Определение № 211 от 26.02.2024, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 211 гр. Б., 22.02.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Узунов

Членове:

Вера Коева

Милена Каменова като разгледа докладваното от Петър Узунов Въззивно частно гражданско дело № 20231200501070 по описа за 2023 година

Производството е образувано по частна жалба на Т. С. Т., ЕГН **********, гр. Б., ул.“Д.“ ****, против разпореждане №1935/20.09.2023г на РС-Б. по ч.гр.д.№1885/23г по описа на с.с., с пр. осн. чл.418, ал.4 ГПК.

С атакувания акт е уважено частично заявлението за издаване заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, като е отказано за претендираните в заявлението неустойки.

Недоволен от отхвърлителната част на така постановения акт е останал жалбоподателят, който го намира за незаконосъобразен, излагайки подробни съображения в тази насока. Настоява за неговата отмяна и издаване заповед за изпълнение за отказаните суми.

Съдът, след като прецени наведените от страните доводи, при съобразяване на акта, чиято отмяна се иска, закона и всички останали обстоятелства по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

От материалите по делото се установи, че действително жалбоподателят е поискал издаване заповед за изпълнение по чл.417 ГПК срещу длъжниците за подробно описаните суми, сред които и за сумата от 3 540,29лв, представляваща неустойка върху главницата за периода 01.06.2022г1 19.09.2023г, както и за неустойка в размер на 0,1% на ден върху вземането за главница, считано от 19.09.2023г до изплащане на вземането. Молителя се е основал на представеното в оригинал споразумение с нотариална заверка на подписите от 28.12.2021г, сключено с длъжниците „К.“ ЕООД и Л. К..В споразумението изрично е посочено, че е сключено към нотариален акт за учредяване право на строеж №146, том IV, рег.№9867, дело №650/14.10.2014г на нотариус Искра Кутева и предварителен договор от 05.11.2012г.

С чл.2, р.І от споразумението от 28.12.21г страните са постигнали съгласие, че „К.п“ЕООД е в забава за изпълнение задълженията си по предварителния договор и по чл.7 от нотариалния акт за завършване на строежа на сградата и предаване на описаните в споразумението обекти на жалбоподателя(заявител пред БРС), за което в полза на последния е договорена „неустойка за забава по чл.25 от предварителния договор“, дължима от ответното дружество.

Страните са констатирали, че съгласно чл.7а от предварителния договор „К.п“ЕООД дължи доплащане на заявителя на разлика от 7,67кв.м. „между полагащото му се обезщетение и действително получените площи“(вж. чл.3,р.І от споразумението).

Предвид уговореното в р.І от споразумението, по силата на чл.5 от същото „К.“ ЕООД се задължава да заплати на жалбоподателя сумата по чл.4 в размер на 3 835 евро в срок до 01.06.2022г, заедно с Л. К., задължил се солидарно наред с дружеството(вж.чл.8).

В чл.6 от споразумението е предвидено, че при неспазване на договорения в чл.5 срок търговското дружество дължи на жалбоподателя неустойка в размер на 0,1% от стойността на дължимата сума за всеки ден забава.

С подписването на въпросното споразумение и точното изпълнение на задълженията по чл.4 и 5 от същото, въззивника и дружеството считат за уредени отношенията си по повод „задължението на дружеството за доплащане на разликата в полагащите се и получени квадратни метри по предварителния договор“(вж.чл.9).

За всички останали неуредени въпроси от споразумението, страните са приели за приложими „клаузите на предварителния договор и нотариалния 2 акт“, а за неуредените от и тях въпроси – българското законодателство.

При тези данни РС правилно е отказал издаването на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК за претендираните неустойки, поради което атакуваният акт като краен резултат е правилен и законосъобразен.

Разпоредбата на чл.417, ал.1, т.3 ГПК действително предвижда възможност за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист въз основа на спогодба с нотариална заверка на подписите. В качеството на документ по смисъла на чл.417 ГПК спогодбата е годен да послужи като основание за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист единствено по отношение на съдържащите се в него задължения – за заплащане на парични суми или други заместими вещи или за предаване на определена вещ. Преценката на съда в производството по чл.417 ГПК е ограничена до съдържанието на представения от заявителя документ. Само по изключение – при предпоставките на чл.418, ал.3 ГПК, тази преценка може да се разпростира и спрямо други документи, ако това е необходимо за доказване изискуемостта на задължението, обект на търсеното незабавно изпълнение.

Съобразно т.4 от ТР№4/2014г на ОСГТК на ВКС заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК може да бъде издадена и за акцесорни вземания, каквото е обезщетението за вреди от неточно изпълнение на главното вземане, щом е предвидено в документа (уговорена неустойка или лихва), а размерът да е определен в документа или определяем по посочен в него начин.

В случая, представеното от заявителя споразумение от 28.12.2021г е с изискуемата от закона нотариална заверка на подписите, поради което представлява редовен от външна страна документ по чл.418, ал.2 ГПК.

Анализа на доказателствения материал налага извода, че така подписаното споразумение по своята правна същност представлява двустранен договор за спогодба по см. на чл.365 ЗЗД. Това е така, понеже страните чрез взаимни отстъпки прекратяват съществуващият спор, респ. избягват възможен такъв,относно подробно описаните задължения.Страните са преуредили отношенията си по общо съгласие и занапред те следва да се считат за такива, каквито ги прогласява именно споразумението. По арг. на чл.20а, ал.1 ЗЗД тя има силата на закон между тях и съда следва да зачете материалноправните й последици.

3

Следователно, на изследване в случая подлежи материализирания в споразумението договор по чл.365 ЗЗД, особено като се има предвид, че претенциите се основават именно на него.Единствено в чл.2 страните са уговорили,че за забавата на ЕООД, последното дължи на жалбоподателя „неустойка за забава по чл.25 от предварителния договор“.Последния обаче не е представен, поради което не е удостоверен, както претендирания размер от 3 540,29лв, така и дължимостта й за периода 01.06.22г – 19.09.23г. При това положение, дори забавата на ЕООД да се счете за факт(вж.уговорките в чл.2 от споразумението), размера и периода на горната неустойка не се съдържа в последното, каквото е изискването на чл.417, т.3 ГПК.Ето защо и доколкото представеното споразумение не удостоверява подлежащо на изпълнение по см. на чл.418, ал.2 ГПК вземане на кредитора за горната неустойка, то в случая липсват основния за издаване търсената заповед.

Що се отнася до неустойката по чл.6 от споразумението, то размерът й е неопределяем по см. на т.4а от ТР №4/2014г по т.д.№4/2013г на ОСГТК на ВКС - посочен е само начален момент на дължимост, не и краен такъв, поради което липсва възможност за определянето на конкретният й размер.Още повече, че в заповедния процес съда не разполага с възможност за назначаването на съответните експертизи.Допълнително следва да се изтъкне, че след 19.09.23г-датата на подаване на заявлението, е допустимо присъждането единствено и само на законна лихва върху главницата, не и неустойки, крайният момент на дължимост на които следва да предхожда подаване на заявлението.

Предвид неоснователността на искането за присъждане на търсените неустойки, е безпредметно разглеждането на въпросите за нищожността на регламентиращите ги клаузи,респ. на изложените в тази връзка доводи и възражения.

По изложените съображения атакуваната отхвърлителна част от първоинстанционния следва да се потвърди.

В изложеното се съдържа отговор на всички останали доводи на страните, които са от значение за правилното решаване на спора.

Водим от горното Б.ския окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

4

ПОТВЪРЖДАВА обжалваната отхвърлителна част на разпореждане №1935/20.09.2023г на РС-Б. по ч.гр.д.№1885/23г по описа на с.с.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5