Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 462 от 11.05.2026, Районен съд - Стара Загора

Съд
Районен съд - Стара Загора
Дело
Гражданско дело 30/2026
Вид
Решение № 462
Подписан
11.05.2026
В сила
11.05.2026
Състав
Свилен Жеков

Цитирани разпоредби

  • чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 238, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 239 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 239, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 239, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 239, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 239, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 12 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • Чл. 4 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • Чл. 5 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 92 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 462 гр. Стара Загора, 11.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VII-МИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Свилен Жеков при участието на секретаря Маргарита Огн. Николова като разгледа докладваното от Свилен Жеков Гражданско дело № 20265530100030 по описа за 2026 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 103 - 257 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Производството по делото е образувано по искова молба подадена от „Йеттел България“ ЕАД, против Т. Т. К., с която е предявен установителен иск по чл. 422, ал.1, във връзка с чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК вр. чл. 79 и чл. 92 ЗЗД.

Ищецът „Йеттел България“ ЕАД твърди, че на ***** г. между ответника Т. Т. К. и „Теленор България“ ЕАД, понастоящем „Йеттел България“ ЕАД, бил сключен Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +********* за срок от 24 месеца с абонаментен план „Тотал +“ с месечен абонамент за първоначалния срок в размер на 15,99 лева и месечен абонамент след изтичане на първоначалния срок в размер на 21,99 лева.

Ответникът не изпълнявал задълженията си по договора в общ размер 36,82 лева, представляващи неплатени абонаменти такси и използвани услуги за отчетен период 10.09.2023 г. – 09.11.2023 г. Вследствие на неизпълнението и съгласно т. 9 от договора, мобилният оператор начислявал неустойка в размер на 24,96 лева, която не надвишава размера на три месечни абонаментни такси и е начислена във фактура № ******/****** г. На същата дата – ***** г. и по повод горепосочения договор с предпочетен номер +*********, мобилният оператор, като лизингодател, сключил с ответника – лизингополучател, 1

Договор за лизинг, с който лизингодателят предоставя за временно и възмездно ползване устройство марка ***** за обща лизингова цена, дължима чрез внасяне на 23 месечни лизингови вноски, всяка от които в размер на 90,99 лева. По договора за лизинг ответникът дължал заплащане на сума в общ размер на 266,84 лева, формирани от лизинговите вноски за период от 10.09.2023 г. до края на срока на договора – 30.11.2023 г. Отново на ***** г. и по повод горепосочения договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*********, мобилният оператор, като лизингодател, сключил с ответника – лизингополучател, договор за лизинг, с който лизингодателят предоставя за временно и възмездно ползване пакет базови аксесоари за обща лизингова цена, дължима чрез внасяне на 23 месечни лизингови вноски, всяка от които в размер на 6,30 лева. По договора за лизинг К. дължи заплащане на сума в общ размер на 18,90 лева, формирани от лизинговите вноски за период от 10.09.2023 г. до края на срока на договора – 30.11.2023 г.

Горепосочените задължения били индивидуализирани в следните фактури: 1. фактура № **********/10.10.2023 г. за отчетен период 10.09.2023 г. – 09.10.2023 г., срок за плащане – 25.10.2023 г., издадена за сумата от 115,70 лева, представляваща неплатени абонаментна такса и лизингови вноски, както следва: - 18,41 лева абонаментна такса за предпочетен номер +*********; 90,99 лева лизингова вноска за устройство ***** за предпочетен номер +*********; - 6,30 лева лизингова вноска за пакет базови аксесоари за предпочетен номер +*********; 2. фактура № ******/10.11.2023 г. за отчетен период 10.10.2023 г. – 09.11.2023 г., срок за плащане – 25.11.2023 г., издадена за сумата от 115,70 лева, представляваща неплатени абонаменти такса и лизингови вноски, както следва: - 18,41 лева абонаментна такса за предпочетен номер +*********; - 90,99 лева лизингова вноска за устройство ***** за предпочетен номер +*********; - 6,30 лева лизингова вноска за пакет базови аксесоари за предпочетен номер +*********; 3. фактура № *****/10.12.2023 г. за отчетен период 10.11.2023 г. – 09.12.2023 г., срок за плащане – 25.12.2023 г., издадена за сумата от 91,16 лева, представляваща неплатени: - 84,86 лева остатък от лизингова вноска, след приспадане на предплатени суми за устройство ***** за предпочетен номер +*********; 6,30 лева лизингова вноска за пакет базови аксесоари за предпочетен номер +********* и 4. фактура № ******/****** г. за отчетен период 10.12.2023 г. – 09.01.2024 г., срок за плащане – 25.01.2024 г., издадена за сумата от 24,96 лева, представляваща неплатена неустойка за предпочетен номер +*********.

С оглед на гореизложеното на 06.11.2025 г. ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, в което се претендирали: главница в размер на 347,52 лева /триста четиридесет и седем лева и петдесет и две стотинки/ и законна лихва от подаване на заявлението до изплащане на вземането. Образувано било ч.гр.д. № *****/2025 г. по описа на Районен съд – Тополовград и издадена заповед за изпълнение, срещу която длъжникът е подал възражение в законоустановения срок. Моли съда да признае за установено, че ответникът дължи на ищеца суми в общ размер на 347,52 лева 2

/триста четиридесет и седем лева и петдесет и две стотинки/, представляващи неплатени абонаментни такси, използвани услуги и неустойка по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +********* и неплатени лизингови вноски по Договор за лизинг към него за устройство *****; неплатени лизингови вноски по Договор за лизинг с предпочетен номер +********* за пакет базови аксесоари; законна лихва, от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателно изплащане на вземането;

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника.

Със становище от 01.04.2026 г. /л.53-54 от делото/, ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.

Ответникът, редовно призован за откритото съдебно заседание /вж. призовка, л. 52 от делото/, не се явява, не изпраща представител в откритото съдебно заседание, не се представлява от пълномощник и не е заявено искане за гледане на делото в отсъствие на негов представител.

Съдът, като прецени доказателствата по делото, становището на ищеца и като взе предвид приложимото право, намери за установено следното:

Налице са кумулативно предвидените в чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1 ГПК предпоставки за постановяване на неприсъствено решение против ответника.

От него не е депозиран писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК, негов представител не се е явил в първото заседание по делото, респ. негов упълномощен процесуален представител, не е направено искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, а ищецът е заявил изрично искане да бъде постановено неприсъствено решение.

Налице са и предпоставките на чл. 239, ал. 1, т. 1 ГПК - на ответника са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание. С разпореждане от 15.01.2026 г., връчено на адреса на ответника /лист 48 от делото/, са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание. Освен това съдът намира че е налице и условието, предвидено в чл.

239, ал. 1, т. 2 ГПК - искът е вероятно основателен, с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства, че ответникът не е заплатил дължимата сума в размер на 347,52 лв., представляваща главница, формирана от: 1. Неплатени абонаментни такси и използвани услуги в размер на 36,82 лв. за отчетен период 10.09.2023 г. – 09.11.2023 г. по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*********; 2. неплатени лизингови вноски в общ размер на 285,74 лв., както следва – 266,84 лв. – неплатени лизингови вноски за период от 10.09.2023 г. до края на срока на договора – 30.11.2023 г. по Договор за лизинг с предпочетен номер +********* за устройство марка ******* и 18,90 лв. неплатени лизингови вноски за периода от 10.09.2023 г. до края на срока на договора – 30.11.2023 г. по Договор за лизинг с предпочетен номер +********* за пакет базови аксесоари; 3. Неплатена неустойка в размер на 24,96 лв. по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*********, 3 начислена поради неизпълнение по договора на основание т.9 б.(а) от същия, ведно със законна лихва, считано от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателно изплащане на сумата, както и с оглед на представените с исковата молба доказателства.

С оглед наличието на всички кумулативни предпоставки, следва да бъде постановено неприсъствено решение, с което предявения от Ищецът „Йеттел България“ ЕАД, против Т. Т. К., установителен иск с правно основание чл.

415, ал. 1, т. 1 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД и чл. 92, ЗЗД, да бъде уважен.

С оглед разрешението на т.12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по ТД №4/2013 г.

ОСГТК на ВКС, на ищеца се следват разноски в заповедното ч.гр.д.

№*****/2025 г. по описа на Районен съд Тополовград. В хода на това производство ищецът е заплатил сумата в размер на 10,86 евро за държавна такса и 245,42 евро за адвокатско възнаграждение или общо сума в размер на 256,28 евро, която сума следва да бъде присъдена в полза на ищеца.

На основание чл. 78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените разноски за исковото производство за държавна такса в размер на 12,81 евро и за адвокатско възнаграждение в размер на 204,00 евро, или общо сумата от 216,81 евро - разноски в исковото производство.

На основание чл. 239, ал. 4 ГПК решението не подлежи на обжалване /така и определение № 579/28.11.2016 г. на ВКС по гр.д. № 2859/2016 г., I г.о, определение № 394/26.05.2014 г. на ВКС по ч.т.д. № 1418/2014 г., I т. о./.

ВАЛУТА:

Чл. 4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България гласи, че в съответствие с чл. 2 от Регламент /ЕО/ № 974/98 на Съвета от 3 май 1998 г. относно въвеждането на еврото, считано от 01.01.2026 г. валутата на Република България е еврото, паричната единица е едно евро, а едно евро се разделя на сто цента. Чл. 5 ЗВЕРБ предвижда, че официалният валутен курс на лева към еврото е неотменимо фиксираният валутен курс на лева към еврото, определен в Регламент на Съвета, приет в съответствие с чл. 140, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз – 1, 95583 лева за 1 евро. Съгласно чл. 12 ЗВЕРБ в съответствие с чл. 4 от Регламент /ЕО/ № 1103/97 превалутирането от левове в евро се извършва, като числовата стойност в левове се раздели на пълната числова стойност на официалния валутен курс, изразен с шест цифри с всичките пет знака след десетичната запетая, а официалният валутен курс не се закръглява или съкращава при извършването на превалутирането. Според чл. 12 ЗВЕРБ в съответствие с чл. 4 и 5 от Регламент /ЕО/ 1103/97 след превалутиране съгласно чл. 12 получената сума се закръглява до втория знак след десетичната запетая на базата на третия знак след десетичната запетая в съответствие със следното математическо правило за закръгляване: когато третият знак след десетичната запетая е по-малък от пет, вторият знак след десетичната запетая остава непроменен; когато третият знак след десетичната запетая е равен на или поголям от пет, вторият знак след десетичната запетая се увеличава с една 4 единица. Различно закръгляване се допуска само ако ЗВЕРБ или друг закон или правен акт на Европейския съюз го предвижда. При спазване на посочените правила дължимите суми в диспозитива на съдебното решение ще бъдат посочени освен в лева и в евро.

Така мотивиран и на основание чл. 239 ГПК, Старозагорски районен съд РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска с правно основание чл. 422, ал.1, във връзка с чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК вр. чл. 79 и чл. 92 ЗЗД /при условията на чл. 239, ал. 1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение/ по отношение на Т. Т. К., ЕГН: **********, с адрес: гр. ********, ул. „********“ № **, съществуването на вземането на „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК:

130460283, със седалище и адрес на управление гр.София,район Младост, Ж.К.Младост 4 ,Бизнес парк София, сграда 6, за сумата от 177,68 евро /сто седемдесет и седем евро и шестдесет и осем евро цента/ /347,52 лв./, представляваща главница, формирана от: 1. Неплатени абонаментни такси и използвани услуги в размер на 36,82 лв. за отчетен период 10.09.2023 г. – 09.11.2023 г. по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*********;

2. неплатени лизингови вноски в общ размер на 285,74 лв., както следва – 266,84 лв. – неплатени лизингови вноски за период от 10.09.2023 г. до края на срока на договора – 30.11.2023 г. по Договор за лизинг с предпочетен номер +********* за устройство марка ***** и 18,90 лв. неплатени лизингови вноски за периода от 10.09.2023 г. до края на срока на договора – 30.11.2023 г. по Договор за лизинг с предпочетен номер +********* за пакет базови аксесоари; 3. Неплатена неустойка в размер на 24,96 лв. по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*********, начислена поради неизпълнение по договора на основание т.9 б.(а) от същия ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по реда на чл. 410 ГПК – 06.11.2025 г., до окончателното изплащане на сумата, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № ***/07.11.2025 г. по ч.гр.д. № *****/2025 г. по описа на Районен съд Тополовград.