Решение № 1017 от 29.07.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1017 гр. Варна, 29.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 3 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Катя Г. Савова при участието на секретаря П.а Ст. Стоянова като разгледа докладваното от Катя Г. Савова Административно наказателно дело № 20243110201045 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН .

Обжалвано е Наказателно постановление № 056 от 02.02.2024 г. на зам. кмет на Община-Варна, с което на основание чл. 183, ал. 2, т. 1 от ЗДвП на Н. А. Д. ЕГН: ********** с адрес: гр.Варна, ул.“Петър Райчев“ №26, ет.4, ап.33, е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 20 лв. за извършено административно нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП.

Жалбоподателят Н. А. Д. обжалва наказателното постановление, като формулира претенция за отмяната като незаконосъобразно, издадено в нарушение на процесуалния и материалния закони, по изложени в жалбата съображения. Редовно призован, се явява в съдебно заседание и лично, пледира за отмяна на наказателното постановление с доводи за наличие на процесуални нарушения. Не претендира да му бъдат присъдени разноски.

Въззиваемата страна – зам. кмет на Община-Варна, редовно призована, изпраща проц. представител и взема становище по жалбата.Моли същата да бъде оставена без уважение, а наказателното постановление потвърдено.Моли присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът като прецени материалите по делото и законосъобразността на обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и 1 приема за установено следното:

Атакуваното наказателно постановление е издадено против Н. А. Д., за това, че на 02.12.2023 г. около 15. 20ч., в гр.Варна като водач на МПС- лек автомобил „Тойота“ с рег.№ ***, лична собственост на ул.“Никола Кънев“ срещу №22 е паркирал върху пътна маркировка М-14 лек автомобил „Тойота“ с рег.№ ***, с което затруднява останалите участници в движението.

Наказателното постановление е издадено въз основа на АУАН от 19.01.2024 г., съставен от свид.К. М. Т. – ВПД Командир на отделение в сектор „Общинска полиция“, отдел ОП-МВР-Варна, в който по идентичен начин е описана, посочената по-горе фактическа обстановка.

Така описаната фактическа обстановка се установява безспорно от събраните по делото доказателства, като съдът цени събраните по делото писмени доказателства като обективни, непротиворечиви и достоверни. В тази връзка съдът намира, че категорично се доказва извършеното от страна на жалбоподателя нарушение, за което същият спори.

Въпреки горното Съдът констатира, че при съставянето на АУАН и издаването на НП са били допуснати съществени процесуални нарушения, което се явява основание за отмяна на постановлението, като съображенията за това са следните:

В АУАН и НП е описано и квалифицирано нарушението по следния начин: "1… с което затруднява останалите участници в движението, с което виновно е нарушил чл. 6, т. 1 от ЗДвП. ".

В акта е отразено, че е нарушена разпоредбата на чл. 6, т. 1 ЗДвП, като след съставянето му препис от същия е връчен на въззивника, които е посочил, че има възражения. Въз основа на горепосочения акт е издадено атакуваното наказателно постановление № 56 от 02.02.2024 г. на зам. кмет на Община-Варна, с което, при цялостното възпроизвеждане на фактическите констатации от акт, жалбоподателят е санкциониран, както следва: на основание чл. 183, ал. 3, т. 1 ЗДвП му е наложено административно наказание "глоба" в размер на 20, 00 лева /двадесет /лева, същото е връчен лично на въззивника на 21.02.2024 г. видно от разписката инкорпорирана в наказателното постановление, жалбата, инициирала производството пред настоящата инстанция е депозирана чрез наказващия орган на 01.03.2024 г.

При проведените непосредствени разпити на актосъставителя Т. и свидетеля-очевидец Н. установените в акта фактически положения бяха доказани по безспорен начин. В тази връзка е принципно вярно е, че АУАН не се ползва с презумптивна доказателствена сила /разпоредбата на чл. 189, ал. 2 2

ЗДвП противоречи на нормативен акт от по-висша степен – чл. 84 ЗАНН във вр с чл. 14, ал. 2 НПК , поради което същата се явява неприложима, имайки предвид и дадените задължителни указания от върховния съд в тази насока/, но при все това е необходимо да се подчертае, че в случая показанията на свидетелите следва да се кредитират, тъй като по делото липсват фактически данни, които да компрометират техните разкази. Административно наказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции – констатираща, обвинителна и сезираща.

В настоящия случай АУАН и издаденото, въз основа на него НП са съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност- заповед № 0128/24.01.2024 г. и заповед №0129/ 24.01.2024г. и двете на Кмет на Община- Варна и предвидените от чл. 34 ЗАНН давностни срокове, но въпреки това същите не могат да доведат до законосъобразното възникване, респективно ангажиране на административно наказателната отговорност на жалбоподателя, поради допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото му на защита.

Както актосъставителят, така и наказващият орган не са изпълнили акуратно задълженията си да квалифицират вмененото на въззивника нарушение, свързано с неспазване на маркировка М14- жълта единична начупена линия. Разпоредбата на чл. 6, т. 1, ЗДвП е обща и предвижда абстрактно задължение за участниците в движението да съобразяват своето поведение с пътната маркировка. Като разпоредбата съдържа обаче 4 предложения във вр. с които следва да съобразяват поведението си водачите на МПС, а именно със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка. Нито актосъставителят обаче, нито АНО са посочили правилното цифрово изражение на твърдяното нарушение, а именно чл. 6, т. 1, пр. 4-то от ЗДвП. В конкретния случай административните органи не са направили и необходимата привръзка чл. 10, ал. 2, т. 1 и чл. 11и съответната точка на ал. 1 от НАРЕДБА № 2 от 17 януари 2001 г. за сигнализация на пътищата с пътна маркировка. Издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството, Обн. ДВ. бр. 13 от 10 Февруари 2001 г., изм. ДВ. бр. 18 от 5 Март 2004 г., изм. ДВ. бр. 54 от 14 Юли 2009 г., изм. и доп. ДВ. бр. 34 от 12 Май 2015 г., изм. и доп. ДВ. бр. 74 от 20 Септември 2016 г., изм. и доп. ДВ. бр.

3

32 от 16 Април 2019 г., в която разпоредба е описано значението на пътния знак и дължимото поведение на водачите на МПС при неговото наличие.

Демонстрираният подход е незаконосъобразен, тъй като е лишил жалбоподателя от възможността да узнае вмененото му деяние не само от фактическа, но и от правна страна, с което правото му на защита е ограничено по недопустим начин. Съдът констатира, че съобразно изложените фактически и правни доводи, така протеклите фази на административно наказателното производство по установяване на административно нарушение и по налагане на административно наказание са опорочени поради допуснати съществени процесуални нарушения, довели до липсата на адекватно организирана защита от страна на жалбоподателя Н. А. Д., а това обстоятелство обезпредметява обсъждането на въпроса, касателно правилността на оспорения санкционен акт.

Ето защо, съдът намира, че така издаденото наказателно постановление следва да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно.

Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 1, предл. 3 ЗАНН съдът, РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 56 от 02.02.2024 г. на зам. кмет на Община-Варна, с което на основание чл. 183, ал. 2, т. 1 от ЗДвП на Н.

А. Д. ЕГН: ********** с адрес: гр.Варна, ул.“Петър Райчев“ №26, ет.4, ап.33, е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 20 лв. за извършено административно нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – Варна, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му, по реда на Глава ХІІ от АПК.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 4