Решение № 4 от 10.01.2020, Районен съд - Севлиево

Р Е Ш

Е Н И Е

№ 4 гр. Севлиево,

10.01.2020 година.

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

Севлиевският районен съд, в публично заседание на единадесети декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО

ХРИСТОВ при секретаря Виктория Драголова, като разгледа докладваното от съдията Христов НАХД № 398 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 59 и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалбата на Ц.А.Й., с

ЕГН **********, с адрес *** ***6, Община Габрово, срещу наказателно постановление № 19-0341-000284, издадено на 11.06.2019 г. от

Началника на Сектор към ОДМВР - Габрово, РУ Севлиево, с което за административни нарушения по чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП и чл. 140, ал. 1 ЗДвП, на основание чл. 174, ал. 1, т. 1 ЗДвП са му наложени административни наказания глоба в размер 500 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца, и на основание чл.

175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП са му наложени административни наказания глоба в размер 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца.

В жалбата се сочи, че жалбоподателя не е допуснал никакво умишлено нарушение на правилата за движение. При издаване на наказателното постановление не било конкретизирано нарушението, а бланкетно бил цитиран чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП, в който се посочвали различни видове ППС. Особено съществено бил нарушен законът при ангажиране на административно наказателната отговорност на жалбоподателя по чл. 140, ал. 1 ЗДвП при липса изцяло на субективната страна за подобно нарушение. Автомобила бил собственост на трети лица и жалбоподателя дори не предполагал, че същият е със служебно прекратена регистрация на 23.04.2019 г.. Образуваното за същото деяние досъдебно производство било прекратено с постановление на прокурор от РП - Севлиево от 30.05.2019 г., поради липса на субективната страна на престъплнията по чл. 345, ал. 1 и ал. 2 НК. С оглед наличието на поставени на определените места регистрационни табели, водачът, който не е собственик на автомобила, не осъзнавал общественоопасният характер на извършеното действие по управление на автомобила, не предвиждал или допускал настъпването на общественоопасните последици, нито пък бил длъжен и могъл да ги предвиди. Водача разполагал с надлежни документи за регистрация на автомобила - свидетелството за регистрация, представено на контролните органи в деня на проверката. Налице била идентичност на деянията, разследвани в хода на досъдебното производство и на административно наказателното производство, с оглед фактическата идентичност от обективна и субективна страна на осъщественото oт дееца поведение. Налице била и идентичност на субекта в двата процеса, като двете производства несъмнено следвало да се квалифицират като наказателни по смисъла на чл. 6, § 1 от ЕКПЧ. Предвид тълкувателно решение № 3 от 22.12.2015 година по т. д. № 3/2015 година на ОСНК на ВКС, никой не можело да бъде съден или наказван от съда на една и съща държава за престъпление, за което вече е бил оправдан или окончателно осъден съгласно закона и наказателното производство на тази държава, поради което обжалваното наказателно постановление следвало да се отмени като незаконосъобразно. В случая при идентичност на субекта в двете производства, както и фактическа идентичност от обективна и субективна страна на осъщественото от дееца поведение, и влязъл в сила акт за прекратяване на досъдебното производство, било недопустимо наказване на лицето по реда на ЗАНН. Иска се отмяна или изменение на оспореното наказателното постановление.

В съдебно заседание, жалбоподателя лично и чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата по изложените в нея съображения.

Въззиваемата страна не се представлява и не заявява становище по жалбата.

Съдът, след като служебно провери атакуваното наказателно постановление, съобрази доводите на страните и прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно чл. 14 НПК, приема за установено следното от фактическа страна:

На

05.05.2019 г., свидетеля

И.В.К.,*** и колегата му свидетеля М.Г.М., осъществявали контрол на автомобилния транспорт на територията на Община Севлиево. Около 21,41 часа на същата дата двамата свидетели изпълнявали служебните си задължения и се намирали в с. ***на ул. „И. Г.". Тогава свидетелите спрели за проверка лек автомобил, марка Рено, модел Клио, с рег. № **, който се движел по ул. „И. Г." до бензиностанция "Стена" в посока центъра на селото. При извършената проверка на документите и след справка от дежурния, свидетелите К. и М., установили, че жалбоподателя Ц.А.Й. управлява МПС, с рег. № **, което било регистрирано като собственост на К.С.М.. Автомобила с рег.

№ ** бил закупен с договор за покупко – продажба, с нотариална заверка на подписите от 20.02.2019 г. от Ц.А.Й., но договора не бил регистриран. МПС, с рег. № ** било със служебно прекратена регистрация от 23.04.2019 г., предвид неизпълнението на задължението на новия му собственик да регистрира превозното средство в двумесечен срок от придобиването. Свидетелите К. и М. поканили жалбоподателя да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо средство Алкотест Дрегер, с фабр. № 7410/0193. Жалбоподателят бил изпробван за употреба на алкохол, с посоченото по - горе техническо средство и уредът отчел концентрация на алкохол в издишвания от него въздух 0,76 промила. Свидетелят И.К. издал и талон за изследване в 21,41 часа на същата дата, в който жалбоподателя вписал, че приема показанията на техническото средство и се подписал.

За нарушения на чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 1 ЗДвП и чл. 140, ал. 1, пр. 1 ЗДвП, свидетеля К. съставил срещу жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение /АУАН/, в присъствието на свидетеля М., който присъствал при установяване на нарушенията, за което той се подписал на акта. АУАН бил съставен в присъствието и на жалбоподателя Й., който се запознал със съдържанието му, заявил липса на възражения, което било вписано на съответното за това място, след което подписал акта. На жалбоподателя бил връчен срещу подпис екземпляр от АУАН.

След съставянето на АУАН материалите по извършената на 05.05.2019 г. проверка били изпратени, по компетентност на РП - Севлиево, като на 30.05.2019 г. бил постановен отказ за образуване на досъдебно производство за извършено престъпление по чл. 345, ал. 2 вр. ал. 1 НК, предвид липса на знание у Ц.А.Й. за прекратяването на регистрацията на управлявания от него автомобил и следващата от това несъставомерност на деянието от субективна страна.

След изпращане на препис от постановлението за отказ за образуване на досъдебно производство от 30.05.2019 г. на административно наказващият орган, същият въз основа на съставения акт за установяване на административно нарушение издал и атакуваното наказателно постановление, в частта за посочените в АУАН нарушени разпоредби на чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 1 ЗДвП, а в частта за нарушението по чл.

140, ал. 1, пр. 1 ЗДвП, посочил че НП се издава, на основание постановление за отказ за образуване на досъдебно производство от 30.05.2019 г. на Районна прокуратура – Севлиево. В наказателното постановление административно наказващият орган е възпроизвел обстоятелствата посочени в обстоятелствената част на акта и приел, че жалбоподателя е извършил административни нарушения по чл.

5, ал. 3, т. 1 ЗДвП и чл. 140, ал. 1 ЗДвП, поради което наложил на жалбоподателя административни наказания, на основание чл. 174, ал. 1, т. 1 ЗДвП - глоба в размер 500 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца, и на основание чл.

175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП - глоба в размер 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца.

Гореизложената фактическа обстановка се установява безспорно от събраните в хода на делото доказателства: показания на свидетелите К. и М., АУАН № 860875 от 05.05.2019 г., заповед № 8121з -515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи, справка картон на водача за Ц.А.Й., талон за изследване на Ц.А.Й., обяснение от Ц.А.Й. от 05.05.2019 г., заповед за прилагане на принудителна административна мярка от 05.05.2019 г., прекратяване на регистрация за МПС, с рег. № **, постановление № 467/19 от 30.05.2019 г. за отказ да се образува ДП и договор за покупко – продажба от 20.02.2019 г.. Съдът кредитира изцяло показанията на двамата свидетели – К. и М., възприемайки ги като безпротиворечиви и кореспондиращи помежду си и с писмените доказателства по делото.

С оглед установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата против НП е допустима, като подадена срещу подлежащо на обжалване пред съд НП, от легитимирано лице и в законоустановения срок.

Относно административното нарушение по чл.

174, ал. 1, т. 1 ЗДвП:

Жалбата е неоснователна, в обсъжданата част.

Съдът намира, че в хода на административно

- наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяна на оспореното наказателно постановление. АУАН съдържа реквизитите, установени в чл. 42 ЗАНН, отговаря и на изискванията на Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, съставен е в съответствие с чл. 40, ал. 1 и чл. 43, ал. 1 от ЗАНН. Съставеният акт е подписан от наказаното лице и е надлежно връчен, охранено е правото на жалбоподателя по чл.

44 ЗАНН. В акта е налице пълно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, като са описани всички елементи от фактическия състав на нарушението: на посочените в него дата, място и час жалбоподателя е управлявал МПС след употреба на алкохол; точно е посочена нарушената от същия разпоредба на ЗДвП. Така описаните в акта факти са възпроизведени изцяло и в НП. Наказателно постановление е издадено и връчено при спазване на изискванията на чл. 57 и 58 от ЗАНН. Налице е пълно съответствие между правната квалификация на деянието и неговото словесно описание в обжалваното НП. За установеното нарушение на ЗДвП против жалбоподателя е издадено НП в законоустановения срок от компетентен орган съгласно приложената заповед № 8121з -515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи, без НП да съдържа нови фактически обстоятелства, против които в административно-наказателното производство наказаното лице да не е могло да се защитава. Налице е съответствие между обстоятелствената част на акта за установяване на административно нарушение с обстоятелствената част на наказателното постановление. Констатираното административно нарушение и обстоятелствата, при които е извършено, са описани достатъчно пълно, точно и ясно, както в акта, така и в наказателното постановление, като са посочени законните разпоредби, които са нарушени, поради което правото на защита на жалбоподателя не е накърнено.

Неоснователно е оплакването в жалбата за допуснато съществено процесуално нарушение предвид, че при издаване на наказателното постановление не било конкретизирано нарушението, а бланкетно бил цитиран чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП, в който се посочвали различни видове ППС. Действително в наказателното постановление е цитирана сочената законова норма и са изброени различните видове ППС, посочени в чл. 174, ал. 1 ЗДвП, но в НП, както и в АУАН ясно и точно, е посочено конкретното ППС управлявано от жалбоподателя - лек автомобил, Рено Клио, с рег. № **. Детайлно, непротиворечиво и изчерпателно са посочени както в АУАН, така и в НП конкретните факти, осъществяващи всички съставомерни от обективна страна признаци на административното нарушение по чл.

174, ал. 1, т. 1 ЗДвП, поради което следва да се приеме, че правото на защита на наказаното лице в административно - наказателното производство е охранено.

Действителната гаранция за осигуряване правото на защита на лицето, срещу което е съставен АУАН в административно-наказателното производство се състои в задължението на актосъставителя да изложи в АУАН всички съставомерни факти за административното нарушение и в задължението на административно-наказващия орган да се позове в НП само на такива факти, които са посочени в АУАН, какъвто е конкретният случай. Предвид изложеното, съдът след като съобрази и липсата на разлика между цифровото и текстово изписване на нарушението в АУАН, при липса на такава разлика и в НП, намира че правилно и законосъобразно административно - наказващият орган е издал НП, тъй като е счел, че извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и вината му са безспорно установени, в който случай за него е налице задължение да издаде НП, съгласно чл. 53, ал. 2 ЗАНН, дори да бе имало нередовност в акта, каквато в случая не е налице.