведено общо събрание на етажната собственост. Излага, че в т. 1 от дневния ред общото събрание взело решение с мнозинство да бъде избран управителен съвет на етажната собственост, състоящ се от пет лица, които помежду си избрали за председател на управителния съвет Г.К.. Акцентира, че в т. 7 от дневния ред общото събрание взело решение размерът на паричните вноски във фонд „Ремонт и обновяване“ да бъде 120 лева за 1 % идеални части годишно. Навежда, че в т. 9 от дневния ред на общото събрание било взето решение управителният съвет да предприеме действия по водене на дела срещу собствениците в етажната собственост, които не са платили определената такса за поддръжката и за вноската към фонд „Ремонт и обновяване“.

Обръща внимание, че по т. 10 от дневния ред бил определен срок за плащане на таксата - 15.06.2023г., като била съставена фактура от 22.05.2023г. Твърди, че решенията били влезли в сила, тъй като не са били обжалвани по реда на чл. 40 от ЗУЕС. Излага се, че ответниците дължат сумата от 117,48 лева с еврова равностойност от 60,25 евро, за периода от 01.01.2023г. до 31.12.2023г., с падеж 15.06.2023г., както и лихва върху тази сума в размер на 12,08 лева за периода от 15.06.2023г. до 21.03.2024г.

Предвид гореизложеното се моли от съда да постанови решение, с което да осъди ответните страни да заплатят солидарно на Етажната собственост на сграда 1

„********“ - к.к. Слънчев бряг, сумата от 117,48 лева, представляваща дължима вноска за фонд „Ремонт и обновяване“, дължима за периода от 01.01.2023г. до 31.12.2023г., със срок на плащане до 15.06.2023г., сумата от 12,08 лева, представляваща лихва за забава за периода от датата на падежа - 15.06.2023г. до датата на подаване на исковата молба - 21.03.2024г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението. Представят писмени доказателства. Претендират присъждане на заплатените по делото разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор на исковата молба от назначения на ответниците особен представител - адв. Ц. М. от АК Бургас, с който се изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове. Сочи се, че липсва правно и фактическо основание за претендиране при условията на солидарност двамата ответници да заплатят на ищеца процесните суми. Изтъква се, че ответниците не са солидарно отговорни за заплащане на таксата поддръжка и вноска за фонд „Ремонт и обновяване“ на имота. На следващо място се навежда, че претенцията на ищеца остава неизяснена, тъй като не ставало ясно какво претендира да бъдат осъдени да му заплатят двамата ответници. Развиват се доводи, че ответниците притежават имот в жилищен комплекс от затворен тип, тъй като по отношение на процесния недвижим имот е вписан по партидата на имота в Агенцията по вписванията при Служба по вписванията Несебър договор за управление и поддръжка на общите части по чл. 2, ал. 1 от ЗУЕС с инвеститор „*********“ ЕООД.

Излагат се съображения за нищожност на взетите решения, в частност на решението по т. 7 от дневния ред. Цитира се съдебна практика. Излага се, че претендираната от ищеца сума по чл. 50 от ЗУЕС за вноска във фонд „Ремонт и обновяване“ не е годишна. Цитира се разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗУЕС вр. чл. 50, ал. 1 от ЗУЕС.

Сочи се, че решенията, които общото събрание приема според правомощията му касаят винаги бъдещи дейности, изразяващи се във възстановяване на общи части, ремонт или обновяване на сградата, за които следва да се заплащат разходи, наред с обичайната поддръжка на общите части. Твърди се, че предвид обстоятелството, че решенията на общото събрание на етажната собственост нямат ретроактивно действие поставя под съмнение въпросът за периода за претендираната сума от 01.01.2023г. до 31.12.2023г. при положение, че решението било взето на 28.04.2023г. С оглед гореизложеното се моли от съда да отхвърли предявените искове.

В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа исковата молба, ведно с направените уточнения и представени писмени доказателства.

Депозира молба, с която заявява, че на проведено на 02.07.2024г. общо събрание на процесната етажната собственост, за управител е избрано „Л.“ ЕООД. Изразява становище по същество. Конкретизира петитума на исковата молба, като моли да бъдат осъдени ответниците при условията на разделност да заплатят сумата общо в размер на 117,48 лева, представляваща дължима вноска за фонд „ремонт и обновяване“ за периода 01.01.2023г. - 31.12.2023г., със срок за заплащане до 15.06.2023г., сумата в размер на 12,08 лева представляваща лихва за забава върху главницата, дължима от датата на падежа - 15.06.2023г. до датата на подаване на исковата молба - 21.03.2024г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.

Моли съда да постанови решение, с което да уважи предявените искове. Претендира присъждане на заплатените по делото разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК.

Особеният представител на ответника в съдебно заседание оспорва исковата 2 молба. Изразява становище по същество. Моли съда да постанови решение, с което да остави без уважение предявените искове, като недоказани и необосновани. Претендира възнаграждение за особен представител.

Съдът намира, че депозираната искова молба е процесуално допустима подадена е от лице с правен интерес, пред надлежния орган и съдържа изискуемите по закон реквизити.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, и като съобрази становищата на страните и приложимия закон, съдът прие следното от фактическа и правна страна:

Предявени са искове с правно основание чл. 38, ал. 1 от ЗУЕС и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

В тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 38, ал. 1 от ЗУЕС е да докаже, че ответниците са собственици на процесния апартамент в етажната собственост; че с влязло в сила решение на общото събрание в етажната собственост са определени такси, дължими от етажните собственици за посочения в исковата молба период; размера на претенцията си, както и че е настъпила изискуемостта на вземането. Във връзка с твърденията на особения представител на ответниците, ищецът следва да посочи сключени ли са договори по чл. 2 от ЗУЕС със собствениците на самостоятелни обекти в процесната етажна собственост. При доказването на тези факти в доказателствена тежест на ответника е да докаже погасяване на вземането. Тежестта на доказване е указана на страните с определение № 773 от 01.08.2024г., постановено по настоящото дело.

По делото не се спори, а и от представения нотариален акт за покупко-продажба ******, том ** рег. № ****, дело № *****г. по описа на нотариус Линка Чуткина с рег.

№ 600 на НК, с район на действие Районен съд - Несебър, се установява, че ответниците са придобили собствеността върху самостоятелен обект с идентификатор **********.40, представляващ Апартамент № *****, със застроена площ от 24,58 кв.м., ведно със съответните 0,979 % идеални части от общите части на сградата, равняващи се на 3,76 кв.м., находящ се на пети етаж на сграда „******“ с идентификатор ********** в комплекс „**** ******“ - к.к. Слънчев бряг, построена в поземлен имот с идентификатор ************ по КККР на гр. Несебър.

От материалите по делото безспорно се установява, че на 28.04.2023г. е било проведено общо събрание на етажната собственост в сградата, като с решение по т. 7 от дневния ред било взето решение да се определи размер на паричните вноски във фонд „Ремонт и обновяване“ - 120 лв. за 1 % идеални части годишно. Установява се, че с решение по т. 10 от дневния ред, таксата е била определена за календарната 2023г. с падеж за плащането й - до 15.06.2023г.

По делото липсват данни взетите решения на проведеното на 28.04.2023г. общо събрание на етажната собственост да са били предмет за обжалване по реда на чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС, поради което съдът приема, че същите са влезли в сила и подлежат на изпълнение.

Съгласно нормата на чл. 6, ал. 1, т. 10 от ЗУЕС собствениците са длъжни да заплащат разходите за управлението и поддържането на общите части на сградата.

Наред с горното, разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 5 от ЗУЕС предвижда, че Общото събрание на Етажната собственост определя размера на паричните вноски за разходите за управлението и поддържането на общите части на сградата. Налага се извод, че цитираните решения съдържат изричната воля на собствениците за определяне на 3 таксите в посочените размери.

Съгласно трайната и непротиворечива практика на ВКС на Република България след влизане в сила, решенията на етажните собственици са задължителни за всички собственици включително и за тези, които са гласували против, за не участвалите във вземането им и за лицата, които по-късно ще станат етажни собственици или обитатели. Следователно за собствениците в етажната собственост е възникнало задължение да направят съответните вноски съобразно гласуваното от общото събрание. Неспазването на различни правила от предвидените за свикване и провеждане на общото събрание и за вземане на решенията не е равностойно, но законът не определя кои пороци водят до нищожност и кои до незаконосъобразност, като е оставил тази преценка на съда в рамките на съдебното производство. Затова извън определения от закона срок не може да се иска отмяна нито на нищожните, нито на незаконосъобразните решения.

Според практиката на ВКС (Решение № 50024 от 27.03.2023г. по гр.д. № 978/2022г. по описа на II гр. о. на ВКС, Определение № 4176 от 20.09.2024г. по ч.гр.д.

№ 2689 от 2024г. по описа на II гр.о. на ВКС), незаконосъобразност и нищожност на решение на общо събрание на етажна собственост ( вкл. преюдициално по друг спор) може да се установява, само ако са наведени твърдения, че формално е създадена привидност за взето решение. Такива биха били случаите, в които е взето решение на общо събрание по реда на ЗУЕС, независимо, че той е неприложим, тъй като е налице изключението по чл. 2 или чл. 3 ЗУЕС или е регистрирано и не е прекратено сдружение на етажните собственици, в което участват всички етажни собственици, ако общото събрание е упражнило правомощие, което не произтича от чл. 11 и чл. 33 ЗУЕС или липсва взето решение, въпреки че такова е отразено в протокола на общото събрание (и ако протоколът е оспорен в срока по чл. 16, ал. 9 ЗУЕС), както и когато не са налице условията на чл. 8 ЗУЕС (наличието на обособеност, при която отделен вход дава достъп само до част от индивидуално притежаваните обекти, които единствено обслужва). Извън хипотезата на привидност за взето решение на общото събрание, пороци на същото, независимо дали водят до нищожност (включително и поради противоречие с императивни правни норми) или до незаконосъобразност на решението, могат да се установяват само чрез иска по чл. 40 ЗУЕС и то предявен в дадения срок, но не и преюдициално при спор, свързан с изпълнение решение на общото събрание, предявени извън срока по чл. 40, ал. 2 ЗУЕС.