Решение № 247 от 03.06.2026, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 247 гр. Перник, 03.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Кристиан Д. К. при участието на секретаря Даниела Бл. Иванова като разгледа докладваното от Кристиан Д. К. Административно наказателно дело № 20261720200448 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по жалба на Р. В. К., ЕГН ********** с адрес с. ***, общ.

Кресна, ул. „Втора“ № 3, против Наказателно постановление № 26-1158000195/10.02.2026 г., издадено от Началник група при ОДМВР – Перник, сектор „Пътна полиция“ – Перник, с което за нарушение на чл. 58, т. 4 от Закона за движението по пътищата и на основание чл. 178ж, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП на жалбоподателката са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 1000 лева и „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от три месеца, като на основание Наредба № Iз2539/17.12.2012 г. на МВР са отнети и 10 контролни точки.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на наказателното постановление. Твърди се, че на процесната дата по време на движение по автомагистрала „Струма“ е възникнала техническа неизправност на управлявания автомобил, изразяваща се в спукване на гума, поради което водачът е бил принуден да отбие в лентата за принудително спиране.

Поддържа се, че след смяна на спуканата гума с резервна такава се установило, че последната е с недостатъчно налягане, поради което автомобилът бил придвижен на кратко разстояние до намираща се наблизо бензиностанция с цел напомпване на гумата и безопасно продължаване на пътуването. Прави се искане за отмяна на наказателното постановление и присъждане на сторените по делото разноски.

В съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована, се 1 представлява от адв. Н., който поддържа жалбата и моли наказателното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно. Алтернативно счита, че е налице маловажен случай. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща представител и не изразява становище в съдебно заседание.

С изпратената до съда административнонаказателна преписка поддържа законосъобразността на издаденото наказателно постановление и моли същото да бъде потвърдено, като в условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на претендираните от жалбоподателя разноски.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

На 21.11.2025 г. жалбоподателката Р. К. управлявала собствения си лек автомобил марка „Форд Фокус“ с рег. № *** по автомагистрала „Струма“ с посока на движение от гр. София към гр. Дупница. В автомобила пътували още нейното дете и свидетелката Е.Т..

По време на движението на автомобила се спукала една от гумите му, поради което жалбоподателката била принудена да отбие и да спре в лентата за принудително спиране. Малко след това на място спрели два други автомобила, чиито водачи оказали съдействие и подменили спуканата гума с резервната гума на автомобила.

След извършената смяна на гумата жалбоподателката била уведомена от лицата, оказали помощ, че поставената резервна гума е с недостатъчно налягане и следва да бъде напомпана преди продължаване на пътуването.

Същите посочили, че в непосредствена близост по посока на движението се намира бензиностанция, на която това може да бъде извършено.

При тези обстоятелства жалбоподателката предприела придвижване на автомобила в лентата за принудително спиране на кратко разстояние от около 100 – 200 метра до намиращата се наблизо бензиностанция. След достигането гумата била напомпана, след което пътуването било продължено безпрепятствено.

На същата дата и час – 21.11.2025 г. в 12:36 часа, в района на км 21+932 на автомагистрала „Струма“, движението на автомобила в лентата за принудително спиране било заснето от техническите средства на електронната система за събиране на пътни такси. Въз основа на постъпил от Агенция „Пътна инфраструктура“ снимков материал била образувана административнонаказателна преписка.

На 23.01.2026 г. свидетелят В. С. – полицейски инспектор при сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Перник, съставил против жалбоподателката АУАН серия GA № 4056053. В акта било прието, че на 21.11.2025 г. около 2

12:36 часа по автомагистрала „Струма“, в района на км 21+932, същата е управлявала лек автомобил „Форд Фокус“ с рег. № ***, като се е движила в лентата за принудително спиране, с което е нарушила разпоредбата на чл. 58, т. 4 от ЗДвП.

Актът бил предявен и връчен на жалбоподателката, която го подписала без вписани възражения. Впоследствие в законоустановения срок срещу акта било депозирано писмено възражение, в което били изложени твърдения за възникнала техническа неизправност на автомобила и необходимост от придвижването му до намираща се в непосредствена близост бензиностанция.

Въз основа на съставения акт и след преценка на постъпилото възражение административнонаказващият орган издал Наказателно постановление № 261158-000195/10.02.2026 г., с което за нарушение на чл. 58, т. 4 от ЗДвП и на основание чл. 178ж, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП наложил на жалбоподателката административни наказания „глоба“ в размер на 1000 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от три месеца.

Така възприетата фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, а именно: показанията на свидетелите Е.Т., Д. К. и И. М., приобщените по делото АУАН серия GA № 4056053/23.01.2026 г., Наказателно постановление № 26-1158000195/10.02.2026 г., снимковия материал, предоставен от Агенция „Пътна инфраструктура“, декларацията по чл. 188 от ЗДвП, възражението срещу съставения акт, докладната записка по преписката, както и останалите писмени материали, съдържащи се в административнонаказателната преписка, приобщени по реда на чл. 283 НПК вр. чл. 84 ЗАНН.

При формиране на фактическите си изводи съдът кредитира изцяло показанията на свидетелката Т. като логични, последователни, вътрешно непротиворечиви и съответстващи на останалия доказателствен материал по делото. От друга страна, разпитаните служители на МВР Д. К. и И. М. не са очевидци на процесните събития, като показанията им се основават единствено на съставената административнонаказателна преписка и предоставения снимков материал, поради което същите не допринасят за установяване на причините, поради които жалбоподателката се е движила в лентата за принудително спиране.

При така установените факти, съдът намира, че жалбата е основателна, като съображенията за това са следните:

От показанията на свидетелката Т. се установява, че по време на движение по автомагистрала „Струма“ управляваният от жалбоподателката автомобил е спукал гума. След спиране в лентата за принудително спиране и оказана помощ от случайно преминаващи граждани, спуканата гума била заменена с резервна. От показанията на свидетелката се установява още, че резервната гума не е била в изправно състояние и ги предупредили да внимават, тъй като е била с недостатъчно налягане и се е налагало незабавно напомпване на намиращата се на около 100 – 200 метра бензиностанция.

3

Съдът приема, че към момента на предприемане на движението в аварийната лента жалбоподателката е била изправена пред реална и непосредствена опасност. От една страна, продължаването на движението в активните ленти на автомагистралата с гума, която не е надлежно напомпана, е е създавало реална опасност от загуба на контрол върху автомобила, ново увреждане на гумата или настъпване на пътнотранспортно произшествие,, което би застрашило както живота и здравето на пътниците в автомобила, така и останалите участници в движението.

От друга страна, оставането на автомобила за неопределен период от време в аварийната лента до осигуряване на външна помощ не е представлявало по-благоприятна алтернатива от придвижването му на около 100–200 метра до намиращата се в непосредствена близост бензиностанция.

Съдът приема, че предприетото от жалбоподателката движение в аварийната лента е било насочено единствено към достигане на най-близкото място, където възникналата опасност да бъде отстранена. Установеното придвижване е било за изключително кратко разстояние – около 100 – 200 метра, без данни аварийната лента да е използвана за заобикаляне на трафик, за по-бързо придвижване или за постигане на каквато и да е неправомерна облага.

При тези обстоятелства съдът намира, че извършеното деяние е осъществено при условията на крайна необходимост по смисъла на чл. 8 ЗАНН вр. чл. 13 НК. Причинената чрез нарушаването на правилото по чл. 58, т. 4 ЗДвП опасност е несравнимо по-малка от опасността, която е съществувала при продължаване на движението в активните ленти на автомагистралата с неизправна и недостатъчно напомпана гума. Предприетото действие е било единственото разумно средство за незабавно преодоляване на възникналата опасност, като същевременно е било ограничено до минимално необходимото разстояние за достигане на място, където неизправността да бъде отстранена.

Следва да се отбележи и че опасността не е била създадена от самата жалбоподателка, а е възникнала вследствие на внезапно настъпила техническа неизправност на автомобила.

Предвид горното съдът приема, че макар от обективна страна да е осъществено описаното в АУАН и наказателното постановление поведение, същото е предприето при наличието на обстоятелства, изключващи административнонаказателната отговорност на жалбоподателката. По делото се установи, че движението в лентата за принудително спиране не е било резултат от пренебрежително отношение към правилата за движение по пътищата, нито е било предприето с цел заобикаляне на трафик или постигане на каквото и да е неправомерно предимство, а е представлявало непосредствена реакция на възникнала техническа неизправност и необходимостта същата да бъде окончателно отстранена по безопасен начин.

В конкретния случай жалбоподателката е избрала поведението, което обективно е създавало най-малък риск както за пътниците в управлявания от 4 нея автомобил, така и за останалите участници в движението, като придвижването е било ограничено до минимално необходимото разстояние за достигане на най-близкото място, където неизправността да бъде отстранена.

Ето защо съдът намира, че процесното деяние е извършено при условията на крайна необходимост по смисъла на чл. 8 ЗАНН вр. чл. 13 НК, поради което не съставлява административно нарушение и не може да обоснове ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателката. В тази връзка обжалваното наказателно постановление се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено изцяло.

По разноските:

По делото е представен договор за правна защита и съдействие, от който се установява, че на процесуалния представител на жалбоподателката – адв.

Н., е заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 350 евро. С изпращането на административнонаказателната преписка административнонаказващият орган е направил възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

При определяне на дължимите разноски съдът съобрази, че производството не се отличава с особено висока фактическа и правна сложност, но същевременно процесуалният представител на жалбоподателката е осъществил реална и ефективна защита, като е участвал в две съдебни заседания и общо три разпита на свидетели, ангажирал е събиране на гласни доказателства и по негово искане е бил допуснат и разпитан свидетел, чиито показания имат съществено значение за изясняване на фактическата обстановка и за крайния изход на делото.

Съдът съобрази още, че съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минималният размер на възнаграждението за процесуално представителство по делото възлиза на 200 евро. С оглед извършената от процесуалния представител работа, проведените две съдебни заседания и събраните по негово искане доказателства, съдът намира, че претендираният размер е справедлив и съответен на действително положения труд размер на адвокатското възнаграждение, доколкото надвишава минималния размер, но същевременно не е прекомерен с оглед характера и сложността на спора.